"Новини с добавена стойност” от Г-н Балев: Гледаме войната с Еразъм и психоложките
Здравейте, умни и проницателни радиослушатели и ценители на “Новини с добавена стойност ” - един бюлетин под грохота на историческите събития, които ни нападат с невиждана гняв.
В този исторически гръм и тропот, в това шеметно препускане на колесницата на историята, аз съответно оставам безразличен. Това не е доста героично, но въпреки да не съм от страхливите, аз въпреки всичко избирам да не вземам присъединяване.
Всички знаят, че имам телосложение на древен воин, само че това тяло не е основано за война, а за целомъдрени контакти с психоложки и манекенки. Поддържам връзки с няколко психоложки, които ми дават препоръки по какъв начин да не се нервирам с демагогията на пропагандата. Много са ревностни - като Великите сили са, когато хвърлят око на някой район.
Дано не се сбият на моя територия тия психоложки! Представяте ли си - полуголи психоложки ми се качват на главата и се бият за надзор върху душeвността ми.
Аз се нервирам освен на пропагандата на воюващите страни, само че и на себе си. Ядосвам се, тъй като съм по-толерантен към едната страна на пропагандата. Не че ще потегли да популяризирам пропагандни тези, само че за пропагандата на жертвата Украйна мижам с едно око и клепам с едното ухо, все едно магаре гони муха.
Не е загадка, че съчувствува на украинската страна и по тази причина не им вързвам недостатък на шмекерлъците. Когато жертвата шмекерува, не мога да се дразня на жертвата, дразня се на агресора. А когато агресорът се разкара, тогава вероятно мога да кажа на жертвата: хайде стига толкоз шмекерува, дай да забележим по какъв начин ще се живее оттук насетне.
Ядосвам се и на човекоядската агитация, която ни принуждава да обясняваме очевидното - няма по какъв начин да нахлуеш на непозната територия и да обясняваш, че освобождаваш народ, който гневно се съпротивлява на така наречен избавление.
Знам всички лъжеаргументи против моята позиция.
И знаете ли за какво ги знам? Ами тъй като тук в нашата красива и гостоприемна страна към момента има някаква независимост на мненията, имам достъп до всички типове гледни точки.
А в Русия през днешния ден отново има две гледни точки, само че едната е в тв приемника, другата е в пандиза или в чужбина.
В нашата блага България към момента имам контакти с целия набор психоложки, които имат най-различни гледни точки.
Едната с Фройд ми проучва душата, другата с Густав Юнг ме баламосва, третата се пробва да ме целуне право в устата, само че аз съм самостоятелен детайл като Еразъм Ротердамски.
Еразъм живял в епохата на люти религиозни битки - края на 15-ти, началото на 16-ти век. По него време зародили сума течения за църковна реформация - разните му там лутерани, калвинисти и други от сорта. Католическата черква хубавичко демилитаризирала и вразумявала верующите благодарение на Инквизицията. Католиците не желали да има неправилни гледни точки, но и реформаторите не си поплювали в битката за истината и правата религия. Общо взето и от двете страни кълцали глави като зелки, само че католиците постигнали по-големи триумфи в унищожаването на другата позиция.
И въпреки че Еразъм симпатизирал по-скоро на новите течения, имал неприятности и с католиците, и с реформаторите. Общо взето бил удовлетворен, че главата му си останала на раменете.
Еразъм бил горе-долу най-ученият човек на своето време.
И тоя академик човек написал на латински една доста забавна брошура - “Възхвала на нелепостта ”.
В тая книга Глупостта в ролята на гръко-римска богиня сама се превъзнася в дълга похвална тирада.
Една от заслугите, които си приписва Глупостта, е че тя става причина за всички войни. Без Глупостта не е почнало нито едно велико дело, а нали войната е дело велико и достопохвално!
“Въобще - споделя Глупостта - тая така славна работа войната се води от паразити, бандити, сводници, крадци, убийци, селяндури, тъпаци, длъжници и тем сходни публични отпадъци ”.
Аз, безоблачният създател на тая глупава графа, отхвърлям да се причисля към цифрата на воюващите, в което поставям и всички типове пропагандисти и тролове.
Оставам си в палатката като един Ахил, само че в интервала преди да убият интимния му другар Патрокъл.
Преди да убият приятеля на Ахил, той се излежавал афектиран и отказвал да излезе на бойното поле, тъй като началството му откраднало плячката. Ахил си бил спечелил като военна плячка една психоложка, само че военачалникът му я взел. И Ахил се обидил, и споделил - гледайте си работата, аз пък няма да се удрям!
По него време психоложките не били по този начин независими като в наши дни и постоянно ставали плячка.
Но когато умъртвили Патрокъл, е те тогава Ахил полудял от тъга, излязъл от палатката и почнал да цепи троянците като талпи за троянския кон. По някое време ликвидирал и килъра на приятеля си - Хектор. После осквернявал натрупа на Хектор по какъв начин ли не, желал да го остави на кучетата - толкоз бил разгневен и освирепял!
За психоложката - лежи в палатката афектиран.
За гибелта на приятеля - невиждана гняв и кръвожадна сеч.
Виж му акъла, па му крой капа.
Аз се имам за малко по-умен от Ахил, пък и си нямам другар, виждам си психоложките, a войната ще мине и без мое присъединяване.
Аз виждам в профил със Бай Еразъм
безумна сеч и сластен конвулсия -
и пъшкат извратени генерали,
а труповете - кучета ги яли.
В този исторически гръм и тропот, в това шеметно препускане на колесницата на историята, аз съответно оставам безразличен. Това не е доста героично, но въпреки да не съм от страхливите, аз въпреки всичко избирам да не вземам присъединяване.
Всички знаят, че имам телосложение на древен воин, само че това тяло не е основано за война, а за целомъдрени контакти с психоложки и манекенки. Поддържам връзки с няколко психоложки, които ми дават препоръки по какъв начин да не се нервирам с демагогията на пропагандата. Много са ревностни - като Великите сили са, когато хвърлят око на някой район.
Дано не се сбият на моя територия тия психоложки! Представяте ли си - полуголи психоложки ми се качват на главата и се бият за надзор върху душeвността ми.
Аз се нервирам освен на пропагандата на воюващите страни, само че и на себе си. Ядосвам се, тъй като съм по-толерантен към едната страна на пропагандата. Не че ще потегли да популяризирам пропагандни тези, само че за пропагандата на жертвата Украйна мижам с едно око и клепам с едното ухо, все едно магаре гони муха.
Не е загадка, че съчувствува на украинската страна и по тази причина не им вързвам недостатък на шмекерлъците. Когато жертвата шмекерува, не мога да се дразня на жертвата, дразня се на агресора. А когато агресорът се разкара, тогава вероятно мога да кажа на жертвата: хайде стига толкоз шмекерува, дай да забележим по какъв начин ще се живее оттук насетне.
Ядосвам се и на човекоядската агитация, която ни принуждава да обясняваме очевидното - няма по какъв начин да нахлуеш на непозната територия и да обясняваш, че освобождаваш народ, който гневно се съпротивлява на така наречен избавление.
Знам всички лъжеаргументи против моята позиция.
И знаете ли за какво ги знам? Ами тъй като тук в нашата красива и гостоприемна страна към момента има някаква независимост на мненията, имам достъп до всички типове гледни точки.
А в Русия през днешния ден отново има две гледни точки, само че едната е в тв приемника, другата е в пандиза или в чужбина.
В нашата блага България към момента имам контакти с целия набор психоложки, които имат най-различни гледни точки.
Едната с Фройд ми проучва душата, другата с Густав Юнг ме баламосва, третата се пробва да ме целуне право в устата, само че аз съм самостоятелен детайл като Еразъм Ротердамски.
Еразъм живял в епохата на люти религиозни битки - края на 15-ти, началото на 16-ти век. По него време зародили сума течения за църковна реформация - разните му там лутерани, калвинисти и други от сорта. Католическата черква хубавичко демилитаризирала и вразумявала верующите благодарение на Инквизицията. Католиците не желали да има неправилни гледни точки, но и реформаторите не си поплювали в битката за истината и правата религия. Общо взето и от двете страни кълцали глави като зелки, само че католиците постигнали по-големи триумфи в унищожаването на другата позиция.
И въпреки че Еразъм симпатизирал по-скоро на новите течения, имал неприятности и с католиците, и с реформаторите. Общо взето бил удовлетворен, че главата му си останала на раменете.
Еразъм бил горе-долу най-ученият човек на своето време.
И тоя академик човек написал на латински една доста забавна брошура - “Възхвала на нелепостта ”.
В тая книга Глупостта в ролята на гръко-римска богиня сама се превъзнася в дълга похвална тирада.
Една от заслугите, които си приписва Глупостта, е че тя става причина за всички войни. Без Глупостта не е почнало нито едно велико дело, а нали войната е дело велико и достопохвално!
“Въобще - споделя Глупостта - тая така славна работа войната се води от паразити, бандити, сводници, крадци, убийци, селяндури, тъпаци, длъжници и тем сходни публични отпадъци ”.
Аз, безоблачният създател на тая глупава графа, отхвърлям да се причисля към цифрата на воюващите, в което поставям и всички типове пропагандисти и тролове.
Оставам си в палатката като един Ахил, само че в интервала преди да убият интимния му другар Патрокъл.
Преди да убият приятеля на Ахил, той се излежавал афектиран и отказвал да излезе на бойното поле, тъй като началството му откраднало плячката. Ахил си бил спечелил като военна плячка една психоложка, само че военачалникът му я взел. И Ахил се обидил, и споделил - гледайте си работата, аз пък няма да се удрям!
По него време психоложките не били по този начин независими като в наши дни и постоянно ставали плячка.
Но когато умъртвили Патрокъл, е те тогава Ахил полудял от тъга, излязъл от палатката и почнал да цепи троянците като талпи за троянския кон. По някое време ликвидирал и килъра на приятеля си - Хектор. После осквернявал натрупа на Хектор по какъв начин ли не, желал да го остави на кучетата - толкоз бил разгневен и освирепял!
За психоложката - лежи в палатката афектиран.
За гибелта на приятеля - невиждана гняв и кръвожадна сеч.
Виж му акъла, па му крой капа.
Аз се имам за малко по-умен от Ахил, пък и си нямам другар, виждам си психоложките, a войната ще мине и без мое присъединяване.
Аз виждам в профил със Бай Еразъм
безумна сеч и сластен конвулсия -
и пъшкат извратени генерали,
а труповете - кучета ги яли.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ