Как се създават е-книгите
Знаете ли, че консервите са изобретени през 1810 година, само че отварачките за консерви – чак през 1855? Нещо такова се случва и с е-книгите и е-четците.
Майкъл Харт е първокурсник в Университет в Илинойс Урбана-Шампейн през лятото на 1971 година. Майкъл е от този вид сръчни хора, които на 7-годишна възраст разглабят тв приемника и радиото на родителите си, с цел да видят по какъв начин работи… и след това още веднъж го сглабят.
Това лято двама другари му обезпечават достъп до най-сложната машина, която в миналото е докосвал – сървъра Xerox Sigma V в лабораторията на университета. За разлика от доста компютри по това време, Xerox Sigma V е обвързван с към 100 други академични и военни компютъра в цялата страна като част от мрежа, наречена ARPANET (Advanced Research Projects Agency Network) – предшественикът на интернет.
Истинският Xerox Sigma V, на който Майкъл Харт написа първата е-книга.
За първи път той се допира до сървъра на 4 юли 1971 година. Повечето консуматори употребяват компютъра, с цел да пишат стратегии, само че Харт е замаян от безумната за времето си технология и по тази причина взема решение да направи нещо друго. Той осъзнава, че каквато и стратегия да напише, напълно скоро тя към този момент ще бъде остаряла и по тази причина желае да сътвори нещо, което да остане във времето. Но какво?
За всеки, който не е бил програмист през 70-те, да поясним: технологията по това време е извънредно примитивна даже и при най-висококачествените машини. Xerox Sigma V коства $300 000 (за което получавате 3 мегабайта хард диск) и заемат цяла стая. Компютърът също по този начин няма екран или клавиатура, по тази причина Харт би трябвало да написа на обособена машина, наречена телетайп, която е основана, с цел да предава известия по телеграфните линии без да е належащо този, който я употребява, да знае морзовия код. Телетайпът трансформира текста в компютърен код като прави дупки в хартиена лента, която по-късно се слага в сървъра. И тъй като компютрите тогава не са били задоволително напреднали, с цел да разпознават дребни и основни букви, Харт написва първата е-книга в историята напълно с основни.
Пример за телетайп
Когато завършва, финалният текст е 5 килобайта (около 1/6 от размера на файл с една празна страница на днешния Microsoft Word). Планът му е да изпрати по едно копие до всеки консуматор на системата, само че негов сътрудник го предизвестява, че това много би претрупало ARPANET. Затова Харт оставя записка, в която написа в коя папка е качена неговата електронна версия на Декларацията на независимостта (или е-книга, както той я нарича), ако някой желае да я види. 6 потребителя демонстрират интерес.
Набирането лишава доста количество време и работа, само че когато свършва, Майкъл си дава сметка, че книгата ще остане за десетки, даже стотици години напред. Тя е преписана на код, който се назовава ASCII (American Standard Code for Information Interchange) и който се чете от 99% от компютрите даже през 1971. Почти половин век по-късно ASCII към момента се схваща от над 99% от компютрите по света – това значи, че ние също можем да си свалим първата е-книга. Още повече, че по-късно е пренаписана с основни и дребни букви.
Но за какво Майкъл да се стопира единствено с една е-книга? През 1972 година той качва и Закон за правата. През 1973 – останалата част от Конституцията на Съединени американски щати. През 1974 стартира работа по обособени книги от Библията, всяка от които е задоволително дребна, с цел да се побере на общоприета дискета – дискетите тогава са били най-лесният и може би единственият метод за предаване на електронна информация.
Майкъл Харт, 1947 – 2011
„ Алиса в страната на чудесата “ (преписана през 1991 година) е книга #11 и първото художествено попълнение в електронната му сбирката от до момента все исторически книги и документи. Тогава тя добива сериозна известност и Харт споделя, че лампата му светва още веднъж – по този начин той концентрира напъните си в посока на художествената литература. Всички последвали книги са в обществения домейн – в противоположен случай би било нелегално за него да основава копия на творби, чийто права към момента не са в деяние.
Развитието на технологиите през 80-те години също се отразява добре. Скенерите се усъвършенстват, а също по този начин се появява и програмен продукт за различаване на букви – тези две неща доста забързват целия развой. Популярността на Световната мрежа дава опция и за набиране на от ден на ден доброволци. Качването на първите 10 книги от Проекта Гутенберг лишават 18 години, само че през 1991 Харт съумява да качи по 1 книга всеки месец, а на идната година – да удвои това количество. През 1993 се прибавят 4 книги на месец, през 1994 – 8 книги… През същата тази година Проектът към този момент съумява и да се устоя самичък – с пари от дарения. Харт пресмята, че до тогава е отделил към $100 000 от личните си средства.
През 2000 година човек на име Чарлз Франкс основава уеб страницата Distributed Proofreaders, който разрешава на всеки по света с интернет връзка и предпочитание да ревизира сканирани книги за неточности. Това снема доста количество работа и в следствие през 2004 към този момент се прибавят по 338 книги на месец.
Майкъл Харт ни напуща през септември 2011 на 64-годишна възраст от сърдечен удар. Проектът му обаче продължава и до през днешния ден – с повече от 50 000 безвъзмездни книги на всички съществени европейски езици плюс китайски, санскрит, иврит, маори и даже есперанто. От 2015 година задачата на Проекта Гутенбърг е да направи 10 милиона е-книги на 100 разнообразни езика или общо 1 милиард онлайн творби. Предвид досегашния триумф, тази цел най-вероятно ще се реализира предварително.
