Човечеството лежи като добитък върху сламата си ♥ Антоан дьо Сент-ЕКЗЮПЕРИ
„ …Ако желаете да упреквате света, би трябвало да го разберете. Образовахме хората, само че не сме ги възпитали. Струваше ни се толкоз естествено да бъдеш човек! “
~ Из военния дневник на Екзюпери (1939-1944)
Antoine de Saint-Exupéry (1900-1944)
Моралът на нуждата
(фрагмент)
Моралът на събитията и
моралът на нуждата.
Разлика, която не ги разделя.
Безспорно делото основава мъченика. Постъпката има стойност единствено тъй като е осъществена в името на огромна религия. По тази единствена причина тя обогатява. Ала коя вяра можем да назовем благородна, в случай че не тази, която възвисява индивида? Аз не назовавам нацизма благородна вяра. Напълно си представям, че нацизмът може да доближи до могъществото на Атила, може би даже и до изключителността му – само че не виждам по какъв начин може да доближи до Паскал. Атила или Паскал? Аз направих своя избор. Избрах сред девствената гора и базиликата. Между мъдростта на исполинското дърво с разрастващи се корени и съвестта. Направих своя избор… Избрах това, което основава индивида – индивида, който най-вече ми подхожда, и съм задължен да попадна на първо място на този необратим избор. Ако прекарам един ден в манастир, след това в комитет на радикалната партия, прибирам се просветлен – направил съм своя избор. „ Покръстен “ съм (между редовете: само че не в радикализма). Решението съм взел не в името на логиката. А в името на индивида, който се е родил в мен. И тогава, в случай че постъпката е животворяща, това е симптом, който удостоверява истинността на вярата. Няма безпричинна постъпка; тъй като постъпка за постъпката не съществува. Каторжникът и геологът правят едни и същи дейности. Не съм кадърен да мисля за постъпката си отвън цивилизацията, която ме направлява. Като византийски император мога да ослепя пленниците. Но в този момент не си представям, че мога да изваждам очи. Не се привеждам над същите очи и същото лице. Така и лопатата – оръдие за подчинение на земята – не е същата. Освен в случай че показваме елементарни връзки: „ Дай ми котлона си… затвори вратата… “
Няма даже и симптом на (размисъл). Човечеството лежи като добитък върху сламата си. За какво се бият тези хора? За самун? Имат си. За независимост? Те са безпределно свободни. Удавили са се в тази независимост, която прави безсърдечни някои милиардери. Защитават се от враговете си? Нямат към този момент врагове. И живеят без врагове, без ненавист, без единение. Разпадане, бедствия на индивида. Какво им би трябвало, с цел да възкръснат? Много добре знаете. Да повдигнат град в девствената гора. Да построят мост. Да се вдигнат на война. Да основат вътре в своята пихтиеста маса еластична нервна тъкан. Да имат водачи. Или просто да си възвърнат чувството за празник. Днес стартират да засяват земята. Днес, е гроздобер. Днес е жетва. Днес е празникът на младото вино. Или денят на възпоминанието на мъртвите, който утвърждава приемствеността сред поколенията. Днес е денят на този, който основа нашите свободи… който ни (вдъхна?) своята добродетелност, който… Но за каква последователност може да се приказва с този добитък? Какво друго може да има тук, с изключение на ръмженето, с което се желае храна? Разбира се, това е доста надалеч от нас, само че все пак…
Ние сме подложени на угояване, с заслон и храна, и водим по-заседнал живот от всеки път. А в нашата катедрала, към колоните, шушукайки се уговарят дребни измами. Душата на катедралата са дамите, които дават столовете чартърен. И дребните им монети. Можете да се перчите колкото си желаете с вашата антична просвета. Какво вършиме за нейното избавление?
Вие се надсмивате над този, който се качва на кулата и вижда откритото море: Какъв безумец! Опитва се да избяга от съответното, от действителното. А съответното и действителното е все тази история са дамите, които дават чартърен столовете. Но ние сме вътре в катедралата и нехаем за обкръжаващата ни нощ.
А стените на катедралата, какъв смисъл има да ги взимаме под внимание? Те са рамката. По същия метод както пространството и времето. Това е безконечното. Да се отделят положителните от неприятните благодарение на полските пазачи и съдиите – това има смисъл. Но да се разисква за положителното и злото – какво бълнуване!
Ето за какво вие сте си заслужили да слушате по какъв начин реве през днешния ден към вас морето.
Със съкращения от: „ Военни мемоари 1939-1944 “, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Военно издателство, София 1988 година
Снимка: Antoine de Saint-Exupéry (1900-1944), imdb.com
