Приключенията на едно 4-годишно дете и котката Рогоцветка в локдаун
Затварянето на всичко е побъркващо, само че един аспект все ни убягва, а точно – домашните животни, за които нашето непрекъснато наличие у дома може да бъде същински призрачен сън. И до момента в който ние, огромните, просто им се мотаем из местообитанията и ги ангажираме с в допълнение гушкане, а от време на време даже ги използваме като персонални терапевти, само че ненатрапчиво, то дребните им стопани не всеки път показват любовта си по допустими способи.
Ето, при нас от през вчерашния ден е затворена детската градина на щерка ми заради три потвърдени случая на Codid-19 и Рогоцветка към този момент изпраща отворени писма и подписки до ББ, НОЩ и всички други значими абревиатури с искане за незабавна анулация на Ковид!
Плюс безграничен достъп до разнообразни по мярка кутии и кашони с по някое друго топче вътре или най-малко с ресни.
Да, котката ни се споделя Рогоцветка, тъй като обичаните неща на щерка ми се оказват еднорозите и цветята (един ден, в случай че стартира да слуша метъл, ще й го напомням често) и тя сама сглоби името, още даже преди да вземем клетото животинче вкъщи.
Други имена, с които Елена кръщава кукли, плюшени животни и герои от приказките, които си съчинява: Тента, Мида, Иванчо, Жен Шен, Тайна. Голяма е веселба като стартират да се " омешват " в странните завършения, които им измисля.
А в този момент, за жалост, има прекалено много време за игра с тях и съвсем никакво за връзка със себеподобни.
Да се върнем на котката. Обядваме си ние с Елена, след това даже малко играем на удавници и спасители, оставям я, с цел да пакост киви, а тя повърхностно споделя:
" Ще отида да видя по какъв начин се оправя Рогоцветка в шкафа! "
Всъщност, добре се справяше котката. Не знам от кой момент е била вътре. Със сигурност избира да е затворена в долап за несигурно дълго време, в сравнение с да взе участие в пижаменото празненство, на което бе специфичен посетител сутринта...
С щерка ми сме в различни стаи известно време денем, с цел да мога да работя умерено, което дава невероятна независимост на въображението й, и едвам когато си взехме котка, разбрах цялостния смисъл на това. С рисунките по стените от дълго време съм ок, даже не правя възражение против приложенията, стикерите и фините ремонтни действия. Насилието над животни обаче ме смущава.
Още повече ме смущават двата въпроса, които 4-годишното ми момиче ми насочи преди три дни. " Мамо, когато стана на твоята възраст, коронавирусът дали ще е липсващ? "
" Колко време би трябвало да е затворена детската градина, с цел да спра да си припомням лицето на моята другарка Миленка? "
Всичката тази сила, която най-малките сега би трябвало да употребяват, с цел да опознават света, взаимоотношенията сред хората, личните си страсти, усеща и усещания, в новата пандемична обстановка е ориентирана неправилно. Прекалено стоене у дома, липса на контакти с други деца, липса на съответен учебен развой, самовглъбяване или вглъбяване в екрани.
Какво друго ни остава, с изключение на да пожелаем кураж на дребните момчета и девойки? И на техните домашни любимци!
Децата, най-големите жертви на пандемията
Ето, при нас от през вчерашния ден е затворена детската градина на щерка ми заради три потвърдени случая на Codid-19 и Рогоцветка към този момент изпраща отворени писма и подписки до ББ, НОЩ и всички други значими абревиатури с искане за незабавна анулация на Ковид!
Плюс безграничен достъп до разнообразни по мярка кутии и кашони с по някое друго топче вътре или най-малко с ресни.
Да, котката ни се споделя Рогоцветка, тъй като обичаните неща на щерка ми се оказват еднорозите и цветята (един ден, в случай че стартира да слуша метъл, ще й го напомням често) и тя сама сглоби името, още даже преди да вземем клетото животинче вкъщи.
Други имена, с които Елена кръщава кукли, плюшени животни и герои от приказките, които си съчинява: Тента, Мида, Иванчо, Жен Шен, Тайна. Голяма е веселба като стартират да се " омешват " в странните завършения, които им измисля.
А в този момент, за жалост, има прекалено много време за игра с тях и съвсем никакво за връзка със себеподобни.
Да се върнем на котката. Обядваме си ние с Елена, след това даже малко играем на удавници и спасители, оставям я, с цел да пакост киви, а тя повърхностно споделя:
" Ще отида да видя по какъв начин се оправя Рогоцветка в шкафа! "
Всъщност, добре се справяше котката. Не знам от кой момент е била вътре. Със сигурност избира да е затворена в долап за несигурно дълго време, в сравнение с да взе участие в пижаменото празненство, на което бе специфичен посетител сутринта...
С щерка ми сме в различни стаи известно време денем, с цел да мога да работя умерено, което дава невероятна независимост на въображението й, и едвам когато си взехме котка, разбрах цялостния смисъл на това. С рисунките по стените от дълго време съм ок, даже не правя възражение против приложенията, стикерите и фините ремонтни действия. Насилието над животни обаче ме смущава.
Още повече ме смущават двата въпроса, които 4-годишното ми момиче ми насочи преди три дни. " Мамо, когато стана на твоята възраст, коронавирусът дали ще е липсващ? "
" Колко време би трябвало да е затворена детската градина, с цел да спра да си припомням лицето на моята другарка Миленка? "
Всичката тази сила, която най-малките сега би трябвало да употребяват, с цел да опознават света, взаимоотношенията сред хората, личните си страсти, усеща и усещания, в новата пандемична обстановка е ориентирана неправилно. Прекалено стоене у дома, липса на контакти с други деца, липса на съответен учебен развой, самовглъбяване или вглъбяване в екрани.
Какво друго ни остава, с изключение на да пожелаем кураж на дребните момчета и девойки? И на техните домашни любимци!
Децата, най-големите жертви на пандемията
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ