Зелените коридори не дискриминират, те просто са глупави
Здравната система се задъхва! Хора, в случай че не се пазите, всички ще умрем! Лекари, не приемайте за лекуване бунтари и международни конспиратори! Който върви без маска - няма право да помирише болница даже и от един километър! Затваряме всичко, като се изключи озоновата дупка и гаража на премиера...
Едва ли има естествен човек, който да не познае по кое време и от кого са произнесени тези словосъчетания. дето има една приказка - и слезе Господ от небето, само че вместо да ни подари с разум и разсъдък, като че ли ни изпи мозъците с една сламка. Така че е извънредно време Богдана Карадочева и Стефан Димитров да ни ощастливят с нова ария "Оглупяваме бързо, оглупяваме всички, незабелязано съвсем... "
Незнайно за какво, един от най-големите шлагери на Националния действен щаб - "зелените коридори " в магазините и аптеките, към този момент изпадна от каручката на публичното внимание. А не би трябвало, тъй като е тежко индикативен за управническата обърканост, в която продължаваме да тънем.
Звучи безочливо, но ще се похвалим. Още в края на март "БАНКЕРЪ " предизвести народонаселението, че Националния действен щаб е противозаконен, а със заповедите, писани и подписани от неговия "мегафон " - министъра на опазването на здравето - е неуместно да бъдат контролирани сфери от публичния, икономическия и политическия живот, нямащи нищо общо с персонално дефинираните му по закон пълномощия.
Фактът, че по това време бе признат и специфичен нормативен акт за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, по никакъв метод не би трябвало да ни топли. По простата причина, че колкото и да е изключителни да са събитията, налагащи приемането му, нормотворците нямат никакво право да подменят конституционно откритите порядки в страната.
Прост образец. Ако Националният действен щаб бе образуван с решение на държавното управление и от тази височина предлагаше на здравния министър какво да прави, при положение на "инфекция " отговорността е на Министерския съвет - като институция, която човек може да осъди по Закона за отговорността на страната и общините за вреди.
В случая обаче НОЩ е основан със заповед на министър-председателя, която по никакъв метод не ангажира държавното управление като групов орган на държавната власт. Тоест - рекомендациите на щаба са си най-обикновени пожелания (в юридическия смисъл на думата), които - въпреки и съпроводени от наредбите на "извънредния " закон - не вършат здравния министър в едноличен заповедник на страната.
Да си представим, че негова ограничаваща заповед, издадена по рекомендация на щаба, съзнателно съсипе бизнеса на 50-100 компании - в интерес на една или друга интернационална корпорация? Логично, потърпевшите ще тръгнат да си търсят правата по правосъден път. Но до каква степен ще стигнат и кого тъкмо ще изправят на "подсъдимата пейка " - здравният министър, който е задължен да извършва рекомендациите на щаба? Или шефът на НОЩ, който е никакъв - от позиция на закона за отговорността на страната?
Далеч сме от международната интрига, само че протичащото се към нас и с нас непрестанно тикат въображението в тази посока. Още по-прост образец - така наречен зелените коридори по магазините, бакалиите и аптеките. Според така наречен способени институции - ефикасна мярка за запазване живота и здравето на хората от третата възраст. Според постоянно будната прогресивна общност - дискриминация на едни за сметка на други, тъй като младите не могат да пазарят "От - до ", до момента в който възрастните могат да си пазарят непрекъснато.
Истината е, че прокарани по този метод, "зелените коридори " нито са потребни, нито са дискриминационни. Те просто са глупави!
В естествените страни по този начин се прави. Половин час преди отварянето на "зеления кулоар ", комерсиалният обект се затваря и се подлага на тотална стерилизация. Персоналът също - сменят маски, ръкавици, защитни дрехи... каквото би трябвало. Половин час след затваряне на "зеления кулоар ", процедурата се повтаря.
У нас по какъв начин се случват нещата? Никак, тъй като... "неща " няма. Просто на вратата си има чиновник или служителка, която стартира да стопира едните и да пуска другите. А след това си се прибира назад на топло и входът е свободен за всички. И какъв, тогава е смисъла от това упражнение?
Точно по този начин - никакъв. Каквото е дереджето и с останалите ограничаващи ограничения: питейните заведения и кръчмите не работят, но къщите за посетители пращят по шевовете; кината затворени - но театрите си работят; моловете с катинари по вратите - но в ДКЦ-тата хората чакат на опашка прави, тъй като няма къде да седнат от гмеж; всички възпитаници онлайн - но за 77 000 от тях няма преносими компютри и таблети, а други стотина хиляди са си "Сам у дома " и никой не знае какви ги правят...
Как беше - хубава работа, но българска! И докога по този начин?
Едва ли има естествен човек, който да не познае по кое време и от кого са произнесени тези словосъчетания. дето има една приказка - и слезе Господ от небето, само че вместо да ни подари с разум и разсъдък, като че ли ни изпи мозъците с една сламка. Така че е извънредно време Богдана Карадочева и Стефан Димитров да ни ощастливят с нова ария "Оглупяваме бързо, оглупяваме всички, незабелязано съвсем... "
Незнайно за какво, един от най-големите шлагери на Националния действен щаб - "зелените коридори " в магазините и аптеките, към този момент изпадна от каручката на публичното внимание. А не би трябвало, тъй като е тежко индикативен за управническата обърканост, в която продължаваме да тънем.
Звучи безочливо, но ще се похвалим. Още в края на март "БАНКЕРЪ " предизвести народонаселението, че Националния действен щаб е противозаконен, а със заповедите, писани и подписани от неговия "мегафон " - министъра на опазването на здравето - е неуместно да бъдат контролирани сфери от публичния, икономическия и политическия живот, нямащи нищо общо с персонално дефинираните му по закон пълномощия.
Фактът, че по това време бе признат и специфичен нормативен акт за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, по никакъв метод не би трябвало да ни топли. По простата причина, че колкото и да е изключителни да са събитията, налагащи приемането му, нормотворците нямат никакво право да подменят конституционно откритите порядки в страната.
Прост образец. Ако Националният действен щаб бе образуван с решение на държавното управление и от тази височина предлагаше на здравния министър какво да прави, при положение на "инфекция " отговорността е на Министерския съвет - като институция, която човек може да осъди по Закона за отговорността на страната и общините за вреди.
В случая обаче НОЩ е основан със заповед на министър-председателя, която по никакъв метод не ангажира държавното управление като групов орган на държавната власт. Тоест - рекомендациите на щаба са си най-обикновени пожелания (в юридическия смисъл на думата), които - въпреки и съпроводени от наредбите на "извънредния " закон - не вършат здравния министър в едноличен заповедник на страната.
Да си представим, че негова ограничаваща заповед, издадена по рекомендация на щаба, съзнателно съсипе бизнеса на 50-100 компании - в интерес на една или друга интернационална корпорация? Логично, потърпевшите ще тръгнат да си търсят правата по правосъден път. Но до каква степен ще стигнат и кого тъкмо ще изправят на "подсъдимата пейка " - здравният министър, който е задължен да извършва рекомендациите на щаба? Или шефът на НОЩ, който е никакъв - от позиция на закона за отговорността на страната?
Далеч сме от международната интрига, само че протичащото се към нас и с нас непрестанно тикат въображението в тази посока. Още по-прост образец - така наречен зелените коридори по магазините, бакалиите и аптеките. Според така наречен способени институции - ефикасна мярка за запазване живота и здравето на хората от третата възраст. Според постоянно будната прогресивна общност - дискриминация на едни за сметка на други, тъй като младите не могат да пазарят "От - до ", до момента в който възрастните могат да си пазарят непрекъснато.
Истината е, че прокарани по този метод, "зелените коридори " нито са потребни, нито са дискриминационни. Те просто са глупави!
В естествените страни по този начин се прави. Половин час преди отварянето на "зеления кулоар ", комерсиалният обект се затваря и се подлага на тотална стерилизация. Персоналът също - сменят маски, ръкавици, защитни дрехи... каквото би трябвало. Половин час след затваряне на "зеления кулоар ", процедурата се повтаря.
У нас по какъв начин се случват нещата? Никак, тъй като... "неща " няма. Просто на вратата си има чиновник или служителка, която стартира да стопира едните и да пуска другите. А след това си се прибира назад на топло и входът е свободен за всички. И какъв, тогава е смисъла от това упражнение?
Точно по този начин - никакъв. Каквото е дереджето и с останалите ограничаващи ограничения: питейните заведения и кръчмите не работят, но къщите за посетители пращят по шевовете; кината затворени - но театрите си работят; моловете с катинари по вратите - но в ДКЦ-тата хората чакат на опашка прави, тъй като няма къде да седнат от гмеж; всички възпитаници онлайн - но за 77 000 от тях няма преносими компютри и таблети, а други стотина хиляди са си "Сам у дома " и никой не знае какви ги правят...
Как беше - хубава работа, но българска! И докога по този начин?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ