Историк: Църквата е смятала дори шаха и смеха за грях

Историк: Църквата е считала даже шаха и смеха за грях в средновековна България

Средновековните българи са били доста по-близки до нас, в сравнение с нормално си представяме.

Те са играели шах, табла и ашици, обичали са спорта, алкохола и лова, а аристокрацията е прекарвала свободното си време и с книги.
В същото време Църквата е гледала с съмнение
на огромна част от тези занимания, а някои от тях даже са били определяни като грях.

Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът Веселин Асенов, създател на книгата „ Грях и развлечение в средновековна България “.

По думите му сведенията за всекидневието и свободното време през Средновековието идват както от писмените извори, по този начин и от археологическите находки.
„ След покръстването редица езически игри, ритуали, песни и танци към този момент не са били възможни.
Но други занимания – като шах, табла, ашици и дама – не престават да съществуват, въпреки постоянно да са били на ръба на допустимото “, изяснява Асенов.
Според него неодобрение е имало даже към шаха.
„ Шахът също е бил считан за грях, тъй като идва от Изтока.

Църквата се е стремяла да го принизи като нещо излишно за същинския християнин.

Дори прекомерното шегуване и мощният смях са били осъждани като държание, което не подхожда на един заслужен човек “, уточни Асенов.

Историкът означи, че между аристокрацията и обикновените хора е имало разлика най-много в мащаба на развлеченията.
„ Богаташките пиршества не могат да се съпоставят с живота на простолюдието.
За бедните ловът е средство за прехранване, а за аристокрацията – наслаждение.

Но настолните игри като ашици и дама са били известни както измежду богатите, по този начин и измежду бедните “, сподели той.
В книгата си Асенов преглежда освен заниманията,
само че и удоволствията в живота на средновековния човек. „ Пиенето на алкохол не е развлечение, а наслаждение.

По всичко проличава от изворите, че българинът още от ранното Средновековие е бил буен обожател на чашката “, означи той.

По думите му спортът също е заемал значимо място в живота на хората. „ Борбата, конната езда, стрелбата – всичко това е било част от всекидневието, сходно на протичащото се в Западна Европа “, сподели историкът.
Разликата със западния свят обаче е основна.
„ По нашите земи няма сведения за рицарски шампионати от вида на тези в Западна Европа.

Появяват се единствено обособени свидетелства за западно въздействие към края на XIV век, само че такива зрелищни шампионати не са се провеждали “, акцентира Асенов.

Според него средновековният човек не се разграничава значително от актуалния.
„ Средновековните българи са били доста сходни на нас.
Те не са били по-глупави или по-странни.

Просто са възприемали света през религиозната призма на своето време “, счита историкът.

Той обърна внимание и на един по-малко прочут метод за превозване на свободното време – четенето.
„ През XIV век литературата към този момент се трансформира в известно занятие измежду аристокрацията.
Поръчват се книги, основават се сборници, само че това остава налично за малко на брой, защото към 95 % от обществото е било необразовано “, изясни Асенов.

Археологическите находки показват, че и децата са имали своите развлечения.
„ Откриваме костени и железни фигурки, ашици, даже глинени дрънкалки.
Една от тях е открита край Одърци – глинено яйце с топче вътре, което при разлюляване издава тон и успокоява дребните деца “, описа той.
Историкът акцентира, че главната цел на неговото проучване,
което доближава до читателя с помощта на издателство „ Българска история “, е да събере на едно място разпръснатите сведения за всекидневния живот през Средновековието.

„ Искам да основа база от извори, върху която моите сътрудници да стъпят и да продължат проучванията в тази относително едва създадена, само че извънредно забавна област “, показа Веселин Асенов.