Заплаха от наказание: Последната граната в джоба на Русия
Защо заместник-секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация се пробва да успокои Запада, казвайки, че Москва няма да намерения за потребление на нуклеарно оръжие даже в обезверена обстановка.
Някои от последните изказвания на заместник-председателя на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев са изненадващи. Това е меко казано. Но първо, няколко думи за това, което предшества най-новото от тях.
Онзи ден някогашният съветски президент реши да отговори на взаимното обществено предизвестие на президента на Съединени американски щати Джо Байдън и японския министър председател Фумио Кишида, че всяко допустимо потребление на нуклеарни оръжия от Русия в Украйна би означавало неприятелски акт против цялото човечество. Което, съгласно Байдън и Кишида, Москва с нищо няма да може да оправдае.
Байдън и Кишида - от дъб ли са паднали? Защо в действителност водачите на Съединените щати и Япония тъкмо през днешния ден внезапно станаха толкоз извънредно загрижени за вероятността военните дейности на територията на Украйна да прераснат в пълномащабен нуклеарен спор, че дружно взеха решение, преди да е станало прекомерно късно, да заплашват съществено Путин с пръсти? Като за начало – дипломатически?
Не, за всеки от нас е напълно явно, че в реалност на бюрата и на двамата създатели на страхотното предизвестие падат десетки доста съществени отчети от разнообразни американски и японски разузнавания и мозъчни тръстове за прекомерно бързата динамичност на протичащото се към Украйна. И от тези документи сигурно следва с цялостна сигурност, че спиралата на събитията тласка освен Киев, само че и Москва, все по-близо и по-близо до стената, зад която въпросът за хамлетовата драма е в цялостна ширина: „ Да бъдеш или да не бъдеш? ”.
На 12 януари формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова приказва по Първи канал по тази тематика, както следва:
„ Залозите са направени. Залозите са прекомерно високи. И Западът заложи всичко върху това (за Украйна - „ СП “). Тоест той няма какво повече да постави. Но колосалните залози би трябвало да бъдат подплатени с нещо. И тях ги обезпечават. Първото е осведомителното изпомпване. И второто е непрестанно възходящото доставяне с оръжие на Киев. "
Насрочената за 20 януари идната среща на министрите на защитата на Запада в американската авиобаза Рамщайн в Германия дава обещание да се трансформира в самобитен Рубикон в разгръщащата се руско-украинска борба. Вече е ясно, че в близко бъдеще Украйна ще получи танкове от своите съдружници. Единственият въпрос е по кое време тъкмо и какъв брой?
Няколкостотин, както упорства главнокомандващият на украинската войска военачалник Валерий Залужни? Или единствено няколко танкови полка или най-малко батальони, които Полша, Англия, Франция и Германия през днешния ден твърдо и взаимно дадоха обещание на Владимир Зеленски?
Всъщност в профил наподобява като началото на борба сред начинаещи улични хулигани:
- Ами пробвай, удари!
- О, ще го ударя!
- Опитай!
- И аз ще опитам!
От позиция на американския вестник The Hill, „ ние (Западът -„ СП “) желаеме Зеленски да завоюва. Но сигурно не желаеме Путин да загуби, в случай че това значи да го тласнем към нуклеарния борд. "
Същата обява цитира мнение на американското разузнаване, което развива тази концепция: „ Ако Русия стартира да губи тази война, има действителна заплаха Путин да изпадне в обезсърчение и да реши да употребява нуклеарно оръжие против Украйна “.
С други думи, светът като че ли към този момент съвсем сляпо гази по мочурливото военно-политическо тресавище, без да подозира каква неразбория го чака пагубното тресавище. От която никой не може да избяга. И всеки, трептящ от боязън, плахо предизвиква колегата да направи най-малко една крачка пред себе си, огъвайки се под тежестта на невижданата в историята отговорност.
Основното, което нашите върли врагове биха желали да отгатнат през днешния ден без никакво подозрение, е: „ Наистина ли Путин ще се реши? Ще реши ли, в случай че е належащо, самичък да изпрати човечеството в пъкъла, като натисне прословутия бутон на своето „ нуклеарно куфарче “?
Изглежда има доста хора в Съединени американски щати и Западна Европа, които не имат вяра в това. И по тази причина по-бързо, по-смело и по-рязко разпростират спиралата на ескалация в Украйна. Отдавна изоставили личните си обещания да не доставят нападателни типове оръжия на Киев. Да не им пука за всички „ червени линии “, които Кремъл на вятъра се пробва да начертае пред тях на бойното поле и към него.
Какво да вършим във все по-критична обстановка? Единственото нещо е някак и по някакъв метод да изясним на наглия зложелател, че към този момент сме получили сталинската си заповед № 227, по-известна във военната история като „ Нито крачка обратно! “. Ами в случай че стане - ръката няма да трепне. На първо място, несъмнено, Путин.
В последна сметка, каква орис чака жителя Путин в обстановка, която е изцяло невъзможна от негова и наша позиция, само че безусловно нужна от позиция на Запада: церемониален церемониал на победоносните войски на НАТО на Червения площад?
Затворническата килия в Хага за пандизчии с доживотни присъди, където през 2006 година умря някогашният президент на Федерална република Югославия Слободан Милошевич? Това е в най-хуманния случай.
А може и да се окаже - както със Саддам Хюсеин, който приключи дните си, в случай че си спомняте, на примката на бесилката. Или още по-лошо - както с полковник Кадафи, линчуван в родната си Либия от брутална навалица от скорошни лоялисти. Защото от дълго време и всички знаят: горко на победените!
Изхождайки от това, аз персонално безусловно не разбирам тези, които не имат вяра, че зад тила на Путин двама особено назначени офицери по целия свят носят „ нуклеарно куфарче “ непрекъснато и непрекъснато, а освен в името на хубав обред.
Въпросът е по какъв начин тъкмо да се вдъхне същата религия в неизбежността на тоталното отмъщение на Запада? Да го накараме най-малко да понижи скоростта в Украйна?
И тук е моментът да се върнем към нашия Дмитрий Анатолиевич. По-точно на реакцията му на предизвестието на Байдън и Кишида, че е безусловно неприемливо Русия да употребява нуклеарно оръжие при никакви условия.
Сигурен съм, че заместник-секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация реагира на опасенията на съперниците на Русия тъкмо противоположното на това, което би трябвало да се чуе в актуалната обстановка от виновен вътрешен политик. Смятате ли, че той твърдо и недвусмислено написа:
„ Да, господа, в случай че прекалите, ще ви ударим! Дори не се колебайте! Още по-добре четете Военната теория на Руската федерация през нощта. Или даже дружно с " Отче наш ".
Не, Медведев написа: „ Това е подобен колосален позор, че даже няма да разясня параноята към нуклеарните проекти на нашата страна. Помислете за това. Ръководителят на японското държавно управление, в позорен, предан възторг, приказва нелепости за Русия, предавайки паметта на стотици хиляди японци, изгорени в нуклеарния огън на Хирошима и Нагасаки ".
Защо Дмитрий Анатолиевич реши да успокои нашите съперници и с това в действителност им даде индулгенция да вършат каквото си наумят в Украйна? За да пораства целият този призрачен сън и даже да се уголемява там?
Напротив, в наш интерес е бързо да убедим целия свят, че обстановката към този момент е на прага. Как да го създадем?
Необходимо е и най-недоверчивият да потръпне от толкоз мимолетния лъх на гибелен студ. Като алтернатива, без да се криете от никого, намерено и тъкмо в този момент, даже преди идващия Рамщайн, да започнете да подготвяте нуклеарните си оръжия за действителна приложимост. Засега единствено на Нова Земля. Така да се каже „ с просветителна цел “. За уверение на прекомерно несериозния Запад.
Дори е допустимо - показателно е да се стартира незабавно разселване на мирното население от селищата Белушя Губа и Рогачево на този архипелаг.
В същото време да се разгласи, че Русия напуща мораториума върху нуклеарните опити, както в този момент се оказва, въведен от Михаил Горбачов през октомври 1991 година, е прекомерно несериозно. Това е още по-лесно, тъй като тази стъпка на страната ни беше едностранна.
След това бързо да денонсираме Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити, признат през 1996 година от Общото заседание на Организация на обединените нации и утвърден от Русия през 2000 година Освен това този документ към момента не е влезнал в действие, защото редица основни страни по този въпрос, отпред със Съединени американски щати, не последваха нашия образец.
Ако цялата тази защитна дипломация се провали, тогава да се направи първата същинска нуклеарна детонация на Нова Земля през последните десетилетия. Можете да взривите тактическо нуклеарно оръжие. Или можете да следвате съвета на някогашния пълководец на 58-ма войска, а в този момент народен представител от Държавната дума, генерал-лейтенант Андрей Гурулев.
Онзи ден този военачалник написа в своя канал в Telegram: „ Да стартираме с обновяване на тестванията за нуклеарни оръжия? Ако е по този начин, тогава както при Хрушчов: пуснете " кузкина майка " (предупредителна опасност, идиом, б.р.) на Нова Земля, тъй че цялата Земя да изтръпне. И за повторно да ударите капака на ковчега... "
" Но би трябвало ясно да посочите: още един път - и ще лети! Всички предпоставки са обикновено направени. Ракетите са окачени на самолети. Това е явно: авиацията е разпръсната. И тогава всичко е за това, за което е диалогът ", добави още генералът.
Съгласете се: това е нещо непосредствено противоположно на метода на мислене на Дмитрий Медведев за „ чудовищния позор “ и нашата „ параноя за нуклеарните проекти “. Не е параноя. Това е последната граната за боец, обкръжен в окопа му. За да не бъде покорен от празнуващите победа врагове.
От досието на " СП "
По предложение на Никита Хрушчов („ Ще ви покажем майката на Кузка! “) грандиозната термоядрена бомба с показател AН602, взривена от Съветския съюз на Нова Земля през 1961 година, остана в историята като „ кузкина майка “.
Капацитетът й беше оценен от специалисти на 58 мегатона в тротилов еквивалент. Това е към три хиляди пъти по-мощно от американската атомна бомба, хвърлена над Хирошима през 1945 година
Последствията от детонацията бяха ужасяващи. Сеизмична вълна обиколи земното кълбо три пъти. Светлинното излъчване е било в положение да аргументи изгаряния трета степен на разстояние от 100 километра. Ревът от детонацията се е чул в радиус от 800 километра. Заради йонизиращия резултат в Европа повече от час се следят разстройства в радиокомуникациите.
Тестът се оказа изненадващо чист. Радиоактивното лъчение в радиус от три километра от епицентъра два часа след детонацията е единствено 1 милирентген на час.
Превод: СМ
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Някои от последните изказвания на заместник-председателя на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев са изненадващи. Това е меко казано. Но първо, няколко думи за това, което предшества най-новото от тях.
Онзи ден някогашният съветски президент реши да отговори на взаимното обществено предизвестие на президента на Съединени американски щати Джо Байдън и японския министър председател Фумио Кишида, че всяко допустимо потребление на нуклеарни оръжия от Русия в Украйна би означавало неприятелски акт против цялото човечество. Което, съгласно Байдън и Кишида, Москва с нищо няма да може да оправдае.
Байдън и Кишида - от дъб ли са паднали? Защо в действителност водачите на Съединените щати и Япония тъкмо през днешния ден внезапно станаха толкоз извънредно загрижени за вероятността военните дейности на територията на Украйна да прераснат в пълномащабен нуклеарен спор, че дружно взеха решение, преди да е станало прекомерно късно, да заплашват съществено Путин с пръсти? Като за начало – дипломатически?
Не, за всеки от нас е напълно явно, че в реалност на бюрата и на двамата създатели на страхотното предизвестие падат десетки доста съществени отчети от разнообразни американски и японски разузнавания и мозъчни тръстове за прекомерно бързата динамичност на протичащото се към Украйна. И от тези документи сигурно следва с цялостна сигурност, че спиралата на събитията тласка освен Киев, само че и Москва, все по-близо и по-близо до стената, зад която въпросът за хамлетовата драма е в цялостна ширина: „ Да бъдеш или да не бъдеш? ”.
На 12 януари формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова приказва по Първи канал по тази тематика, както следва:
„ Залозите са направени. Залозите са прекомерно високи. И Западът заложи всичко върху това (за Украйна - „ СП “). Тоест той няма какво повече да постави. Но колосалните залози би трябвало да бъдат подплатени с нещо. И тях ги обезпечават. Първото е осведомителното изпомпване. И второто е непрестанно възходящото доставяне с оръжие на Киев. "
Насрочената за 20 януари идната среща на министрите на защитата на Запада в американската авиобаза Рамщайн в Германия дава обещание да се трансформира в самобитен Рубикон в разгръщащата се руско-украинска борба. Вече е ясно, че в близко бъдеще Украйна ще получи танкове от своите съдружници. Единственият въпрос е по кое време тъкмо и какъв брой?
Няколкостотин, както упорства главнокомандващият на украинската войска военачалник Валерий Залужни? Или единствено няколко танкови полка или най-малко батальони, които Полша, Англия, Франция и Германия през днешния ден твърдо и взаимно дадоха обещание на Владимир Зеленски?
Всъщност в профил наподобява като началото на борба сред начинаещи улични хулигани:
- Ами пробвай, удари!
- О, ще го ударя!
- Опитай!
- И аз ще опитам!
От позиция на американския вестник The Hill, „ ние (Западът -„ СП “) желаеме Зеленски да завоюва. Но сигурно не желаеме Путин да загуби, в случай че това значи да го тласнем към нуклеарния борд. "
Същата обява цитира мнение на американското разузнаване, което развива тази концепция: „ Ако Русия стартира да губи тази война, има действителна заплаха Путин да изпадне в обезсърчение и да реши да употребява нуклеарно оръжие против Украйна “.
С други думи, светът като че ли към този момент съвсем сляпо гази по мочурливото военно-политическо тресавище, без да подозира каква неразбория го чака пагубното тресавище. От която никой не може да избяга. И всеки, трептящ от боязън, плахо предизвиква колегата да направи най-малко една крачка пред себе си, огъвайки се под тежестта на невижданата в историята отговорност.
Основното, което нашите върли врагове биха желали да отгатнат през днешния ден без никакво подозрение, е: „ Наистина ли Путин ще се реши? Ще реши ли, в случай че е належащо, самичък да изпрати човечеството в пъкъла, като натисне прословутия бутон на своето „ нуклеарно куфарче “?
Изглежда има доста хора в Съединени американски щати и Западна Европа, които не имат вяра в това. И по тази причина по-бързо, по-смело и по-рязко разпростират спиралата на ескалация в Украйна. Отдавна изоставили личните си обещания да не доставят нападателни типове оръжия на Киев. Да не им пука за всички „ червени линии “, които Кремъл на вятъра се пробва да начертае пред тях на бойното поле и към него.
Какво да вършим във все по-критична обстановка? Единственото нещо е някак и по някакъв метод да изясним на наглия зложелател, че към този момент сме получили сталинската си заповед № 227, по-известна във военната история като „ Нито крачка обратно! “. Ами в случай че стане - ръката няма да трепне. На първо място, несъмнено, Путин.
В последна сметка, каква орис чака жителя Путин в обстановка, която е изцяло невъзможна от негова и наша позиция, само че безусловно нужна от позиция на Запада: церемониален церемониал на победоносните войски на НАТО на Червения площад?
Затворническата килия в Хага за пандизчии с доживотни присъди, където през 2006 година умря някогашният президент на Федерална република Югославия Слободан Милошевич? Това е в най-хуманния случай.
А може и да се окаже - както със Саддам Хюсеин, който приключи дните си, в случай че си спомняте, на примката на бесилката. Или още по-лошо - както с полковник Кадафи, линчуван в родната си Либия от брутална навалица от скорошни лоялисти. Защото от дълго време и всички знаят: горко на победените!
Изхождайки от това, аз персонално безусловно не разбирам тези, които не имат вяра, че зад тила на Путин двама особено назначени офицери по целия свят носят „ нуклеарно куфарче “ непрекъснато и непрекъснато, а освен в името на хубав обред.
Въпросът е по какъв начин тъкмо да се вдъхне същата религия в неизбежността на тоталното отмъщение на Запада? Да го накараме най-малко да понижи скоростта в Украйна?
И тук е моментът да се върнем към нашия Дмитрий Анатолиевич. По-точно на реакцията му на предизвестието на Байдън и Кишида, че е безусловно неприемливо Русия да употребява нуклеарно оръжие при никакви условия.
Сигурен съм, че заместник-секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация реагира на опасенията на съперниците на Русия тъкмо противоположното на това, което би трябвало да се чуе в актуалната обстановка от виновен вътрешен политик. Смятате ли, че той твърдо и недвусмислено написа:
„ Да, господа, в случай че прекалите, ще ви ударим! Дори не се колебайте! Още по-добре четете Военната теория на Руската федерация през нощта. Или даже дружно с " Отче наш ".
Не, Медведев написа: „ Това е подобен колосален позор, че даже няма да разясня параноята към нуклеарните проекти на нашата страна. Помислете за това. Ръководителят на японското държавно управление, в позорен, предан възторг, приказва нелепости за Русия, предавайки паметта на стотици хиляди японци, изгорени в нуклеарния огън на Хирошима и Нагасаки ".
Защо Дмитрий Анатолиевич реши да успокои нашите съперници и с това в действителност им даде индулгенция да вършат каквото си наумят в Украйна? За да пораства целият този призрачен сън и даже да се уголемява там?
Напротив, в наш интерес е бързо да убедим целия свят, че обстановката към този момент е на прага. Как да го създадем?
Необходимо е и най-недоверчивият да потръпне от толкоз мимолетния лъх на гибелен студ. Като алтернатива, без да се криете от никого, намерено и тъкмо в този момент, даже преди идващия Рамщайн, да започнете да подготвяте нуклеарните си оръжия за действителна приложимост. Засега единствено на Нова Земля. Така да се каже „ с просветителна цел “. За уверение на прекомерно несериозния Запад.
Дори е допустимо - показателно е да се стартира незабавно разселване на мирното население от селищата Белушя Губа и Рогачево на този архипелаг.
В същото време да се разгласи, че Русия напуща мораториума върху нуклеарните опити, както в този момент се оказва, въведен от Михаил Горбачов през октомври 1991 година, е прекомерно несериозно. Това е още по-лесно, тъй като тази стъпка на страната ни беше едностранна.
След това бързо да денонсираме Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити, признат през 1996 година от Общото заседание на Организация на обединените нации и утвърден от Русия през 2000 година Освен това този документ към момента не е влезнал в действие, защото редица основни страни по този въпрос, отпред със Съединени американски щати, не последваха нашия образец.
Ако цялата тази защитна дипломация се провали, тогава да се направи първата същинска нуклеарна детонация на Нова Земля през последните десетилетия. Можете да взривите тактическо нуклеарно оръжие. Или можете да следвате съвета на някогашния пълководец на 58-ма войска, а в този момент народен представител от Държавната дума, генерал-лейтенант Андрей Гурулев.
Онзи ден този военачалник написа в своя канал в Telegram: „ Да стартираме с обновяване на тестванията за нуклеарни оръжия? Ако е по този начин, тогава както при Хрушчов: пуснете " кузкина майка " (предупредителна опасност, идиом, б.р.) на Нова Земля, тъй че цялата Земя да изтръпне. И за повторно да ударите капака на ковчега... "
" Но би трябвало ясно да посочите: още един път - и ще лети! Всички предпоставки са обикновено направени. Ракетите са окачени на самолети. Това е явно: авиацията е разпръсната. И тогава всичко е за това, за което е диалогът ", добави още генералът.
Съгласете се: това е нещо непосредствено противоположно на метода на мислене на Дмитрий Медведев за „ чудовищния позор “ и нашата „ параноя за нуклеарните проекти “. Не е параноя. Това е последната граната за боец, обкръжен в окопа му. За да не бъде покорен от празнуващите победа врагове.
От досието на " СП "
По предложение на Никита Хрушчов („ Ще ви покажем майката на Кузка! “) грандиозната термоядрена бомба с показател AН602, взривена от Съветския съюз на Нова Земля през 1961 година, остана в историята като „ кузкина майка “.
Капацитетът й беше оценен от специалисти на 58 мегатона в тротилов еквивалент. Това е към три хиляди пъти по-мощно от американската атомна бомба, хвърлена над Хирошима през 1945 година
Последствията от детонацията бяха ужасяващи. Сеизмична вълна обиколи земното кълбо три пъти. Светлинното излъчване е било в положение да аргументи изгаряния трета степен на разстояние от 100 километра. Ревът от детонацията се е чул в радиус от 800 километра. Заради йонизиращия резултат в Европа повече от час се следят разстройства в радиокомуникациите.
Тестът се оказа изненадващо чист. Радиоактивното лъчение в радиус от три километра от епицентъра два часа след детонацията е единствено 1 милирентген на час.
Превод: СМ
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ