Знаем как да лекуваме, но лекуваме, както ни разрешават. Имаме

Знаем по какъв начин да лекуваме, само че лекуваме, както ни позволяват.

Имаме големи лечебни заведения, само че по един кв. метър на легло.

Имаме необятни хоризонти, само че не виждаме по-далече от бомбетата на обувките си.

Лекуваме отдалечено, само че забравихме стетоскопа и скалпела.

Знаем какви са правата на пациента, само че забравихме какво е болежка.

Очите ни са необятно отворени за новото, само че всички сме с катаракта.

Имаме повече обучение, само че по-малко разсъдък, повече познания, само че по-лоша преценка, имаме повече специалисти, само че и повече проблеми, повече медицина, само че по-малко здраве.

Имаме повече коли за спешна помощ, само че по-малко медицина в тях.

Имаме повече болежка, безнадежност и завист, ненавиждаме прекомерно постоянно, увеличихме притежанията си, само че намалихме полезностите си.

Големината на извадените кисти надмина размера на индивида.

Заменихме заболяването с нозологична единица.

Започнахме да измерваме размера на докторите с размера на джобовете им и с дребнавостта на душите им.

Забравихме принадлежността на власт е катунарството.

Всички бързаме непрестанно и забравихме, че всички сме в чакалнята на Господ.

Всички се хвалим по какъв начин се обичан, само че забравихме какво е обич.

Всички желаеме електронизация, само че забравихме по какъв начин се поддържа връзка.

Вместо лекуване предлагаме бързо хранене, еднократни памперси, връзки за една нощ, битка с наднорменото тегло и хапчета, които вършат всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Строим необятни автомагистрали, само че стесняваме възгледите си.

Всички ни оферират да ни създадат по-красиви, по-слаби, с по-хубава кожа и по едно и също време с това зарибяват душите ни.

Предлагат ни все по-меки и комфортни подметки, а сърцета ни табанясаха.

Вместо да сътворяваме сигурност, ни трансфораха в катунари.

Имаме 49 специалности и всеки ден умира по една от тях, популярност Богу, че са доста, последна ще почине вярата, тъй като няма такава компетентност.

Имаме национални, републикански, районни и други типове консултанти, само че забравихме колегиалността.

Имаме учени, професори, доценти, асистенти и така нататък само че нямаме ШКОЛИ.

Прекалено доста викаме, само че прекомерно малко мълчим и мислим.

Прекалено доста остри думи използваме, само че прекомерно малко мисъл има в тях.

Вместо да вървим напряко и нагоре се превърнахме във въртящи се дервиши.

Болниците ни се трансфораха в магазини, само че малко има в склада.

Болницата е за и на болните, другояче би трябвало да се споделя лекарница или сестриница, в нея боли, другояче би трябвало се споделя слакарница.

Накрая ще изтъквам американския комедиант Джордж Карлин:

"Знаем по какъв начин да претърпяваме, само че не знаем по какъв начин да живеем...Защото животът не се мери с броя на вдишванията, а с моментите, които стопират дъхът ни. "

НЕКА БОГ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) БЛАГОСЛОВИ!