Бруталната путинска пропаганда в БНР е част от режима на Радев
Значителни елементи от българското общество не осъзнават - и в никакъв случай не са осъзнавали полезността на свободата, която получихме безплатно след 1989 година Потвърждаването на това изказване можем да забележим в хроничния проблем на систематична корист с публичен ефир от страна на едно лице, което на процедура е сложило под надзор управлението и процеса на взимане на решения в националното радио.
За непредубедения наблюдаващ е елементарно да откри, че при този проблем всевъзможни правила и правила за приложимост на публичния ефир са редовно поругавани и целеустремено отхвърляни. Безпомощността на регулативните механизми и институции да се оправят - даже частично - с проблема, е подбудена от инсталирането на публични позиции на хора, които целеустремено се движат на ръба на закона и на ръба на своята обществена отговорност да пазят основанията на българската демократична държавност и публично устройство.
Съвет за електронни медии постоянно е бил регулативен орган, в който се отразява съотношението на политическите сили в страната. В регулатора по статут съществено въздействие има и президентът на републиката. Това е и характерната гаранция, че свободата на общественото слово ще бъде опазена от политически опити за дебалансиран надзор върху националния ефир. Но към този момент шест години президент на България е Румен Радев, чието верую за обществено ръководство е напълно различнo от хипотетичния по конституция статут на медиатор и обединител на нацията.
Още през цялото време, само че изключително след лятото на 2020 година, Радев поведе открита партизанска битка за власт, оглавявайки един от политическите лагери и предизвиквайки дълбока, систематична дестабилизация на българската държавност. Оттук неговите назначения - в това число в Съвет за електронни медии - носят белега на опартизанената президентска институция. Неговите представители искрено пазят позициите на медии и медийни артисти, заемащи позиции против европейския и атлантическия избор на България.
Позициите на Радев като от ден на ден едноличен управник, ръководещ страната, дават опция освен за усилване на неговото персонално и институционално въздействие върху институции като Съвет за електронни медии, само че и за вторична преориентация на многообразни политически, корпоративни и медийно-котерийни ползи в посока търсене на застъпничество от страна на президентската институция за удържане на личната власт по йерархията на обществените институции.
Така множеството публични - и освен публични медии тихомълком се ориентираха към услужливо държание по отношение на " Дондуков ", очаквайки президентска " взаимност ". Този развой бе индиректно подсилен от практическата некадърност на парламентарните партии да изградят устойчиво ръководство в процеса на поредност провалени парламентарни мандати. Така парламентарната народна власт, която има свои " тежести и противотежести " в разделянето на политическата власт, отстъпи необятно пространство за еднолично практикуване на властта от президента, и то в услуга на неговите лични политически желания.
Казусът в националното радио напълно се вписва в тази нездрава обществена среда на рецесия в демократичната система. Микрофонът е в ръцете на един субект и неговите протежета за не по-малко от 15-20 часа прайм тайм седмично за задачите на брутална путинистка агитация.
Не е належащо да подчертаваме в допълнение към този момент известни неща. Целенасочената тактика на пропагандна - " хибридна " война, която Москва води в България повече от десетилетие. Успешното слагане на правилни кремълски персонажи на основни обществени позиции - на върха на страната, на върха на Съвет за електронни медии, в мощни корпоративни позиции на власт и медийно въздействие...
Резултатите на тази тактика са явни и в Българска национална телевизия, и в комерсиалните национални ТВ канали, и в голямо разнообразие от електронни и интернет медии. Но на никое място другаде с тази нездрава обществена среда не се злоупотребява по-нагло и по-безнаказано, в сравнение с в БНР. Причината за това е в комбинацията от факторите, изброени нагоре и фактора на една характерна безотговорност и приемливост към лична безсъвестност и безсрамие, продължаваща съвсем три десетилетия.
Националната медия дълги години толерира държание на открита насмешка с публичното мнение, построено върху презумпцията за " провокиране " на слушателите и оправдавано със " свободата на словото ". Кариерата на " младия гений " стартира с предаване в прайм тайм, което " новаторско " съчетаваше вяра и порнография. Възползвайки се от обстоятелството, че след половин век табута обществото демонстрираше нараснал интерес към вяра и нематериалност, лицето брутално се гавреше с вярата на религиозните хора, поливайки я с примитивна нечистотия, на която би завидяла всяка чалгаджийска мутра.
Порно кариерата на " перспективния публицист " продължи с решителни и скандални нововъведения на тематика народна власт и политика. В прайм тайм данъкоплатците трябваше да изтърпяват поредност от детонации и деконструкции, смесващи анархизъм по отношение на публичното статукво с откровени насмешки към хрумвания, персони и групи от хора, попаднали под вниманието на мръсноустия водещ. Всяко отвращение или съответен опит за ограничение на радио порно вакханалията срещаше шумния митинг против " покушението върху свободата на словото ". Така доближаваме до днешния ден на свободно упражняване на политическо порно - без значение дали посредством 12+3 или в следващия радио магазин през уикенд-а.
Еволюцията на арогантната безотговорност дебаркира в комфортното пристанище на путинистката пртопаганда, представяна - за следващ път - като " митинг " против " евроатлантическото статукво ". Оставяме настрани до каква степен статуквото е евроатлантическо в една страна, в която участието в НАТО и Европейски Съюз в доста връзки остава номинално и несъответно на стандартите за принадлежност към организациите на свободния свят.
Националният ефир се трансформира в сборище на кремълски измекяри, " анализиращи " и тъгуващи докога България ще бъде " не на мястото си " - в Европа, вместо да се завърне в братска Евразия. Индивидът, който разясняваме, е задоволително образован, с цел да се подиграва вътрешно - уединено със своята порнографска радио активност. Той, без подозрение, е мощно стимулиран и заинтригуван да трови съзнанието на елементарния българин с нечистотия, в която самичък не има вяра ни на йота.
Чашата преля във връзка на следващата " провокация " - разхвалване на политическия геноцид в България, прочут като " национален съд ". Пред радиото се събраха публицисти и жители, които не желаят да се примирят с взимането на абордаж на една национална медия от честен дегенерат със свръхпретенции за власт и обществено въздействие - упражнявано с парите на данъкоплатците. Копейкиновци също се събраха да защитят заслужилия деятел на порно публицистиката... Шансът нещо да се промени е абсурдът да стане толкоз гръмък и гневен, че настойниците и меценатите на анархиста-путинист и порно публицист да преценяват, че им е по-изгодно да го скрият някъде, в сравнение с да носят обществени вреди върху рейтингите си от неговата отвратителна активност.
Препубликуваме текста от профила на създателя му във Facebook с негово позволение. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по темата
За непредубедения наблюдаващ е елементарно да откри, че при този проблем всевъзможни правила и правила за приложимост на публичния ефир са редовно поругавани и целеустремено отхвърляни. Безпомощността на регулативните механизми и институции да се оправят - даже частично - с проблема, е подбудена от инсталирането на публични позиции на хора, които целеустремено се движат на ръба на закона и на ръба на своята обществена отговорност да пазят основанията на българската демократична държавност и публично устройство.
Съвет за електронни медии постоянно е бил регулативен орган, в който се отразява съотношението на политическите сили в страната. В регулатора по статут съществено въздействие има и президентът на републиката. Това е и характерната гаранция, че свободата на общественото слово ще бъде опазена от политически опити за дебалансиран надзор върху националния ефир. Но към този момент шест години президент на България е Румен Радев, чието верую за обществено ръководство е напълно различнo от хипотетичния по конституция статут на медиатор и обединител на нацията.
Още през цялото време, само че изключително след лятото на 2020 година, Радев поведе открита партизанска битка за власт, оглавявайки един от политическите лагери и предизвиквайки дълбока, систематична дестабилизация на българската държавност. Оттук неговите назначения - в това число в Съвет за електронни медии - носят белега на опартизанената президентска институция. Неговите представители искрено пазят позициите на медии и медийни артисти, заемащи позиции против европейския и атлантическия избор на България.
Позициите на Радев като от ден на ден едноличен управник, ръководещ страната, дават опция освен за усилване на неговото персонално и институционално въздействие върху институции като Съвет за електронни медии, само че и за вторична преориентация на многообразни политически, корпоративни и медийно-котерийни ползи в посока търсене на застъпничество от страна на президентската институция за удържане на личната власт по йерархията на обществените институции.
Така множеството публични - и освен публични медии тихомълком се ориентираха към услужливо държание по отношение на " Дондуков ", очаквайки президентска " взаимност ". Този развой бе индиректно подсилен от практическата некадърност на парламентарните партии да изградят устойчиво ръководство в процеса на поредност провалени парламентарни мандати. Така парламентарната народна власт, която има свои " тежести и противотежести " в разделянето на политическата власт, отстъпи необятно пространство за еднолично практикуване на властта от президента, и то в услуга на неговите лични политически желания.
Казусът в националното радио напълно се вписва в тази нездрава обществена среда на рецесия в демократичната система. Микрофонът е в ръцете на един субект и неговите протежета за не по-малко от 15-20 часа прайм тайм седмично за задачите на брутална путинистка агитация.
Не е належащо да подчертаваме в допълнение към този момент известни неща. Целенасочената тактика на пропагандна - " хибридна " война, която Москва води в България повече от десетилетие. Успешното слагане на правилни кремълски персонажи на основни обществени позиции - на върха на страната, на върха на Съвет за електронни медии, в мощни корпоративни позиции на власт и медийно въздействие...
Резултатите на тази тактика са явни и в Българска национална телевизия, и в комерсиалните национални ТВ канали, и в голямо разнообразие от електронни и интернет медии. Но на никое място другаде с тази нездрава обществена среда не се злоупотребява по-нагло и по-безнаказано, в сравнение с в БНР. Причината за това е в комбинацията от факторите, изброени нагоре и фактора на една характерна безотговорност и приемливост към лична безсъвестност и безсрамие, продължаваща съвсем три десетилетия.
Националната медия дълги години толерира държание на открита насмешка с публичното мнение, построено върху презумпцията за " провокиране " на слушателите и оправдавано със " свободата на словото ". Кариерата на " младия гений " стартира с предаване в прайм тайм, което " новаторско " съчетаваше вяра и порнография. Възползвайки се от обстоятелството, че след половин век табута обществото демонстрираше нараснал интерес към вяра и нематериалност, лицето брутално се гавреше с вярата на религиозните хора, поливайки я с примитивна нечистотия, на която би завидяла всяка чалгаджийска мутра.
Порно кариерата на " перспективния публицист " продължи с решителни и скандални нововъведения на тематика народна власт и политика. В прайм тайм данъкоплатците трябваше да изтърпяват поредност от детонации и деконструкции, смесващи анархизъм по отношение на публичното статукво с откровени насмешки към хрумвания, персони и групи от хора, попаднали под вниманието на мръсноустия водещ. Всяко отвращение или съответен опит за ограничение на радио порно вакханалията срещаше шумния митинг против " покушението върху свободата на словото ". Така доближаваме до днешния ден на свободно упражняване на политическо порно - без значение дали посредством 12+3 или в следващия радио магазин през уикенд-а.
Еволюцията на арогантната безотговорност дебаркира в комфортното пристанище на путинистката пртопаганда, представяна - за следващ път - като " митинг " против " евроатлантическото статукво ". Оставяме настрани до каква степен статуквото е евроатлантическо в една страна, в която участието в НАТО и Европейски Съюз в доста връзки остава номинално и несъответно на стандартите за принадлежност към организациите на свободния свят.
Националният ефир се трансформира в сборище на кремълски измекяри, " анализиращи " и тъгуващи докога България ще бъде " не на мястото си " - в Европа, вместо да се завърне в братска Евразия. Индивидът, който разясняваме, е задоволително образован, с цел да се подиграва вътрешно - уединено със своята порнографска радио активност. Той, без подозрение, е мощно стимулиран и заинтригуван да трови съзнанието на елементарния българин с нечистотия, в която самичък не има вяра ни на йота.
Чашата преля във връзка на следващата " провокация " - разхвалване на политическия геноцид в България, прочут като " национален съд ". Пред радиото се събраха публицисти и жители, които не желаят да се примирят с взимането на абордаж на една национална медия от честен дегенерат със свръхпретенции за власт и обществено въздействие - упражнявано с парите на данъкоплатците. Копейкиновци също се събраха да защитят заслужилия деятел на порно публицистиката... Шансът нещо да се промени е абсурдът да стане толкоз гръмък и гневен, че настойниците и меценатите на анархиста-путинист и порно публицист да преценяват, че им е по-изгодно да го скрият някъде, в сравнение с да носят обществени вреди върху рейтингите си от неговата отвратителна активност.
Препубликуваме текста от профила на създателя му във Facebook с негово позволение. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ