Завладяваща, магнетична и с талант, за който мнозина само биха

Завладяваща, магнетична и с гений, за който мнозина единствено биха могли да мечтаят.

Това е Марлене Дитрих – една от най-популярните фимлови и музикални звезди на 30-е и 40-е години на предишния век, известна със своя безукорен и нетрадиционен жанр на обличане, както и със своята свободна женска природа. Тя пази американските ползи по времето на Втората международна война и отдава огромна част от силата и гения си, с цел да повдига духа на съюзническите войски на фронта.

Някои биха сметнали безупречния ѝ и нетрадиционен жанр на обличане за демонстрация на прекомерна храброст, откакто самата Марлене не един път декларира, че женските облекла не са ѝ по усета. Андроенният ѝ външен тип работи като магнит освен за мъжете, привличайки доста от любопитните и провокативни погледи на представителките на нежния пол.

Вълнуващата история на Марлене стартира преди тъкмо 120 години в Германия. Мария Магдалене Дитрих, както е същинското ѝ име, се ражда на 27 декември 1901 година в Берлин. Дъщеря е на пруския офицер Луис Ерих Ото Дитрих, който е погубен на Източния фронт през Първата международна война и на Вилхелмина Елизабет Йозефине Фелзинг, описвана по-късно от нейната внучка като студена жена, раздаваща команди. 

Семейството на дребната Дитрих е от междинната класа в Германия. Още като дете измисля прякора си Марлене, състоящ се от сливането на двете ѝ имена – Мария и Магдалене. Именно с този псевдоним тя ще покори както международните подиуми и кино студиа, по този начин и сърцата на мнозината, влюбени в нея.

Преди да постъпят в учебно заведение тя и по-голямата ѝ сестра Лизел взимат уроци вкъщи, които включват френски и британски език, балет, цигулка и пиано. По-късно и двете посещават девическото учебно заведение Augusta Victoria, а ползата на Мария Магдалене към музиката от ден на ден се ускорява и я тласка към фантазията ѝ да стане професионален цигулар. Работейки старателно години наред в тази посока, поради неправилната режисура при свиренето или претоварването, тя получава заболяване на едната си ръката, което вечно я отделя от музикалната ѝ кариера. Но тя не се отхвърля да следва сцената и се насочва към актьорското майсторство.

Марлене се записва да учи в академията за артисти на Макс Рейнхард, твърдо решена да покори театъра. Тя прави усещане с дългите си крайници в представления и кабарета и не крие удоволствието си от впечатляващите костюми – приказен свят, изцяло контрастиращ с преобладаващата беднотия и растяща инфлация на Ваймарската република. На Марлене биват поверени и няколко дребни функции във филми, макар че майка ѝ въобще не утвърждава пътя, който щерка ѝ си избира.

На 22-годишна възраст младата Дитрих се омъжва за асистент-режисьора Рудолф Зибер, с който ще е до гибелта му не по обичайния метод, прочут по това време. Той ще понася множеството любовни афери на жена си от ранчото си в Сан Франциско, само че през това време ще води скришен за необятната общност фамилен живот с любовницата си Тамара Матул, за чието битие Дитрих е добре осведомена. Още при започване на брака си Марлене и Зибер имат едно дете, което кръщават Мария Елизабет, през днешния ден позната като Мария Рива.

Когато става въпрос за Марлене и връзките ѝ, не може да се отхвърли, че те са повече от нетрадиционни и вълнуващи. По това време тя е определяна като една от най-влиятелните бисексуални дами в Холивуд, а купата печели с помощта на смелостта, която демонстрира, неизневерявайки на вътрешните си чувства.

Дитрих е известна с мъжкия си жанр на обличане, който хем шокира необятната общност, хем по някакъв метод е намиран за сексапилен – „ Обличам се поради имиджа. Не за публиката, не за модата, не за мъжете. Ако се обличах за самата мен, въобще нямаше да се тормозя. Дрехите ме отегчават. Щях да нося дънки. Обожавам дънки. Купувам ги от публичен магазин – мъжки, несъмнено. Не мога да нося дамски панталони ”, безапелационна е филмовата звезда в изявление за The Observer през 1960 година Един от критиците на изданието пък, Кенет Тайън, споделя – „ Нейната неустрашимост се харесва на дамите, а сексуалността ѝ – на мъжете ”.

И по този начин до края на живота си Марлене ще остане известна с привличането си и към двата пола, като част от любовните ѝ завоевания са актьорите Ерол Флин и неговата брачна половинка Лили Дамита, Делорес дел Рио, някогашният президент на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди, артистът Франк Синатра, писателят Ърнест Хемингуей и актрисата Грета Гарбо, чиято обич приключва толкоз мъчително, че двете даже отхвърлят познанството си и отхвърлят да се срещат повече вечно.

След време дъщерята на Дитрих продължава да споделя за половите връзки на майка си по този начин – „ Всъщност тя не се интересуваше доста от секса с мъже. По-скоро това беше метод да ги манипулира и управлява ”. Но във връзка връзките на Марлене с дами, Рива споделя – „ Наслаждаваше се на секса и връзките ѝ бяха доста по-удовлетворяващи за нея ”.

В берлинското кино студио Дитрих се среща с американския режисьор и сценарист Йозеф декор Щернберг, който дава отговор за режисурата на едни от най-успешните ѝ филми, измежду които и  „ Синият ангел ”, отворил за Марлене необятно вратите на международната киноиндустрия. След този си триумф тя отпътува за Холивуд и се трансформира в същински известна актриса, а една от идните ѝ функции провокира прочут потрес у аудиторията.

Във кино лентата „ Мароко ”, сниман през 1930 година, Дитрих се превъплъщава в кабаретната певица Ейми Джоли, която е същински чувствена и уверена в себе си жена. Скандално известната сцена, в която Марлене носи цилиндър и мъжки тиранти, до момента в който обикаля в публиката и пее, приключва целувайки друга жена по устата. Няма подозрение, че целувката е искрено полова, на която публиката реагира по едно и също време със стъписване и смях. Този кадър остава един от най-ранните образци за обществена фамилиарност сред две дами в историята на киното.

През 30-е и 40-е години Дитрих взе участие в няколко известни кино лентата, измежду които „ Шанхай експрес ”, „ Дяволът е жена ” и „ Русокосата Венера ”. Кариерата ѝ на актриса се развива стремително и не след дълго тя е поканена от американската кино компания Paramount, с цел да взе участие в техни продукции. Тогава Марлене заживява същински живот на звезда, потънала в благоденствие и лукс.

Началото на Втората международна война обаче вещае злокобен сюжет, за който никой не допуска.

През 1939 година, когато войната към този момент е реалност, Дитрих става формален жител на Америка и се отхвърля от немското си поданство. Заради това свое деяние тя бива упрекната в измяна на родината си, само че тя твърдо отхвърля да одобри нацисткия режим и фанатичното, брутално отношение на Хитлер към еврейското общество.

След нападението на Пърл Харбър на 7 декември 1941 година Америка афишира война на Япония, а в следствие Германия афишира война на Съединени американски щати. В този тежък миг американците са насърчавани да се включват по всевъзможни способи за спечелването на войната, в това число с доброволчество, присъединение към армията и пласиране на военни облигации, с което оказва помощ и Дитрих през 1942 година Според някои историци с помощта на нейните старания държавното управление на Съединени американски щати съумява да събере над 1 млн. $.

Марлене се включва и в други действия, като да вземем за пример тези за деморализиране на вражеските войски, записвайки американски песни на немски език, които да бъдат пускани по радиото. През това време в страната биват построени столови, където бойците да отпочиват преди следващата борба. Там се предлага топла храна и е място за отмора и другарство. Една от тези столови е разположена в Холивуд и постоянно посещавана от звезди, измежду които е и Дитрих. Тя непринудено работи, сервирайки кафе и разговаряйки с бойците.

Но не до такава степен се простира отдадеността ѝ към Съединени американски щати и желанието ѝ да бъде в помощ на страната. Американската военна работа провежда и спонсорира гастроли на актьори, които да разведряват войските в Европа, Африка, Близкия изток и Азия. Много от известните артисти и комици се включват в самодейността непринудено, в това число Боб Хоуп, Бинг Кросби, женското музикално трио The Andrews Sisters и, несъмнено, Марлене Дитрих.

Често турнетата вървят ръка за ръка с тежките условия, които войната безусловно основава. Дитрих се изявява на мрачно, без ток, спи в палатка и се приближава прекомерно покрай фронтовата линия. По време на осъществяванията си тя става извества със свиренето си на трион, което доста забавлява бойците.

Заради отдадеността ѝ през Втората международна война Марлене бива награждавана с едни от най-високите оценки за смелост и достижения след края ѝ. През 1947 година тя получава Президетския орден на свободата, връчен ѝ от американското държавно управление. Франция пък дава на Дитрих Ордена на Почетния легион за нейната военновременна активност в страната, до момента в който Белгия я награждава с рицарския Орден на Леополд.

Когато войната завършва, Марлене се връща към нормалните си действия – да снима филми. През 1953 година стартира и кариерата ѝ на певица в нощен клуб, който е и един от последните облици, с които феновете ѝ я запомнят. Здравето ѝ обаче стартира да се утежнява и през 70-е години тя взема решение да остави кариерата си в киното зад тила си. Тя продължава да написа лирика и да разказва записките си.

Марлене Дитрих умира в Париж на 6 май 1992 година на 90-годишна възраст. Смелостта, с която живее живота си, ще остане вечно в историята на най-смелите дами в изкуствата, осмелили се не просто да съществуват с наличието си, а да светят с целия си искра, с риск светът да остане омаян от светлината им.