Бързата писта на богатите към смъртта
Знаете ли какво свързва спортни звезди, известни музиканти, водещи политици и супербогати предприемачи? Отговорът е къс и печален – склонността към риск и трагичната им гибел.
Бързите и маневрени хеликоптери са обичано средство за напредване на богатите и известните. Летящите машини са най-прекия път към следващата бизнес среща, почивка в първокласна вила или екзотична дестинация.
С тях като че ли няма невъзможни неща – отпадат всички трудности, тапи и неудобства, които са част от всекидневието на елементарните хора. " Отивам, където желая, когато желая ", си споделя индивидът с огромни благоприятни условия и се качва на хеликоптера. А след това идва злополуката и фрагментите с горящата купчина метал. Всичко свършва за момент. Черен екран.
Погубени звезди
Чешкият медиен магнат и притежател на bTV Media Group и Tele...
Точно по този метод откриха гибелта си някои страхотни гении от спорта, шоубизнеса и корпоративния свят през годините. Сред тях са имена като Колин Макрей, Коби Брайънт, а към този момент и чешкият милиардер Петр Келнер.
Същата орис имаше и тайландският милиардер и притежател на футболния Лестър Сити Вичай Шривадданапрабха. В злополука с хеликоптер умира даже един от разработчиците на атомната бомба – американският нуклеарен физик Марк Муир Милс.
Списъкът е дълъг, а аргументите са разнообразни – лошo време, малшанс, непредвидена щета или човешка неточност. Ако включим и дребните частни самолети (също обичана играчка на богатите), черната хроника става още по-разнообразна.
Светът годишно губи скъпи и надарени хора, които се разрушават при частен полет. Те умират неуместно, в разцвета на силите си, в акцидент, която може да бъде избегната. Стремежът им към улеснение и усетът към мощни чувства ги изпращат там, откъдето няма връщане.
Изниква разумният въпрос: Защо го вършат, не ги ли е боязън? Не знаят ли какъв брой хора се изпотрепаха с частните си летящи машини... Най-често е поради пристрастяване към комфорта и главозамайване или пък търсене на в действителност незабравимо прекарване.
От егото до гибелта
Тайната на парите е в това, че за тези, които могат да ги печелят, става дума не за банкова сметка и числа с доста нули откъм гърба, а за адреналин и надпреварата по натрупването им. Има нещо в природата на свръхбогатите, което съзнателно ги кара да търсят оптимално рисковото – чувство, страст или прекарване, което да те накара да се почувстваш на нокти. Имаш всичко: всекидневието е безинтересно, а потребността от същински провокации е все по-силна и като че ли те разяжда от вътрешната страна.
Монотонният и слънчев живот е невъобразим, а здравият разсъдък – прекомерно отегчителен. Егото те води напред: упорит си, искаш да се бориш, да покоряваш нови върхове, да си над другите и да правиш невъзможни за тях неща. Високи скорости, скокове с парашут, хвърчене с делтапланер, нанагорнище на високи върхове в неприятно време, само че отново не ти стига. Преминаваш на рисков фрийрайд и хели ски на диви и рискови места като Патагония, Аляска, Карпатите или Кашмир, с цел да предизвикаш природата и себе си. Чувстваш се вечен.
Не всеки огромен предприемач потегля по този път, само че тези, които вкусят от него, незабелязано се пристрастяват и безусловно живеят за адреналина и мощните страсти, без да се интересуват от следствията. Препускаш стремително по " бързата писта " на живота, до момента в който някоя акцидент, лавина или злополука не постави завършек на всичко. Тutto finito, без значение кой си, какво умееш, какво си постигнал и какво притежаваш...
Богатите живеят на ръба и си разрешават неща, които са немислими за елементарните хора, само че постоянно заплащат най-високата цена – с живота си. Нещото, което ги погубва, е любовта към самото съревнование, неутолимото предпочитание за невъзможни неща. Високоскоростните машини са единствено средството, с което препускат по пътя към бездната.
Бързите и маневрени хеликоптери са обичано средство за напредване на богатите и известните. Летящите машини са най-прекия път към следващата бизнес среща, почивка в първокласна вила или екзотична дестинация.
С тях като че ли няма невъзможни неща – отпадат всички трудности, тапи и неудобства, които са част от всекидневието на елементарните хора. " Отивам, където желая, когато желая ", си споделя индивидът с огромни благоприятни условия и се качва на хеликоптера. А след това идва злополуката и фрагментите с горящата купчина метал. Всичко свършва за момент. Черен екран.
Погубени звезди
Чешкият медиен магнат и притежател на bTV Media Group и Tele...
Точно по този метод откриха гибелта си някои страхотни гении от спорта, шоубизнеса и корпоративния свят през годините. Сред тях са имена като Колин Макрей, Коби Брайънт, а към този момент и чешкият милиардер Петр Келнер.
Същата орис имаше и тайландският милиардер и притежател на футболния Лестър Сити Вичай Шривадданапрабха. В злополука с хеликоптер умира даже един от разработчиците на атомната бомба – американският нуклеарен физик Марк Муир Милс.
Списъкът е дълъг, а аргументите са разнообразни – лошo време, малшанс, непредвидена щета или човешка неточност. Ако включим и дребните частни самолети (също обичана играчка на богатите), черната хроника става още по-разнообразна.
Светът годишно губи скъпи и надарени хора, които се разрушават при частен полет. Те умират неуместно, в разцвета на силите си, в акцидент, която може да бъде избегната. Стремежът им към улеснение и усетът към мощни чувства ги изпращат там, откъдето няма връщане.
Изниква разумният въпрос: Защо го вършат, не ги ли е боязън? Не знаят ли какъв брой хора се изпотрепаха с частните си летящи машини... Най-често е поради пристрастяване към комфорта и главозамайване или пък търсене на в действителност незабравимо прекарване.
От егото до гибелта
Тайната на парите е в това, че за тези, които могат да ги печелят, става дума не за банкова сметка и числа с доста нули откъм гърба, а за адреналин и надпреварата по натрупването им. Има нещо в природата на свръхбогатите, което съзнателно ги кара да търсят оптимално рисковото – чувство, страст или прекарване, което да те накара да се почувстваш на нокти. Имаш всичко: всекидневието е безинтересно, а потребността от същински провокации е все по-силна и като че ли те разяжда от вътрешната страна.
Монотонният и слънчев живот е невъобразим, а здравият разсъдък – прекомерно отегчителен. Егото те води напред: упорит си, искаш да се бориш, да покоряваш нови върхове, да си над другите и да правиш невъзможни за тях неща. Високи скорости, скокове с парашут, хвърчене с делтапланер, нанагорнище на високи върхове в неприятно време, само че отново не ти стига. Преминаваш на рисков фрийрайд и хели ски на диви и рискови места като Патагония, Аляска, Карпатите или Кашмир, с цел да предизвикаш природата и себе си. Чувстваш се вечен.
Не всеки огромен предприемач потегля по този път, само че тези, които вкусят от него, незабелязано се пристрастяват и безусловно живеят за адреналина и мощните страсти, без да се интересуват от следствията. Препускаш стремително по " бързата писта " на живота, до момента в който някоя акцидент, лавина или злополука не постави завършек на всичко. Тutto finito, без значение кой си, какво умееш, какво си постигнал и какво притежаваш...
Богатите живеят на ръба и си разрешават неща, които са немислими за елементарните хора, само че постоянно заплащат най-високата цена – с живота си. Нещото, което ги погубва, е любовта към самото съревнование, неутолимото предпочитание за невъзможни неща. Високоскоростните машини са единствено средството, с което препускат по пътя към бездната.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ