Финал на археологическия сезон на Средновековен град Червен за 2024 г.
Завърши 57-ият археологически сезон на Средновековен град Червен. В рамките на месец и половина, през септември и октомври, напъните на археологическия екип бяха фокусирани върху изследването на трасето на Междинната крепостна стена на западния рид на Червенския скален хълм.
В резултат на осъществените археологически разкопки, към сегашния миг общата дължина на проучената зона от крепостната стена възлиза на 50 м. Тя е с широчина сред 2,00 и 2,40 м, построена от ломени камъни на калова заварка. Укреплението е построено през първите години след установяването на османска власт над средновековна България (края на ХІV - началото на ХV в.) като част от напъните за усилване на отбранителните функционалности на западната част на Червен. Северно от Междинната крепостна стена бяха разкрити редица постройки, долепени и съществували синхронно с нея. Южно от стената - по линията на защита - бяха регистрирани по-ранни жилищни здания, вкопани в скалната основа, само че престанали да съществуват по време на построяването на крепостното оборудване.
Общият брой на находките през 2024 година от изследванията на Червен възлиза на над 400. Сред тях може да бъде изтъкната откритата златна перпера на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 - 1254 г.), повече от 10 сребърни монети (на цар Иван Шишман, на султан Баязид І, на емир Сюлейман Челеби и пр.), както и стотици медни излъчвания на средновековни български, влашки, епирски и латински влатедели. В едно от пространствата на север от Междинната крепостна стена бяха открити и два сребърни наушника с позлата с извънредно положително равнище на непокътнатост. Намерени бяха и десетки железни предмети, свързани с всекидневието (обков, кухненски ножове, крепежни елементи) и защитата на оборудването (върхове на стрели, халки от ризница). Сред многочисления керамичен масив, оголен при изследванията през 2024 година, внимание заслужава и керамичен откъс от устието на съд, завършен като лице на създание с митичен генезис.
Ръководител на археологическите изследвания е Светлана Великова от Регионален исторически музей - Русе, а теоретичен съветник - доцент доктор Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей - Българска академия на науките, Филиал Велико Търново. Разкопките се направиха от експерти от Русенския музей, от Сливен и Павликени, от докторанти и студенти от Софийски университет „ Св. Климент Охридски ", Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ", от Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ", както и от Русенски университет „ Ангел Кънчев ". Археологическата акция бе финансирана след извоюван план по Програмата за теренни археологически изследвания и теренна консервация на Министерство на културата.
В резултат на осъществените археологически разкопки, към сегашния миг общата дължина на проучената зона от крепостната стена възлиза на 50 м. Тя е с широчина сред 2,00 и 2,40 м, построена от ломени камъни на калова заварка. Укреплението е построено през първите години след установяването на османска власт над средновековна България (края на ХІV - началото на ХV в.) като част от напъните за усилване на отбранителните функционалности на западната част на Червен. Северно от Междинната крепостна стена бяха разкрити редица постройки, долепени и съществували синхронно с нея. Южно от стената - по линията на защита - бяха регистрирани по-ранни жилищни здания, вкопани в скалната основа, само че престанали да съществуват по време на построяването на крепостното оборудване.
Общият брой на находките през 2024 година от изследванията на Червен възлиза на над 400. Сред тях може да бъде изтъкната откритата златна перпера на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 - 1254 г.), повече от 10 сребърни монети (на цар Иван Шишман, на султан Баязид І, на емир Сюлейман Челеби и пр.), както и стотици медни излъчвания на средновековни български, влашки, епирски и латински влатедели. В едно от пространствата на север от Междинната крепостна стена бяха открити и два сребърни наушника с позлата с извънредно положително равнище на непокътнатост. Намерени бяха и десетки железни предмети, свързани с всекидневието (обков, кухненски ножове, крепежни елементи) и защитата на оборудването (върхове на стрели, халки от ризница). Сред многочисления керамичен масив, оголен при изследванията през 2024 година, внимание заслужава и керамичен откъс от устието на съд, завършен като лице на създание с митичен генезис.
Ръководител на археологическите изследвания е Светлана Великова от Регионален исторически музей - Русе, а теоретичен съветник - доцент доктор Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей - Българска академия на науките, Филиал Велико Търново. Разкопките се направиха от експерти от Русенския музей, от Сливен и Павликени, от докторанти и студенти от Софийски университет „ Св. Климент Охридски ", Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ", от Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ", както и от Русенски университет „ Ангел Кънчев ". Археологическата акция бе финансирана след извоюван план по Програмата за теренни археологически изследвания и теренна консервация на Министерство на културата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ