Сами произвеждаме продукти с морска луга и кал
Знанието е мощ. Науката е широко поле за схващане на света към нас. Но в България бизнесът и науката не престават да съществуват като две паралелни вселени.
Може ли в новите действителности да се построи резистентен мост? Навярно да, само че той би трябвало да се издигне над огромната бездна сред двата „ бряга “ и това може да стане с старания и протегнати ръце от двете страни. Във времената на ускорено развиване на нововъведенията и високите технологии единственият метод да имаме мощна и конкурентоспособна стопанска система е бизнесът и науката да работят в партньорство – само че това сякаш не се схваща, по тази причина и не се ползва.
Лесно или мъчно
Светът ще се изправя пред все по-големи провокации, свързани с ресурсите и с климатичните проблеми, с оцеляването освен на хората, само че и на живота на Земята. Така действителността и заканите пред оцеляването в бързопроменящите се условия ще води до това хората, притиснати от проблемите, да схващат по сложния метод смисъла на изказванието: „ Най-големият зложелател на познанието не е незнанието, а илюзията за знание “.
Кой, къде и по какъв начин
В момента разположението на силите е такова, че науката се пробва да убеди бизнеса у нас в смисъла на своето битие и в изгодите, които тя може да носи. И ето съпоставката на един български академик сред отношението към науката тук, в България, и там – на Запад: „ Работих в чужбина, където практиката е бизнесът да отива при учените, с цел да намерят решение на съответен негов проблем, и той финансира създаването. В България бизнесът най-често се обръща към учените, когато по избрани грантови стратегии има наложително изискване за присъединяване на теоретичен институт. Днес фирмите в България рядко поемат риска да влагат в просвета. А и на национално равнище този развой на взаимоотношение не е контролиран, въпреки с планово финансиране да се сътвориха центрове за подготвеност “. Това твърди наш академик, правейки съпоставяне на база на опита тук и там.
Отвъд илюзиите
Твърди се, че науката става толкоз по-плодотворна, колкото по-достъпна става за по-голям брой мозъци. С цел да разпространяваме опциите на българските учени и някои техни достижения, представяме три научни звена с съответни разработки. С убеденост, че това ще помогне за по-устойчивия строеж на моста, който свързва науката и бизнеса. Нека обаче не живеем с илюзията, че в случай че не се влага в развиването на науката България и няма последователност на поколенията в нея, тя ще продължи да съществува и ще я има, и ще е във върхова форма, когато един ден някой усети остра потребност от нея.
Представяме мнението по тематиката на Доц. доктор Стефка Тепавичарова от Института по обща и неорганична химия – Българска академия на науките, началник на екипа, разработващ козметиката Black Sea Stars, Sea Stars и Solilug:
За нас морската система съставлява интерес и като съдържаща високо количество магнезиеви йони. Магнезият е най-важният биогенен детайл за опорно-двигателния механизъм, за нервната система, за здравия тип и хидратацията на кожата на хората. Затова част от разработките насочихме към приемане на разнообразни артикули за здравето на основата на луга и тиня. Лугата е най-богатият на детайли естествен артикул, в нея се съдържа микрофлора и микрофауна, които работят благотворно на кожата. Познавайки свойствата на лугата, взехме решение да я оползотворим и да създадем модерна гама артикули в помощ на лекарите в центровете по балнеология, уелнес и спа. Създадохме марка български артикули, които да се употребяват целогодишно на отдалечени места от морето. Освен артикули с черноморска луга и тиня, имаме и бяла козметика – те към този момент са над 200 на брой.
Когато през 2000 година започнахме производството, българският бизнес не беше подготвен да си сътрудничи с науката. За да не се бавим, избрахме да тръгнем сами. В този близо четвърт век постигнахме огромно многообразие от артикули. Но не сме в положение напълно да затворим веригата и употребяваме дистрибутори, които контактуват с крайния консуматор.
Вече имаме популярност с продуктите, нужни за бизнеса в областта на спа, уелнес и физиотерапията. Имаме и контракти с бизнеса за проучвания, само че и за създаване, нотифициране и вписване на формули на избрани артикули. Някои компании сами си ги създават, а други ги вършат на ишлеме. Имаме резултати и бизнесът ни търси. Контактът сред науката и бизнеса постоянно ражда нещо позитивно и този развой на взаимоотношение към този момент е необратим и в България.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Може ли в новите действителности да се построи резистентен мост? Навярно да, само че той би трябвало да се издигне над огромната бездна сред двата „ бряга “ и това може да стане с старания и протегнати ръце от двете страни. Във времената на ускорено развиване на нововъведенията и високите технологии единственият метод да имаме мощна и конкурентоспособна стопанска система е бизнесът и науката да работят в партньорство – само че това сякаш не се схваща, по тази причина и не се ползва.
Лесно или мъчно
Светът ще се изправя пред все по-големи провокации, свързани с ресурсите и с климатичните проблеми, с оцеляването освен на хората, само че и на живота на Земята. Така действителността и заканите пред оцеляването в бързопроменящите се условия ще води до това хората, притиснати от проблемите, да схващат по сложния метод смисъла на изказванието: „ Най-големият зложелател на познанието не е незнанието, а илюзията за знание “.
Кой, къде и по какъв начин
В момента разположението на силите е такова, че науката се пробва да убеди бизнеса у нас в смисъла на своето битие и в изгодите, които тя може да носи. И ето съпоставката на един български академик сред отношението към науката тук, в България, и там – на Запад: „ Работих в чужбина, където практиката е бизнесът да отива при учените, с цел да намерят решение на съответен негов проблем, и той финансира създаването. В България бизнесът най-често се обръща към учените, когато по избрани грантови стратегии има наложително изискване за присъединяване на теоретичен институт. Днес фирмите в България рядко поемат риска да влагат в просвета. А и на национално равнище този развой на взаимоотношение не е контролиран, въпреки с планово финансиране да се сътвориха центрове за подготвеност “. Това твърди наш академик, правейки съпоставяне на база на опита тук и там.
Отвъд илюзиите
Твърди се, че науката става толкоз по-плодотворна, колкото по-достъпна става за по-голям брой мозъци. С цел да разпространяваме опциите на българските учени и някои техни достижения, представяме три научни звена с съответни разработки. С убеденост, че това ще помогне за по-устойчивия строеж на моста, който свързва науката и бизнеса. Нека обаче не живеем с илюзията, че в случай че не се влага в развиването на науката България и няма последователност на поколенията в нея, тя ще продължи да съществува и ще я има, и ще е във върхова форма, когато един ден някой усети остра потребност от нея.
Представяме мнението по тематиката на Доц. доктор Стефка Тепавичарова от Института по обща и неорганична химия – Българска академия на науките, началник на екипа, разработващ козметиката Black Sea Stars, Sea Stars и Solilug:
За нас морската система съставлява интерес и като съдържаща високо количество магнезиеви йони. Магнезият е най-важният биогенен детайл за опорно-двигателния механизъм, за нервната система, за здравия тип и хидратацията на кожата на хората. Затова част от разработките насочихме към приемане на разнообразни артикули за здравето на основата на луга и тиня. Лугата е най-богатият на детайли естествен артикул, в нея се съдържа микрофлора и микрофауна, които работят благотворно на кожата. Познавайки свойствата на лугата, взехме решение да я оползотворим и да създадем модерна гама артикули в помощ на лекарите в центровете по балнеология, уелнес и спа. Създадохме марка български артикули, които да се употребяват целогодишно на отдалечени места от морето. Освен артикули с черноморска луга и тиня, имаме и бяла козметика – те към този момент са над 200 на брой.
Когато през 2000 година започнахме производството, българският бизнес не беше подготвен да си сътрудничи с науката. За да не се бавим, избрахме да тръгнем сами. В този близо четвърт век постигнахме огромно многообразие от артикули. Но не сме в положение напълно да затворим веригата и употребяваме дистрибутори, които контактуват с крайния консуматор.
Вече имаме популярност с продуктите, нужни за бизнеса в областта на спа, уелнес и физиотерапията. Имаме и контракти с бизнеса за проучвания, само че и за създаване, нотифициране и вписване на формули на избрани артикули. Някои компании сами си ги създават, а други ги вършат на ишлеме. Имаме резултати и бизнесът ни търси. Контактът сред науката и бизнеса постоянно ражда нещо позитивно и този развой на взаимоотношение към този момент е необратим и в България.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ