Британският бежанец: В един есенен ден по Ботевград
Здрасти mate!
Ако се чудиш за какво е това поетично заглавие на днешната ми история, let me да те успокоя. Не съм се хлъзгал с колата по мокрия път в бездна, нито съм качвал извънземен на автостоп.
Просто неотдавна открих феноменалните произведения на писателя Павел Вежинов и сега в главата ми са единствено мистерии, извънземни, следствия и метафизичен размишления за съществуването на хората. Чак ми идва да потегли нощем с белите коне.
By the way не знам дали знаете, само че родната къща на Павел Вежинов към момента съществува, въпреки и до нея да изникна гигантска грозна кооперация.
Тази ковачница е сюжет за дребен роман сама по себе си. Отворена е през 1799 година в тогавашната Драз махала отвън града. След 223 година дребната ковачница към момента съществува и приема клиенти.
Ако не вярвате, пробвайте някой път като минавате по кръговото на Сточна гара, вместо да свиркате по следващия глупак, който минава на слалом през лентите (винаги има най-малко по един глупак, който минава на слалом по лентите), отбийте след кръстовището в посока Лъвов мост и ще видите една жива парченце от историята на София, оживяла и до през днешния ден.
I know, не звучи като някаква привлекателна дестинация за туризъм, само че какво пък, единствено на час път е от София и си има личен щемпел от 100-те национални туристически обекта.
Основната забележителност в Ботевград е Часовниковата кула. Построена е преди повече от 150 година по предложение на родения в Русе Мидхат Паша, един от най-големите реформатори в историята на Османската империя.
Построена е в интервала, в който село Самунджиево (наследник на остаряло тракийско и след това славянско и българско селище) е оповестено за град и е прекръстено на Орхание.
Аз, почтено казано свързвам Орхание единствено с историята за Арабаконашкия грабеж на орханийската поща от Димитър Общи, който по-късно е хванат и издава цялата революционна организация, като по този метод след това е хванат и Васил Левски.
Само, че Орхание през 30-те години на предишния век е прекръстен на Йоанинград, в чест на кралица Йоана Савойска – брачна половинка на Цар Борис III.
Ако би трябвало да бъдем почтени не Ботевград има общо с Ботев, а близкото село Скравена, за което приказва и фактът, че в Скравена можете да получите щемпел 82, а за Ботевград е предназначен „ помощният “ номер от сбирката 82А. Но за това по-късно.
Сега сме в Ботевград. След съвсем час път по мрачната автомагистрала „ Хемус “, паркирахме на някаква пустееща площадка покрай центъра.
Оттам по олющена пътечка излязохме на централния площад и видяхме прословутата Часовникова кула.
Кулата беше затворена. Красива, на фона на грозновата централна зона, само че затворена. Табелката с работното време, probably е единствено за декорация,тъй като по никакъв метод не отговаряше на истината.
Първото, което забелязахме е нещо необичайно, забавно, което не съм сигурен какво тъкмо съставлява. Нещо като арка със скелетен железен купол и нещо остро стърчащо от него, което му придава тип на недостроена джамия.
Под тази арка някакви каменни стъпала и сцена, в близост алеи, а в профил детска площадка. Така и не разбрах какво е това нещо, само че definitely се допълваше с големия транспарант на постройката зад нея с надпис „ Folk club ”.
След като Ева се порадва на люлките и се покатери на сцената под арката, тръгнахме по основната улица, само че заведение за хранене уви, не видяхме.
Много пъти през годините сме разчитали на маркираните местоположения в гугъл мапс, защото имат прецизен адрес и постоянно са съпроводени със фотоси.
Опитът ни сочи, че когато потърсим заведенията с най-голям рейтинг, разновидностите са два: или заведението се оказва много прелестно или от дълго време не съществува. Така че, нямахме какво да губим, посъветваме се с гугъл.
В събота на обяд, заведението за хранене с най-голям рейтинг в центъра на Ботевград, съгласно гугъл се назовава пица „ Корнер “.
Оказа се, че „ ресторантът “ actually е будка за пица навън сред сергиите на градския пазар, пред която имаше няколко дървени маси.
Капризният ноемврийски климат ни разреши да седнем за къс обяд посред пазара, който за наше благополучие не работеше и имахме цялото успокоение на света.
В интерес на истината пиците се оказаха страхотни, само че имам един съвет към вас – в случай че в миналото се озовете при пица „ Корнер “ в Ботевград и ви се приходи до тоалетна – стискайте.
И по този начин късата ни опознавателна разходка из Ботевград приключи сравнитенло бързо с не изключително впечатляващи мемоари.
Уредничката се оказа извънредно общителна жена, която освен ни даде щемпел, само че ни описа небрежно за историята на града и ни призна, че кулата е затворена за гости през зимните месеци, тъй като стълбите са хлъзгави, само че в случай че дойдем през лятото сигурно ще можем да се качим до горе.
За разлика от разнопосочната информация в интернет, уредничката в ботевградския музей, освен ни изясни по какъв начин можем да посетим мемориала на Ботевите четници в Скравена, ами и се обади на колежката си там, и я помоли да ни изчака, с цел да ни отключи.
Скравена е на 5 км. от Ботевград и, когато идвате оттова, би трябвало да подминете съвсем цялото село по основния път край него, с цел да съумеете съвсем в края му да извършите внезапен завой на дясно и да влезете в землището на селото.
Той by default е заключен, само че до кръчмата в профил има читалище, в което в работно време всеки ден стои една общителна дама, която може да ви отключи. Входът е 1 лева за възрастен и безвъзмезден за дете.
Мемориалът на Ботевите четници mate, е леко страшничка постройка с тип на комунистически пантеон. Видът на постройката добавя усещането от това, което се съхранява вътре – 10 човешки черепа.
Тези черепи са единствените потвърдени остатъци на членове на четата на Христо Ботев. Както добре знаете славната и трагична история на Ботев и неговата чета завършва, откакто са разрушени на връх Вола.
12 души от четата предвождани от Георги Апостолов се насочат към Лютиброд, само че край местността Ритлите (там където Баба Илийца е гребала със своята ладия) попадат на засада и са избити.
Башибозуците отрязват главите на четниците, набучват ги на колове и потеглят с тях на церемониал към Орхание, с цел да показват на раята, какво се случва с тези, които не се подчиняват на властта на султана.
Когато стигат в Скравена, обаче локалните първенци измолват каймакамина (редовен представител на османската власт, не свиреп башибозук) да платят откуп за главите, с цел да ги погребат.
Междувременно две от главите са изчезнали по друго направление и се изгубват, само че в Скравена с помощта на спестяванията на локалните селяни, 10-те четници най-накрая намират покой.
Главите се заровени в локалната черква. Доста по-късно им е направена костница за поклонение, а по-късно и специфичен монумент мемориал.
А Ботевград е кръстен на Ботев, поради смелостта на жителите на Скравена.
Ако ви се чете още за монументи и мемориали, мога да ви опиша за пътя на връщане.
Той минава през прохода Витиня. Actually, това е единствено алтернатива. Ако доста бързате да се приберете можете да го извършите по автомагистралата.
Но, в случай че желаете да се насладите на красивия планински път можете да си удължите пътуването с 20-ина минути и да минете през Витиня.
Там под моста на автомагистралата пътят има отбивка и навръх ъгъла й на 30 юни 1971 година катастрофира и умира на място най-великият български футболист Георги Аспарухов-Гунди.
Точно на тази отбивка, където пътят за София прави десен завои, а напряко продължава друго остаряло шосе, през днешния ден има монумент на Гунди и неговият другар и също популярен футболист Никола Котков, който умира дружно с него.
Така че, Ботевград може и да не е от най-впечатляващите места на България mate, само че в случай че решите да пътувате до там, несъмнено има какво да видите и какво да научите.
А, в случай че инцидентно решите там до паметника на Гунди и Котков, вместо да държите пътя за София, да продължите по остарялото шосе, единствено няколко километра по-нататък ще се озовете в местността Пантата, където има паметна плоча. Тя споделя по какъв начин по времето, в което фамозният US-разбойник Джеси Джеймс е правил кражби в Дивия Запад, тук на това място Димитър Общи е обрал дилижанса от Орхание.
PS.
Други мои истории можете да намерите на фейсбук страницата ми:
Ако се чудиш за какво е това поетично заглавие на днешната ми история, let me да те успокоя. Не съм се хлъзгал с колата по мокрия път в бездна, нито съм качвал извънземен на автостоп.
Просто неотдавна открих феноменалните произведения на писателя Павел Вежинов и сега в главата ми са единствено мистерии, извънземни, следствия и метафизичен размишления за съществуването на хората. Чак ми идва да потегли нощем с белите коне.
By the way не знам дали знаете, само че родната къща на Павел Вежинов към момента съществува, въпреки и до нея да изникна гигантска грозна кооперация.
Тази ковачница е сюжет за дребен роман сама по себе си. Отворена е през 1799 година в тогавашната Драз махала отвън града. След 223 година дребната ковачница към момента съществува и приема клиенти.
Ако не вярвате, пробвайте някой път като минавате по кръговото на Сточна гара, вместо да свиркате по следващия глупак, който минава на слалом през лентите (винаги има най-малко по един глупак, който минава на слалом по лентите), отбийте след кръстовището в посока Лъвов мост и ще видите една жива парченце от историята на София, оживяла и до през днешния ден.
I know, не звучи като някаква привлекателна дестинация за туризъм, само че какво пък, единствено на час път е от София и си има личен щемпел от 100-те национални туристически обекта.
Основната забележителност в Ботевград е Часовниковата кула. Построена е преди повече от 150 година по предложение на родения в Русе Мидхат Паша, един от най-големите реформатори в историята на Османската империя.
Построена е в интервала, в който село Самунджиево (наследник на остаряло тракийско и след това славянско и българско селище) е оповестено за град и е прекръстено на Орхание.
Аз, почтено казано свързвам Орхание единствено с историята за Арабаконашкия грабеж на орханийската поща от Димитър Общи, който по-късно е хванат и издава цялата революционна организация, като по този метод след това е хванат и Васил Левски.
Само, че Орхание през 30-те години на предишния век е прекръстен на Йоанинград, в чест на кралица Йоана Савойска – брачна половинка на Цар Борис III.
Ако би трябвало да бъдем почтени не Ботевград има общо с Ботев, а близкото село Скравена, за което приказва и фактът, че в Скравена можете да получите щемпел 82, а за Ботевград е предназначен „ помощният “ номер от сбирката 82А. Но за това по-късно.
Сега сме в Ботевград. След съвсем час път по мрачната автомагистрала „ Хемус “, паркирахме на някаква пустееща площадка покрай центъра.
Оттам по олющена пътечка излязохме на централния площад и видяхме прословутата Часовникова кула.
Кулата беше затворена. Красива, на фона на грозновата централна зона, само че затворена. Табелката с работното време, probably е единствено за декорация,тъй като по никакъв метод не отговаряше на истината.
Първото, което забелязахме е нещо необичайно, забавно, което не съм сигурен какво тъкмо съставлява. Нещо като арка със скелетен железен купол и нещо остро стърчащо от него, което му придава тип на недостроена джамия.
Под тази арка някакви каменни стъпала и сцена, в близост алеи, а в профил детска площадка. Така и не разбрах какво е това нещо, само че definitely се допълваше с големия транспарант на постройката зад нея с надпис „ Folk club ”.
След като Ева се порадва на люлките и се покатери на сцената под арката, тръгнахме по основната улица, само че заведение за хранене уви, не видяхме.
Много пъти през годините сме разчитали на маркираните местоположения в гугъл мапс, защото имат прецизен адрес и постоянно са съпроводени със фотоси.
Опитът ни сочи, че когато потърсим заведенията с най-голям рейтинг, разновидностите са два: или заведението се оказва много прелестно или от дълго време не съществува. Така че, нямахме какво да губим, посъветваме се с гугъл.
В събота на обяд, заведението за хранене с най-голям рейтинг в центъра на Ботевград, съгласно гугъл се назовава пица „ Корнер “.
Оказа се, че „ ресторантът “ actually е будка за пица навън сред сергиите на градския пазар, пред която имаше няколко дървени маси.
Капризният ноемврийски климат ни разреши да седнем за къс обяд посред пазара, който за наше благополучие не работеше и имахме цялото успокоение на света.
В интерес на истината пиците се оказаха страхотни, само че имам един съвет към вас – в случай че в миналото се озовете при пица „ Корнер “ в Ботевград и ви се приходи до тоалетна – стискайте.
И по този начин късата ни опознавателна разходка из Ботевград приключи сравнитенло бързо с не изключително впечатляващи мемоари.
Уредничката се оказа извънредно общителна жена, която освен ни даде щемпел, само че ни описа небрежно за историята на града и ни призна, че кулата е затворена за гости през зимните месеци, тъй като стълбите са хлъзгави, само че в случай че дойдем през лятото сигурно ще можем да се качим до горе.
За разлика от разнопосочната информация в интернет, уредничката в ботевградския музей, освен ни изясни по какъв начин можем да посетим мемориала на Ботевите четници в Скравена, ами и се обади на колежката си там, и я помоли да ни изчака, с цел да ни отключи.
Скравена е на 5 км. от Ботевград и, когато идвате оттова, би трябвало да подминете съвсем цялото село по основния път край него, с цел да съумеете съвсем в края му да извършите внезапен завой на дясно и да влезете в землището на селото.
Той by default е заключен, само че до кръчмата в профил има читалище, в което в работно време всеки ден стои една общителна дама, която може да ви отключи. Входът е 1 лева за възрастен и безвъзмезден за дете.
Мемориалът на Ботевите четници mate, е леко страшничка постройка с тип на комунистически пантеон. Видът на постройката добавя усещането от това, което се съхранява вътре – 10 човешки черепа.
Тези черепи са единствените потвърдени остатъци на членове на четата на Христо Ботев. Както добре знаете славната и трагична история на Ботев и неговата чета завършва, откакто са разрушени на връх Вола.
12 души от четата предвождани от Георги Апостолов се насочат към Лютиброд, само че край местността Ритлите (там където Баба Илийца е гребала със своята ладия) попадат на засада и са избити.
Башибозуците отрязват главите на четниците, набучват ги на колове и потеглят с тях на церемониал към Орхание, с цел да показват на раята, какво се случва с тези, които не се подчиняват на властта на султана.
Когато стигат в Скравена, обаче локалните първенци измолват каймакамина (редовен представител на османската власт, не свиреп башибозук) да платят откуп за главите, с цел да ги погребат.
Междувременно две от главите са изчезнали по друго направление и се изгубват, само че в Скравена с помощта на спестяванията на локалните селяни, 10-те четници най-накрая намират покой.
Главите се заровени в локалната черква. Доста по-късно им е направена костница за поклонение, а по-късно и специфичен монумент мемориал.
А Ботевград е кръстен на Ботев, поради смелостта на жителите на Скравена.
Ако ви се чете още за монументи и мемориали, мога да ви опиша за пътя на връщане.
Той минава през прохода Витиня. Actually, това е единствено алтернатива. Ако доста бързате да се приберете можете да го извършите по автомагистралата.
Но, в случай че желаете да се насладите на красивия планински път можете да си удължите пътуването с 20-ина минути и да минете през Витиня.
Там под моста на автомагистралата пътят има отбивка и навръх ъгъла й на 30 юни 1971 година катастрофира и умира на място най-великият български футболист Георги Аспарухов-Гунди.
Точно на тази отбивка, където пътят за София прави десен завои, а напряко продължава друго остаряло шосе, през днешния ден има монумент на Гунди и неговият другар и също популярен футболист Никола Котков, който умира дружно с него.
Така че, Ботевград може и да не е от най-впечатляващите места на България mate, само че в случай че решите да пътувате до там, несъмнено има какво да видите и какво да научите.
А, в случай че инцидентно решите там до паметника на Гунди и Котков, вместо да държите пътя за София, да продължите по остарялото шосе, единствено няколко километра по-нататък ще се озовете в местността Пантата, където има паметна плоча. Тя споделя по какъв начин по времето, в което фамозният US-разбойник Джеси Джеймс е правил кражби в Дивия Запад, тук на това място Димитър Общи е обрал дилижанса от Орхание.
PS.
Други мои истории можете да намерите на фейсбук страницата ми:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ