Знам какво ще възкликнете, само като прочетете заглавието: Никой, ама

Знам какво ще възкликнете, единствено като прочетете заглавието: Никой, но никой не харесва дами, на които подмишниците са като прическата на Валдарама, а бикини зоната наподобява на разперил криле гарван! И освен че доста хора ще се съгласят с това, само че и самият Овидий би вдигнал утвърдително палец нагоре, в случай че още беше жив. Още през II век пр.н.е. поетът приканва благородните римлянки да махат окосмението по телата си, „ с цел да не би някоя напориста коза да се намърда под мишниците ви, с цел да пасе, а краката ви да не боцкат като козина “. Дали са го послушали? И те, а и от ден на ден и повече дами през идващите епохи. През Ренесанса обезкосменият венерин рид (и освен!) е знак за класа и справедливо е увековечен от магьосници на четката като Тициан и Ботичели. На доста платна спящите Венери, които, кой знае за какво, постоянно са дибидюс голи, без значение от метеорологичните условия, свенливо прикриват с длан гениталиите си. Но не задоволително, с цел да не се види какъв брой аристократично епилирани са на всички места. Някъде към 1450-а внезапно пубисният косъм, въпреки и неестествен, се връща на мода с появяването на меркина. В случай, че за първи път чувате думата, това е вагинална перука. За да се предпазят от срамни въшки, на дамите се налагало да си махат пубисните косми. Но тъй като кантарът за хубост тогава бил калибриран по напълно друг метод спрямо днешния, да си гола като плужек „ там долу “ не се смятало за изключително естетично, употребили триъгълни перуки, с които да замаскират неналичието на окосмение.