Какво представлява зеленият водород и защо е обявен за чисто гориво?
Зеленият водород се популяризира в целия свят като чисто енергийно решение , което има капацитет да отстрани въглеродните излъчвания от браншове, които всекидневно генерират огромно количество нездравословни излъчвания, като превозът и промишленото произвеждане, написа “Associated Press ”.
По-рано тази година ръководеният от Индия Международен слънчев алианс откри Център за нововъведения в региона на зеления водород , а самата Индия утвърди отпущането на 2,3 милиарда $ за производството, потреблението и износа на зелен водород. Очаква се тематиките за световното съдействие в региона на производството и доставките на този тип различен енергиен източник да бъдат разисквани в детайли от водачите на страните от Г-20 по време на срещата им на върха тази седмица в Ню Делхи.
Какво е зелен водород?
Водородът се получава, като се отделя от други детайли в молекули , в които се среща. Например при водата – добре позната с химическия си знак H20, или просто казано два водородни и един кислороден атом, може да бъде разграничена на тези свои съставни атоми посредством процеса електролиза .
Водородът се създава интензивно и се употребява в огромни мащаби към този момент от над век насам, основно за произвеждане на изкуствени торове и пластмаси , както и за филтриране на нефт . За производството му се употребяват най-вече изкопаеми горива, изключително природен газ. Когато обаче производството се прави посредством възобновима сила, надлежно полученият водород е зелен водород.
Според анализатори се чака международният пазар на екологичен водород да се разрасне , генерирайки облаги в размер на 410 милиарда $ до 2030 година, което ще бъде двойно повече настоящия му потенциал. Критиците обаче настояват, че горивото не всеки път е „ жизнеспособно “ в огромен мащаб, а „ зелените “ му качества се дефинират от източника на сила, употребен за производството му.
За какво може да се употребява зеленият водород?
Зеленият водород може да има разнородни приложения в промишлености като производството на стомана , бетон , химикали и торове . Той може да се употребява и за произвеждане на електрическа енергия , като гориво за превоза и за отопление на домове и офиси. Днес водородът се употребява най-вече при рафинирането на нефт и производството на торове. Въпреки че петролните артикули не биха имали приложение в свят без изкопаеми горива, излъчванията от производството на торове – нужни за развъждането на редица култури, които изхранват света, могат да бъдат понижени посредством потреблението на зелен водород.
Франсиско Бошел , енергиен анализатор в Международната организация за възобновима сила в Абу Даби, е оптимист във връзка с ролята на зеления водород в прехода към чиста сила , изключително в случаите, когато силата от възобновими източници като слънцето и вятъра не може да се съхранява елементарно и да се употребява посредством акумулатори – като при авиацията, корабоплаването и някои промишлени процеси. Според специалиста летливостта на водорода, който е мощно запалителен и изисква специфични тръбопроводи за безвредно превозване, значи, че по-голямата част от зеления водород евентуално ще се употребява покрай мястото, където е създаден.
Има ли подозрения по отношение на потреблението на зеления водород?
Според отчет на Комисията за енергиен преход – коалиция от енергийни водачи, ангажирана с задачите за реализиране на нулеви чисти излъчвания до 2050 година, лесната запалимост на водорода и проблемите , свързани с превозването му, лимитират потреблението на този детайл в някои сфери, като да вземем за пример жилищното отопление.
В отчета се показва, че водородът е по-малко ефикасен спрямо директната електрификация, защото се губи част от силата, когато възобновимите източници се преобразуват във водород и по-късно водородът се преобразува още веднъж в сила. В разбора се акцентира и огромният капацитет на водорода като опция на батериите за предпазване на сила в огромен мащаб и за дълъг интервал от време.
В други изследвания обаче се слагат под въпрос високите индустриални разноски, капиталовите опасности, по-голямата потребност от вода спрямо други чисти енергийни източници и неналичието на интернационалните стандарти, която попречва построяването на световен пазар на водород.
