Заводът за биодизел на Астра биоплант в Сливо поле Икономическите

Заводът за биодизел на " Астра биоплант " в Сливо поле

Икономическите центрове подкрепят развиването на периферните общини. Това е главният извод от проучване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), който търси отговор на въпроса сближават ли се равнищата на икономическо развиване в границите на икономическите центрове.

Според изследването в доста стопански центрове, изключително по-големите, се оформят два " кръга " на външна страна – един, чиито ритъм на икономическо развиване изпреварва този на ядрото и надлежно се доближава последователно към него, и различен, който изостава.

Някои по-малки общини към огромни градове даже означават по-голяма продуктивност спрямо ядрата. Такъв е образецът с Пловдив, където създадената продукция на глава от популацията е по-малко спрямо близките по-малки общини - Марица, Раковски и Стамболийски. Същото е ситуацията и с Девня, която изпреварва ядрото Варна, както и с община Сливо поле, където се създава повече на глава от популацията, в сравнение с в близкия център Русе.

Причината е, че в дребните общини са съсредоточени огромни производства.

Все отново най-позитивният извод е, че в центровете, където данните разрешават разбор на нивата на приходите, междинните приходи в периферните общини последователно се приближават до тези в ядрата им. Това е още едно удостоверение на тезата, че принадлежността към мощен стопански център е късмет за по-слабите стопански общини да се развиват по-бързо, а тяхното население да разполага с релативно положителни приходи, се споделя в проучването на ИПИ.

В стопански проект проучването открива, че междинните стойности на главните стопански индикатори – създадена продукция на глава от популацията, непознати вложения и разноски за дълготрайни активи, безработица и заплати се разграничават сензитивно сред общините в и отвън икономическите центрове. Основна причина за това обаче са ядрата на центровете. Периферните общини са доста по-близки до тези отвън центровете, в сравнение с до ядрата. Все отново разликите сред периферните общини и ядрата са по-малки, в сравнение с сред ядрата и общините отвън центровете, което навежда на мисълта за известни положителни резултати от " участието " в стопански център, показват от ИПИ.

Сравнението сред обособените групи общини води до един главен извод – фундаменталната разлика е не сред общините вътре и отвън икономическите центрове, а сред техните ядра и всички останали общини.

Макар индикаторите на периферните общини и тези отвън центровете да са доста сходни, в съвсем всички случаи те са с лек превес за перифериите на стопански центрове – приблизително към 1000 лв. повече създадена продукция на глава от популацията, 2 пункта по-благоприятен коефициент на безработица, с към 200 лв. на глава по-високи непознати вложения и разноски за придобиване на материални активи, малко по-високо приблизително възнаграждение. Т.е. може да се твърди, че бидейки част от периферията на стопански център значи малко по-висока степен на икономическо развиване по отношение на общините отвън центровете, в случай че се съди по тези основни стопански индикатори.

Единственият индикатор, по който периферните общини отстъпват, е делът на наетите от цялото население – с цели пет пункта по-висок при общините отвън стопански центрове. Причината за това най-вероятно е критерият за установяване на периферията на ядрата на икономическа интензивност, а точно – интензивността на ежедневната трудова миграция, показват от ИПИ.

Икономика

Самата конструкция на стопанските системи на огромните групи общини е друга, най-много от позиция на салдото сред селско стопанство, промишленост и технологии. Докато общините отвън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро промишлен. Високотехнологичните действия пък са съвсем извънредно в ядрата, и отсъстват от другите общини, демонстрира анализът на ИПИ.

Що се отнася до процеса на доближаване, в някои стопански центрове в действителност се следи доближаване на равнището на икономическо развиване, т.е. стопяване на разликите сред периферията и ядрото.

За това се съди по изменението в общоприетото отклоняване на създадената продукция на глава от популацията и коефициента на безработица. В множеството центрове има релативно равно систематизиране на периферните общини сред такива, които настигат ядрата на своите центрове, и такива, които изостават.

Например в икономическия център София , макар че няма община с по-високо произвеждане на глава от популацията от Столична община, няколко от периферните общини много бързо стопяват разликата - Божурище е понижила на половина отстоянието си от София, а Елин Пелин – с повече от една трета. Разликите сами по себе си не са хомогенни – до момента в който Костинброд създава едвам 5200 лева на глава от популацията по-малко от Столична община, с наклонност към спад на разликата, то в Горна Малина тази разлика е над 40 000 лв..

Икономически център Пловдив също е забавен проблем, защото там ядрото изостава по продукция на глава от популацията от няколко от общините в периферията – Раковски, Марица и Стамболийски, които концентрират в себе си огромна част от промишлеността край Пловдив.

Община Варна се намира в същата позиция по отношение на Девня, т.е. Девня е с най-високата продукция на глава от популацията в границите на стопански център Варна поради огромните предприятия в региона, а Русе – по отношение на Сливо поле. В дребната община има цех за биодизел, дървопреработващи предприятия и два огромни свинекомплекса, както и компании от региона на хранително-вкусовата индустрия.

С най-голямо разстояние от периферните си общини пък е община Бургас , само че няколко от тях също понижават разликата с ядрото си през последните години.

Заетост

Сближаването на нивата на коефициента на безработица се случва най-много в огромните, водещи стопански центрове София, Пловдив, Варна. В тях множеството периферни общини последователно стопяват разликата с ядрото си.

Обратното се случва при по-малките стопански центрове с по-слабо стопански развита външна страна. В интервала на възобновяване през последните пет години ядрата свиват безработицата си по-бързо от перифериите си.

Данните за безработицата дават повече мотиви за оптимизъм от тези за създадената продукция, в случай че се оставят настрани няколко отрицателни образеца - Хайредин, Дългопол, Ковачевци, Хитрино, Венец.

Като цяло при множеството периферни общини се следи доближаване на нивата на безработица с тези на съответните им ядра, а разликите не са изключително огромни. Тази наклонност може да бъде отдадена и на общото възобновяване на пазара на труда след рецесията, а не на благотворното въздействие на ядрата върху стопанската система на перифериите си, означават от ИПИ.

Доходи

При множеството от огромните стопански центрове, с изключение на Русе и Варна, има доближаване на приходите сред перифериите и ядрата. Значителният спад в Русе може и да е резултат от включването на релативно дребен брой семейства от периферията му.

Особено забавен случай е икономическия център Пловдив , при който разликата в приходите сред ядрото и периферията е едвам 6.4%, което значи, че на процедура приходите са съвсем идентични. Това най-вероятно се дължи на няколко условия. От една страна, високата трудова миграция в границите на икономическия център значи, че повече поданици на периферията имат достъп до високите заплати на ядрото. От друга, чисто географското разполагане на части от пловдивската агломерация на територията на няколко общини евентуално също способства за този резултат. Своята роля играе и развиването на индустриални зони в част от периферията.

Най-голяма разлика в приходите има в крайморските стопански центрове , като в периферните общини те са към две трети от тези на ядрата.

Центърът към Столична община също е забавен, най-много от позиция на събитието, че през обсъждания интервал 2011 – 2015 година приходите в него порастват отмерено.

Демография

От позиция на демографията, картината надалеч не е толкоз ясна. Най-големите разлики са при механичния приръст. В общините отвън икономическите центрове се следи забележителен превес на трайното изселване над заселването, в перифериите на икономическите центрове – сдържан, а в ядрата заселващите се са повече от изселващите се.

Изследването демонстрира, че общините отвън центровете губят приблизително два пъти повече хора, в сравнение с тези в перифериите. Това е резултат от опциите за ежедневна трудова миграция, които оферират периферните общини към ядрата, където са съсредоточени множеството и по-добре заплатените работни места.

С други думи, опцията хората всекидневно да пътуват за работа до близка община със мощна стопанска система значи, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и стопански изостанали обитаеми места, които са част от периферията на мощни стопански центрове, показват от ИПИ.