Ердоган: А сега накъде?
Зорница ИЛИЕВА
Събитията в Украйна освен изправиха на нокти де що има водач по света, само че и взривиха обществените мрежи. В страни като Турция пък се стигна и до слагане без заобикалки на въпроса: каква би трябвало да е позицията на страната?
Мненията са от " Съединени американски щати желаят да отстранен пречките пред еднополюсния свят и по тази причина нахъсаха Украйна ", през " Украйна би трябвало да е урок за тези, които се надяват на Съединени американски щати ", та до " Международната общественост би трябвало да отхвърли държанието на Русия и да наложи твърдо правилата на суверенитет и неагресия ". Каза го Мерал Акшенер, водач на опозиционната " Добрата партия ", и отпътува за Вашингтон. Тя стартира и концепцията, че Турция би трябвало " да се отърве от С-400 " и да поправя " асиметричния си модел на взаимоотношения с Русия ".
Бившият президент Абдуллах Гюл написа в Туитър, че се " причислява към мощното наказание от страна на западните водачи за нахлуването на Русия в Украйна ". Според него това навлизане е " опасност за всички съседи в района, в това число и за Турция ".
Проф. Датутоолу, водач на опозиционната партия " Бъдеще ", твърди, че
" Съединени американски щати заплашват, само че не постановат мощни наказания "
а " Ердоган не може да се грижи за рецесиите ни ". Нормално за опозиционен политик, който е определян и за един от видните американофили в Анкара. Впрочем, съвсем цялата съпротива в Турция е с проамерикански настроения.
В тази връзка на извършената в " Бештепе " среща по сигурността, управлявана от Ердоган, траяла съвсем 2 часа, мнението е: " Атаката е нарушаване на интернационалното право, отстранени са Минските съглашения и това е недопустимо ".
Потвърдено е, че Турция публично ще " поддържа политическото единение, суверенитета и териториалната целокупност на Украйна ". После Ердоган провел телефонен диалог с Путин, в който декларирал, че " Турция е подготвена да извърши своята част, с цел да се откри излаз и да се поддържа мира ".
Всъщност, при завръщането си преди дни от визити в Африка Ердоган е по-конкретен с " не можем да се откажем нито от Русия, нито от Украйна ". Но тези дни се водят бойни дейности на територията на Украйна и обстановката е радикално друга.
Редица анализатори, в това число западни, към този момент са на мнение, че " Турция се връща към обичайна си политика на съдружник в НАТО ". Видна е " демонстрацията на принадлежност към НАТО ", което до неотдавна бе най-вече политика на опозицията. Тя не пропускаше опция да употребява всеки късмет да покаже, че тъкмо опозиционните партии са предан и благонадежден сътрудник на НАТО и Европейски Съюз.
Въпросът е
дали Анкара ще се причисли към глобите
които целокупният Запад постанова на Русия поради нахлуването в Украйна. През 2014 година Турция не призна Крим за съветски, само че и не наложи наказания на Русия. Днес Ердоган надали ще си разреши да не остане един до друг със съдружниците в НАТО и да не приказва в един звук със западните сътрудници. Включително и за глобите. Дори с риск да загуби 4 милиона съветски туристи. И освен това.
Все отново, на апела на Киев Турция да забрани прекосяването през Босфора и Дарданелите на съветски военни кораби, външният министър Чавушоглу обтекаемо изясни, че Анкара освен съблюдава изискванията на Монтрьо от 1936 година, само че е и прецизна в това отношение. Не може да забрани съветски кораби да се завръщат в родните пристанища, т.е. да обитават в Черно море.
От друга страна, в Черно море, съгласно Ройтерс, " НАТО не попречи на Русия да се укрепи там ". Причината била различията сред страните-членки на алианса, както и бюджетните ограничавания. Един тип салдото в Черно море бил противоречив, а Турция приела прекосяването на съветски кораби, с цел да не предизвика Москва. В Черно море имало 18 съветски военни кораба, до момента в който Съединени американски щати прекарали там към 180 дни за година. Разбира се, че Турция има надзор върху прекосяването на корабите според изискванията на съглашението от Монтрьо за Черно море, само че не е доста коментирано, че диалозите сред НАТО и Анкара за възможни патрули в Черно море са се провалили. Или както написа Пол Тейлър, известният анализатор,
ръцете на НАТО са вързани
заради нежеланието на Турция да усили контрола над Черно море. На процедура " военното наличие на Русия в Черно море довело до превъзходство над Украйна ". НАТО към този момент разгласи, че няма да изпраща войски в Украйна, тъй като тя не е член на алианса, само че е известно, че интензивно ще усили наличието си в района. Турски медии пишат, че в Румъния и България, които са на брега на Черно море, ще има 4 хиляди военнослужещи на НАТО. Не са инцидентни думите на генералния секретар на НАТО, Столтенберг, че " Черно море е от огромно значение за алианса ". Срещу което Русия, обикновено, възразява.
За Анкара обаче по-интересни се оказват диалозите Путин-Алиев. Подписаната декларация за съдействие се разисква обстойно и нашироко в турската преса. Разговорите са били 4 часа, а съгласно Путин " сложено е ново равнище на съдействие ". Включително по отношение на обмена с националните валути в региона на финансите. Категорично Русия ще способства за разрешаването на всички спорове в Кавказ. Определянето на границите сред Армения и Азербайджан е на напред във времето. Самата декларация е необятна и съдържа повече от 40 страници. За Илхан Алиев " Азербайджан е открил връзки на обединяване с две огромни народи, двама съседи ". Казва, че " Турция е член на НАТО, а Русия е водач на организацията по Договора за групова сигурност, което в действителност е тристранно съдействие ". Кой както желае да го схваща. Срещата Путин-Алиев е единствено ден преди интервенцията в Украйна, която се назовава и война, и навлизане, и експанзия, само че очевидно за нея са били осведомени авансово някои водачи.
В същото време Исмет Йозчелик написа, че " с поддръжката на Съединени американски щати желаеха да основат втори Израел ", а тези, които разчитаха на Съединени американски щати в Афганистан,
висяха на колелата на американските самолети
Затова прави извод, че " Украйна би трябвало да е урок за тези, които се надяват на Съединени американски щати ". Убеден е, че ръката на Вашингтон е била в Казахстан, при следващия опит за оранжева гражданска война. А Ирак, Сирия и Либия се сочат единствено като образец за същата интервенция.
Дошъл е редът на Украйна, където подготвени в Съединени американски щати са приведени в администрацията, на основни места, а управниците са се доверили на " чичовците си " с настроението " НАТО ще ни отбрани ". На стадий, когато " новият свят се строи с оръжия, а Западът се стреми да получи резултати посредством наказания ". Мнението е, че Европа ще заплати тежка цена. Докато Путин и Си Дзинпин са се договорили на срещата в Пекин " да работят по нови платежни системи в търговията ", което е в основата на нов огромен съюз.
На този стадий " вятърът към този момент не духа от Съединени американски щати ". Йозчелик е уверен, че " през идващите години ще стане ясно за новия международен ред ". Неговата рекомендация е тези, които пазят ползите на Съединени американски щати в Турция, деликатно да помислят за края... Смята, че " Съединени американски щати подпалиха света, само че тези, които нахлуха в Конгреса, дебнат и очакванията по отношение на Байдън са се сринали ". Трябва да се разбере какво в действителност се случва в Украйна. Да се види истината, тъй като резултатът е явен.
Едва ли е толкоз явен, само че че светът е друг след нахлуването на Русия в Украйна, е реалност. Чака се да се види
кой ще се смее финален
Всеки с очакванията и ползите си. Сметките са едно, само че умират елементарни хора, освен военни. Останалите живи ще платят цената. Докато Анкара избере накъде да поеме - на Изток или на Запад, само че със съхранен суверенитет и самостоятелност. Независимо кой е на власт. Наближава стадий, когато раздвоените позиции във връзка с национална сигурност, както и съюзническата преданост, би трябвало да се уточняват.
За Украйна се знае - " Съединени американски щати съумяха да я извърнат против Русия ", споделят в Анкара. И не хранят очаквания, че в Киев може да се случи като с Ереван, когато Турция взе страната на Азербайджан. И се подреди на победилата страна. Сега по-скоро ще се прикрепи към новата коалиция на искащите, тъй като геополитическият покер е сред Съединени американски щати и Русия. Няма място за други.
Събитията в Украйна освен изправиха на нокти де що има водач по света, само че и взривиха обществените мрежи. В страни като Турция пък се стигна и до слагане без заобикалки на въпроса: каква би трябвало да е позицията на страната?
Мненията са от " Съединени американски щати желаят да отстранен пречките пред еднополюсния свят и по тази причина нахъсаха Украйна ", през " Украйна би трябвало да е урок за тези, които се надяват на Съединени американски щати ", та до " Международната общественост би трябвало да отхвърли държанието на Русия и да наложи твърдо правилата на суверенитет и неагресия ". Каза го Мерал Акшенер, водач на опозиционната " Добрата партия ", и отпътува за Вашингтон. Тя стартира и концепцията, че Турция би трябвало " да се отърве от С-400 " и да поправя " асиметричния си модел на взаимоотношения с Русия ".
Бившият президент Абдуллах Гюл написа в Туитър, че се " причислява към мощното наказание от страна на западните водачи за нахлуването на Русия в Украйна ". Според него това навлизане е " опасност за всички съседи в района, в това число и за Турция ".
Проф. Датутоолу, водач на опозиционната партия " Бъдеще ", твърди, че
" Съединени американски щати заплашват, само че не постановат мощни наказания "
а " Ердоган не може да се грижи за рецесиите ни ". Нормално за опозиционен политик, който е определян и за един от видните американофили в Анкара. Впрочем, съвсем цялата съпротива в Турция е с проамерикански настроения.
В тази връзка на извършената в " Бештепе " среща по сигурността, управлявана от Ердоган, траяла съвсем 2 часа, мнението е: " Атаката е нарушаване на интернационалното право, отстранени са Минските съглашения и това е недопустимо ".
Потвърдено е, че Турция публично ще " поддържа политическото единение, суверенитета и териториалната целокупност на Украйна ". После Ердоган провел телефонен диалог с Путин, в който декларирал, че " Турция е подготвена да извърши своята част, с цел да се откри излаз и да се поддържа мира ".
Всъщност, при завръщането си преди дни от визити в Африка Ердоган е по-конкретен с " не можем да се откажем нито от Русия, нито от Украйна ". Но тези дни се водят бойни дейности на територията на Украйна и обстановката е радикално друга.
Редица анализатори, в това число западни, към този момент са на мнение, че " Турция се връща към обичайна си политика на съдружник в НАТО ". Видна е " демонстрацията на принадлежност към НАТО ", което до неотдавна бе най-вече политика на опозицията. Тя не пропускаше опция да употребява всеки късмет да покаже, че тъкмо опозиционните партии са предан и благонадежден сътрудник на НАТО и Европейски Съюз.
Въпросът е
дали Анкара ще се причисли към глобите
които целокупният Запад постанова на Русия поради нахлуването в Украйна. През 2014 година Турция не призна Крим за съветски, само че и не наложи наказания на Русия. Днес Ердоган надали ще си разреши да не остане един до друг със съдружниците в НАТО и да не приказва в един звук със западните сътрудници. Включително и за глобите. Дори с риск да загуби 4 милиона съветски туристи. И освен това.
Все отново, на апела на Киев Турция да забрани прекосяването през Босфора и Дарданелите на съветски военни кораби, външният министър Чавушоглу обтекаемо изясни, че Анкара освен съблюдава изискванията на Монтрьо от 1936 година, само че е и прецизна в това отношение. Не може да забрани съветски кораби да се завръщат в родните пристанища, т.е. да обитават в Черно море.
От друга страна, в Черно море, съгласно Ройтерс, " НАТО не попречи на Русия да се укрепи там ". Причината била различията сред страните-членки на алианса, както и бюджетните ограничавания. Един тип салдото в Черно море бил противоречив, а Турция приела прекосяването на съветски кораби, с цел да не предизвика Москва. В Черно море имало 18 съветски военни кораба, до момента в който Съединени американски щати прекарали там към 180 дни за година. Разбира се, че Турция има надзор върху прекосяването на корабите според изискванията на съглашението от Монтрьо за Черно море, само че не е доста коментирано, че диалозите сред НАТО и Анкара за възможни патрули в Черно море са се провалили. Или както написа Пол Тейлър, известният анализатор,
ръцете на НАТО са вързани
заради нежеланието на Турция да усили контрола над Черно море. На процедура " военното наличие на Русия в Черно море довело до превъзходство над Украйна ". НАТО към този момент разгласи, че няма да изпраща войски в Украйна, тъй като тя не е член на алианса, само че е известно, че интензивно ще усили наличието си в района. Турски медии пишат, че в Румъния и България, които са на брега на Черно море, ще има 4 хиляди военнослужещи на НАТО. Не са инцидентни думите на генералния секретар на НАТО, Столтенберг, че " Черно море е от огромно значение за алианса ". Срещу което Русия, обикновено, възразява.
За Анкара обаче по-интересни се оказват диалозите Путин-Алиев. Подписаната декларация за съдействие се разисква обстойно и нашироко в турската преса. Разговорите са били 4 часа, а съгласно Путин " сложено е ново равнище на съдействие ". Включително по отношение на обмена с националните валути в региона на финансите. Категорично Русия ще способства за разрешаването на всички спорове в Кавказ. Определянето на границите сред Армения и Азербайджан е на напред във времето. Самата декларация е необятна и съдържа повече от 40 страници. За Илхан Алиев " Азербайджан е открил връзки на обединяване с две огромни народи, двама съседи ". Казва, че " Турция е член на НАТО, а Русия е водач на организацията по Договора за групова сигурност, което в действителност е тристранно съдействие ". Кой както желае да го схваща. Срещата Путин-Алиев е единствено ден преди интервенцията в Украйна, която се назовава и война, и навлизане, и експанзия, само че очевидно за нея са били осведомени авансово някои водачи.
В същото време Исмет Йозчелик написа, че " с поддръжката на Съединени американски щати желаеха да основат втори Израел ", а тези, които разчитаха на Съединени американски щати в Афганистан,
висяха на колелата на американските самолети
Затова прави извод, че " Украйна би трябвало да е урок за тези, които се надяват на Съединени американски щати ". Убеден е, че ръката на Вашингтон е била в Казахстан, при следващия опит за оранжева гражданска война. А Ирак, Сирия и Либия се сочат единствено като образец за същата интервенция.
Дошъл е редът на Украйна, където подготвени в Съединени американски щати са приведени в администрацията, на основни места, а управниците са се доверили на " чичовците си " с настроението " НАТО ще ни отбрани ". На стадий, когато " новият свят се строи с оръжия, а Западът се стреми да получи резултати посредством наказания ". Мнението е, че Европа ще заплати тежка цена. Докато Путин и Си Дзинпин са се договорили на срещата в Пекин " да работят по нови платежни системи в търговията ", което е в основата на нов огромен съюз.
На този стадий " вятърът към този момент не духа от Съединени американски щати ". Йозчелик е уверен, че " през идващите години ще стане ясно за новия международен ред ". Неговата рекомендация е тези, които пазят ползите на Съединени американски щати в Турция, деликатно да помислят за края... Смята, че " Съединени американски щати подпалиха света, само че тези, които нахлуха в Конгреса, дебнат и очакванията по отношение на Байдън са се сринали ". Трябва да се разбере какво в действителност се случва в Украйна. Да се види истината, тъй като резултатът е явен.
Едва ли е толкоз явен, само че че светът е друг след нахлуването на Русия в Украйна, е реалност. Чака се да се види
кой ще се смее финален
Всеки с очакванията и ползите си. Сметките са едно, само че умират елементарни хора, освен военни. Останалите живи ще платят цената. Докато Анкара избере накъде да поеме - на Изток или на Запад, само че със съхранен суверенитет и самостоятелност. Независимо кой е на власт. Наближава стадий, когато раздвоените позиции във връзка с национална сигурност, както и съюзническата преданост, би трябвало да се уточняват.
За Украйна се знае - " Съединени американски щати съумяха да я извърнат против Русия ", споделят в Анкара. И не хранят очаквания, че в Киев може да се случи като с Ереван, когато Турция взе страната на Азербайджан. И се подреди на победилата страна. Сега по-скоро ще се прикрепи към новата коалиция на искащите, тъй като геополитическият покер е сред Съединени американски щати и Русия. Няма място за други.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ