Откъс от Мадмоазел Коко и ароматът на любовта
ДЕСЕТА ГЛАВА
Коко, в действителност не знам за какво ти се обаждам, само че евентуално е време да ти простя.
Габриел се взря в телефона и безмълвно преброи до три.
Почти две седмици не се беше чувала с Мися. Приятелката й мълчеше. Явно й беше смъртно афектирана. Още при срещата в “Ла Гая” й даде ясно да разбере какво мисли. Сбогуваха се ледено. Габриел очакваше да минат няколко дни в безмълвие, само че 10 дни без новина от Мися бяха цяла безкрайност. Най-много я озадачаваше по какъв начин приятелката й съумява да обуздава любознанието си. Със сигурност бе разбрала от Дягилев или различен от кръга на познатите си, че в това време семейство Стравински се е нанесло в “Бел Респиро”. Странно по какъв начин по този начин не бе поискала да чуе детайлности. Беше учудващо. Габриел усещаше неналичието на приятелката си, най-после даже стартира да се притеснява, че ще се наложи тя да направи първата крачка. Мися продължи да приказва и Габриел си отдъхна облекчено.
Чух, че Игор Стравински се е преместил със фамилията си в твоята къща. Много обилно от твоя страна. Как ще понасяш крясъците на децата по през целия ден?
Габриел се усмихна. Приятелката й говореше, като че ли сред тях не е имало никакви драми значи всичко беше наред.
Аз работя изясни търпеливо тя. През целия ден съм в ателието и въобще не виждам децата.
Той несъмнено свири на пиано през нощта! Как спиш?
Габриел прехапа долната си джука, с цел да не се засмее. За благополучие Мися не можеше да види развеселеното й лице. Постара се да отговори напълно съществено:
Обичам музиката на Игор Стравински.
Да. Добре. Сигурно. И аз я обичам рече проточено Мися. След къса пауза добави: Но колкото и да са положителни композициите му, ще ми е невероятно да ги чувам час след час, нощ след нощ.
Пристъпът на смях, затънал в гърлото на Габриел, се разтовари в кискане. Все още хълцайки от забавление, тя разкри:
Да, Стравински и фамилията му са мои посетители, само че сега аз не пребивавам в къщата. Нощувам в “Риц”. Домът ми е на тяхно разположение.
Премълча снощната поява на Игор Стравински в хотела й. Той бе поискал да й извърши най-новото си произведение: респект към Клод Дебюси. За благополучие в салона на жилището й имаше пиано, планувано по-скоро за украса, само че въпреки всичко беше настроено. Частният концерт поласка Габриел в ролята й на благодетелка и я подтикна да мисли за финансирането и на други планове. Нямаше да се задоволи единствено с новото показване на “Пролетно тайнство” и да обезпечи сносни условия за живот на композитора. Притежаваше задоволително пари и се усещаше прелестно, че е по опциите й да поддържа хора на изкуството. Не й хареса само, че Стравински за разлика от нея е нощна птица. Изобщо не се сети да си тръгне и тя се принуди да му каже, че желае да си ляга. Стана й, естествено, малко неудобно, а и погледът му беше прекомерно бездънен, ръкостискането продължи прекомерно дълго, сбогуването прозвуча дрезгаво. Е, всичко това несъмнено беше израз на признателност. Тя не желаеше нищо повече и пламенно го отпрати у дома при брачната половинка му. В нейната къща.
Уредили сме въпроса доста практично увери тя Мися. Аз пребивавам сама, хотелът е доста покрай ателието. Ежедневното пътешестване от дълго време ми лазеше по нервите.
Да замениш вила за хотел... Мися се поколеба и след известна пауза очевидно бе озадачена добави: Забележително.
Практично е повтори Габриел.
Е, няма значение съобщи Мися от другия завършек на линията. Не се обаждам, с цел да се осведомя за гостите ти.
Габриел несъзнателно въздъхна.
Сутринта прелистих новия азбучник на “Друо” и от¬крих публикация за търг, който несъмнено ще те заинтересува.
Пак ли ще има продажба на паравани?
Коко събираше китайски модели, боядисани с бадемов лак. Според нея китайският заслон представляваше най-ценната движимост във всяко домакинство: украса и добра опция да се скрие безредието и да се приберат всякакви движимости. Даже незабавно откакто се настани в жилището в хотел “Риц”, придвижи един заслон от сбирката си, подредена в персоналните й пространства на първия етаж на ателието. Неволно плъзна взор от писалището си към мястото пред етажерката, където до неотдавна стоеше параванът. Бе преместила там кресло, тапицирано в пясъчножълто кадифе, само че все пак мястото й изглеждаше празно. Време беше да попълни сбирката си с още един заслон.
Не отговори Мися. Не става дума за паравани. Добра клиентка като теб щеше да знае от дълго време. Сега приказваме за документи. Стари трудове...
Габриел престана да слуша. Някой почука на вратата. Тя постави ръка върху слушалката и извика:
Влез! Появи се основната надзорничка на ателието. Един миг рече бързо тя и направи знак на служителката си, след това сподели на Мися: Имат потребност от мен в ателието. Ще поговорим различен път. И без това не се интересувам изключително от антикварни книги.
Не съм споменавала за книги възрази Мися. Става дума за ръкописи на кралиците Катерина и Мария Медичи. Древни алхимични формули. Документите са от¬крити при ремонт на библиотека в двореца “Шенонсо”.
О, стига, Мися, защо са ми остарели документи?
Доколкото разбрах, открита е формулата на по този начин наречения магически парфюм на Медичите заяви приятелката й. Ти ли искаш да създадеш специфична тоалетна вода, или аз?
Противоречиви мисли нахлуха в мозъка на Габриел. Нямаше визия дали откритието на Мися ще си коства времето и парите, свързани с посещаване на търг и наддаване. Не знаеше доста за Катерина и Мария Медичи, като се изключи че двете флорентинки са седели на френския престол и са съдействали значително за развиването на тъкачниците за коприна в Лион и производството на ръкавици и парфюми в Грас. Знаеше обаче, че препоръките на Мися постоянно са се оказвали потребни, по тази причина единствено попита:
Кога ще се състои търгът?
* * *
Габриел прекара идващите вечери в четене. Набави си всевъзможни четива за кралиците, чиито документи се продаваха на търг. Настанена комфортно на дивана, с чаша вино на масичката с лампа, тя събра задоволително сведения за живота на Катерина Медичи и братовчедката й Мария. Узна, че модерното произвеждане на парфюми е почнало през ХVI век в Италия. По това време алхимиците почнали да разреждат със алкохол ароматните масла, идващи от Арабия. Първите манифактури били открити в няколко манастира. През целия си живот Катерина Медичи търсела “философския камък” балсам, считан за лек против всички неразположения и заболявания. След към петдесет години известната с хубостта си Мария Медичи събрала учени и им заповядала да открият смес, която да й обезпечи безконечна хубост. И двете дами изглеждаха прекомерно отдалечени от формулата за актуален парфюм, само че съществуваше възможност да открие в документите нещо сходно и да провокира сензация.
Габриел таман размишляваше по какъв начин химиците на Франсоа Коти ще произведат съвременен мирис въз основа на рецепта от Ренесанса, когато някой почука на вратата й. Изненадана, тя остави книгата. Не очакваше никого, разполагаше с всичко належащо, затова не беше чиновник на хотела, а за гостите нормално съобщаваше портиерът. За момент се изкуши да пренебрегне нечакания клиент, а и, кой знае, може би някой бе сбъркал стаята. Чукането се повтори, този път пламенно и мелодично.
Габриел стана и прекоси боса салона и тесния кулоар.
Добър вечер, мадмоазел Коко поздрави Игор Стравински.
Какво вършиме тук?
Без да намерения, че не е време за посещаване, тя отстъпи настрани и го пропусна да влезе.
Трябва да приказвам с вас.
Случило ли се е нещо? разтревожи се тя.
През мозъка й незабавно минаха редица благоприятни условия за злополука. Започна със заболяване на децата и свърши със гибелта на жена му и пожар в къщата й. Не, в случай че е станало злощастие, щяха да й се обадят по телефона, а и Стравински щеше да е в друго положение. Безпокойството отстъпи място на любознание.
Стравински спря в средата на салона и се обърна към нея.
Дойдох да ви призная, че ви обичам съобщи той.
Каква примес от славянски драматизъм, самоувереност на всемирски лъв и известно вдъхновение от звука на личните му думи.
Струваше й известно изпитание да не се засмее.
Какво споделя брачната половинка ви по въпроса? осведоми се иронично тя.
Тя ви се възхищава.
Дръзкият отговор я остави без думи. Не знаеше дали да се смее, или да се вцепени от смут. Всъщност би трябвало неотложно да му уточни вратата. Поведението му беше нечувано: той беше женен мъж, тя сама жена. В идващия момент проумя, че в държанието му няма и диря от безочливост, още по-малко от хумор.
Стравински стоеше пред нея, по-добре облечен, в сравнение с при първата им среща, и явно в по-добро здраве. Редовното хранене, положителната храна, първокласната конюнктура и финансовата сигурност даваха забележим резултат. Умен мъж, който е наясно какво прави. Втренченият му взор я държеше в плен. Тя осъзна, че не е в положение да му се изплъзне.
Екатерина знае, че ви обичам призна той изцяло естествено.
“Това е съветската душа намерения си Габриел. Навярно за тези хора любовта има напълно друго значение, не като за западноевропейците.” Вероятно бе изтълкувал поканата й неправилно. Пожела си да разбере малко по-добре какво става в душата на Стравински и на жена му. Нервно пристъпи от крайник на крайник и остана до вратата като пиколо, което не знае къде да остави таблата с поръчаното шампанско.
Накрая прошепна нерешително:
Значи сте говорили с мадам Стравински за мен...
Естествено. С кого, в случай че не с Екатерина бих могъл да беседвам по толкоз значим въпрос като любовта ми към вас?
Габриел познаваше доста мъже. Жалки персони като татко й, скучаещи офицери от рода на първите й любовници, елегантни господа сходно на огромната й обич. В шивачницата, където кърпеше панталони, още напълно млада, тя се научи освен да шие, само че и да поддържа връзка с клиентите. По-късно, до момента в който пееше по кръчмите, й беше по-лесно да се отърве от нахални обожатели, в сравнение с да извършва известни шлагери. Междувременно съзря, в този момент беше дама, прекомерно остаряла за влюбени младежи и прекомерно изискана и самоуверена за нахални фамилни господа. Никога до момента не се беше сблъсквала с мъж като Стравински. С каква храброст й призна любовта си. Този популярен създател я желаеше буйно и в гърдите й пламна горделивост. Той я обича... В идващия момент тялото й се възпротиви. Навярно той е разтълкувал неправилно привързаността си към нея. Изглежда, бъркаше благодарността с обич и любовта с удивление. Станало е неразбирателство, обяснимо заради неговата просвета. Няма нищо друго. Нищо, свър¬зано със суетата й.
Тя заставам известно време пред него, срещна безмълвно настойчивия му взор. След това изрече с корав глас:
Като другар постоянно сте добре пристигнали, мосю Стравински. Вие сте посетител в дома ми и заемате доста особено място в живота ми. Преходно възприятие, каквото е любовта, не би трябвало да унищожи откровеното ни другарство.
Той понечи да възрази, но Габриел го спря с жест.
Дошли сте, допускам, да ми посвирите от чудните си творби. Вдигнатата й ръка уточни пианото. Не мога да си показва друга причина за визитата ви, мосю Стравински. Очите й искряха като черни диаманти. Не смятате ли и вие, че е по-добре да оставим нещата, както са?
Поклащането на главата му беше напълно леко допустимо е да е било единствено заблуда.
Да, мадмоазел Шанел, не би било зле да ви изсвиря най-новата версия на “Пролетно тайнство”. Преработих някои елементи.
Усмихна й се отзивчиво, с леката пренебрежителност на гения. В никакъв случай безсрамно или двусмислено.
Атмосферата в “Бел Респиро” носи виновност за измененията, както и вие.
Не ви имам вяра усмихна се тя, само че го одобрявам като огромен комплимент.
Чуйте сама.
Стравински седна на пианото и със размах подвигна капака. В идващия момент апартаментът в хотел “Риц” се извърши със мощни тонове, доста по-чувствени и вълнуващи от балетната музика, останала в спомените й.
Габриел последва инстинкта си. Вместо да седне на дивана, на обичайно разстояние, тя застана до пианото. Гледаше госта си и си мислеше, че пианото е съвършен атрибут за всеки мъж. Музиката правеше даже неугледния мъж хубав. Особено когато свиреше единствено за една жена. А когато пръстите на този мъж превръщаха в звуци личните му ноти, прекарването беше зашеметяващо. Вдъхновение, мощ, власт, ранимост креативна мощ, която преминаваше¬ от тялото на пианото в тялото на слушателката. Беше напълно друго от осъществяването на музика, написана от различен.
Въпреки че не го чуваше да свири за първи път, в този миг Габриел бе обзета от мощно удивление. Почувства се необикновено покрай композитора. Тоновете ги сливаха в едно цяло. Представи си какъв брой ще е прелестно да се връща вкъщи и да заварва къщата изпълнена с тези тонове. Всеки ден, всеки час, постоянно когато всекидневието разрешава. Само той и тя. Илюзията я завладя и заплаши да прогони действителността...
Коко, в действителност не знам за какво ти се обаждам, само че евентуално е време да ти простя.
Габриел се взря в телефона и безмълвно преброи до три.
Почти две седмици не се беше чувала с Мися. Приятелката й мълчеше. Явно й беше смъртно афектирана. Още при срещата в “Ла Гая” й даде ясно да разбере какво мисли. Сбогуваха се ледено. Габриел очакваше да минат няколко дни в безмълвие, само че 10 дни без новина от Мися бяха цяла безкрайност. Най-много я озадачаваше по какъв начин приятелката й съумява да обуздава любознанието си. Със сигурност бе разбрала от Дягилев или различен от кръга на познатите си, че в това време семейство Стравински се е нанесло в “Бел Респиро”. Странно по какъв начин по този начин не бе поискала да чуе детайлности. Беше учудващо. Габриел усещаше неналичието на приятелката си, най-после даже стартира да се притеснява, че ще се наложи тя да направи първата крачка. Мися продължи да приказва и Габриел си отдъхна облекчено.
Чух, че Игор Стравински се е преместил със фамилията си в твоята къща. Много обилно от твоя страна. Как ще понасяш крясъците на децата по през целия ден?
Габриел се усмихна. Приятелката й говореше, като че ли сред тях не е имало никакви драми значи всичко беше наред.
Аз работя изясни търпеливо тя. През целия ден съм в ателието и въобще не виждам децата.
Той несъмнено свири на пиано през нощта! Как спиш?
Габриел прехапа долната си джука, с цел да не се засмее. За благополучие Мися не можеше да види развеселеното й лице. Постара се да отговори напълно съществено:
Обичам музиката на Игор Стравински.
Да. Добре. Сигурно. И аз я обичам рече проточено Мися. След къса пауза добави: Но колкото и да са положителни композициите му, ще ми е невероятно да ги чувам час след час, нощ след нощ.
Пристъпът на смях, затънал в гърлото на Габриел, се разтовари в кискане. Все още хълцайки от забавление, тя разкри:
Да, Стравински и фамилията му са мои посетители, само че сега аз не пребивавам в къщата. Нощувам в “Риц”. Домът ми е на тяхно разположение.
Премълча снощната поява на Игор Стравински в хотела й. Той бе поискал да й извърши най-новото си произведение: респект към Клод Дебюси. За благополучие в салона на жилището й имаше пиано, планувано по-скоро за украса, само че въпреки всичко беше настроено. Частният концерт поласка Габриел в ролята й на благодетелка и я подтикна да мисли за финансирането и на други планове. Нямаше да се задоволи единствено с новото показване на “Пролетно тайнство” и да обезпечи сносни условия за живот на композитора. Притежаваше задоволително пари и се усещаше прелестно, че е по опциите й да поддържа хора на изкуството. Не й хареса само, че Стравински за разлика от нея е нощна птица. Изобщо не се сети да си тръгне и тя се принуди да му каже, че желае да си ляга. Стана й, естествено, малко неудобно, а и погледът му беше прекомерно бездънен, ръкостискането продължи прекомерно дълго, сбогуването прозвуча дрезгаво. Е, всичко това несъмнено беше израз на признателност. Тя не желаеше нищо повече и пламенно го отпрати у дома при брачната половинка му. В нейната къща.
Уредили сме въпроса доста практично увери тя Мися. Аз пребивавам сама, хотелът е доста покрай ателието. Ежедневното пътешестване от дълго време ми лазеше по нервите.
Да замениш вила за хотел... Мися се поколеба и след известна пауза очевидно бе озадачена добави: Забележително.
Практично е повтори Габриел.
Е, няма значение съобщи Мися от другия завършек на линията. Не се обаждам, с цел да се осведомя за гостите ти.
Габриел несъзнателно въздъхна.
Сутринта прелистих новия азбучник на “Друо” и от¬крих публикация за търг, който несъмнено ще те заинтересува.
Пак ли ще има продажба на паравани?
Коко събираше китайски модели, боядисани с бадемов лак. Според нея китайският заслон представляваше най-ценната движимост във всяко домакинство: украса и добра опция да се скрие безредието и да се приберат всякакви движимости. Даже незабавно откакто се настани в жилището в хотел “Риц”, придвижи един заслон от сбирката си, подредена в персоналните й пространства на първия етаж на ателието. Неволно плъзна взор от писалището си към мястото пред етажерката, където до неотдавна стоеше параванът. Бе преместила там кресло, тапицирано в пясъчножълто кадифе, само че все пак мястото й изглеждаше празно. Време беше да попълни сбирката си с още един заслон.
Не отговори Мися. Не става дума за паравани. Добра клиентка като теб щеше да знае от дълго време. Сега приказваме за документи. Стари трудове...
Габриел престана да слуша. Някой почука на вратата. Тя постави ръка върху слушалката и извика:
Влез! Появи се основната надзорничка на ателието. Един миг рече бързо тя и направи знак на служителката си, след това сподели на Мися: Имат потребност от мен в ателието. Ще поговорим различен път. И без това не се интересувам изключително от антикварни книги.
Не съм споменавала за книги възрази Мися. Става дума за ръкописи на кралиците Катерина и Мария Медичи. Древни алхимични формули. Документите са от¬крити при ремонт на библиотека в двореца “Шенонсо”.
О, стига, Мися, защо са ми остарели документи?
Доколкото разбрах, открита е формулата на по този начин наречения магически парфюм на Медичите заяви приятелката й. Ти ли искаш да създадеш специфична тоалетна вода, или аз?
Противоречиви мисли нахлуха в мозъка на Габриел. Нямаше визия дали откритието на Мися ще си коства времето и парите, свързани с посещаване на търг и наддаване. Не знаеше доста за Катерина и Мария Медичи, като се изключи че двете флорентинки са седели на френския престол и са съдействали значително за развиването на тъкачниците за коприна в Лион и производството на ръкавици и парфюми в Грас. Знаеше обаче, че препоръките на Мися постоянно са се оказвали потребни, по тази причина единствено попита:
Кога ще се състои търгът?
* * *
Габриел прекара идващите вечери в четене. Набави си всевъзможни четива за кралиците, чиито документи се продаваха на търг. Настанена комфортно на дивана, с чаша вино на масичката с лампа, тя събра задоволително сведения за живота на Катерина Медичи и братовчедката й Мария. Узна, че модерното произвеждане на парфюми е почнало през ХVI век в Италия. По това време алхимиците почнали да разреждат със алкохол ароматните масла, идващи от Арабия. Първите манифактури били открити в няколко манастира. През целия си живот Катерина Медичи търсела “философския камък” балсам, считан за лек против всички неразположения и заболявания. След към петдесет години известната с хубостта си Мария Медичи събрала учени и им заповядала да открият смес, която да й обезпечи безконечна хубост. И двете дами изглеждаха прекомерно отдалечени от формулата за актуален парфюм, само че съществуваше възможност да открие в документите нещо сходно и да провокира сензация.
Габриел таман размишляваше по какъв начин химиците на Франсоа Коти ще произведат съвременен мирис въз основа на рецепта от Ренесанса, когато някой почука на вратата й. Изненадана, тя остави книгата. Не очакваше никого, разполагаше с всичко належащо, затова не беше чиновник на хотела, а за гостите нормално съобщаваше портиерът. За момент се изкуши да пренебрегне нечакания клиент, а и, кой знае, може би някой бе сбъркал стаята. Чукането се повтори, този път пламенно и мелодично.
Габриел стана и прекоси боса салона и тесния кулоар.
Добър вечер, мадмоазел Коко поздрави Игор Стравински.
Какво вършиме тук?
Без да намерения, че не е време за посещаване, тя отстъпи настрани и го пропусна да влезе.
Трябва да приказвам с вас.
Случило ли се е нещо? разтревожи се тя.
През мозъка й незабавно минаха редица благоприятни условия за злополука. Започна със заболяване на децата и свърши със гибелта на жена му и пожар в къщата й. Не, в случай че е станало злощастие, щяха да й се обадят по телефона, а и Стравински щеше да е в друго положение. Безпокойството отстъпи място на любознание.
Стравински спря в средата на салона и се обърна към нея.
Дойдох да ви призная, че ви обичам съобщи той.
Каква примес от славянски драматизъм, самоувереност на всемирски лъв и известно вдъхновение от звука на личните му думи.
Струваше й известно изпитание да не се засмее.
Какво споделя брачната половинка ви по въпроса? осведоми се иронично тя.
Тя ви се възхищава.
Дръзкият отговор я остави без думи. Не знаеше дали да се смее, или да се вцепени от смут. Всъщност би трябвало неотложно да му уточни вратата. Поведението му беше нечувано: той беше женен мъж, тя сама жена. В идващия момент проумя, че в държанието му няма и диря от безочливост, още по-малко от хумор.
Стравински стоеше пред нея, по-добре облечен, в сравнение с при първата им среща, и явно в по-добро здраве. Редовното хранене, положителната храна, първокласната конюнктура и финансовата сигурност даваха забележим резултат. Умен мъж, който е наясно какво прави. Втренченият му взор я държеше в плен. Тя осъзна, че не е в положение да му се изплъзне.
Екатерина знае, че ви обичам призна той изцяло естествено.
“Това е съветската душа намерения си Габриел. Навярно за тези хора любовта има напълно друго значение, не като за западноевропейците.” Вероятно бе изтълкувал поканата й неправилно. Пожела си да разбере малко по-добре какво става в душата на Стравински и на жена му. Нервно пристъпи от крайник на крайник и остана до вратата като пиколо, което не знае къде да остави таблата с поръчаното шампанско.
Накрая прошепна нерешително:
Значи сте говорили с мадам Стравински за мен...
Естествено. С кого, в случай че не с Екатерина бих могъл да беседвам по толкоз значим въпрос като любовта ми към вас?
Габриел познаваше доста мъже. Жалки персони като татко й, скучаещи офицери от рода на първите й любовници, елегантни господа сходно на огромната й обич. В шивачницата, където кърпеше панталони, още напълно млада, тя се научи освен да шие, само че и да поддържа връзка с клиентите. По-късно, до момента в който пееше по кръчмите, й беше по-лесно да се отърве от нахални обожатели, в сравнение с да извършва известни шлагери. Междувременно съзря, в този момент беше дама, прекомерно остаряла за влюбени младежи и прекомерно изискана и самоуверена за нахални фамилни господа. Никога до момента не се беше сблъсквала с мъж като Стравински. С каква храброст й призна любовта си. Този популярен създател я желаеше буйно и в гърдите й пламна горделивост. Той я обича... В идващия момент тялото й се възпротиви. Навярно той е разтълкувал неправилно привързаността си към нея. Изглежда, бъркаше благодарността с обич и любовта с удивление. Станало е неразбирателство, обяснимо заради неговата просвета. Няма нищо друго. Нищо, свър¬зано със суетата й.
Тя заставам известно време пред него, срещна безмълвно настойчивия му взор. След това изрече с корав глас:
Като другар постоянно сте добре пристигнали, мосю Стравински. Вие сте посетител в дома ми и заемате доста особено място в живота ми. Преходно възприятие, каквото е любовта, не би трябвало да унищожи откровеното ни другарство.
Той понечи да възрази, но Габриел го спря с жест.
Дошли сте, допускам, да ми посвирите от чудните си творби. Вдигнатата й ръка уточни пианото. Не мога да си показва друга причина за визитата ви, мосю Стравински. Очите й искряха като черни диаманти. Не смятате ли и вие, че е по-добре да оставим нещата, както са?
Поклащането на главата му беше напълно леко допустимо е да е било единствено заблуда.
Да, мадмоазел Шанел, не би било зле да ви изсвиря най-новата версия на “Пролетно тайнство”. Преработих някои елементи.
Усмихна й се отзивчиво, с леката пренебрежителност на гения. В никакъв случай безсрамно или двусмислено.
Атмосферата в “Бел Респиро” носи виновност за измененията, както и вие.
Не ви имам вяра усмихна се тя, само че го одобрявам като огромен комплимент.
Чуйте сама.
Стравински седна на пианото и със размах подвигна капака. В идващия момент апартаментът в хотел “Риц” се извърши със мощни тонове, доста по-чувствени и вълнуващи от балетната музика, останала в спомените й.
Габриел последва инстинкта си. Вместо да седне на дивана, на обичайно разстояние, тя застана до пианото. Гледаше госта си и си мислеше, че пианото е съвършен атрибут за всеки мъж. Музиката правеше даже неугледния мъж хубав. Особено когато свиреше единствено за една жена. А когато пръстите на този мъж превръщаха в звуци личните му ноти, прекарването беше зашеметяващо. Вдъхновение, мощ, власт, ранимост креативна мощ, която преминаваше¬ от тялото на пианото в тялото на слушателката. Беше напълно друго от осъществяването на музика, написана от различен.
Въпреки че не го чуваше да свири за първи път, в този миг Габриел бе обзета от мощно удивление. Почувства се необикновено покрай композитора. Тоновете ги сливаха в едно цяло. Представи си какъв брой ще е прелестно да се връща вкъщи и да заварва къщата изпълнена с тези тонове. Всеки ден, всеки час, постоянно когато всекидневието разрешава. Само той и тя. Илюзията я завладя и заплаши да прогони действителността...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ