Обертан: Не искам да обещавам нищо на феновете, за да не ги разочаровам
Звездата на Левски Габриел Обертан даде изявление за “Блиц”, в което приказва за приятелката си, за живота в София, за детството си, както и за обстановката в родното състезание.
- Габриел, привикна ли към този момент с живота в София?
- Да. Доста елементарно е. Хората в България приказват британски, съотборниците ми също. Така че всичко към този момент е отлично.
- Виждам, че пристигаш с автомобил. Явно и шофирането в България не те затруднява…
- Не. Играл съм в Русия и там натрупах стабилен опит в шофирането. След Русия мисля, че мога да карам на всички места. Няма проблеми тук.
- Все още ли живееш в хотел или към този момент си се открил в жилище?
- Намерих апартамент в центъра. Моята другарка е с мен и към този момент имаме естествен метод на живот. Това ми оказва помощ да съм освободен и да мисля напълно за футбол.
- А приятелката ти по какъв начин се усеща тук? Харесва ли София?
- Тя в действителност сподели, че това е най-хубавия град, в който сме живели досега. Но сподели това, когато беше слънчево и към 30 градуса. Може да си промени мнението с идването на дъжда. Тя в действителност харесва София. Оживен град с доста хора. Има доста заведения и магазини на всички места.
- Виждал съм ви дружно. Приятелката ти наподобява като човек, който се занимава със спорт. Така ли е?
- Тя е американка. Казва се Ейша и се занимаваше с лека атлетика. Беше състезателка в беговите дисциплини. Опитва се да остане оптимално във форма, което е доста добре и за мен. Ходим дружно на фитнес.
- Тук сте и с домашния си любим. Как се споделя кучето?
- Кучето ми се споделя Чарли. Следва ме на всички места. Беше с мен в Русия, в Англия. Той също харесва София. Има доста места за кучета, доста паркове в София. Това е хубаво.
- Много хора считат, че си най-голямата звезда, която е дошла в българското състезание. Спират ли те по улиците за диалог или за фотоси?
- Да. Има доста почитатели на Левски в София. Те ми демонстрират доста обич всякога, когато сме на ресторант или на разходка. Идват при мен за фотография или просто да ме окуражат. Много са положителни и учтиви. Страхотно е. Сега се представяме добре и получаваме страхотна поддръжка от последователите. Където и да отида, слушам: „ Само Левски! “.
- Харесва ли ти българската кухня? Опита ли някои от обичайните ни ястия?
- Изпълнителният шеф Красимир Иванов ме заведе на обичаен български ресторант. Беше доста вкусно. Тежка храна и бях като преситен. Но беше доста вкусно.
- Научи ли към този момент нещо на български?
- Ходя на уроци. Но когато проговоря за пръв път на български, желая да мога да споделям цели фрази и да се изричам, а не просто да кажа някакви обособени думи.
- Какво беше детството ти? Какъв град е Пантин, където си роден?
- Води се част от Париж, само че е отвън Париж. Малък град. Родителите ми работеха, аз ходех на учебно заведение. Имам по-малък брат. Прекарвах времето си в игра на футбол. Майка ми обаче държеше да се изучавам, по тази причина всяка свободна минута отвън часовете беше отдадена на футбола. Като всяко обикновено дете, което обича футбола.
- Кога осъзна, че футболът може да бъде твоя специалност и можеш да се изхранваш с него?
- Може би когато бяха 12-13 годишен. Играех за моя клуб в разнообразни шампионати и хора от ПСЖ пристигнаха, с цел да приказват с родителите ми. Казаха, че имам качества и мога да се причисля към клуба. Бях дребен, само че осъзнавах, че щом тим като ПСЖ ме желае, значи има капацитет в мен. Винаги съм желал да бъда футболист, само че тогава в действителност осъзнах, че имам късмет.
- Кой беше твоя футболен кумир в детството ти?
- Израстнах, гледайки Ривалдо. Трима са моите идоли – Ривалдо, Кака и Тиери Анри.- Бил си част от всички младежки и юношески гарнитури на Франция. Имал ли си среща с някой народен тим на България? Или може би някой наш клуб?- Не мисля, че в миналото съм се изправял против народен тим на България или някой клуб от тук. За пръв път се сблъсах с футбола ви, когато дойдох тук.
- Знаеш ли кой е Емил Костадинов и какво направи през 1993 година?
- Да. Не помня, тъй като съм бил дребен, само че всички във Франция знаят кой е и това, което се е случило през 1993 година. Освен този мач обаче не знам нищо друго.
- Да поговорим малко за Левски. Как се чувстваш в клуба? Свикна ли?
- Да, привикнах. Представяме се добре. Очакваме да спечелим още доста мачове. Ние сме нов тим, знаете. Реално сме на 6-7 седмици. Нов треньор, нови способи, нови играчи. Засега всичко върви чудесно. Гледаме напред към мачовете с ЦСКА и Лудогорец и се надяваме да вземем колкото може повече точки против тях.
- Левски сега има много интернационална група футболисти. Треньорът е италианец. Лесна ли е връзката посред ви?
- Имаме преводачи. За мен е елементарно, тъй като разбирам италиански. За останалите има преводачи, само че на терена всички приказваме един език - футболния. Там знаем какво да вършим. Да, има елементи, върху които треньорът желае да работим, само че през множеството време се разбираме елементарно.
- Познаваш отпреди Серджиу Буш и Жорди Гомес. Румънецът даже е горделив, че има победа над теб с Шефийлд Уензди, когато ти си част от Нюкасъл. Познаваш ли други футболисти в България? Може би от другите отбори…
- Стилиян Петров от времето в Астън Вила. Разбира се, Димитър Бербатов. Даже с Бербатов се видяхме няколко пъти в София. Това са футболистите, които познавам и с които съм играл.
- Ти бързо се трансформира в любим на почитателите и те имат огромни упования към теб. Можеш ли да им обещаеш нещо?
- Не желая да давам обещание нищо, с цел да не ги отчайвам. Тяхната поддръжка е страхотна. Срещу Лудогорец стадионът бе цялостен, а това беше огромен тласък за нас, дадоха ни спомагателни сили. Мога да си пожелая да ни поддържат все толкоз мощно, а ние ще дадем шоуто, за което са пристигнали, и ще се дадем всичко от себе си, с цел да сме първенци в края на сезона.
- Знаеш ли кой е Георги Аспарухов, на който е кръстен стадионът? Знаеш ли нещо от историята на клуба?
- Ще бъда почтен - не. Все още никой не ми е разказал.
- Гледаш ли, когато имаш опция, мачовете на съперниците в шампионата?
- В съблекалнята има тв приемник, на който непрекъснато се излъчва футбол. Има доста български мачове. Не обичам да виждам доста футбол у дома, защото желая да извозвам време с приятелката ми и да обръщам внимание на нея. Искам на момента да се откъсна от футбола, да се изключа от играта най-малко замалко. Да си умря от умората и напрежението от мачовете и тренировките. Затова просто изключвам и правя напълно други неща. Гледах въпреки всичко някои мачове на Лудогорец и ЦСКА, които са нашите съществени противници.
- Отстрани наподобява като че ли ти е елементарно в нашия футбол. Правиш нещата с лекост и с усмивка. Така ли е?
- Не е толкоз елементарно. Може би се дължи на опита, който имам. Играл съм на високо равнище, в положителни тимове и против положителни противници. Играл съм в евротурнирите. Сега употребявам този опит. Атакувам отбраната на противника по същия метод, по който го върших във Франция, Англия, Русия. Когато давам 100% от себе си, наподобява е елементарно, само че аз просто желая и се стремя да нападам противниковата врата.
- Кои са най-близките ти другари в Левски?
- Говоря си доста с Жорди Гомес, с който се познаваме от Англия. Приятелките ни също се познават и са близки. Заедно опознават София. Излизаме дружно от време на време. Жуниор Мапуку също ми е другар.
- Той ли е шегаджията в съблекалнята?
- Мапуку е един от най-забавните в клуба. Той е положително момче, радостен е. Все отново е Черната мощ, а ние оценяваме това.
- Какво още е нужно на Левски, с цел да стане първенец?
- Не би трябвало да си разрешаваме да губим точки. Трябва да създадем добра серия от победи. Мачове като този против Берое (0:0) би трябвало да ги печелим. Играхме добре, само че стигнахме единствено до еднакъв. Предпочитам грозна победа, в сравнение с красива игра, която обаче ни стига единствено за една точка. Трябва да вършим по-малко неточности и да не губим точки. Ако изставаме на 5-6 точки от Лудогорец и ЦСКА преди разделянето на шампионата, ще бъде добре. Ще имаме директни дуели с тях, по тази причина не трябва до тогава да изоставаме. Първа лига 10 кръг, понеделник 25 септември
Берое 0:0краен резулат 
Левски
- Габриел, привикна ли към този момент с живота в София?
- Да. Доста елементарно е. Хората в България приказват британски, съотборниците ми също. Така че всичко към този момент е отлично.
- Виждам, че пристигаш с автомобил. Явно и шофирането в България не те затруднява…
- Не. Играл съм в Русия и там натрупах стабилен опит в шофирането. След Русия мисля, че мога да карам на всички места. Няма проблеми тук.
- Все още ли живееш в хотел или към този момент си се открил в жилище?
- Намерих апартамент в центъра. Моята другарка е с мен и към този момент имаме естествен метод на живот. Това ми оказва помощ да съм освободен и да мисля напълно за футбол.
- А приятелката ти по какъв начин се усеща тук? Харесва ли София?
- Тя в действителност сподели, че това е най-хубавия град, в който сме живели досега. Но сподели това, когато беше слънчево и към 30 градуса. Може да си промени мнението с идването на дъжда. Тя в действителност харесва София. Оживен град с доста хора. Има доста заведения и магазини на всички места.
- Виждал съм ви дружно. Приятелката ти наподобява като човек, който се занимава със спорт. Така ли е?
- Тя е американка. Казва се Ейша и се занимаваше с лека атлетика. Беше състезателка в беговите дисциплини. Опитва се да остане оптимално във форма, което е доста добре и за мен. Ходим дружно на фитнес.
- Тук сте и с домашния си любим. Как се споделя кучето?
- Кучето ми се споделя Чарли. Следва ме на всички места. Беше с мен в Русия, в Англия. Той също харесва София. Има доста места за кучета, доста паркове в София. Това е хубаво.
- Много хора считат, че си най-голямата звезда, която е дошла в българското състезание. Спират ли те по улиците за диалог или за фотоси?
- Да. Има доста почитатели на Левски в София. Те ми демонстрират доста обич всякога, когато сме на ресторант или на разходка. Идват при мен за фотография или просто да ме окуражат. Много са положителни и учтиви. Страхотно е. Сега се представяме добре и получаваме страхотна поддръжка от последователите. Където и да отида, слушам: „ Само Левски! “.
- Харесва ли ти българската кухня? Опита ли някои от обичайните ни ястия?
- Изпълнителният шеф Красимир Иванов ме заведе на обичаен български ресторант. Беше доста вкусно. Тежка храна и бях като преситен. Но беше доста вкусно.
- Научи ли към този момент нещо на български?
- Ходя на уроци. Но когато проговоря за пръв път на български, желая да мога да споделям цели фрази и да се изричам, а не просто да кажа някакви обособени думи.
- Какво беше детството ти? Какъв град е Пантин, където си роден?
- Води се част от Париж, само че е отвън Париж. Малък град. Родителите ми работеха, аз ходех на учебно заведение. Имам по-малък брат. Прекарвах времето си в игра на футбол. Майка ми обаче държеше да се изучавам, по тази причина всяка свободна минута отвън часовете беше отдадена на футбола. Като всяко обикновено дете, което обича футбола.
- Кога осъзна, че футболът може да бъде твоя специалност и можеш да се изхранваш с него?
- Може би когато бяха 12-13 годишен. Играех за моя клуб в разнообразни шампионати и хора от ПСЖ пристигнаха, с цел да приказват с родителите ми. Казаха, че имам качества и мога да се причисля към клуба. Бях дребен, само че осъзнавах, че щом тим като ПСЖ ме желае, значи има капацитет в мен. Винаги съм желал да бъда футболист, само че тогава в действителност осъзнах, че имам късмет.
- Кой беше твоя футболен кумир в детството ти?
- Израстнах, гледайки Ривалдо. Трима са моите идоли – Ривалдо, Кака и Тиери Анри.- Бил си част от всички младежки и юношески гарнитури на Франция. Имал ли си среща с някой народен тим на България? Или може би някой наш клуб?- Не мисля, че в миналото съм се изправял против народен тим на България или някой клуб от тук. За пръв път се сблъсах с футбола ви, когато дойдох тук.
- Знаеш ли кой е Емил Костадинов и какво направи през 1993 година?
- Да. Не помня, тъй като съм бил дребен, само че всички във Франция знаят кой е и това, което се е случило през 1993 година. Освен този мач обаче не знам нищо друго.
- Да поговорим малко за Левски. Как се чувстваш в клуба? Свикна ли?
- Да, привикнах. Представяме се добре. Очакваме да спечелим още доста мачове. Ние сме нов тим, знаете. Реално сме на 6-7 седмици. Нов треньор, нови способи, нови играчи. Засега всичко върви чудесно. Гледаме напред към мачовете с ЦСКА и Лудогорец и се надяваме да вземем колкото може повече точки против тях.
- Левски сега има много интернационална група футболисти. Треньорът е италианец. Лесна ли е връзката посред ви?
- Имаме преводачи. За мен е елементарно, тъй като разбирам италиански. За останалите има преводачи, само че на терена всички приказваме един език - футболния. Там знаем какво да вършим. Да, има елементи, върху които треньорът желае да работим, само че през множеството време се разбираме елементарно.
- Познаваш отпреди Серджиу Буш и Жорди Гомес. Румънецът даже е горделив, че има победа над теб с Шефийлд Уензди, когато ти си част от Нюкасъл. Познаваш ли други футболисти в България? Може би от другите отбори…
- Стилиян Петров от времето в Астън Вила. Разбира се, Димитър Бербатов. Даже с Бербатов се видяхме няколко пъти в София. Това са футболистите, които познавам и с които съм играл.
- Ти бързо се трансформира в любим на почитателите и те имат огромни упования към теб. Можеш ли да им обещаеш нещо?
- Не желая да давам обещание нищо, с цел да не ги отчайвам. Тяхната поддръжка е страхотна. Срещу Лудогорец стадионът бе цялостен, а това беше огромен тласък за нас, дадоха ни спомагателни сили. Мога да си пожелая да ни поддържат все толкоз мощно, а ние ще дадем шоуто, за което са пристигнали, и ще се дадем всичко от себе си, с цел да сме първенци в края на сезона.
- Знаеш ли кой е Георги Аспарухов, на който е кръстен стадионът? Знаеш ли нещо от историята на клуба?
- Ще бъда почтен - не. Все още никой не ми е разказал.
- Гледаш ли, когато имаш опция, мачовете на съперниците в шампионата?
- В съблекалнята има тв приемник, на който непрекъснато се излъчва футбол. Има доста български мачове. Не обичам да виждам доста футбол у дома, защото желая да извозвам време с приятелката ми и да обръщам внимание на нея. Искам на момента да се откъсна от футбола, да се изключа от играта най-малко замалко. Да си умря от умората и напрежението от мачовете и тренировките. Затова просто изключвам и правя напълно други неща. Гледах въпреки всичко някои мачове на Лудогорец и ЦСКА, които са нашите съществени противници.
- Отстрани наподобява като че ли ти е елементарно в нашия футбол. Правиш нещата с лекост и с усмивка. Така ли е?
- Не е толкоз елементарно. Може би се дължи на опита, който имам. Играл съм на високо равнище, в положителни тимове и против положителни противници. Играл съм в евротурнирите. Сега употребявам този опит. Атакувам отбраната на противника по същия метод, по който го върших във Франция, Англия, Русия. Когато давам 100% от себе си, наподобява е елементарно, само че аз просто желая и се стремя да нападам противниковата врата.
- Кои са най-близките ти другари в Левски?
- Говоря си доста с Жорди Гомес, с който се познаваме от Англия. Приятелките ни също се познават и са близки. Заедно опознават София. Излизаме дружно от време на време. Жуниор Мапуку също ми е другар.
- Той ли е шегаджията в съблекалнята?
- Мапуку е един от най-забавните в клуба. Той е положително момче, радостен е. Все отново е Черната мощ, а ние оценяваме това.
- Какво още е нужно на Левски, с цел да стане първенец?
- Не би трябвало да си разрешаваме да губим точки. Трябва да създадем добра серия от победи. Мачове като този против Берое (0:0) би трябвало да ги печелим. Играхме добре, само че стигнахме единствено до еднакъв. Предпочитам грозна победа, в сравнение с красива игра, която обаче ни стига единствено за една точка. Трябва да вършим по-малко неточности и да не губим точки. Ако изставаме на 5-6 точки от Лудогорец и ЦСКА преди разделянето на шампионата, ще бъде добре. Ще имаме директни дуели с тях, по тази причина не трябва до тогава да изоставаме. Първа лига 10 кръг, понеделник 25 септември
Берое 0:0краен резулат Левски Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ