Знам, че на много хора им е неприятно и искат

Знам, че на доста хора им е неприятно и желаят да не помнят или да омаловажат обстоятелството, само че за концентрационните лагери по време на Втората международна война и за целенасочения геноцид над цялостен народ би трябвало непрекъснато да се припомня, да се приказва, да се крещи даже! Трябва да се вършат и филми всяка година, а не през няколко и на талази, акции или акции.

Унгарският  " Синът на Саул " на Ласло Немеш (пълнометражен дебют) е ослепително произведение на тази тематика, с оценка 7.9 в IMDb и голям брой награди - " Оскар ", " Независим дух " и " Златен Глобус " за чуждоезичен филм, четири награди в Кан, " Фипрески " и Голямата премия на журито.

Аушвиц/ Освиенцим. Саул Аусландер (Геза Рьориг) е стихотворец, живее в Ню Йорк с четирите си деца и... пази и мие покойници в еврейски ритуален дом против 10 $ на час. Той е член на " Зонеркоманд " - привилегирована група, занимаваща се с разчистването на труповете (екзекутират ги накуп). И един жертван жест на нормалност, на оживял хуманизъм, обвързаност и чиста обич може да избави цялото човечество. Саул е с изпито аскетично лице, хлътнали бузи, морави торбички под възпалените заболели празни очи, кокалеста фигура и придвижвания на автомат, жив труп, занемарен и занемарен. Ето следващата " пратка " новодошли, експедирани на заколение - събличат ги, лъжат ги, че отиват на баня, задушават ги, измиват кръвта и нечистотиите, преджобват дрипите за полезности, влачат безцветните тела, които към този момент не наподобяват на хора... Ставащото е непоносимо и натуралистично, тъй като е нормално всекидневие. " С всичко привиква подлецът човек. ", споделяше Достоевски в " Записките "...

Камерата е над рамото на героя и се движи с него. Не виждаме доста, само че чуваме и усещаме. Вътре сме, чувството е по едно и също време задъхано, трескаво и клаустрофобично, мерзко и гузно увлекателно. Удря ни в носа смрад, крясъците проглушават ушите ни и изстрелите профучават край нас. Едно момче към момента диша! Педантичният доктор от Секретен сътрудник го задушава, само че желае аутопсия. Изведнъж Саул разкършва плещи, изправя глава, събира силата си, поглежда мъдро, преценяващо и концентрирано и прави всичко допустимо да избави натрупа от изгаряне и поругаване. Има фикс концепция (реално невъзможна за осъществяване) - да го погребе. Търси равин. Използва връзки и другарството си с патоанатома маджарин. Забърква се с поляци сервилни опортюнисти и съветски зли и смели солдати. Замесва се в идното взривяване на една от пещите (носи барута от женските отделения) и обречения протест (едно от най-доблестните и смели събития през войната наред с въстанието във Варшавското гето). Разказът е като трилър в Чистилището...

Чак най-после разбираме, че момчето е наследник на Саул - хипотетичен, от друга жена, и той самият не е уверен, само че не може да устои на импулса. И един жертван жест на нормалност, на оживял хуманизъм, обвързаност и чиста обич може да избави цялото човечество. Наградата е една детска усмивка, а в отговор - сходната мимика преди гибелта.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.