Знаете ли, че вирус“ на латински означава отрова“. И знаете

Знаете ли, че „ вирус “ на латински значи „ отрова “. И знаете ли, че никой не е предпазен от изпиването на тази отрова, единствено че има хора, които съумяват да се преборят със страховете си...Да, в действителност животът е най-ценното, което имаме. Но дали става дума за живот непременно!? Не, нали? 
Най-ценното е да живеем по този начин, като желаеме, да бъдем свободни, усмихнати, щастливи... Що за живот е това в случай че би трябвало да се пазим от всеки – минувач или пък непосредствен, в случай че би трябвало да се виждаме с другари и родственици цифрово, в случай че ще се учим, работим или преподаваме отдалечено, в случай че ще ни носят обичаната храна и питиета в къщи снабдители, маскирани като нинджи? Що за живот е вместо предложения за концерти, театри, екскурзии и изложения от медиите да ни приказват за следващата ваксинална доза и за следващия смъртоносен вариант? Що за живот е това, щом цифровото ни досие е единственият фактор, имащ някакво значение за нашия живот, свободен избор на другари и благоприятни условия?  Дойде време, в което персоналните качества на един човек нямат никакво значение, с цел да бъде харесван, обичан или мечтан за всичко – работа, разходка или обич. Важното в този момент е единствено дали е от едната група – тези, които желаят да се подчинят на благоразумния боязън от вируса или пък техните съперници, за които методът им на живот е по-ценен от самия живот. И да – първата група образува статистиките, а втората дефинира историята. Как не разбрахте простата истина, че има хора, които избират да рискуват в някаква степен живота си, в сравнение с да живеят НЯКАКЪВ живот – подобен, какъвто ни се предлага. Дори няма значение коя група е по-голяма. Важното е, че има доста хора, които считат обществото за длъжно да се грижи за личните им страхове, терзания или персонални неволи. Често в пространството се появяват окровено хулещи ме хора – от министри, през изцяло незнайни в професионалните си среди живеещи в странство и вкъщи „ специалисти “, та до елементарни интернет тролове. Странно – непрекъснато настоявам, че всеки може да наложи за себе си каквито желае защитни ограничения в случай че се чуства заплашен – от ваксини (62 дози) до маски, ръкавици, дезинфектанти или цялостно разграничаване. Тогава всички тези хора би трябвало да са защитени. Но не – тези хора са извънредно нападателни точно към нас – хората, които не желаят да се съобразят с вируса и да запазят своята нормалност. Към нас, които нищо на никого не забраняваме, не ограничаваме, не ревизираме, не направляваме...В същина, ненавиждате ни, тъй като сме СВОБОДНИ ХОРА.А вирусът – той е нещо доста повече и друго от Covid-19. Вирусът е това нещо в главите и сърцата ви, което ви пречи да бъдете свободни и щастливи. Онази отрова, за която ви говорех първоначално. Не изграждайте стени от боязън и отказване – може да се окаже, че от другата страна на стената живеят по-добрите хора. Също като песента, за която съм поставил линка.


------------------------------------*Андрей Чорбанов е български имунолог, професор и началник на Департамента по имунология в Института по микробиология „ Стефан Ангелов “ при Българска академия на науките, народен представител в 45-то и 46 Народно заседание, определен от листата на партия " ИТН ". Есето му е оповестено на стената му във Фейсбук през вчерашния ден.