Как заспиваме всъщност?
Заспиването е обикновен, само че към момента мистериозен развой. Дори и учените към момента се борят да схванат механизмите на мозъка, употребявани с цел да преминем от будно положение във фаза на неволен сън.
Според последните проучвания на невролози от Вашингтонския университет в Сейнт Луис в подготвителният стадий за сън – интервалът, когато сме в леглото, с изключено осветяване и затворени очи, постепенно „ отдалечавайки се ” от премеждията на деня – мозъчните талази демонстрират това, което е известно като алфа интензивност, нормално обвързвано с тиха бодрост. Именно в този интервал, мозъкът последователно се „ освобождава ” от външния свят.
След това, в някой решителен миг, влизаме в преходния интервал на сън, прочут като стадий 1. Мозъчните талази се забавят и минават в активност известна като тета интензивност, само че към момента се усещат и къси прояви на алфа интензивността. Точно тези прояви ни дават чувство, че към момента сме будни. Изследване, направено още през 1960 година демонстрира, че единствено 10% от хората, които се намират в стадий 1 на съня, декларират, че са били заспали.
Помислете за това, което се случва, когато задрямате до момента в който гледате филм: Вие си спомняте бегли подиуми много време преди да заспите изцяло. Тези фрагменти – подбрани по време на късите прояви на алфа интензивност в мозъка ви – ви дават чувство, че сте будни, въпреки че към този момент сте по пътя към Страната на сънищата.
Така мозъкът се придвижва към стадий 2. Началото на същинския не-REM сън настава когато изблиците на алфа интензивност умрат. (REM - Rapid Еye Мovement).
Всички учени са съгласни, че този стадий е към този момент сън, въпреки и към момента да не са изцяло сигурни. Същото изследване през 1960 година сочи, че към 60% от изследваните имат вяра, че са били заспали, когато се будят на стадий 2. Останалите 40% декларирали, че към момента не са били заспали.
Това съумява да се потвърди и в изследване от 2010 година, от страна на тайвански невролози. Те демонстрираха, че сънят в стадий 2 е обвързван с в допълнение понижаване на възприемането на външните дразнители. Въпреки че сме заспали, ние все можем да чуем една-две думи от разговора на кино лентата, който последователно избледнява.
Навлизаме във фаза на бездънен сън, позната като делта интензивност на мозъка. Това са стадий 3 и 4. Процесът по-късно се обръща и спящият влиза във етапа, наречена REM (Rapid Еye Мovement) – стадий, в който сънуваме. Периодът се споделя по този начин поради засиленото придвижване на очите, което се свързва с него. Това допуска, че най-малко дребна част от съня е развой подобен на гледането на филм.
Когато се намираме в стадий 1 и 2 е мъчно да се определим като заспали, само че се случва на 90%, когато минем в стадий 3 или 4. Това значи, че сме приключили прехода. От този миг ще прекараме остатъка от нощта въртейки се сред нe-REM стадии 2, 3 и 4 и REM фаза.
Заспиването в действителност може да се окаже сложна задача. При доста хора се получава противоположния резултат – колкото повече се пробват да заспят, толкоз по-трудно става и безсънието ги изтощава на идващия ден.
Разбира се, единствено мисълта за заспиване не е задоволителна да ни приспи, даже в множеството случаи тя ни държи будни. Ето за какво броенето на овце или насочването на мисълта към каквото и да е, с ниско прочувствено наличие, може да помогне на процеса на настъпване на съня. /Moreto.net
Според последните проучвания на невролози от Вашингтонския университет в Сейнт Луис в подготвителният стадий за сън – интервалът, когато сме в леглото, с изключено осветяване и затворени очи, постепенно „ отдалечавайки се ” от премеждията на деня – мозъчните талази демонстрират това, което е известно като алфа интензивност, нормално обвързвано с тиха бодрост. Именно в този интервал, мозъкът последователно се „ освобождава ” от външния свят.
След това, в някой решителен миг, влизаме в преходния интервал на сън, прочут като стадий 1. Мозъчните талази се забавят и минават в активност известна като тета интензивност, само че към момента се усещат и къси прояви на алфа интензивността. Точно тези прояви ни дават чувство, че към момента сме будни. Изследване, направено още през 1960 година демонстрира, че единствено 10% от хората, които се намират в стадий 1 на съня, декларират, че са били заспали.
Помислете за това, което се случва, когато задрямате до момента в който гледате филм: Вие си спомняте бегли подиуми много време преди да заспите изцяло. Тези фрагменти – подбрани по време на късите прояви на алфа интензивност в мозъка ви – ви дават чувство, че сте будни, въпреки че към този момент сте по пътя към Страната на сънищата.
Така мозъкът се придвижва към стадий 2. Началото на същинския не-REM сън настава когато изблиците на алфа интензивност умрат. (REM - Rapid Еye Мovement).
Всички учени са съгласни, че този стадий е към този момент сън, въпреки и към момента да не са изцяло сигурни. Същото изследване през 1960 година сочи, че към 60% от изследваните имат вяра, че са били заспали, когато се будят на стадий 2. Останалите 40% декларирали, че към момента не са били заспали.
Това съумява да се потвърди и в изследване от 2010 година, от страна на тайвански невролози. Те демонстрираха, че сънят в стадий 2 е обвързван с в допълнение понижаване на възприемането на външните дразнители. Въпреки че сме заспали, ние все можем да чуем една-две думи от разговора на кино лентата, който последователно избледнява.
Навлизаме във фаза на бездънен сън, позната като делта интензивност на мозъка. Това са стадий 3 и 4. Процесът по-късно се обръща и спящият влиза във етапа, наречена REM (Rapid Еye Мovement) – стадий, в който сънуваме. Периодът се споделя по този начин поради засиленото придвижване на очите, което се свързва с него. Това допуска, че най-малко дребна част от съня е развой подобен на гледането на филм.
Когато се намираме в стадий 1 и 2 е мъчно да се определим като заспали, само че се случва на 90%, когато минем в стадий 3 или 4. Това значи, че сме приключили прехода. От този миг ще прекараме остатъка от нощта въртейки се сред нe-REM стадии 2, 3 и 4 и REM фаза.
Заспиването в действителност може да се окаже сложна задача. При доста хора се получава противоположния резултат – колкото повече се пробват да заспят, толкоз по-трудно става и безсънието ги изтощава на идващия ден.
Разбира се, единствено мисълта за заспиване не е задоволителна да ни приспи, даже в множеството случаи тя ни държи будни. Ето за какво броенето на овце или насочването на мисълта към каквото и да е, с ниско прочувствено наличие, може да помогне на процеса на настъпване на съня. /Moreto.net
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ