Откъс от Изкуството да живееш, Райън Холидей
ЗЕНОН ПРОРИЦАТЕЛЯ
Раждане: 334 пр.Хр.
Смърт: 262 пр.Хр.
Произход: Китион, Кипър
Както се поставя, историята на стоицизма стартира с поражение.
В един съдбоносен ден в края на IV в. пр.Хр. финикийският търговец Зенон отплава в Средиземно море с товар от пурпурна багра от град Тир. Високоценено от заможните хора и от царските особи, които се обличат с облекла в този цвят, рядкото багрило се добива с рабски труд от кръвта на морски охлюви и се суши на слънце, до момента в който, по думите на античен историк, цената му не стане „ колкото тежестта му в сребро “. Семейството търгува с една от най-ценните артикули в античния свят и Зенон, както и доста други търговци като него, всекидневно е изложен на заплаха.
Никой не знае каква е повода за крушението. Буря? Пирати? Човешка неточност? Факт е обаче, че Зенон губи всичко – и кораба, и товара, – а в ера, когато няма застраховки и рисков капитал, загубата е невъзстановима. Само че нещастният търговец след това ще ликува поради загубата си: „ При попътен вятър съм плавал, когато претърпях корабокрушение “. Защото тъкмо корабокрушението изпраща Зенон в Атина, където той ще сътвори бъдещата философия на стоицизма.
Разказите за ранните години от живота на Зенон са спорни. Както е всекидневно за животоописанията на всички пророци, това корабокрушение не прави изключение. Според друга версия Зенон е към този момент в Атина, когато научава за загубата на товара си, и възкликва: „ Добре правиш, Фортуно, че ни водиш към философията! “. Според други обаче, когато се залавя с философия, той към този момент е продал стоката си в Атина. Твърде евентуално е Зенон да е бил изпратен в града от своите родители, с цел да избегне страховитата война, която водят в Кипър наследниците на Александър Велики. Всъщност съгласно някои антични източници при идването си в Атина той има имущество и морски инвестиции за милиони. Друг източник обаче твърди, че Зенон дошъл двайсет и две годишен през 312 година пр.Хр. – в същата година, когато родният му град е срутен до основи, а владетелят е погубен от нашественика.
От всички версии за произхода на философско обучение, проповядващо устойчивост, самодисциплина и равнодушно отношение към страданието и нещастието, версията за непредвидена злополука звучи най-правдоподобно – без значение дали е унищожила финансово Зенон и фамилията му. Катастрофата със същия триумф би могла да тласне Зенон и към елементарния живот на търговец на сушата или пък, лишен от фамилията си, той би могъл да затъне в пиене и бедност. Зенон обаче се възползва от сполетялото го злощастие – взема решение да откликне на повика на ориста, който го тласка към нов живот и към ново битие.
Приспособимостта е еволюционна специфичност в духа на епохата. В света от детството на Зенон царува безпорядък. През 333 година пр.Хр., годината след раждането на Зенон в Китион – гръцки град на остров Кипър, Александър Велики освобождава страната от двувековно персийско господство. След това родният град на Зенон става скъпа фигура, която постоянно сменя притежателя си върху непрекъснато изменящата се шахматна дъска на една унищожена империя.
Баща му, Мнезей, е заставен да пори водите на хаоса в дословния смисъл на думата, до момента в който обикаля моретата и върти фамилната търговия. Налага му се да преодолява блокади, да заплаща подкупи и да заобикаля противников позиции, до момента в който плава от Кипър до Сидон, от Сидон до Тир и от Тир до превъзходното пристанище Пирея директно до Атина, и след това назад. Той обаче е любящ татко и носи на сина си доста книги, в това число творбите на Сократ.
![Изкуството да живееш от Райън Холидей и Стивън Ханселман – златните правила на живота съгласно античните стоици]( "Изкуството да живееш от Райън Холидей и Стивън Ханселман – златните правила на живота съгласно античните стоици")
" Изкуството да живееш " от Райън Холидей и Стивън Ханселман – златните правила на живота съгласно античните стоици
„ Изкуството да живееш “ от бестселъровия създател Райън Холидей („ Твоето его е врагът “ и „ Изкуството да бъдеш...
Вероятно в никакъв случай не е стоял въпросът дали Зенон ще се причисли към фамилната търговия и ще последва татко си в намерено море, с цел да търгува с финикийско багрило и да мечтае за завършения и благосъстояния. Научаваме, че той бил висок и слаб, че мургавата му кожа и телосложението му спечелили прозвището „ египетска лоза “. На по-напреднала възраст го разказват като мъж с дебели прасци и нежно, отпуснато тяло, което кара Зенон да се усеща ненапълно неудобно, до момента в който с годините последователно се приспособява към живот на сушата.
Обратно на неяснотата към изискванията, при които Зенон идва в Атина, добре знае се по какъв начин е изглеждал градът по време на неговото идване. Атина е многолюден търговски център с 21 000 поданици, половината от които чужденци, и удивително доста плебеи – стотици хиляди. Целият град е насочен към търговията, ръководи се от просветени елити, чиито триумф и обучение им разрешават да учат и да разискват хрумвания, за които се приказва и до ден сегашен. Плодородна почва за бъдещото събуждане на Зенон в действителност даже знаем тъкмо къде е станало това събуждане – на учудващо модерно място, в книжарница.
Веднъж Зенон си почива от напрежението на деловия ден в една книжарница, преглежда заглавията и търси нещо ново, когато научава, че за същия ден има планувана сказка. Сяда и слуша, до момента в който книжарят чете текстове за Сократ – философа, екзекутиран в Атина век по-рано, за който Зенон е чувал и татко си да споделя.
На едно от своите плавания преди корабокрушението, откакто е прочел за новия си идол Сократ, Зенон се поучава с пророк какво да прави, с цел да живее най-добре. Отговорът на оракула гласи: „ За да живееш най-добре, вземи образец от мъртвите “. Сигурно в онази книжарница, може би същата, в която е пазарувал и татко му години по-рано, той ненадейно си дава сметка, че прави тъкмо това, чувайки същите тези думи на Сократ да оживяват, прочетени на глас.
Защото белким книгите не са тъкмо това? Начин да добием мъдрост от хората, които към този момент не са измежду нас?
![Какво прави хората нещастни?]( "Какво прави хората нещастни?")
Какво прави хората нещастни?
Животните са щастливи, стига да са здрави и да имат задоволително храна. Човек би рекъл, че и с хората би трябвало да е по този начин, само че в актуалния...
Докато книжарят чете от втората книга на „ Сократически съчинения “ на Ксенофонт, Зенон слуша учението на Сократ такова, каквото се е разпространявало по същите тези улици няколко генерации по-рано. Частта, която му прави най-силно усещане, е озаглавена „ Изборът на Херакъл “ – воин на кръстопът като самия Зенон. Според мита Херакъл бил заставен да избира сред две девици: едната знак на добродетелта, другата – на порока, сред живот, изпълнен с честен старателен труд, и живот на леност. Сигурно Зенон чува по какъв начин Добродетелта споделя: „ Ако пък искаш да имаш мощно тяло, би трябвало да го привикваш да се вслушва в разсъдъка и да го упражняваш с старания и пот “. А сетне Порокът му предлага напълно друг избор: „ Виждаш ли, Херакле, какъв брой сложен и дълъг път към удоволствията на живота ти сочи тая жена! Аз пък ще те поведа по лек и къс път към щастието “.
Двата пътя се разклоняват в гората или по-точно – в една книжарница в Атина. Стоикът избира по-трудния.
Зенон се доближава към книжаря и му задава въпрос, който ще промени живота му: „ Къде мога да намеря подобен човек? “. Тоест, къде мога да намеря своя Сократ? Къде да открия преподавател, както Ксенофонт е учил при мъдрия мъдрец? Кой може да ми помогне да направя своя избор?
Ако нещастието на Зенон е да преживее страховитата злополука, шансът му се усмихва необятно, когато той влиза в онази книжарница, и двойно по-широко, когато тъкмо тогава около книжарницата минава фамозният атински мъдрец Кратет. Книжарят просто протяга ръка и го показва.
Сякаш е предопределено. Късните стоици сигурно биха споделили тъкмо това. Героят е претърпял голяма загуба изаради нея прекрачва житейски предел и намира същинския си преподавател. В същото време изборът е изработен от самия Зенон – той взема решение да влезе в онази книжарница след трагичната си загуба, да седне и да слуша книжаря, и най-важното – да не се задоволи единствено с думите, които е чул. Не, той желае повече. Настоява да получи още отговори, да бъде научена повече, и в действителност от този повод се ражда стоицизмът.
Още от ЛИТСПОТ:
Раждане: 334 пр.Хр.
Смърт: 262 пр.Хр.
Произход: Китион, Кипър
Както се поставя, историята на стоицизма стартира с поражение.
В един съдбоносен ден в края на IV в. пр.Хр. финикийският търговец Зенон отплава в Средиземно море с товар от пурпурна багра от град Тир. Високоценено от заможните хора и от царските особи, които се обличат с облекла в този цвят, рядкото багрило се добива с рабски труд от кръвта на морски охлюви и се суши на слънце, до момента в който, по думите на античен историк, цената му не стане „ колкото тежестта му в сребро “. Семейството търгува с една от най-ценните артикули в античния свят и Зенон, както и доста други търговци като него, всекидневно е изложен на заплаха.
Никой не знае каква е повода за крушението. Буря? Пирати? Човешка неточност? Факт е обаче, че Зенон губи всичко – и кораба, и товара, – а в ера, когато няма застраховки и рисков капитал, загубата е невъзстановима. Само че нещастният търговец след това ще ликува поради загубата си: „ При попътен вятър съм плавал, когато претърпях корабокрушение “. Защото тъкмо корабокрушението изпраща Зенон в Атина, където той ще сътвори бъдещата философия на стоицизма.
Разказите за ранните години от живота на Зенон са спорни. Както е всекидневно за животоописанията на всички пророци, това корабокрушение не прави изключение. Според друга версия Зенон е към този момент в Атина, когато научава за загубата на товара си, и възкликва: „ Добре правиш, Фортуно, че ни водиш към философията! “. Според други обаче, когато се залавя с философия, той към този момент е продал стоката си в Атина. Твърде евентуално е Зенон да е бил изпратен в града от своите родители, с цел да избегне страховитата война, която водят в Кипър наследниците на Александър Велики. Всъщност съгласно някои антични източници при идването си в Атина той има имущество и морски инвестиции за милиони. Друг източник обаче твърди, че Зенон дошъл двайсет и две годишен през 312 година пр.Хр. – в същата година, когато родният му град е срутен до основи, а владетелят е погубен от нашественика.
От всички версии за произхода на философско обучение, проповядващо устойчивост, самодисциплина и равнодушно отношение към страданието и нещастието, версията за непредвидена злополука звучи най-правдоподобно – без значение дали е унищожила финансово Зенон и фамилията му. Катастрофата със същия триумф би могла да тласне Зенон и към елементарния живот на търговец на сушата или пък, лишен от фамилията си, той би могъл да затъне в пиене и бедност. Зенон обаче се възползва от сполетялото го злощастие – взема решение да откликне на повика на ориста, който го тласка към нов живот и към ново битие.
Приспособимостта е еволюционна специфичност в духа на епохата. В света от детството на Зенон царува безпорядък. През 333 година пр.Хр., годината след раждането на Зенон в Китион – гръцки град на остров Кипър, Александър Велики освобождава страната от двувековно персийско господство. След това родният град на Зенон става скъпа фигура, която постоянно сменя притежателя си върху непрекъснато изменящата се шахматна дъска на една унищожена империя.
Баща му, Мнезей, е заставен да пори водите на хаоса в дословния смисъл на думата, до момента в който обикаля моретата и върти фамилната търговия. Налага му се да преодолява блокади, да заплаща подкупи и да заобикаля противников позиции, до момента в който плава от Кипър до Сидон, от Сидон до Тир и от Тир до превъзходното пристанище Пирея директно до Атина, и след това назад. Той обаче е любящ татко и носи на сина си доста книги, в това число творбите на Сократ.
„ Изкуството да живееш “ от бестселъровия създател Райън Холидей („ Твоето его е врагът “ и „ Изкуството да бъдеш...
Вероятно в никакъв случай не е стоял въпросът дали Зенон ще се причисли към фамилната търговия и ще последва татко си в намерено море, с цел да търгува с финикийско багрило и да мечтае за завършения и благосъстояния. Научаваме, че той бил висок и слаб, че мургавата му кожа и телосложението му спечелили прозвището „ египетска лоза “. На по-напреднала възраст го разказват като мъж с дебели прасци и нежно, отпуснато тяло, което кара Зенон да се усеща ненапълно неудобно, до момента в който с годините последователно се приспособява към живот на сушата.
Обратно на неяснотата към изискванията, при които Зенон идва в Атина, добре знае се по какъв начин е изглеждал градът по време на неговото идване. Атина е многолюден търговски център с 21 000 поданици, половината от които чужденци, и удивително доста плебеи – стотици хиляди. Целият град е насочен към търговията, ръководи се от просветени елити, чиито триумф и обучение им разрешават да учат и да разискват хрумвания, за които се приказва и до ден сегашен. Плодородна почва за бъдещото събуждане на Зенон в действителност даже знаем тъкмо къде е станало това събуждане – на учудващо модерно място, в книжарница.
Веднъж Зенон си почива от напрежението на деловия ден в една книжарница, преглежда заглавията и търси нещо ново, когато научава, че за същия ден има планувана сказка. Сяда и слуша, до момента в който книжарят чете текстове за Сократ – философа, екзекутиран в Атина век по-рано, за който Зенон е чувал и татко си да споделя.
На едно от своите плавания преди корабокрушението, откакто е прочел за новия си идол Сократ, Зенон се поучава с пророк какво да прави, с цел да живее най-добре. Отговорът на оракула гласи: „ За да живееш най-добре, вземи образец от мъртвите “. Сигурно в онази книжарница, може би същата, в която е пазарувал и татко му години по-рано, той ненадейно си дава сметка, че прави тъкмо това, чувайки същите тези думи на Сократ да оживяват, прочетени на глас.
Защото белким книгите не са тъкмо това? Начин да добием мъдрост от хората, които към този момент не са измежду нас?
Животните са щастливи, стига да са здрави и да имат задоволително храна. Човек би рекъл, че и с хората би трябвало да е по този начин, само че в актуалния...
Докато книжарят чете от втората книга на „ Сократически съчинения “ на Ксенофонт, Зенон слуша учението на Сократ такова, каквото се е разпространявало по същите тези улици няколко генерации по-рано. Частта, която му прави най-силно усещане, е озаглавена „ Изборът на Херакъл “ – воин на кръстопът като самия Зенон. Според мита Херакъл бил заставен да избира сред две девици: едната знак на добродетелта, другата – на порока, сред живот, изпълнен с честен старателен труд, и живот на леност. Сигурно Зенон чува по какъв начин Добродетелта споделя: „ Ако пък искаш да имаш мощно тяло, би трябвало да го привикваш да се вслушва в разсъдъка и да го упражняваш с старания и пот “. А сетне Порокът му предлага напълно друг избор: „ Виждаш ли, Херакле, какъв брой сложен и дълъг път към удоволствията на живота ти сочи тая жена! Аз пък ще те поведа по лек и къс път към щастието “.
Двата пътя се разклоняват в гората или по-точно – в една книжарница в Атина. Стоикът избира по-трудния.
Зенон се доближава към книжаря и му задава въпрос, който ще промени живота му: „ Къде мога да намеря подобен човек? “. Тоест, къде мога да намеря своя Сократ? Къде да открия преподавател, както Ксенофонт е учил при мъдрия мъдрец? Кой може да ми помогне да направя своя избор?
Ако нещастието на Зенон е да преживее страховитата злополука, шансът му се усмихва необятно, когато той влиза в онази книжарница, и двойно по-широко, когато тъкмо тогава около книжарницата минава фамозният атински мъдрец Кратет. Книжарят просто протяга ръка и го показва.
Сякаш е предопределено. Късните стоици сигурно биха споделили тъкмо това. Героят е претърпял голяма загуба изаради нея прекрачва житейски предел и намира същинския си преподавател. В същото време изборът е изработен от самия Зенон – той взема решение да влезе в онази книжарница след трагичната си загуба, да седне и да слуша книжаря, и най-важното – да не се задоволи единствено с думите, които е чул. Не, той желае повече. Настоява да получи още отговори, да бъде научена повече, и в действителност от този повод се ражда стоицизмът.
Още от ЛИТСПОТ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ