След Брекзит, ще излезе ли и Франция от Европейския съюз
зминаха четири години сред английското решение за овакантяване на Европейския съюз и действителното му използване предишния петък, само че този интервал по никакъв метод не смекчи, написа Франсоаз Фресос в „ Монд “, представен от „ Фокус “.
На референдума през 2016 година по-голямата част от популацията поддържа излизането от Европейски Съюз - водачът на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство Найджъл Фараж назова това решение „ победа за същински хора, хора смирени и почтени “. В същото време от девет изборни региона в Англия единствено Лондон гласоподава да остане в Европейски Съюз, което приказва за коренен раздор сред провинцията и елита. Приливът на шовинизъм, който обхвана Европа, беше признак на дълбока обществена рецесия и рецесия на идентичността.
Идеята, че Англия може да се трансформира в движеща мощ за тези, които желаят да разчистят сметките си с технократите в Брюксел, беше възприета съществено. Оттогава Европейски Съюз работи за превъзмогване на пропастта: одите за конкуренцията бяха изместени от отбраната на европейския суверенитет, който към момента значително следва да бъде построен.
Защитата на Европейски Съюз непрекъснато се слага на напред във времето, изключително в актуалната обстановка на здравна рецесия, в която Европейската комисия управлява доставките на ваксини против ковид-19.
По самодейност на Франция и Германия беше признат невиждан проект за икономическо възобновяване. Постоянно подложената на критика единна валута най-сетне завоюва публичното мнение с помощта на развиването на Европейската централна банка, която вместо бранител на инфлацията се трансформира в избавител на Европа. Защитната роля на единната валута беше толкоз добре призната във Франция, че ръководителят на „ Националното обединяване “ Марин Льо Пен трябваше да се откаже от проектите за акция за отменяне на еврото.
Въпреки това, нищо не разрешава да се каже, че напрежението сред „ прогресивните “ и националистите във Франция доста е намаляло. Остават по-малко от година и половина преди президентските избори през 2022 година и тази борба към момента работи като структуриращ детайл на политическото поле. Дори в отслабена форма сянката на „ Фрекзит “ - излизането на Франция от Европейски Съюз, не изчезва.
Популярността на настоящия президент доближава 40% и доста надвишава индикаторите на неговите прародители Франсоа Оланд и Никола Саркози през същия интервал на тяхното президентство. Що се отнася до Марин льо Пен, тя има поддръжката на 30% от французите. Според изследване на Френския институт за публично мнение, оповестено през октомври, в случай че първият тур се организира в този момент, 23-26% от гласувалите, най-вече възрастни хора и представители на високоплатени специалности, биха дали своят вот за Макрон. За водача на ултрадесните тази поддръжката е сред 24% и 27%, а измежду нейните последователи са младежи, бизнесмени и работещи жители. Двамата оставят вероятните съперници надалеч обратно.
След провалянето си на предишните избори водачът на Националното обединяване се възползва от невижданата вълна от рецесии и не се пробва да добави нещо към тях. Дебатът сред двата тура на изборите през 2017 година, в който тя показва злопаметност, принуди Льо Пен да възвърне доверието в себе си по релативно сдържан метод. Докато тя без съмнение поддържа незабавния антиислямистки закон, то по въпроса за битката с пандемията крайнодесният водач се разгласи за цивилен свободи, като се причисли към разярените дребни търговци, които бяха принудени да спрат да работят предишния месец. Констатирайки повишаването на уличното принуждение през последните три години, Льо Пен се пробва да се показа като тази, която ще вкара ред и ще успокои страховете.
„ В момента сме пленени от нашето диво, абсолютистко предпочитание още веднъж да поемем контрола над живота си, персоналния си живот и на Франция, като нация “, разгласи от своя страна Макрон.
Освен оценката на ролята на държавното управление и търсенето на неговата успеваемост, Макрон също свърза тясното съдействие сред Франция и Европа с възвръщането на суверенитета, само че освен това, не става напълно ясно: националния или европейския.
Френският президент още веднъж се опита да поправя имиджа си, изобличавайки „ глобализирания и номадски “ хайлайф, на който той изглеждаше олицетворение при започване на своето президентство. Борбата с рецесията в опазването на здравето, за която бяха хвърлени всички средства, му оказа помощ: социологическите изследвания демонстрират, че броят на тези, които не го харесват, е понижен.
Това обаче не прави успеха му сигурна, а алтернативата е Льо Пен и „ Фрекзит “.
На референдума през 2016 година по-голямата част от популацията поддържа излизането от Европейски Съюз - водачът на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство Найджъл Фараж назова това решение „ победа за същински хора, хора смирени и почтени “. В същото време от девет изборни региона в Англия единствено Лондон гласоподава да остане в Европейски Съюз, което приказва за коренен раздор сред провинцията и елита. Приливът на шовинизъм, който обхвана Европа, беше признак на дълбока обществена рецесия и рецесия на идентичността.
Идеята, че Англия може да се трансформира в движеща мощ за тези, които желаят да разчистят сметките си с технократите в Брюксел, беше възприета съществено. Оттогава Европейски Съюз работи за превъзмогване на пропастта: одите за конкуренцията бяха изместени от отбраната на европейския суверенитет, който към момента значително следва да бъде построен.
Защитата на Европейски Съюз непрекъснато се слага на напред във времето, изключително в актуалната обстановка на здравна рецесия, в която Европейската комисия управлява доставките на ваксини против ковид-19.
По самодейност на Франция и Германия беше признат невиждан проект за икономическо възобновяване. Постоянно подложената на критика единна валута най-сетне завоюва публичното мнение с помощта на развиването на Европейската централна банка, която вместо бранител на инфлацията се трансформира в избавител на Европа. Защитната роля на единната валута беше толкоз добре призната във Франция, че ръководителят на „ Националното обединяване “ Марин Льо Пен трябваше да се откаже от проектите за акция за отменяне на еврото.
Въпреки това, нищо не разрешава да се каже, че напрежението сред „ прогресивните “ и националистите във Франция доста е намаляло. Остават по-малко от година и половина преди президентските избори през 2022 година и тази борба към момента работи като структуриращ детайл на политическото поле. Дори в отслабена форма сянката на „ Фрекзит “ - излизането на Франция от Европейски Съюз, не изчезва.
Популярността на настоящия президент доближава 40% и доста надвишава индикаторите на неговите прародители Франсоа Оланд и Никола Саркози през същия интервал на тяхното президентство. Що се отнася до Марин льо Пен, тя има поддръжката на 30% от французите. Според изследване на Френския институт за публично мнение, оповестено през октомври, в случай че първият тур се организира в този момент, 23-26% от гласувалите, най-вече възрастни хора и представители на високоплатени специалности, биха дали своят вот за Макрон. За водача на ултрадесните тази поддръжката е сред 24% и 27%, а измежду нейните последователи са младежи, бизнесмени и работещи жители. Двамата оставят вероятните съперници надалеч обратно.
След провалянето си на предишните избори водачът на Националното обединяване се възползва от невижданата вълна от рецесии и не се пробва да добави нещо към тях. Дебатът сред двата тура на изборите през 2017 година, в който тя показва злопаметност, принуди Льо Пен да възвърне доверието в себе си по релативно сдържан метод. Докато тя без съмнение поддържа незабавния антиислямистки закон, то по въпроса за битката с пандемията крайнодесният водач се разгласи за цивилен свободи, като се причисли към разярените дребни търговци, които бяха принудени да спрат да работят предишния месец. Констатирайки повишаването на уличното принуждение през последните три години, Льо Пен се пробва да се показа като тази, която ще вкара ред и ще успокои страховете.
„ В момента сме пленени от нашето диво, абсолютистко предпочитание още веднъж да поемем контрола над живота си, персоналния си живот и на Франция, като нация “, разгласи от своя страна Макрон.
Освен оценката на ролята на държавното управление и търсенето на неговата успеваемост, Макрон също свърза тясното съдействие сред Франция и Европа с възвръщането на суверенитета, само че освен това, не става напълно ясно: националния или европейския.
Френският президент още веднъж се опита да поправя имиджа си, изобличавайки „ глобализирания и номадски “ хайлайф, на който той изглеждаше олицетворение при започване на своето президентство. Борбата с рецесията в опазването на здравето, за която бяха хвърлени всички средства, му оказа помощ: социологическите изследвания демонстрират, че броят на тези, които не го харесват, е понижен.
Това обаче не прави успеха му сигурна, а алтернативата е Льо Пен и „ Фрекзит “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ