Тръмпутинско примирие - без нас, но за наша сметка?
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Дълбоко се колебая, че Украйна би приела мирната проектосделка, която ще разискват Тръмп и Путин тази седмица и детайлности за която изтекоха в медиите предишния четвъртък. Тя е за помирение, което няма да докара до дълготраен мир, а в случай че докара, той няма да бъде обективен.
Ноторното в проектосделката е, че тя се договаря сред Съединени американски щати и Русия, зад тила на пострадалата Украйна и на Европа, на която единствено е сведена. И то – не на европейските институции, а на неколцина водачи на огромни европейски страни, по телефона. Причината за това е явна – Кремъл продължава да не признава украинската държавност, а Европа не взе участие в договарянето, тъй като дружно с Украйна ще бъде основният пострадал от него.
От украинска и европейска позиция примирието, както бе разказано в медийните известия, наподобява като империализъм от ХIX век (велики сили чертаят карти и дефинират орисите на останалия свят, без да го питат) и като капитулация на Киев. Русия не се изтегля от окупираните от нея територии, в това число Крим, техният финален статут остава да се реши след половин или цялостен век. Западните съдружници подсигуряват, че Украйна в никакъв случай няма да се причисли към НАТО и стопират да я въоръжават, докто военният ѝ капацитет бива скъсен до равнища, считани за безвредни от Кремъл. Нещо повече, Западът спомага ръководещите в Киев да бъдат сменени с по-благосклонно настроени към Москва (разбирайте послушни). Под всичко това Путин схваща Украйна да престане да бъде “антируски план ”, в европейска демократична вероятност – да престане да бъде самостоятелна и суверенна страна и да бъде върната като спътник в съветската сфера на въздействие. И за похлупак – събаряне на по-голямата част от западните наказания против Русия и възобновяване на комерсиалните връзки с нея.
Склонен ли е Путин на някакви отстъпки? Алилуя, да, представете си. Има едни малко над 1700 квадратни километра в украинските Сумска и Харковска област, които армията му е окупирала, само че още не са фициално присъединени към Руската федерация. Те могат да се търгуват дружно с малко еластичност за границите на към този момент анексираните територии срещу… да речем украинско евакуиране от дребното останали завзети територии в Югозападна Русия.
Всичко това би било капитулация освен на Украйна, само че и на Съединени американски щати и Европа, проваляне от мащаба на Виетнам и Афганистан. Приемането на такива условия значи цялостно разрушение на каквото е останало от следвоенния международен ред, възнаграждаване на агресора, легализиране на заграбената с принуждение плячка и основаване на казус, който би оправдал и последващи насилия и грабежи, боязън и безволие пред съветския рекет, потъпкване на интернационалното право и затваряне на очите пред явни военни закононарушения.
Ако Киев одобри всичко това, както към този момент го разказват някои медии, повода може да бъде единствено една – отслабването на властта там, умората на украинците (и на западните им съюзници) от войната, отражението на неотдавнашните антикорупционни безредици в Украйна. Според социлогическо изследване, представено от АП, към този момент едвам една четвърт от сънародниците на Володимир Зеленски желаят да се бият с Русия до победа спрямо три четвърти преди повече от три години. Очевидно, войната на безсилие, съпроводена с доста цивилни жертви и опустошения и никакъв прогрес, е споделила думата си.
Защо, с изключение на преди всичко Украйна, Европа би била основният губещ от такова помирение?
Отлагането на териториалния въпрос с десетки години значи замразен спор на източната ѝ граница, т.е. непрекъсната опасност за нейната сигурност и насила да поддържа висока бойна подготвеност. Това е скъпо и политическо непопулярно упражнение, което е затруднение пред европейските цели – мир, сигурност и благополучие за европейците. При това, става дума за дълготрайно положение – от половин или цялостен век, през който цяла Източна Европа, най-много балтийците и поляците, само че и българите и румънците да живеят на тръни. С две думи Студена война 2.0 възобновени и взаимно приети зони на въздействие. Предишната продължи от 1946 до 1989 одина.
Полският министър председател Доналд Туск използва тъкмо израза " заледяване на спора " на конференция предишния петък:
" Има избрани сигнали, а и ние имаме вътрешен глас, че може би замразяването на спора - не желая да кажа края, само че замразяването на спора - е по-близо, в сравнение с по-далеч. Има очаквания за това ".
В такова положение кандидатката за участие в Европейския съюз Украйна е неприсъединима. Европейски Съюз не приема страни с нерешени териториални въпроси и спорове със съседите си. Макар да съществува прецедентът на Кипър.
Русия резервира контрола си върху окупираните територии от Източна Украйна, т.е. взема най-ценните естествени благосъстояния на страната. Източна Украйна е измежду най-богатите на естествени запаси райони в Европа. Донският минен басейн (Донбас), ситуиран в Донецка и Луганска област, е прочут с големите си находища на каменни въглища, които зареждат енергетиката и тежката промишленост. Регионът разполага с залежи на желязна руда, манган, уран, графит и редки метали като тантал и ниобий — стратегически първични материали за високите технологии и отбранителната промишленост. Енергийните запаси на Източна Украйна включват природен газ, петрол и шистов газ.
Източна Украйна се оказва и основен състезател в бъдещето на високите технологии посредством на . В региона на Шевченково в Донецка област се намира едно от най-големите литиеви залежи в страната, въпреки че добивът там е усложнен от продължаващата война. Литият е стратегически метал, употребен в производството на акумулатори за електрически автомобили, смарт телефони, преносими компютри и други устройства, което го прави изключително скъп в подтекста на световния преход към зелена сила. Според геоложки оценки, Украйна разполага с над 760 000 тона литиев карбонат, а някои проучвания допускат, че общите находища могат да надвишават 33 милиона тона, със стойност от към 40 милиарда $. Това слага страната измежду водещите евентуални снабдители на литий в Европа. Въпреки че главните залежи като Полоховското в Кировоградска област са към момента в развой на разработка, ползата от интернационалните вложители пораства, а Украйна се стреми да се утвърди като стратегически сътрудник в световната верига за сериозни първични материали.
Докато Русия поставя ръка на тези богаства, на европейците се пада достойнството да платят за възобновяване на Украйна, само че не от замразените в страните на Европейски Съюз съветски активи, а от джоба си. Защото с прекратяването на глобите, пресъхват и изключителните доходи от съветските финансови активи блокирани в този момент в Европа, които тя може законно да употребява, без да рискува загуба на дело в интернационален арбитраж.
Според най-новата взаимна оценка, оповестена през февруари 2025 година от , , Организацията на обединените народи и държавното управление на Украйна, общата стойност на възобновяване и реконструкцията на страната се прави оценка на: 524 милиарда щатски $. Това се равнява на почти 506 милиарда евро. Сумата обгръща интервал от 10 години и е 2,8 пъти по-голяма от номиналния Брутният вътрешен продукт на Украйна за 2024 година
Не е ясно и по какъв начин Тръмп ще договаря с Путин събаряне на наказания, утвърдени от европейските законодатели, които даже не са поканени да вземат участие в договарянето на четири очи сред двама президенти. Това би било пренебрежителен властнически шут по задните елементи на европейската народна власт. Да допуснем обаче, че става дума единствено за американските наказания (които са координирани с европейските). Евентуалното им едностранно събаряне и възобновяване на комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Русия, оставят Европа сама стопански и политически против Съединени американски щати, Русия, Китай и Индия – последните две страни не престават вноса на главните съветски експортни артикули през цялата война. Това неизбежно би прокарало нова разграничителна линия в Европа – да последва ли Съединени американски щати в свалянето на глобите или не? Познайте от коя страна на историята би застанала днешна България? Любопитно е и какви мита би наложил/предложил Тръмп на възобновените съветски сътрудници на Америка?
Но да оставим настрани териториите и глобите. Среща с Путин, взета сама за себе си, го покачва от интернационално изолиран заподзарян във военни закононарушения, издирван от Международния углавен съд (който Съединени американски щати и Русия не признават) в позволен политически сътрудник, с който може да се беседва и договаря. За това Путин си мечтае повече от три години, откогато го изхвърлиха от Г-8 и тя отново стана Г-7. Ниският съветски президент ще покаже високия си американски сътрудник като огромен междинен пръст на цяла Европа и на цялата прогресивна международна общност. Тръмп въодушевено играе тази роля, разделяща целия Запад тъкмо по средата за голямото наслаждение на Москва и Пекин. Срещата лице в лице би била първата сред настоящи президенти на Съединени американски щати и Русия, откогато някогашният американски президент Джо Байдън се срещна с Путин в Женева през юни 2021 година, осем месеца преди Русия да предприеме най-голямото нахлуване против европейска страна от Втората международна война насетне, означи предишния петък английският “Индипендънг ”.
Но, до момента в който Путин внезапно се оказва “изпран ” от Тръмп, статутът на Зеленски попада под подозрение. Едно от съветските условия е Украйна да има различен, по-сговорчив с Русия водач. Янукович 2.0 може би? Ако това не е интервенция във вътрешните работи на суверенна страна, мъчно е да се каже какво е. Въпросът е дали Съединени американски щати са подготвени да вземат участие в нея дружно с Русия и в случай че да, за какво? Стара кремълска опорка е, че Зеленски е противозаконен президент, тъй като мандатът му е изминал. Според украинската конституция обаче той е легален, тъй като тя не разрешава избори по време на война и постановява, че в такав случай на поста си остава завареният президент. И по какъв начин биха били почтени и свободни избори, когато над 20% от територията на Украйна са под непозната окупация? Последното пък е отдавна формалната европейска позиция – още една конфликтна точка и със Съединени американски щати, и с Русия.
Всичко написано горе е мотив за ново разделяне в Европа, сред тези, които одобряват транзакционния метод на Тръмп за покупко-продажби с нападателни диктатори и кардиналните му съперници. България е една от сцените, на които това разделяне би се показало най-ярко, а това е неприятна прогноза за бъдещата политическа обстановка у нас.
Четейки медийните течове за изискванията, които Тръмп и Путин ще разискват, човек се пита: Това ли огромният прогрес, реализиран от пратеника Уиткоф предишния четвъртък и какво тъкмо му е огромното? Условията не се разграничават изключително от предходните и изцяло неприемливи за Украйна и за Европа. Увисна във въздуха опасността на Тръмп да наложи тежки наказания на Русия и на търгуващите с нея страни, в случай че Путин не приключи огъня до 8 август. Руският водач с лекост обезврежда ултиматума демонстрирайки “конструктивност ”.
Британският “Гардиън ” разказа “напредъка ”, като “хаотична нова глава ” в опитите на Тръмп да контракти прекъсване на огъня в Украйна. Перспективата за среща на Путин и Тръмп, целяща реализиране на съглашение за Украйна без наличието на други хора в преговорната зала, евентуално ще сътвори паника в Киев и европейските столици, които поредно отстояват визията, че Украйна би трябвало да участва на договарянията за личната си орис, посочи вестникът.
За Путин срещата с Тръмп е от основно значение за постигането на задачите, които си е сложил в Украйна, разяснява “Ню Йорк Таймс ”. Рязката промяна на недоволството на Тръмп от Путин с подготвеност за скорошна среща онлайн, макар че съветският водач продължава да нападна Украйна и не се отхвърля от главните си военни цели, се трансформира в дипломатически триумф за Путин, написа в. “Вашингтон Пост ”.
В умозаключение: Ако изтеклото в медиите е правилно, Тръмп е подготвен да подари победа на Путин за сметка на Украйна и Европа, с цел да отърве американския поданик от тежестите на военната помощ за Киев. Това би била зрелищна и историческа победа на авторитаризма над демокрацията в най-голямата война на Стария континент след Втората международна 80 години след края ѝ. Авторитаризмът би се оказал по-корав в глобалната война на издръжливост. Това е война освен сред политически системи и държави, само че и сред общества.
Предателството по отношение на Украйна ще се трансформира в позор за целия Запад, в удостоверение за слабостта и малодушието му. Да, Украйна беше антируски план, доколкото тя е либерален европейски план, противоположен на авторитаризма. Украинците се сражаваха и се борят за европейския си план, без да са официално част от Европейски Съюз, против доста по-силен съперник, по този начин както никой европеец през днешния ден не е податлив да се бори даже за страната си.
Това е добър мотив да се запитаме по какъв начин бихме се държали ние, в случай че бъдем нападнати.
Какво би могла да направи Европа? Да бъдем почтени - нищо. Както нормално, тя би била сложена пред приключен факт. Няма нито потенциала сама да поддържа украинската опозиция, нито единството и решимостта да се изправи сама против Русия на Путин. Заради такива като Радев, Орбан и Фицо. Но освен. Единственият късмет на Европа в Украйна при подобен процес на нещата е да помогне Западна Украйна да се трансформира в сходство на Западна Германия по време на Студената война. Да я направи образец за съпоставяне, на което никой режим, ничия принуда и ничия корупция не могат да устоят. Това би коствало скъпо. Но европейският бюджет коства на междинния европеец колкото едно кафе дневно, демонстрира статистиката. Ако Европейски Съюз го удвои поради Украйна, би коствал по две кафета. Ако и на такава жертва не е способна Европа, значи към този момент не е почтена за името си.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Дълбоко се колебая, че Украйна би приела мирната проектосделка, която ще разискват Тръмп и Путин тази седмица и детайлности за която изтекоха в медиите предишния четвъртък. Тя е за помирение, което няма да докара до дълготраен мир, а в случай че докара, той няма да бъде обективен.
Ноторното в проектосделката е, че тя се договаря сред Съединени американски щати и Русия, зад тила на пострадалата Украйна и на Европа, на която единствено е сведена. И то – не на европейските институции, а на неколцина водачи на огромни европейски страни, по телефона. Причината за това е явна – Кремъл продължава да не признава украинската държавност, а Европа не взе участие в договарянето, тъй като дружно с Украйна ще бъде основният пострадал от него.
От украинска и европейска позиция примирието, както бе разказано в медийните известия, наподобява като империализъм от ХIX век (велики сили чертаят карти и дефинират орисите на останалия свят, без да го питат) и като капитулация на Киев. Русия не се изтегля от окупираните от нея територии, в това число Крим, техният финален статут остава да се реши след половин или цялостен век. Западните съдружници подсигуряват, че Украйна в никакъв случай няма да се причисли към НАТО и стопират да я въоръжават, докто военният ѝ капацитет бива скъсен до равнища, считани за безвредни от Кремъл. Нещо повече, Западът спомага ръководещите в Киев да бъдат сменени с по-благосклонно настроени към Москва (разбирайте послушни). Под всичко това Путин схваща Украйна да престане да бъде “антируски план ”, в европейска демократична вероятност – да престане да бъде самостоятелна и суверенна страна и да бъде върната като спътник в съветската сфера на въздействие. И за похлупак – събаряне на по-голямата част от западните наказания против Русия и възобновяване на комерсиалните връзки с нея.
Склонен ли е Путин на някакви отстъпки? Алилуя, да, представете си. Има едни малко над 1700 квадратни километра в украинските Сумска и Харковска област, които армията му е окупирала, само че още не са фициално присъединени към Руската федерация. Те могат да се търгуват дружно с малко еластичност за границите на към този момент анексираните територии срещу… да речем украинско евакуиране от дребното останали завзети територии в Югозападна Русия.
Всичко това би било капитулация освен на Украйна, само че и на Съединени американски щати и Европа, проваляне от мащаба на Виетнам и Афганистан. Приемането на такива условия значи цялостно разрушение на каквото е останало от следвоенния международен ред, възнаграждаване на агресора, легализиране на заграбената с принуждение плячка и основаване на казус, който би оправдал и последващи насилия и грабежи, боязън и безволие пред съветския рекет, потъпкване на интернационалното право и затваряне на очите пред явни военни закононарушения.
Ако Киев одобри всичко това, както към този момент го разказват някои медии, повода може да бъде единствено една – отслабването на властта там, умората на украинците (и на западните им съюзници) от войната, отражението на неотдавнашните антикорупционни безредици в Украйна. Според социлогическо изследване, представено от АП, към този момент едвам една четвърт от сънародниците на Володимир Зеленски желаят да се бият с Русия до победа спрямо три четвърти преди повече от три години. Очевидно, войната на безсилие, съпроводена с доста цивилни жертви и опустошения и никакъв прогрес, е споделила думата си.
Защо, с изключение на преди всичко Украйна, Европа би била основният губещ от такова помирение?
Отлагането на териториалния въпрос с десетки години значи замразен спор на източната ѝ граница, т.е. непрекъсната опасност за нейната сигурност и насила да поддържа висока бойна подготвеност. Това е скъпо и политическо непопулярно упражнение, което е затруднение пред европейските цели – мир, сигурност и благополучие за европейците. При това, става дума за дълготрайно положение – от половин или цялостен век, през който цяла Източна Европа, най-много балтийците и поляците, само че и българите и румънците да живеят на тръни. С две думи Студена война 2.0 възобновени и взаимно приети зони на въздействие. Предишната продължи от 1946 до 1989 одина.
Полският министър председател Доналд Туск използва тъкмо израза " заледяване на спора " на конференция предишния петък:
" Има избрани сигнали, а и ние имаме вътрешен глас, че може би замразяването на спора - не желая да кажа края, само че замразяването на спора - е по-близо, в сравнение с по-далеч. Има очаквания за това ".
В такова положение кандидатката за участие в Европейския съюз Украйна е неприсъединима. Европейски Съюз не приема страни с нерешени териториални въпроси и спорове със съседите си. Макар да съществува прецедентът на Кипър.
Русия резервира контрола си върху окупираните територии от Източна Украйна, т.е. взема най-ценните естествени благосъстояния на страната. Източна Украйна е измежду най-богатите на естествени запаси райони в Европа. Донският минен басейн (Донбас), ситуиран в Донецка и Луганска област, е прочут с големите си находища на каменни въглища, които зареждат енергетиката и тежката промишленост. Регионът разполага с залежи на желязна руда, манган, уран, графит и редки метали като тантал и ниобий — стратегически първични материали за високите технологии и отбранителната промишленост. Енергийните запаси на Източна Украйна включват природен газ, петрол и шистов газ.
Източна Украйна се оказва и основен състезател в бъдещето на високите технологии посредством на . В региона на Шевченково в Донецка област се намира едно от най-големите литиеви залежи в страната, въпреки че добивът там е усложнен от продължаващата война. Литият е стратегически метал, употребен в производството на акумулатори за електрически автомобили, смарт телефони, преносими компютри и други устройства, което го прави изключително скъп в подтекста на световния преход към зелена сила. Според геоложки оценки, Украйна разполага с над 760 000 тона литиев карбонат, а някои проучвания допускат, че общите находища могат да надвишават 33 милиона тона, със стойност от към 40 милиарда $. Това слага страната измежду водещите евентуални снабдители на литий в Европа. Въпреки че главните залежи като Полоховското в Кировоградска област са към момента в развой на разработка, ползата от интернационалните вложители пораства, а Украйна се стреми да се утвърди като стратегически сътрудник в световната верига за сериозни първични материали.
Докато Русия поставя ръка на тези богаства, на европейците се пада достойнството да платят за възобновяване на Украйна, само че не от замразените в страните на Европейски Съюз съветски активи, а от джоба си. Защото с прекратяването на глобите, пресъхват и изключителните доходи от съветските финансови активи блокирани в този момент в Европа, които тя може законно да употребява, без да рискува загуба на дело в интернационален арбитраж.
Според най-новата взаимна оценка, оповестена през февруари 2025 година от , , Организацията на обединените народи и държавното управление на Украйна, общата стойност на възобновяване и реконструкцията на страната се прави оценка на: 524 милиарда щатски $. Това се равнява на почти 506 милиарда евро. Сумата обгръща интервал от 10 години и е 2,8 пъти по-голяма от номиналния Брутният вътрешен продукт на Украйна за 2024 година
Не е ясно и по какъв начин Тръмп ще договаря с Путин събаряне на наказания, утвърдени от европейските законодатели, които даже не са поканени да вземат участие в договарянето на четири очи сред двама президенти. Това би било пренебрежителен властнически шут по задните елементи на европейската народна власт. Да допуснем обаче, че става дума единствено за американските наказания (които са координирани с европейските). Евентуалното им едностранно събаряне и възобновяване на комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Русия, оставят Европа сама стопански и политически против Съединени американски щати, Русия, Китай и Индия – последните две страни не престават вноса на главните съветски експортни артикули през цялата война. Това неизбежно би прокарало нова разграничителна линия в Европа – да последва ли Съединени американски щати в свалянето на глобите или не? Познайте от коя страна на историята би застанала днешна България? Любопитно е и какви мита би наложил/предложил Тръмп на възобновените съветски сътрудници на Америка?
Но да оставим настрани териториите и глобите. Среща с Путин, взета сама за себе си, го покачва от интернационално изолиран заподзарян във военни закононарушения, издирван от Международния углавен съд (който Съединени американски щати и Русия не признават) в позволен политически сътрудник, с който може да се беседва и договаря. За това Путин си мечтае повече от три години, откогато го изхвърлиха от Г-8 и тя отново стана Г-7. Ниският съветски президент ще покаже високия си американски сътрудник като огромен междинен пръст на цяла Европа и на цялата прогресивна международна общност. Тръмп въодушевено играе тази роля, разделяща целия Запад тъкмо по средата за голямото наслаждение на Москва и Пекин. Срещата лице в лице би била първата сред настоящи президенти на Съединени американски щати и Русия, откогато някогашният американски президент Джо Байдън се срещна с Путин в Женева през юни 2021 година, осем месеца преди Русия да предприеме най-голямото нахлуване против европейска страна от Втората международна война насетне, означи предишния петък английският “Индипендънг ”.
Но, до момента в който Путин внезапно се оказва “изпран ” от Тръмп, статутът на Зеленски попада под подозрение. Едно от съветските условия е Украйна да има различен, по-сговорчив с Русия водач. Янукович 2.0 може би? Ако това не е интервенция във вътрешните работи на суверенна страна, мъчно е да се каже какво е. Въпросът е дали Съединени американски щати са подготвени да вземат участие в нея дружно с Русия и в случай че да, за какво? Стара кремълска опорка е, че Зеленски е противозаконен президент, тъй като мандатът му е изминал. Според украинската конституция обаче той е легален, тъй като тя не разрешава избори по време на война и постановява, че в такав случай на поста си остава завареният президент. И по какъв начин биха били почтени и свободни избори, когато над 20% от територията на Украйна са под непозната окупация? Последното пък е отдавна формалната европейска позиция – още една конфликтна точка и със Съединени американски щати, и с Русия.
Всичко написано горе е мотив за ново разделяне в Европа, сред тези, които одобряват транзакционния метод на Тръмп за покупко-продажби с нападателни диктатори и кардиналните му съперници. България е една от сцените, на които това разделяне би се показало най-ярко, а това е неприятна прогноза за бъдещата политическа обстановка у нас.
Четейки медийните течове за изискванията, които Тръмп и Путин ще разискват, човек се пита: Това ли огромният прогрес, реализиран от пратеника Уиткоф предишния четвъртък и какво тъкмо му е огромното? Условията не се разграничават изключително от предходните и изцяло неприемливи за Украйна и за Европа. Увисна във въздуха опасността на Тръмп да наложи тежки наказания на Русия и на търгуващите с нея страни, в случай че Путин не приключи огъня до 8 август. Руският водач с лекост обезврежда ултиматума демонстрирайки “конструктивност ”.
Британският “Гардиън ” разказа “напредъка ”, като “хаотична нова глава ” в опитите на Тръмп да контракти прекъсване на огъня в Украйна. Перспективата за среща на Путин и Тръмп, целяща реализиране на съглашение за Украйна без наличието на други хора в преговорната зала, евентуално ще сътвори паника в Киев и европейските столици, които поредно отстояват визията, че Украйна би трябвало да участва на договарянията за личната си орис, посочи вестникът.
За Путин срещата с Тръмп е от основно значение за постигането на задачите, които си е сложил в Украйна, разяснява “Ню Йорк Таймс ”. Рязката промяна на недоволството на Тръмп от Путин с подготвеност за скорошна среща онлайн, макар че съветският водач продължава да нападна Украйна и не се отхвърля от главните си военни цели, се трансформира в дипломатически триумф за Путин, написа в. “Вашингтон Пост ”.
В умозаключение: Ако изтеклото в медиите е правилно, Тръмп е подготвен да подари победа на Путин за сметка на Украйна и Европа, с цел да отърве американския поданик от тежестите на военната помощ за Киев. Това би била зрелищна и историческа победа на авторитаризма над демокрацията в най-голямата война на Стария континент след Втората международна 80 години след края ѝ. Авторитаризмът би се оказал по-корав в глобалната война на издръжливост. Това е война освен сред политически системи и държави, само че и сред общества.
Предателството по отношение на Украйна ще се трансформира в позор за целия Запад, в удостоверение за слабостта и малодушието му. Да, Украйна беше антируски план, доколкото тя е либерален европейски план, противоположен на авторитаризма. Украинците се сражаваха и се борят за европейския си план, без да са официално част от Европейски Съюз, против доста по-силен съперник, по този начин както никой европеец през днешния ден не е податлив да се бори даже за страната си.
Това е добър мотив да се запитаме по какъв начин бихме се държали ние, в случай че бъдем нападнати.
Какво би могла да направи Европа? Да бъдем почтени - нищо. Както нормално, тя би била сложена пред приключен факт. Няма нито потенциала сама да поддържа украинската опозиция, нито единството и решимостта да се изправи сама против Русия на Путин. Заради такива като Радев, Орбан и Фицо. Но освен. Единственият късмет на Европа в Украйна при подобен процес на нещата е да помогне Западна Украйна да се трансформира в сходство на Западна Германия по време на Студената война. Да я направи образец за съпоставяне, на което никой режим, ничия принуда и ничия корупция не могат да устоят. Това би коствало скъпо. Но европейският бюджет коства на междинния европеец колкото едно кафе дневно, демонстрира статистиката. Ако Европейски Съюз го удвои поради Украйна, би коствал по две кафета. Ако и на такава жертва не е способна Европа, значи към този момент не е почтена за името си.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ