Знаете ли колко е времето, за което децата могат да

Знаете ли какъв брой е времето, за което децата могат да стоят пред синия екран, без да се поврежда тяхното здраве? Поли Гергушева показа първото издание на своята поредност, която започва в предаването " Тази събота ".

" Екранните деца " е първата тематика от поредицата, с която Поли в границите на предаването ще се опита да отговори на хилядите въпроси и терзания, които имат родителите по пътя към развъждането на едни здрави и щастливи деца.

„ Всеки път тематиката ще е друга и за това ще нуждая се от помощта на нащите фенове, от които ще се управлявам. Затова приканвам всички майки, татковци, баби, дядовци и така нататък да й пишат кои са тематиките свързани с детското здраве, развиване и обучение, които ги вълнуват ", сподели Гергушева.

„ Започвам с тематиката за екранното време, тъй като както знаете от началото на тази година компютърните игри публично бяха приети за взаимозависимост и точно за това приказва и един от експертите в репортажа: за пристрастеността към екраните и по какъв начин това вреди на развиването на детския мозък ", добавя тя.

Екраните - неизменима част от нашия живот, а от дълго време и от този на децата ни. В битката си да бъдем съвършени родители, постоянно слагаме детето пред екрана и се лъжем, че това е просветително и е за малко. Но даваме ли си сметка по какъв начин въздействат тези бързо сменящи се картинки на детския мозък?

" Ники стартира да гледа телевизия някъде към 7-8 мeсец за първи път, започнах да му пущам песнички на български език в границите на 20-30 минути дневно най-много. Тъй като при нас зареждането не протече толкоз безпрепятствено колкото ми се искаше и към този момент отивайки към осмия месец, той трябваше да хапва едни постоянни количества, с цел да може да се развива добре. И в действителност в един миг аз прибегнах до тв приемника, с цел да ми е в някаква помощ, до момента в който той хапва ", сподели Жени Коларова.

" Към година и нещо стартира той самия да желае все по-често да желае да му пущам тв приемника, сочеше ми отдалеченото, сочеше тв приемника, ставаше раздразним, в случай че му откажа....Общо-взето нещата излязоха отвън надзор, когато стартира по три-четири пъти да ми носи отдалеченото и се сърдеше, че не му го пущам и започваше да го хвърля ", добави тя.

Жени сама вижда, че екранното време работи зле на сина й Ники и го стопира от раз. Навикът, който построяват гледащите в екран деца, до момента в който се хранят или дългото време, което прекарват гледайки движещите се картини, водят до серия проблеми в развиването им, споделя психологът и логопед Ася Йончевска.

" Най-често родителите идват, когато детето не проговаря. Друго, което е постоянно срещано, са едни нервни рецесии, при които децата доста упорито желаят да се случи това, което те са решили - да се случи в този момент, незабавно, не могат да изчакат. Когато детето има такова държание няколко пъти дневно, когато детето бъде нападателно - дали ще се самонаранява или ще се пробва да удря възрастния, с цел да получи това, което желае - това към този момент излиза от рамките на естественото ", сподели Ася Йончевска, психолог и логопед.


Ася Йончевска изяснява, че времето прекарано с екрана, учи детето единствено да получава информация от обекта пред себе си, без да има потребност да дава отговор. Така децата стават апатични и мъчно поддържат връзка с връстници и възрастни.

„ Дори тези детски, когато родителят от време на време ми споделя: " Ама там ги питат, задават им въпроси, учат цветове, форми ". Да, има някакъв учебен детайл, само че той може и по различен метод да се научи. Децата в един миг схващат, че няма потребност да дават отговор, тъй като тв приемникът или дисплеят ще продължи ", добави Йончевска.

От години доктор Стоян Везенков се занимава с проучване на вредата, породена на мозъка и нервната система на детето в резултат на несъразмерната приложимост на екрани. На детето се пускат разнообразни типове стумулация - компютърна игра или видеосъдържание - а сега, в който то се потопи напълно в него, дисплеят се замъглява или изчезва. Така се подтиква детето да се върне в действителността.


12-годишният Вергил е в програмата на Центъра за приложни невронауки от шест месеца. Споделя, че прекарва по към 4 часа пред компютъра.

" След тези 4 часа се усещам като че ли съм направил нещо и ми е прелестно, че съм го направил. Откакто навестявам този център се стегнах по-добре физически, в учебно заведение като тичахме изпреварвах другите деца, в този момент излизам повече на открито и чувам музика в едното ухо “, сподели ученикът.

Вижте повече във видеото.