Споразумението на Украйна със САЩ: Колониален капан или „План Маршал“
Завързаният „ сериал “ с (не)подписването на Сделката за потребните изкопаеми, която в последна сметка се трансформира във всеобхватно съглашение за енергетика и инфраструктура, мина в нов стадий в нощта против 1 май. Сделката най-сетне беше подписана. Въпреки това историята към момента не е завършила, защото това е единствено политическата част – следва ратификация от Върховната Рада, както и реализация на бизнес и техническите аспекти на договорката.
УНИАН събра цялата информация за документа, интервюира специалисти и даже представители на към този момент присъстващия в Украйна американски бизнес, с цел да разбере дали договорката в сегашния ѝ формат е „ изменничество “ или „ победа “ за Украйна и за Съединени американски щати – и за какво се надигна толкоз мощен „ писък “ в съветските „ блата “ след подписването ѝ.
Експертите правят оценка тази версия на съглашението като победа, само че акцентират, че това не е окончателният му вид, защото документът следва да бъде утвърден и по-късно би трябвало да се подпише и техническо съглашение.
Въпреки всички ултиматуми и кавги, Киев и Вашингтон въпреки всичко подписаха дълго чаканото съглашение за естествени запаси, което в този момент включва и „ енергетика “ – добавени са петрол, газ, даже инфраструктура.
Изглежда, че към този момент изчезва измисленият украински „ дълг “ от 350 милиарда $, а разпределението на облагите ще се отнася единствено до бъдещи планове, не до към този момент съществуващи. А самото съглашение към този момент се назовава „ Споразумение за основаване на Американо-украински капиталов фонд за възобновяване “.
Но специалистите предизвестяват – рано е за празнуване. Подписан е единствено рамков документ, който занапред би трябвало да бъде утвърден от Върховната рада. След това предстоят още няколко стадия. Първо, това ще отнеме време, и второ – още веднъж може да „ изплува “ нещо нежелано в текста, както към този момент се случи два пъти по време на договарянията.
Как беше подписано
През нощта на 30 април против 1 май, с цел да се влезе в първите 100 дни от мандата на Тръмп, държавните управления на Украйна и Съединени американски щати подписаха единствено политическата част на съглашението – така наречен рамкова част. Тя съставлява „ посредническа връзка “ сред по-рано подписания меморандум за планове и практическото осъществяване на самото съглашение.
За подписването за Съединени американски щати отпътува първият вицепремиер Юлия Свириденко, само че подписването едвам не се провали още веднъж. Според медии, американската страна е поискала да се пренебрегват формалностите и украинските „ прищявки “ като ратификация в Радата, настоявайки да се подпишат и трите съглашения едновременно, „ или да си вървят вкъщи “.
Наистина, от американска страна не се изисква ратификация – единствено от украинска. Но в случай че нещата бяха станали по американския сюжет, в съглашението щеше да е уязвимо – всеки украински арбитър можеше да блокира тези амбициозни договорености. В последния миг обаче, наподобява, американците са се съгласили на украинския метод. Иначе документът нямаше да бъде подписан и „ 100-те дни “ на Тръмп щяха да минат без тази алегорична победа.
Според депутата Железняк предстоят още три стадия: ратификация в Радата, съглашение сред Международната финансова корпорация за развиване на Съединени американски щати и украинската Агенция за поддръжка на публично-частното партньорство, и най-после – „ техническото съглашение “, което ще бъде окончателната, цялостна и основна версия.
Изглежда, че с всеки минал ден се прибавят нови формалности. Железняк оповестява, че ратификацията в Радата ще се състои най-рано сред 13 и 15 май, защото ще е належащо да се трансформират редица закони, в това число Закона за бюджета и Данъчния кодекс. Дата за сключване на техническото съглашение към този момент даже не се предвижда. Американската страна също би трябвало да включи в процеса Банката за развиване.
Но съгласно западните медии, Украйна към този момент " си е върнала благоволението на Тръмп “. Поне за известно време. Доказателство за това е въпреки и символичното, само че въпреки всичко утвърждение за доставки на американско оръжие – на стойност 50 милиона $. Не като заем или грант, както беше при Байдън, а на комерсиална основа – само че въпреки всичко доставки от Съединени американски щати, стартирани точно от Тръмп.
Какво беше подписано
Какви отговорности е поела украинската делегация и какви „ тояги “ и „ моркови “ са вписани в съглашението?
Според текста, оповестен от държавното управление, документът се назовава „ Споразумение сред държавното управление на Съединените американски щати и държавното управление на Украйна за основаване на Американо-украински капиталов фонд за възобновяване “ и се основава на цели 10 точки, всяка започваща с фразата „ като се имат поради “.
В съглашението се „ има поради “, че Съединени американски щати „ са дали забележителна финансова и материална поддръжка на Украйна от началото на пълномащабното навлизане на Русия през февруари 2022 година “ (но „ дългът “ към този момент не се загатва – единствено взаимни инвестиции), че Съединени американски щати и Украйна „ се стремят към дълготраен мир “ (но няма посочени гаранции за сигурност – оставени са за „ техническото съглашение “?), както и че Украйна „ непринудено се е отказала от третия по величина нуклеарен боеприпас в света “ като „ импорт “ в международната сигурност.
Важно е и че се заявява, че „ страните и други лица, работили враждебно против Украйна в спора, няма да печелят от възобновяване ѝ след определяне на дълготраен мир “ – явен намек за Русия, въпреки че самата Русия не се загатва категорично.
Какво значи това за Украйна
На доктрина новото съглашение би трябвало да помогне на Украйна да притегли американски капитал, технологии и управнически опит в добива на потребните изкопаеми, енергетиката и инфраструктурата. В подмяна – бистрота, сигурност на вложенията и шерване на облагите. Но както акцентират специалистите, всичко това към този момент е единствено „ на хартия “.
Освен това, по думите на икономисти, новата конструкция на съглашението действително отстрани заплахата от „ приватизация “ на украинските запаси в интерес на съответни американски корпорации без присъединяване на страната. Вместо това, средствата би трябвало да се насочват към „ фонд за възобновяване “, който ще работи по публично-частен модел и ще се регистрира както пред украинската, по този начин и пред американската страна.
Съмнения и рецензия
Критиците на съглашението обаче показват, че в изискванията на война и слаби институции в Украйна, всевъзможни „ гаранции “ за надзор или бистрота елементарно могат да останат на думи. Освен това, при неявяване на цялостна информация за изискванията на бъдещите механически съглашения, не може да се изключи опцията за „ колониални клаузи “, които да обвържат Украйна стопански за десетилетия напред.
Някои нарекоха това „ неоколониализъм под формата на помощ “. Други – „ единственият действителен късмет за възобновяване след войната “. Според трети – това е „ втори План Маршал “, който може да трансформира украинската стопанска система, в случай че се осъществя правилно и без корупция.
Заключение
Накратко – към този момент има единствено рамка. Пълната картина ще стане ясна едвам след ратификацията, подписването на техническото съглашение и действителното пускане на планове. А до тогава, както споделят самите участници в процеса, „ всичко може да се промени “.
УНИАН събра цялата информация за документа, интервюира специалисти и даже представители на към този момент присъстващия в Украйна американски бизнес, с цел да разбере дали договорката в сегашния ѝ формат е „ изменничество “ или „ победа “ за Украйна и за Съединени американски щати – и за какво се надигна толкоз мощен „ писък “ в съветските „ блата “ след подписването ѝ.
Експертите правят оценка тази версия на съглашението като победа, само че акцентират, че това не е окончателният му вид, защото документът следва да бъде утвърден и по-късно би трябвало да се подпише и техническо съглашение.
Въпреки всички ултиматуми и кавги, Киев и Вашингтон въпреки всичко подписаха дълго чаканото съглашение за естествени запаси, което в този момент включва и „ енергетика “ – добавени са петрол, газ, даже инфраструктура.
Изглежда, че към този момент изчезва измисленият украински „ дълг “ от 350 милиарда $, а разпределението на облагите ще се отнася единствено до бъдещи планове, не до към този момент съществуващи. А самото съглашение към този момент се назовава „ Споразумение за основаване на Американо-украински капиталов фонд за възобновяване “.
Но специалистите предизвестяват – рано е за празнуване. Подписан е единствено рамков документ, който занапред би трябвало да бъде утвърден от Върховната рада. След това предстоят още няколко стадия. Първо, това ще отнеме време, и второ – още веднъж може да „ изплува “ нещо нежелано в текста, както към този момент се случи два пъти по време на договарянията.
Как беше подписано
През нощта на 30 април против 1 май, с цел да се влезе в първите 100 дни от мандата на Тръмп, държавните управления на Украйна и Съединени американски щати подписаха единствено политическата част на съглашението – така наречен рамкова част. Тя съставлява „ посредническа връзка “ сред по-рано подписания меморандум за планове и практическото осъществяване на самото съглашение.
За подписването за Съединени американски щати отпътува първият вицепремиер Юлия Свириденко, само че подписването едвам не се провали още веднъж. Според медии, американската страна е поискала да се пренебрегват формалностите и украинските „ прищявки “ като ратификация в Радата, настоявайки да се подпишат и трите съглашения едновременно, „ или да си вървят вкъщи “.
Наистина, от американска страна не се изисква ратификация – единствено от украинска. Но в случай че нещата бяха станали по американския сюжет, в съглашението щеше да е уязвимо – всеки украински арбитър можеше да блокира тези амбициозни договорености. В последния миг обаче, наподобява, американците са се съгласили на украинския метод. Иначе документът нямаше да бъде подписан и „ 100-те дни “ на Тръмп щяха да минат без тази алегорична победа.
Според депутата Железняк предстоят още три стадия: ратификация в Радата, съглашение сред Международната финансова корпорация за развиване на Съединени американски щати и украинската Агенция за поддръжка на публично-частното партньорство, и най-после – „ техническото съглашение “, което ще бъде окончателната, цялостна и основна версия.
Изглежда, че с всеки минал ден се прибавят нови формалности. Железняк оповестява, че ратификацията в Радата ще се състои най-рано сред 13 и 15 май, защото ще е належащо да се трансформират редица закони, в това число Закона за бюджета и Данъчния кодекс. Дата за сключване на техническото съглашение към този момент даже не се предвижда. Американската страна също би трябвало да включи в процеса Банката за развиване.
Но съгласно западните медии, Украйна към този момент " си е върнала благоволението на Тръмп “. Поне за известно време. Доказателство за това е въпреки и символичното, само че въпреки всичко утвърждение за доставки на американско оръжие – на стойност 50 милиона $. Не като заем или грант, както беше при Байдън, а на комерсиална основа – само че въпреки всичко доставки от Съединени американски щати, стартирани точно от Тръмп.
Какво беше подписано
Какви отговорности е поела украинската делегация и какви „ тояги “ и „ моркови “ са вписани в съглашението?
Според текста, оповестен от държавното управление, документът се назовава „ Споразумение сред държавното управление на Съединените американски щати и държавното управление на Украйна за основаване на Американо-украински капиталов фонд за възобновяване “ и се основава на цели 10 точки, всяка започваща с фразата „ като се имат поради “.
В съглашението се „ има поради “, че Съединени американски щати „ са дали забележителна финансова и материална поддръжка на Украйна от началото на пълномащабното навлизане на Русия през февруари 2022 година “ (но „ дългът “ към този момент не се загатва – единствено взаимни инвестиции), че Съединени американски щати и Украйна „ се стремят към дълготраен мир “ (но няма посочени гаранции за сигурност – оставени са за „ техническото съглашение “?), както и че Украйна „ непринудено се е отказала от третия по величина нуклеарен боеприпас в света “ като „ импорт “ в международната сигурност.
Важно е и че се заявява, че „ страните и други лица, работили враждебно против Украйна в спора, няма да печелят от възобновяване ѝ след определяне на дълготраен мир “ – явен намек за Русия, въпреки че самата Русия не се загатва категорично.
Какво значи това за Украйна
На доктрина новото съглашение би трябвало да помогне на Украйна да притегли американски капитал, технологии и управнически опит в добива на потребните изкопаеми, енергетиката и инфраструктурата. В подмяна – бистрота, сигурност на вложенията и шерване на облагите. Но както акцентират специалистите, всичко това към този момент е единствено „ на хартия “.
Освен това, по думите на икономисти, новата конструкция на съглашението действително отстрани заплахата от „ приватизация “ на украинските запаси в интерес на съответни американски корпорации без присъединяване на страната. Вместо това, средствата би трябвало да се насочват към „ фонд за възобновяване “, който ще работи по публично-частен модел и ще се регистрира както пред украинската, по този начин и пред американската страна.
Съмнения и рецензия
Критиците на съглашението обаче показват, че в изискванията на война и слаби институции в Украйна, всевъзможни „ гаранции “ за надзор или бистрота елементарно могат да останат на думи. Освен това, при неявяване на цялостна информация за изискванията на бъдещите механически съглашения, не може да се изключи опцията за „ колониални клаузи “, които да обвържат Украйна стопански за десетилетия напред.
Някои нарекоха това „ неоколониализъм под формата на помощ “. Други – „ единственият действителен късмет за възобновяване след войната “. Според трети – това е „ втори План Маршал “, който може да трансформира украинската стопанска система, в случай че се осъществя правилно и без корупция.
Заключение
Накратко – към този момент има единствено рамка. Пълната картина ще стане ясна едвам след ратификацията, подписването на техническото съглашение и действителното пускане на планове. А до тогава, както споделят самите участници в процеса, „ всичко може да се промени “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ