Пари за налудни идеи
" Зелена договорка ", " Промени Европейски Съюз ", " Иновативна Европа ", " Хоризонт Европа ", десетки стратегии, планове, фондове съществуват единствено в системата на общата европейска администрация, с цел да търсят и отглеждат тези супернови хрумвания, които дефинират бъдещето и мястото на всяка нация и всеки от нас в него. Добавете националните стратегии и корпоративните запаси, за същата цел. 1-2 трилиона (!) евро всяка година за търсене на чудодейни открития и решения, които ще трансформират света. Очаква се те да дадат конкурентно преимущество и да станат източник на великански облаги, каквито нито една нормална, естествена инвестиция не носи. От тези големи пари
над 75% се пропиляват
окончателно и без диря. Изписват се като чисти разноски за „ проучване и развиване “, рисково финансиране, приключило без упования резултат. Подозирам, че голямата част просто се крадат, тоест присвояват се от професионални мрежи експерти по „ проучвания и нововъведения “, не без дейното присъединяване на самите финансиращи администрации. Въпреки голямото разхищаване резултатът от останалите сполучливи планове е задоволителен, с цел да покрие с връхнина вложенията в проучвателен планове и просто хвърлени слепешката в очакване на чудеса и най-много в ловки фалшификати на нововъведения. Една от може би милион новаторски хрумвания стига до внедряване и се трансформира в неповторим артикул, технология или бизнес модел. Така се раждат финансовите „ еднорози “ – нови компании, които още с началния си обществен пласмент събират милиарди капитал и носят на рисковите вложители зад тях стотици, постоянно хиляди проценти чиста облага. Няма да е пресилено да обобщим, че в бранша на услугите
породи нова промишленост: ИноТех
да я назовем. Нямам поради от дълго време известните браншове на финансовата промишленост, които влагат в нововъведения и нови технологии – рисковото и планово финансиране. Инотехниката е огледален, действителен отговор на финансовата фикс идея за възходящи инвестиции в хрумвания, химери и преследване на вятър. Както споделя великият комбинатор Остап Бендер: щом хората желаят да бъдат излъгани, значи все някой би трябвало да ги измами. Щом държавните управления, банките и корпорациите в света са подготвени да дават 1-2 трилиона евро на година, без да знаят тъкмо защо, и от година на година сумите порастват с двуцифрени проценти, значи някой би трябвало да им ги вземе. И се появиха – към стотина станаха световноизвестни, серийни иноватори – рецидивисти, някои с по десетина удара за над милиард. Практически нито един вълшебник, сполучливо пласирал златен „ еднорог “, не е повторил триумфа си. Някои имат към този момент зад тила си десетки, даже стотици „ започващи компании “ (start-ups). Повечето цялостен неуспех с на вятъра „ изчезнали “ финанси (всъщност нито един разходван цент не изчезва, единствено се трансформира в доход за някой друг). Наред със звездите, чиито имена знаем, има стотици хиляди заводи за нововъведения и фалшификати (може ли да разграничи някой едните от другите?), които безшумно и добродушно, без непотребен звук, създават „ плановете “, по този начин търсени от обществените, финансови, корпоративни и частни вложители в нововъведения. Обикновено са проведени като „ неправителствени организации “ – сдружения с „ идеална цел “ или фондации. Всяка с мрежа консултантски компании и експерти. Това е мощната, все по-организирана и профилирана ИноТех промишленост. В нея далеч не всички са измамници, даже допускам, че преобладаващият брой организации в ИноТех бранша почтено и добродушно се трудят за законните си цели да търсят нови хрумвания и да подкрепят развиването до подготвени и използвани артикули, технологии, решения и модели. И без значение че лъвският къс от разноските за нововъведения не отиват при тях, а се усвояват от проведените мрежи за реплика и измами, няма подозрение, че бъдещето е навръх тази светла част от ИноТех промишлеността. Защото тъкмо тя против 25-50% от всички разноски за нововъведения след всички опасности, неточности и провали, които я съпътстват, въпреки всичко създава тези нови артикули, които – отново да подчертая - връщат 100% от направените разноски, носят свръхпечалби от горната страна на тях, а по този начин се развива светът.
България има голям прикрит капацитет
в ИноТех промишлеността и е извънредно време да вложим мъничко разум, с цел да печелим от него. Едно доказателство за този извод: нито един български бизнесмен след повече от 30 години пазарна стопанска система и всички вложения в страната не можа да стигне един милиард чиста стойност на имуществото. И да има наш незабележим (нетен) милиардер (в което надълбоко се колебая, чист милиард не може да се скрие), той не е натрупал приход от стопанска активност, не е платил и налози за него. А българин – милиардер в ИноТех бранша към този момент сигурно има. Известни са още дузина българи в ИноТех промишлеността с чисто имущество в порядък на 100 милиона евро. Големият въпрос, неуреден въпрос, е по какъв начин се предизвиква нововъведението по този начин, че парите, отделяни за рисковите планове с неразбираем свършек, да не потъват в имитиращи действия, чийто единствен смисъл е да се „ усвоява “, т.е. присвоява „ запас “. Фискалната администрация на практика не се интересува от резултата, само от вярното осъществяване на предпоставките за законно разпределяне на дотациите. Ако всички удостоверения, уверения и осведомителни форми са показани, в случай че вярно са сложени „ чавки “ и кръстчета във въпросниците, значи планът е наред, безвредно е да се заплати. Такава хартия бълва иновационната промишленост. Тя може да се насочи и в другата посока – със същия триумф тя обслужва същински новаторски планове. Както всички компании за услуги, ИноТех експертите се интересуват основно от оборота, от постъпленията. А успеваемостта зависи от генерирането и оценката на концепциите.
Няма рецепта за това
Никой не е дал безапелационно пояснение примерно по какъв начин Дж. П. Морган е успявал да открива същинските изобретатели и по-скромни иноватори измежду тълпата, търсеща финансиране за всякаки измислици. На Морган е заслугата да видят бял свят изобретенията на финансираните от него Томас Едисон, Джордж Уестингхаус, Никола Тесла. Големият финансист ни е оставил няколко подсказки. Първо: необятна мрежа за търсене на свежи хрумвания в самите общности на иноваторите – във всички университети, колежи, дори в началните учебни заведения. Второ – оценка на концепциите единствено от прагматичната позиция на вложителя: влагане, предстоящ резултат, облага. И трето: надзор на всеки разход, неотложно преустановяване на всеки план, който не реализира набелязаните междинни цели. Ако в България изградим подобен бизнес модел, а това е по мозъка и силите единствено на частната, професионална ИноТех промишленост, и никоя администрация не се е справила с тази задача, той ще генерира приход освен от български хрумвания и артикули, а ще има надалеч по необятен интернационален обсег. Израел е добър образец.
над 75% се пропиляват
окончателно и без диря. Изписват се като чисти разноски за „ проучване и развиване “, рисково финансиране, приключило без упования резултат. Подозирам, че голямата част просто се крадат, тоест присвояват се от професионални мрежи експерти по „ проучвания и нововъведения “, не без дейното присъединяване на самите финансиращи администрации. Въпреки голямото разхищаване резултатът от останалите сполучливи планове е задоволителен, с цел да покрие с връхнина вложенията в проучвателен планове и просто хвърлени слепешката в очакване на чудеса и най-много в ловки фалшификати на нововъведения. Една от може би милион новаторски хрумвания стига до внедряване и се трансформира в неповторим артикул, технология или бизнес модел. Така се раждат финансовите „ еднорози “ – нови компании, които още с началния си обществен пласмент събират милиарди капитал и носят на рисковите вложители зад тях стотици, постоянно хиляди проценти чиста облага. Няма да е пресилено да обобщим, че в бранша на услугите
породи нова промишленост: ИноТех
да я назовем. Нямам поради от дълго време известните браншове на финансовата промишленост, които влагат в нововъведения и нови технологии – рисковото и планово финансиране. Инотехниката е огледален, действителен отговор на финансовата фикс идея за възходящи инвестиции в хрумвания, химери и преследване на вятър. Както споделя великият комбинатор Остап Бендер: щом хората желаят да бъдат излъгани, значи все някой би трябвало да ги измами. Щом държавните управления, банките и корпорациите в света са подготвени да дават 1-2 трилиона евро на година, без да знаят тъкмо защо, и от година на година сумите порастват с двуцифрени проценти, значи някой би трябвало да им ги вземе. И се появиха – към стотина станаха световноизвестни, серийни иноватори – рецидивисти, някои с по десетина удара за над милиард. Практически нито един вълшебник, сполучливо пласирал златен „ еднорог “, не е повторил триумфа си. Някои имат към този момент зад тила си десетки, даже стотици „ започващи компании “ (start-ups). Повечето цялостен неуспех с на вятъра „ изчезнали “ финанси (всъщност нито един разходван цент не изчезва, единствено се трансформира в доход за някой друг). Наред със звездите, чиито имена знаем, има стотици хиляди заводи за нововъведения и фалшификати (може ли да разграничи някой едните от другите?), които безшумно и добродушно, без непотребен звук, създават „ плановете “, по този начин търсени от обществените, финансови, корпоративни и частни вложители в нововъведения. Обикновено са проведени като „ неправителствени организации “ – сдружения с „ идеална цел “ или фондации. Всяка с мрежа консултантски компании и експерти. Това е мощната, все по-организирана и профилирана ИноТех промишленост. В нея далеч не всички са измамници, даже допускам, че преобладаващият брой организации в ИноТех бранша почтено и добродушно се трудят за законните си цели да търсят нови хрумвания и да подкрепят развиването до подготвени и използвани артикули, технологии, решения и модели. И без значение че лъвският къс от разноските за нововъведения не отиват при тях, а се усвояват от проведените мрежи за реплика и измами, няма подозрение, че бъдещето е навръх тази светла част от ИноТех промишлеността. Защото тъкмо тя против 25-50% от всички разноски за нововъведения след всички опасности, неточности и провали, които я съпътстват, въпреки всичко създава тези нови артикули, които – отново да подчертая - връщат 100% от направените разноски, носят свръхпечалби от горната страна на тях, а по този начин се развива светът.
България има голям прикрит капацитет
в ИноТех промишлеността и е извънредно време да вложим мъничко разум, с цел да печелим от него. Едно доказателство за този извод: нито един български бизнесмен след повече от 30 години пазарна стопанска система и всички вложения в страната не можа да стигне един милиард чиста стойност на имуществото. И да има наш незабележим (нетен) милиардер (в което надълбоко се колебая, чист милиард не може да се скрие), той не е натрупал приход от стопанска активност, не е платил и налози за него. А българин – милиардер в ИноТех бранша към този момент сигурно има. Известни са още дузина българи в ИноТех промишлеността с чисто имущество в порядък на 100 милиона евро. Големият въпрос, неуреден въпрос, е по какъв начин се предизвиква нововъведението по този начин, че парите, отделяни за рисковите планове с неразбираем свършек, да не потъват в имитиращи действия, чийто единствен смисъл е да се „ усвоява “, т.е. присвоява „ запас “. Фискалната администрация на практика не се интересува от резултата, само от вярното осъществяване на предпоставките за законно разпределяне на дотациите. Ако всички удостоверения, уверения и осведомителни форми са показани, в случай че вярно са сложени „ чавки “ и кръстчета във въпросниците, значи планът е наред, безвредно е да се заплати. Такава хартия бълва иновационната промишленост. Тя може да се насочи и в другата посока – със същия триумф тя обслужва същински новаторски планове. Както всички компании за услуги, ИноТех експертите се интересуват основно от оборота, от постъпленията. А успеваемостта зависи от генерирането и оценката на концепциите.
Няма рецепта за това
Никой не е дал безапелационно пояснение примерно по какъв начин Дж. П. Морган е успявал да открива същинските изобретатели и по-скромни иноватори измежду тълпата, търсеща финансиране за всякаки измислици. На Морган е заслугата да видят бял свят изобретенията на финансираните от него Томас Едисон, Джордж Уестингхаус, Никола Тесла. Големият финансист ни е оставил няколко подсказки. Първо: необятна мрежа за търсене на свежи хрумвания в самите общности на иноваторите – във всички университети, колежи, дори в началните учебни заведения. Второ – оценка на концепциите единствено от прагматичната позиция на вложителя: влагане, предстоящ резултат, облага. И трето: надзор на всеки разход, неотложно преустановяване на всеки план, който не реализира набелязаните междинни цели. Ако в България изградим подобен бизнес модел, а това е по мозъка и силите единствено на частната, професионална ИноТех промишленост, и никоя администрация не се е справила с тази задача, той ще генерира приход освен от български хрумвания и артикули, а ще има надалеч по необятен интернационален обсег. Израел е добър образец.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ