Литспот - Новини

... в социални и философски теми. Целта на книгата е да напомни какви обичани поети бяха двамата и същевременно да спечели нови читатели за поезията им.

... за престорен. Довиждане, мистър Маркъм – каза тя и тръгна с детето си към градината, без да ме удостои нито с дума, нито с поглед.

... чака повече страдание, отколкото е преживяло до момента, и защото гребе с убеждението, че някой – самото то или поне дядото – знае накъде отива.“

... „Чувствам се като глупачка“, признах. „Точно така“, съгласи се Клер. „Така и ще бъде, докато не проговориш френски и французите не започнат да те разбират“.)

... дълбоките драскотини по деколтето й, откъдето преди миг беше откъсната насила единствената по рода си огърлица шедьовър на Максуел Басет на стойност осем милиона долара.

... Почувства, че е невъзможно да спре, преди да се стовари върху тревата и да започне да пропада, да се свлича и да се търкаля надолу.

... и романтика. Това е така, защото френската култура е култура на женственост и красота, така че с право принадлежи на всички жени по света.  

... или хайвер? Няма как да не пиеш шампанско. – Просеко – отговаря тя. – Но само ако някой ми го на¬трапи. От него получавам главоболие.

... за отговорност пред самите себе си и... изненадващо започват все повече да се вслушват в родителските съвети. Откъс от „Всичко започва от детството”, Стела Даскалова

... се лишиш от чест, отколкото от всичко. – Част или чест? – попита князът. – Нещо не чух. Калга сечен се усмихна, но не повтори.

... Гледаше я с морскосините си очи. - Люк Съливан – подаде й ръка той. Кали Уийвър – отвърна тя, все още леко замаяна от случилото се.

... да има победител. Студената война щяла да се води с локални сблъсъци и с проксита. Настъпила Ерата на „Калашников“. И все още живеем в нея.

... създавам неприятности.  * Наименованието на хинди за коноп. – Б. пр. Превод от френски Александра Велева Редактор Георги Борисов Художник Кирил Златков Издателство "Факел експрес"

... онази нощ почувства, че е наблюдавана. Тогава разбра, че повече не може да се залъгва с мисълта, че халюцинира. Нощем истината винаги е поразително ясна.

... сирени. Погубили са я, мисли си Пиа. И ръцете ѝ започват да треперят. Цигарата подскача между пръстите ѝ. Негодниците му с негодници. Погубили са я.

... Тогава краката й се подкосиха. Усети как нечии ръце я подхванаха, ала не успяха да я задържат. Изплъзна им се, потъна в дълбок, бездънен мрак...

... замисли дори, Хоуп се обърна и тръгна по тясната пътечка към блатото. Към края на лятото, към края на детството. Към края на живота си.

... тя е наясно какво ще й кажем – каквото сме й казвали винаги, когато и да получим този есемес, тези три думи. Идвам. Идвам. Идвам.

... всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот. Ние сме птици и летим.

... промърмори през сълзи тя. Останалите два дни до заминаването им прекара главно в стаята си. В дневника си постави голям кръст след името на Климт.

... привлечен. Призивът е да позволим на жените да полетят, а обединим ли се в името на тази кауза, самите ние ще бъдем силата, която издига.

... крачка от мен. Но вече знаех. Защото долових до болка познато ухание, а имаше един-единствен човек в целия свят, който миришеше по този начин. Аз...

... земя. Нека не просто се махаме оттук. Хайде да отидем някъде друга¬де. И ако по пътя постъпчем и някой елф, за да успеем, още по-добре.

... са достатъчни, за да прогонят всекиго, а всички знаят, че някои от магиите ти са лоши! Не искам да бъда превърнат в буболечка или жаба!

... тази гледка щеше да ги накара да спрат за миг и да си поемат дълбоко дъх. Ето ни тук. Защо в очите ми запариха сълзи?...

... Вселената, саундтракът към един ням филм, – толкова и отдаване на почит към това епично и изнурително донкихотовско експериментално начинание, почит към една безразсъдна мечта.

... усети как то откъсва парче плът от гърба му. – Знам кой си – каза гласът в ухото му. – Ти си Джей О. Льобо.

... с тези тонове. Всеки ден, всеки час, винаги когато ежедневието позволява. Само той и тя. Илюзията я завладя и заплаши да прогони действителността...    

... на света – с дрезгав глас и тежки стъпки Милойе се обърна, подкара конете и изчезна в зората на онзи седми август 1938 година.  

... ние ги видехме, на свой ред и те щяха да видят нас, а Акулата разсъждава достатъчно предвидливо, за да не допусне това да се случи.

... приятели. Успокойте се, ключът към отслабването и добрата форма, който търсите цял живот, най-сетне се появи. И знаете ли защо работи? Защото е само ваш.

... неексплодиралите пакети „Семтекс“. Минус шестнайсет. Оставаха... нула. Мисията завършена. Навън го очакваше изгревът. Оказа се, че и деветдесет и девет процента могат да бъдат достатъчни.

... ще те целуна преди сън. Аз притискам черната слушалка. Чуваш ли ме? Вятърът е лош. "Лека нощ, обична моя малка! Моя тиха радост, лека нощ!"

... този мирис бавно погали душата на нашата героиня. Затвори очи и вдъхна аромата, изпълващ я с носталгия. Ароматът от детството й. Ароматът на дома й.

... седмица, забравихте ли? Пощата, която получаваше, бе адресирана до Еди Дейвид. Ако той не беше Еди Дейвид, майстор на кухненски шкафове, щях да го разбера...

... моя приятелко. А в най-тежките дни ще си спомниш, че независимо дали изминаваш сантиметър, или километър, важно е единствено да вървиш напред. С обич, Рейч

... със символи на всичко – от танцова зала до велосипедна писта. После седнаха и обсъдиха първия етап: как да привлекат погледа на обществото към Ада.

... в павилионите и на станциите. На глутници, с очи като на служебна овчарка. Макар че може би проблемът не беше в Москва, а в Иля.

... че чува подрънкването на ледени кубчета в чаши на бара. Трополенето на топчето във въртящия се дървен диск на рулетката. Ударите на разтуптяното си сърце.“

... заедно, сякаш му бях равна, негов спътник и съзаклятник. Не се извличаха поуки, това беше проява на обич, но също така на уважение и доверие.

... Кливланд. Може би дори през Ейкрън, Охайо. Ричър бе следвал и по-непривлекателни маршрути. Особено по време на службата си в армията. Не стигнаха до Бостън.

... напред, със сигурност ще стигнете там, накъдето се стремите. Неизбежно е. Време е да си хващам полета и да се срещна с татко. Приятно четене!

... истинско. Тогава си спомни думите на баба си: „Горе главата, скъпа. Дори всичко да се обърка, винаги ще имаме Коледа, която да оправи нещата“.  

... наистина всичко щеше да е наред! Влезе докторът, който трябваше да ме оперира: „Здрасти, Берба. Да тръгваме. Из книгата "По моя начин" на Димитър Бербатов

... ѝ. Кожата на Отело беше и на кърпичката, и на бузата на жената. Отело хвърли чаршафа на пода и заспа, покрит само от страха си.

... на една седмица. Само една седмица. Това дълго време ли е, или кратко? Едно е сигурно – това преживяване ще ти послужи за цял живот.

... трона си в несъкрушимо безгрижие, обект на преклонение и омраза, презрение и завист, а глупостта, тщеславието, страхливостта и лицемерието представляваха неизменната основа на трона му.

... заявих: – Маминке, научи ме да плета! – Ти ли... да плетеш?! – Да! – И какво ще плетеш? – Ръкавици! Ръкавици за студената война!

... в името на хората, които са наети в нея. Работата вече не е място, където да се страхуват, а е място, на което ги ценят.

... Благословена да си, задето ми каза, че съм бил красив. Но защо, защо не го направи по-рано? Това вероятно щеше да преобърне цялото ми детство!