Изключителният Зоран Джинднич плати за своята прямота с живота си
Зоран Джинджич беше извънреден политик за Сърбия - просветен, напорист и убеден. Преди тъкмо 20 години той заплати за своята откровеност с живота си,.
Зоран Джинджич беше министър председател на Сърбия от 2001 година до 2003 година, когато беше убит. Обстоятелствата към убийството му и до през днешния ден не са донякъде изяснени. Много негови съвременници го считат за извънреден политик, въпреки той в никакъв случай да не искаше да бъде възприеман като подобен.
Защото същият епитет - " извънреден " - се използваше и за съперника му Слободан Милошевич. Джинджич целеше тъкмо противоположното - да сътвори повече нормалност в страната си. С други думи: една, която вместо да се къпе в личните си национални легенди, да се занимава с икономическите и обществените си проблеми. И вместо да подклажда проблеми у своите съседи, по-скоро да вижда потребни модели при тях.
Човек с неоспорими качества
Като началник на сръбското държавно управление Джинджич беше изключение. Вместо да го последва в решителния му път към Европа, неговата страна избра
Но като персона водачът на Демократическата партия в действителност се различаваше. Високообразован, напорист и убеден и в това време почтен и отзивчив, добре изглеждащ и обаятелен. Джинджич притежаваше набор от качества и добродетели без аналог в международната политика. До огромна степен безкръвната гражданска война против Милошевич, която той провежда и оркестрира, се счита за неговия неоспорим шедьовър.
След загубата на войната в Косово,. Но той към момента разполагаше с надзор над властовия уред и престижът му измежду популацията към този момент беше почнал да се възвръща. Точно тогава Джинджич сътвори коалиция против него.
Дългата ръка на Милошевич
За да се увери, че злокобната загадка полиция на Милошевич няма да провокира кръвопролития, той даже се срещна с водача ѝ. С индивида, който по-късно го умъртви.
Правителството, образувано от Джинджич след свалянето на Милошевич, не разполагаше с съвсем никакви властови принадлежности. Армията, полицията и забележителна част от държавната администрация бяха лоялни не към страната, а към Милошевич. И след неговото изгубване, те се концентрираха извънредно и единствено върху личните си ползи.
И откакто загуби изборите през 2000 година, Милошевич продължи да има съществено въздействие.
" Демократичната съпротива на Сърбия ", която сформира държавното управление, представляваше аморфна и разнолика група от дисиденти. Представители на крайнодясното и крайнолявото, които в никакъв случай преди този момент не бяха се сблъсквали с избори. Джинджич, само със силата на своята харизма, съумя да ги трансформира в солидарна група. Той беше и създателят на политическите им лозунги.
Джинджич заложи напълно на европейската карта. Неговото най-трудно решение - в Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия в Хага - бе показано, без какъвто и да е възторг, като цената, която Сърбия би трябвало да заплати за доближаването си с Европейски Съюз.
Германски ученик и лекар по философия
Джинджич е политически деен още от 16-годишна възраст. Той взе участие в студентските протести от 1968 година, които застигат и Югославия. Като студент в Белград към този момент чете съветски анархисти и се бунтува против застаряващото партизанско потомство на Тито. Именно във времената, в които то е хванало крепко страната в своята хватка.
През 1978 година Джинджич пази докторска степен по философия в немския град Констанц. След това учи при Юрген Хабермас, началник на Института за обществени проучвания и един от водачите на " Франкфуртската школа ". С лекост се оправя с теоретичните диспути на немски в немските интелектуални среди.
Тогавашният сръбски президент Борис Тадич слага цветя на гроба на Зоран Джиндич през 2012 година.
Когато се завръща в Белград към края на 80-те години, в неговия мироглед обществените утопии от дълго време към този момент са отстъпили пред демократичния прагматизъм. Въпреки това въздействието на немската университетска среда от 70-те години върху образуването на неговата персона е несъмнено. След изборната победа над Милошевич през октомври 2001 година Джинджич настояваше, че въпросът за предаването на властта би трябвало да стои над всичко. Включително над конституцията, която въприемаше като светиня от времето на Милошевич. В неговото схващане революцията към този момент беше почнала.
Сам против всички
Не липсваха и нападки против " германеца ", обвинявания в корупция и рецензии за непоследователност. След като вкара американска тютюнева фабрика в деиндустриализираната си страна, контрабандистите на цигари го упрекнаха в контрабанда на цигари. Казваха, че е избягал в Черна гора от бомбардировките на НАТО - в самото " гнездо на разбойниците ". Разпространяваха се изказвания, че е сключил мръсна договорка с водача на прословутите " Червени барети ", отряда за убийства на Милошевич, в навечерието на огромния протест от 5 октомври 2001 година. Както и че по време на войната се е споразумял с противника на Милошевич и водач на.
Всъщност опозиционерът приживе не избягваше контакти с военнопрестъпници и олигарси. След като взе властта обаче, той не бе податлив и на най-малките отстъпки пред тях. Цената за неговата откровеност се оказа животът му. Снайперистът, който на 12 март 2003 година дебнеше против постройката на държавното управление в Белград и простреля смъртоносно Джинджич, беше заместник-началник на " Червените барети ".
След гибелта на " изключението " Джинджич парализиращата нормалност се завърна в Сърбия. Тя господства и до през днешния ден.
Зоран Джинджич беше министър председател на Сърбия от 2001 година до 2003 година, когато беше убит. Обстоятелствата към убийството му и до през днешния ден не са донякъде изяснени. Много негови съвременници го считат за извънреден политик, въпреки той в никакъв случай да не искаше да бъде възприеман като подобен.
Защото същият епитет - " извънреден " - се използваше и за съперника му Слободан Милошевич. Джинджич целеше тъкмо противоположното - да сътвори повече нормалност в страната си. С други думи: една, която вместо да се къпе в личните си национални легенди, да се занимава с икономическите и обществените си проблеми. И вместо да подклажда проблеми у своите съседи, по-скоро да вижда потребни модели при тях.
Човек с неоспорими качества
Като началник на сръбското държавно управление Джинджич беше изключение. Вместо да го последва в решителния му път към Европа, неговата страна избра
Но като персона водачът на Демократическата партия в действителност се различаваше. Високообразован, напорист и убеден и в това време почтен и отзивчив, добре изглеждащ и обаятелен. Джинджич притежаваше набор от качества и добродетели без аналог в международната политика. До огромна степен безкръвната гражданска война против Милошевич, която той провежда и оркестрира, се счита за неговия неоспорим шедьовър.
След загубата на войната в Косово,. Но той към момента разполагаше с надзор над властовия уред и престижът му измежду популацията към този момент беше почнал да се възвръща. Точно тогава Джинджич сътвори коалиция против него.
Дългата ръка на Милошевич
За да се увери, че злокобната загадка полиция на Милошевич няма да провокира кръвопролития, той даже се срещна с водача ѝ. С индивида, който по-късно го умъртви.
Правителството, образувано от Джинджич след свалянето на Милошевич, не разполагаше с съвсем никакви властови принадлежности. Армията, полицията и забележителна част от държавната администрация бяха лоялни не към страната, а към Милошевич. И след неговото изгубване, те се концентрираха извънредно и единствено върху личните си ползи.
И откакто загуби изборите през 2000 година, Милошевич продължи да има съществено въздействие.
" Демократичната съпротива на Сърбия ", която сформира държавното управление, представляваше аморфна и разнолика група от дисиденти. Представители на крайнодясното и крайнолявото, които в никакъв случай преди този момент не бяха се сблъсквали с избори. Джинджич, само със силата на своята харизма, съумя да ги трансформира в солидарна група. Той беше и създателят на политическите им лозунги.
Джинджич заложи напълно на европейската карта. Неговото най-трудно решение - в Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия в Хага - бе показано, без какъвто и да е възторг, като цената, която Сърбия би трябвало да заплати за доближаването си с Европейски Съюз.
Германски ученик и лекар по философия
Джинджич е политически деен още от 16-годишна възраст. Той взе участие в студентските протести от 1968 година, които застигат и Югославия. Като студент в Белград към този момент чете съветски анархисти и се бунтува против застаряващото партизанско потомство на Тито. Именно във времената, в които то е хванало крепко страната в своята хватка.
През 1978 година Джинджич пази докторска степен по философия в немския град Констанц. След това учи при Юрген Хабермас, началник на Института за обществени проучвания и един от водачите на " Франкфуртската школа ". С лекост се оправя с теоретичните диспути на немски в немските интелектуални среди.
Тогавашният сръбски президент Борис Тадич слага цветя на гроба на Зоран Джиндич през 2012 година.
Когато се завръща в Белград към края на 80-те години, в неговия мироглед обществените утопии от дълго време към този момент са отстъпили пред демократичния прагматизъм. Въпреки това въздействието на немската университетска среда от 70-те години върху образуването на неговата персона е несъмнено. След изборната победа над Милошевич през октомври 2001 година Джинджич настояваше, че въпросът за предаването на властта би трябвало да стои над всичко. Включително над конституцията, която въприемаше като светиня от времето на Милошевич. В неговото схващане революцията към този момент беше почнала.
Сам против всички
Не липсваха и нападки против " германеца ", обвинявания в корупция и рецензии за непоследователност. След като вкара американска тютюнева фабрика в деиндустриализираната си страна, контрабандистите на цигари го упрекнаха в контрабанда на цигари. Казваха, че е избягал в Черна гора от бомбардировките на НАТО - в самото " гнездо на разбойниците ". Разпространяваха се изказвания, че е сключил мръсна договорка с водача на прословутите " Червени барети ", отряда за убийства на Милошевич, в навечерието на огромния протест от 5 октомври 2001 година. Както и че по време на войната се е споразумял с противника на Милошевич и водач на.
Всъщност опозиционерът приживе не избягваше контакти с военнопрестъпници и олигарси. След като взе властта обаче, той не бе податлив и на най-малките отстъпки пред тях. Цената за неговата откровеност се оказа животът му. Снайперистът, който на 12 март 2003 година дебнеше против постройката на държавното управление в Белград и простреля смъртоносно Джинджич, беше заместник-началник на " Червените барети ".
След гибелта на " изключението " Джинджич парализиращата нормалност се завърна в Сърбия. Тя господства и до през днешния ден.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ