Самият факт, че от няколко години си говорим само за

Самият факт, че от няколко години си приказваме единствено за 3% от Брутният вътрешен продукт в бюджета, значи съвсем сме вътре. Приехме за обикновено да имаме толкоз недостиг. Не си казвахме, че ни би трябвало уравновесен бюджет и единствено в рецесии да си разрешаваме подобен недостиг.

Това съобщи в ефира на Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов.

" Това, което излиза тези дни, не е нещо изключително коренно или шокиращо. Така или другояче докладът за бюджета, включва както отчитане на касова основа, по този начин и отчитане на начислена основа. Това се прави по този начин или другояче всяка година. Това е значимо, когато си приказваме за критерии за еврозоната ", посочи икономистът. 

" Европейска комисия с цел да реши дали една страна би трябвало да влезе в наказателна процедура по ексклузивен недостиг, тя взима недостига на начислена основа. Трябва да се види има ли подписани контракти, които са неплатени до 31 декември ", сподели той.

" Няколко години обаче подред когато видят, че имат остатък в бюджета, те могат да похарчат част от парите и да ги оставят за фискалния запас или да регистрират, че вършат някакъв мним разход, а парите да седят за следващата година.

Тези неща се пресмятат всяка година. Това е докладът за бюджета, което има отношение към критерия за влизане в еврозоната ", съобщи Богданов. 

" Няма драма в това. Умишлено се прави обаче политическа нервност ", разяснява той.

Хампарцумян с бомба пред БЛИЦ за България и Хърватия: И без да сме приели еврото...

" Левовете ще продължат да се обменят в евро доста време. Ще се ревизира и произходът на парите. Ако имаш огромна сума в кеш, ще би трябвало да докажеш от къде е, което е удар по сивия бранш ", разяснява икономистът.

" Тестът дали някой стопира еврото у нас, ще е краят на идващия месец ", съобщи той.

" Ако критериите са изпълнени, то тогава би трябвало да се желае от Европейска комисия конвергентен отчет. Ако не се желае подобен, отговорът на теста ви е явен. В момента обаче единствено си спекулираме и си приказваме, сътворяваме звук ", сподели Богданов. 

" Ив някои от заведенията, които аз навестявам, в първите дни на януари, имаше скок на цените с 10-20%. Без еврозона постигнахме най-високата инфлация от 30 години. Това стана предходната година. Винаги може и по-зле де ", сподели той.

" Инфлацията се въздейства от голям брой фактори - какво прави ЕЦБ примерно, когато имаме огромна кредитна интензивност, има взрив в цените на парцелите и работа за строителите. Тези пари къде излизат? Това се случва и сега.

Вдигаме ли заплати на държавни чиновници? Повишаваме ги. После те излизат на пазара с по-голяма покупателна мощ. Тогава фризьора и ресторантьора споделят " вие имате повече пари, за какво не ви желаеме повече " ", посочи той. 

По думите му взривът в туризма в Хърватия, е оказал напън върху цените. 

" В последните 25 години сме забогатели сензитивно, по тази причина и цените на всичко скачат ", посочи икономистът.

" Цените са свободни. Магазините могат в границите на деня даже да си вдигнат цените. Може в 11 сутринта да е една, а следобяд да е друга. Това не им е неразрешено. Не знаем какво ще стане след приемането на еврото. Ако има настояща конкуренция на пазара и регулатори, които наблюдават и се борят против критериите, тогава няма от какво да се опасяваме ", счита специалистът.

" Големият диалог е къде е България - дали е част от интегрирания общ обединен европейски пазар. Трябва да се види къде седи българската стопанска система и бизнес ", приключи Богданов.