Завладяващ и трогателен нов роман от Лиз Мур – авторката

Завладяващ и покъртителен нов разказ от Лиз Мур – авторката на международния бестселър „ Ярка река “ – излиза на български. е отдаден на сложността на човешките връзки, тежестта от загубата и нежната природа на паметта, а в сърцето на сюжета виждаме зараждането на изкуствения разсъдък и неговия напредък. Книгата към този момент може да се открие в положителните книжарници с логото на „ Кръг “ в превода на Борислава Спасова-Тълок и с дизайн на корицата от Стоян Атанасов.

Дълбоката и прочувствена история наблюдава живота на Ада – срамежливо и интелигентно момиче, отгледано от своя татко, брилянтен академик в региона на компютърните науки. Покосен от заболяването на Алцхаймер, той стартира да губи разсъдъка си, а светът на Ада се трансформира радикално...

Докато татко ѝ към този момент не може да ѝ приказва, момичето открива неговия магнум опус – пробен изкуствен интелект, основан за да резервира част от избледняващата му персона. ЕЛИКСИР се трансформира в самобитен дневник и свързващ мост сред двамата, само че също по този начин поражда въпроси за идентичността, истината и предишното, което не познава изцяло.

Романът „ Невидимият свят “ съчетава топлина и мъчителна искреност, разглеждайки тематики, за които рядко се приказва намерено. Наситен с точно обрисувани герои, които като че ли виждаме живи пред себе си, това е един мощно прочувствен роман за любовта и основаването на семейство – освен биологично, само че и посредством нашите избори.

Книгата на Лиз Мур визира и изключително настояща през днешния ден тематика – за ИИ и все по-засилващата се роля в живота ни. Тук той не е сензационно откритие или надвиснала над човечеството заплаха, а в противен случай – предлага дълготраен метод за свързване с това, което към този момент сме изгубили и което може би няма да успеем да достигнем сами…

„ Завладяващ разказ, който не можеш да оставиш – „ Невидимият свят “ е иронична, нежна история за съзряването, както и завладяващ взор към развиването на изкуствения разсъдък и виртуалната действителност – както първоначално им, по този начин и в тяхната бъдеща визия “, разказва книгата „ Бостън Глоуб “.

Лиз Мур е към този момент позната на българските читатели с най-популярния си разказ, публикуван от „ Кръг “ през 2021-ва. През 2025 година той бе екранизиран в хитов минисериал от „ Пийкок “ и предаван по MAX, в това число на български, а в функциите влязоха обичани артисти като Аманда Сайфред, Ашли Къмингс и Никълъс Пинок.

Лиз Мур (р. 1983) е американска писателка, музикантка и шеф на магистърската стратегия по креативно писане в университета „ Темпъл “ във Филаделфия. Авторка е на 5 романа, които са високо оценени от читателите и критиците и отличени с голям брой литературни награди. Името й се прочува с най-популярния от тях – „ Ярка река “, а „ Невидимият свят “ потвърждава, че Мур е измежду най-емоционално интелигентните и истински гласове в актуалната прозаичност.

* * *

Из „ Невидимият свят “ от Лиз Мур
Снимка " Кръг "

Основният теоретичен интерес на лаборатория „ Стайнър “ беше компютърната обработка на натурален език. Способността на машините да поясняват и възпроизвеждат човешки език бе измежду изследователските упоритости на програмисти и лингвисти още от зората на компютърните технологии. Алън Тюринг, английският математик и компютърен експерт, разбивач на кодове за съдружниците през Втората международна война, е прочут с това, че разказва предполагаем ориентир, останал в разговорната тирада като „ тест на Тюринг “. Машините ще реализиран същинска просветеност, приема той, едвам когато избран компютър (А) и избран човек (В) станат неразличими един от различен за даден човешки индивид (С) в хода на отдалечен писмен диалог на последния първо с А, а по-късно с В, един след различен, или пък в два по едно и също време протичащи, само че самостоятелни един от различен диалога. Когато човешкият индивид (С) не може да заключи сигурно кой от двамата му събеседници е машината и кой – другият човек, ще настане нова епоха в компютърните технологии, а може би и в цивилизацията. Поне по този начин е съгласно Тюринг – един от идолите на Дейвид. Той бе окачил рамкирана фотография на учения на една от стените в офиса – нещо като светец патрон на информатиката, който благосклонно ги наблюдаваше.  

През 60-те компютърният академик Джоузеф Вайзенбаум написа стратегия, наречена ИЛАЙЗА по едноименната героиня от „ Пигмалион “. Програмата влиза в ролята на психолог и разпитва вещо всеки, който влиза в общение с нея чрез чат, по отношение на неговото или нейното минало, семейство, проблеми. Трикът се състои в това, че програмата разчита на подадени ѝ от събеседника нишани и основни думи, с цел да формулира репликите в разпитите си по този начин, че в случай че индивидът да вземем за пример спомене думата „ майка “, ИЛАЙЗА отвръща: „ Разкажи ми освен това за фамилията си “. Псувните провокират дразнещо спокоен отговор, нещо от рода на: „ Струваш ми се смутен “. Подобно на същински психолог, ИЛАЙЗА не предлага отговори – просто задава завоалирани, енигматични въпроси един след различен, до момента в който човешкият индивид не се умори от играта.

Работата на лаборатория „ Стайнър “, най-просто казано, бе да основава все по-усъвършенствани версии на този вид програмен продукт за езиково асимилиране. Това беше експлицитната цел на Дейвид, когато многоуважаемият някогашен президент на БИТ Робърт Пиърс издърпа младия упорит юноша незабавно откакто той направи докторантурата си там, и му връчи лична лаборатория през главата на по-консервативния ректор. Това бяха задачите, оповестени публично от БИТ. Практическите благоприятни условия, които предоставяше машината, способна да имитира с акуратност човешки диалог както документално, по този начин и, рано или късно, устно, бяха завладяващи и разнородни. Обслужването на клиенти можеше да се усъвършенства. Можеше да се предава познание, да се преподават непознати езици. Да се обезпечи обществено другарство и компания. В случай на злополука или злополучие медицинските инструкции можеха да се популяризират бързо измежду всеобща публика, да се дава отговор на въпроси, свързани с логистика. Доходността и практическата употреба на способената машина събеседник донесоха на лаборатория „ Стайнър “ пари от грантове. Като глава на лабораторията, Дейвид с принуда ходеше по събитията за набиране на средства, водеха го по всякакви вечери. Той постоянно вземаше Ада като собствен компаньон. Тя седеше на кръглите маси, чувствайки се неловко в една от няколкото си публични рокли, купени от двама им за сходни събития, похапваше ордьоври и вещо си бъбреше с донорите. След това Дейвид я водеше да хапнат сладолед и се превиваше от смях над изцепките на ония, дето се бяха наквасили най-вече. Президентът Пиърс беше удовлетворен от обстановката. Покровителстваше лаборатория „ Стайнър “, беше благоразположен да обезпечава на Дейвид каквото той пожелаеше, дразнейки по този начин сътрудниците му по сан. Федералното държавно управление се интересуваше от практическото бъдеще на изкуствения разсъдък и в тези години имаше обилие от средства.

Приложенията на софтуера обаче бяха единствено дребна част от това, което интересуваше Дейвид, което го караше трескаво да будува измежду нощите в създаване и тестване на стратегии. Във всичко това имаше и изкуство, метафизичен въпроси, които софтуерът повдигаше. Най-важният от тях бе следният: в случай че една машина може безапелационно да пресъздаде човешкото – в случай че може да убеди човешко създание в родството посред им – какво тогава я прави не-човек? Какво друго, в последна сметка, е човешката мисъл, с изключение на серия от електрически импулси?

В ранното ѝ детство Дейвид постоянно задаваше тези въпроси на Ада и последващите полемики продължаваха с часове, до момента в който двамата вечеряха, возеха се в метрото, пътуваха дълго с кола. Взети дружно, въпросните диалози оформяха нещо като философската рамка на съществуването ѝ. Понякога нощем, до момента в който лежеше в леглото си, Ада размишляваше върху концепцията, че тя в действителност е една машина – или че всички хора са машини, програмирани в утробата чрез своята ДНК, а човешкото им тяло е тип хардуер, съдържащ в себе си авансово конфигуриран, самоизпълняващ се програмен продукт. И какво, чудеше се тя, говореше това за естеството на съществуването? А за предопределението? За ориста? За Бог?

В други стаи, на други места, Дейвид на собствен ред разсъждаваше върху същите неща. Тя знаеше, че е по този начин – и тази нейна увереност бе част от неразривната връзка сред двамата.

Още до момента в който Ада беше дребна, лаборатория „ Стайнър “ стартира да създава чатбот, който нарекоха ЕЛИКСИР – в чест на ИЛАЙЗА и като мигане към концепцията на Дейвид, че една такава стратегия би изглеждала на елементарния консуматор като някакъв тип магия. Както при ИЛАЙЗА, задачата беше да се симулира човешки диалог, тъй че ранните версии заимстваха дървото на логиката* и местоименния логаритъм на диалог от нея. (На въпроса: „ Какво да върша с живота си? “, ИЛАЙЗА би дала отговор: „ Защо аз да ти споделям какво да правиш с живота си? “). За разлика от ИЛАЙЗА, чатботът нямаше за цел да употребява роджърианската методика в психоанализата, а да възпроизведе естественото звучене на човешкия диалог, освободен от конкретиката на ситуацията или събитията. ЕЛИКСИР не беше програмиран с предварителни отговори, какъвто бе казусът с ИЛАЙЗА. Ето и задачата на Дейвид: той искаше ЕЛИКСИР да усвоява езика по този начин, както всеки един човек, който се ражда в съответната среда и „ слуша “ прилежащия ѝ език, преди да може да доближи до смисъла му чрез синтактичен анализ. Поради това чатенето с бота в ранните му години надалеч не завършваше със логичен диалог – единствено с някакъв изчанчен, безразсъден речитатив, с несвързания диалект на някой вманиачен.

Имаше обаче преимущество пред ИЛАЙЗА. Най-ранната версия на ЕЛИКСИР беше основана през 1978-а, дванайсет години откакто бе оповестен трудът на Вайзенбаум и надлежно технологиите към този момент бяха напреднали, което вероятно щеше да разреши на ЕЛИКСИР да имитира човешките диалози по-точно. ИЛАЙЗА се самообучаваше дотолкоз, доколкото можеше да запомни въпроси и изказвания, използвани по-рано в даден диалог, и да ги възпроизведе на по-късен стадий в същия този разговор; единствено че всякога, когато започнеше нова кореспонденция, тя се връщаше в начална позиция, черпейки единствено от шаблонните изречения и формулировки, които Вайзанбаум я бе програмирал да знае. Не бе замислена да съхранява информацията, усвоена в един диалог, с цел да я възпроизвежда в различен.

ЕЛИКСИР беше. От една страна, по това време потенциалът на лаборатория „ Стайнър “ за предпазване наизуст към този момент беше много стабилен, така че всеки диалог, извършен с ЕЛИКСИР, можеше да бъде непокътнат на централния сървър и да се употребява по-късно от програмата. За разлика от ИЛАЙЗА, ЕЛИКСИР беше планиран да се самообучава непрестанно, да става все по-интелигентен с всяка последваща интеракция. Ако човек му зададеше въпрос – да вземем за пример: „ Как си през днешния ден? “ или: „ Как е времето на открито? “ – то самият ЕЛИКСИР можеше да насочи същите тези въпроси към идващия си събеседник.

За да форсира образованието на ЕЛИКСИР, лабораторията сътвори механизъм за утвърждение: „ вярно “ потвърждаваше на програмата, че е схванала параметрите на обстановката и е произвела подходящ отговор; „ неточност “ значеше противоположното. Това бяха единствените директни насоки, с които си служеха учените.

Индиректното образование водеше до все по-големия речников ресурс на програмата, добит с помощта на потребителите ѝ. В началото тя извличаше и използваше по този начин насъбраната лексика на случаен принцип, така че разпечатките от диалози, които членовете на лабораторията разлепяха из офиса, приличаха на открита поезия** и от време на време раждаха възхитителни съвпадения. Ето едно изключително обичано, закачено от Франк:

Потребител: Какъв цвят чорапи предпочиташ?

ЕЛИКСИР: единствено флуоресцентна светлина

Потребител: Трудно ще си обуеш обувките върху флуоресцентни светлини.

ЕЛИКСИР: Как си?

Потребител: Добре, благодаря. А ти?

ЕЛИКСИР: И по-добре съм бил.

Потребител: О, боже. Какво не е наред?

ЕЛИКСИР: дамата от лавката

Потребител: Какво отново е направила?

ЕЛИКСИР: да изчезне преди 6 следобяд

Потребител: Да я уволня ли? Ще видя какво може да се направи по въпроса, шефе.

---

* Познато и като „ дърво на проблемите “ – графично изражение на съответен проблем, което се употребява, с цел да се проучват аргументите, породили го, и методът, по който може да бъде решен. – Бел. прев.

** Тип колажна лирика, която се основава от различен приключен текст. Взаимстват се думи, изречения или стихове, като те се пренареждат посредством зачеркване, ограждане, заличаване или дописване и по този начин получават ново значение. – Бел. прев.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.