Земетресение с магнитуд 6,8 в Мароко отне живота на над

Земетресение с магнитуд 6,8 в Мароко лиши живота на над 2100 души. Оцелелите се пробват да намерят храна, вода и заслон, до момента в който издирването на изчезналите в отдалечени села продължава.

Ранените са над 2400. Земетресението е нанесло вреди и на части от остарелия град на Маракеш, който е част от международното културно завещание на ЮНЕСКО.

Армията, мобилизирана да помогне в избавителните интервенции, провежда лагер с палатки за бездомните. Тъй като множеството магазини са развалени или затворени, жителите се затрудняват да си набират храна и консумативи.

Издирвателните интервенции не стопират

Епицентърът на земетресението е бил на 72 км югозападно от Маракеш - град, обичан от мароканците и задграничните туристи поради средновековните си джамии, дворци и библиотеки, богато украсени с ярки мозаечни плочки измежду лабиринт от розови улички.

В неделя държавното управление заяви, че е основало фонд за потърпевшите от земетресението и че укрепва екипите за търсене и избавяне, обезпечава питейна вода и раздава храна, палатки и одеяла. Световната здравна организация заяви, че повече от 300 000 души са били наранени от бедствието.

Според вътрешното министерство на Мароко до този миг жертвите са 1037

Тайеб айт Игенбаз е заставен да избира дали да избави 11-годишния си наследник, или родителите си, когато се оказаха. И тримата са попаднали в клопката на руините след труса.

Пастирът на кози от дребна общественост в Атласките планини споделя, че е преследван от решението, което би трябвало да вземе. Той и брачната половинка му, двете им деца и родителите му в петък вечерта били дребния им каменен дом, който стартира мощно да се разклаща, а по-късно се трансформира в руини, споделя Би Би Си.

Мъжът показва руините и споделя „ Там бяха те. Всичко стана толкоз бързо. Когато се случи земетресението, всички се затичахме към вратата. Баща ми спеше и аз извиках на майка ми да пристигна, само че тя остана да го чака “, спомня си Тайеб.

От другата страна той вижда единствено жена си и щерка си, само че не и сина си.

Докато се връщаше назад в падналата постройка, с цел да го откри, вижда, че родителите му са попаднали в капан под отломките. Същевременно ръката на сина му стърчи през руините.

Тайеб осъзнава, че би трябвало да работи бързо и се насочва към сина си Адам, ровейки обезверено измежду руините, с цел да го извади. Когато се обръща към родителите си, заклещени под огромна каменна плоча, схваща, че е прекомерно късно.

„ Трябваше да предпочитам сред родителите и сина си. Не можех да им оказа помощ, стената се срути върху тях. Толкова е тъжно. Видях родителите си да умират “, разяснява мъжът през сълзи.

Той показва тъмни петна по светлите си дънки и споделя, че това е кръвта на родителите му. Всичките му облекла са в къщата му и той не може да се преоблече след земетресението.

Сега фамилията живее при родственици в спонтанни палатки покрай дома си. Тайеб споделя, че всичките им пари са били в къщата, а множеството от козите му също умират. 

Досега жертвите са 1037 души

„ Сякаш се раждаш в нов живот. Без родители, без къща, без храна, без облекла. Сега съм на 50 години и би трябвало да стартира изначало “, споделя мъжът.

Той не знае по какъв начин животът му ще продължи напред, само че си спомня уроците, на които родителите му са го научили.

„ Винаги са казвали „ бъди толерантен, работи интензивно, в никакъв случай не се отхвърляй “, споделя Тайеб.

Докато екипът на Би Би Си беседва с него, синът му Адам притичва, облечен във футболен екип на „ Ювентус “ с името на Роналдо на гърба, и обгръща ръце към татко си.

„ Баща ми ме избави от гибелта “, споделя той, до момента в който се смее.

Само няколко минути по-надолу по пътя към град Амизмиз различен татко и наследник стоят прегърнати с ръце.

Абдулмаджид айт Джафер споделя, че е бил у дома със брачната половинка си и трите си деца, когато земетресението почнало, а подът се рац

Синът му - 12-годишният Мохамед, излязъл от постройката, само че останалата част от фамилията останала блокирана.

Краката на Абдулмаджид били блокирани под руините, само че негов комшия съумял да го измъкне. След това в продължение на два часа той опитвал да избави жена си и една от дъщерите си. Когато ги изважда от отломките, и двете са починали.

На идващия ден тялото на другата му щерка също е извадено от руините. 47-годишният Абдулмаджид в този момент спи под брезент против къщата си.

Той може към момента да види кухнята с хладилника, който към момента стои, и облеклата, висящи да съхнат.

Мъжът споделя, че не може да напусне региона, тъй като би трябвало да " стои на стража " над притежанията и спомените си от живота си там.

" Това е моята кухня и моят ледник. Всички бяхме там. Сега мога единствено да го виждам ", споделя мароканецът.

Докато Абдулмаджид беседва с екипа на Би Би Си, няколко коли стопират до тях и хората се навеждат, с цел да изкажат съболезнованията си към него. Други, които вървят по улицата, стопират, с цел да го прегърнат.

„ Бяхме петима души в фамилията ми. Сега сме двама “, тъжно споделя той. „ Сега мога да мисля мисля единствено за едно – за сина си “, споделя мъжът.