Американска трагедия. Към 110-ата годишнина от създаването на Федералния резерв на САЩ
Защо всички опити за одит на де факто частния финансов регулатор се провалиха?
На 23 декември 1913 година Конгресът на Съединени американски щати приема Закона за Федералния запас, а на същия ден американският президент Удроу Уилсън подписва закона. Така преди 110 години Америка откри своята Централна банка. През 1914 година Федералният запас на Съединени американски щати стартира работа.
Създаването на Федералния запас е събитие, което има решаващо въздействие върху хода на международната история и американската история. Внимателните историци показват, че незабавно след основаването на Федералния запас избухва Първата международна война.
И това не е инцидентно: създателите и притежателите на Федералния запас на Съединени американски щати бяха заинтересувани от международната война. Една от последните изявления по тази тематика е публикация на Дейвид Лифшулц, озаглавена
Статията стартира с думите:
Ако приказваме за историята на Съединените щати, тогава, съгласно патриотичните историци, политици и общественици на Америка, след основаването на Федералния запас страната е изгубила националния си суверенитет. Властта в страната мина към притежателите на Федералния запас на Съединени американски щати. И това се трансформира в същинска американска покруса, продължаваща към този момент 110 години.
Историята на основаването на Американската централна банка и разрушителната роля на Федералния запас за Америка и цялото човечество са разказани в доста творби както на американски, по този начин и на неамерикански създатели.
Те приказват за ролята на Федералния запас в започването както на Първата, по този начин и на Втората международна война и за тайното съдействие на Федералния запас с Третия райх. Също по този начин за това по какъв начин Федералният запас на Съединени американски щати способства за основаването на частична (непълна) аварийна система за частните банки, което предизвика икономическа рецесия през 1929 година, която скоро се трансформира в международна.
За намесата на Федералния запас в политическия живот на страната, за контрола върху медиите, образованието, културата и обществената сфера. За установяването на надзор над други страни откакто американският $ получи статута на международна валута на конференцията в Бретън Уудс (1944 г.).
За връзките на Федералния запас с дълбоката страна. Фактът, че забележителна част от акционерите на Федералния запас на Съединени американски щати въобще нямат нищо общо със Съединени американски щати. Че основаването и съществуването на Федералния запас опонира на американската конституция. и така нататък
Ще посоча единствено няколко книги, които разкриват тайните на Федералния запас и дават различна позиция за американската централна банка (различна от тази, която се постанова от медиите и множеството учебници по стопанска система, история и политически науки). Ето ги (посочена е датата на първото издание):
Юстас Мълинс. Тайните на Федералния запас, 1952 година
Мъри Ротбард. Делото против Федералния запас, 1994 година
Едуард Грифин. Създанието от остров Джекил: Втори взор към Федералния запас, 1994 година
Антъни Сътън. Конспирацията на Федералния запас, 1995 година
Рон Пол. Край на Фед, 2009 година
За всяка книга и всеки създател можем да приказваме дълго. Всички създатели са американци. Първият, който наруши заговора за безмълвие към Федералния запас, беше американският публицист и политически коментатор Юстас Мълинс (1923-2010). В началото на 40-50-те години. той работеше в библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати и имаше достъп до най-редките източници.
Книгата „ Тайните на системата на Федералния запас “ е написана от него бързо - през 1949-1950 година Всички издателства обаче изрично отхвърлят да разгласяват творбата. Едва през 1952 година с огромни компликации книгата е издадена в дребен тираж. Преведена е и на други езици. Но тя не беше необятно оповестена на никое място, беше основно „ самиздат “. В Германия изданието даже беше изгорено.
През 1985 година Юстас Мълинс разгласява книга-продължение, „ Световният ред: Изследване на хегемонията на паразитизма. “ През 1992 година книгата е разширена и оповестена под заглавието „ Световният ред: Нашите секрети владетели. “ Авторът счита, че Федералният запас и централните банки на други страни са инструмент на Световната система на Ротшилд, чиято централа е в Лондон.
Авторът отбелязва, че притежателите на системата на Федералния запас на Съединени американски щати са нетърпеливи да завземат властта в целия свят. За да създадат това, посредством централните банки на разнообразни страни под техен надзор, те ще подкопаят основите на държавната власт, ще подкопаят националната еднаквост (чрез налагането на „ всеобща просвета “), ще наложат полицейски режим и ще изградят световен концентрационен лагер. Много от догатките на Юстас Мълинс, поради които приживе беше наименуван „ теоретик на конспирацията “, в този момент обаче се сбъдват.
А ето и създателят на последната от гореспоменатите книги Рон Пол (роден през 1935 г.). Той е един от „ ветераните ” на Конгреса на Съединени американски щати, бил е член на Камарата на представителите от 1979 до 2013 година Два пъти се е кандидатирал за президент на Съединени американски щати (през 2008 година и 2012 г.). В продължение на доста години на Капитолийския рид Рон Пол упорства за цялостен одит на Федералния запас, а по-късно за цялостната и дефинитивна разпродажба на тази институция.
Като противоречаща на конституцията на Съединени американски щати и редовно ограбваща американците. Рон Пол подчертава върху обстоятелството, че Федералният запас на Съединени американски щати изкуствено основава инфлация. И това е незабележим налог за всеки жител на страната.
Основната цел и предопределение на Фед е да избави банките (особено най-големите), които стартират да „ потъват “ по време на рецесии. И те „ потъват “ заради това, че Федералният запас им разрешава да правят интервенции без цялостни запаси. Тоест банките могат да вършат пари от нищото. Рон Пол изяснява всичко това в книгата си Ending the Fed.
Бих желал да направя няколко точки по отношение на историята и настоящата позиция на Федералния запас на Съединени американски щати.
Хората, които се интересуват надълбоко от Федералния запас, евентуално си спомнят, че през 2012 година тематиката за вероятното закриване на Федералния запас на Съединени американски щати стартира горещо да се разисква в международните медии.
Някои специалисти настояват, че на 23 декември 2012 година Федералният запас ще би трябвало да спре своята „ печатна преса “. Това изказване се основава на обстоятелството, че съгласно американското законодателство срокът на годност на лиценз, или концесия, или „ харта “ (на британски - диаграма) не може да надвишава 99 години.
На 23 декември 1913 година Конгресът на Съединени американски щати приема Закона за Федералния запас, съгласно който трансферира пълномощията си във връзка с емисията на пари (те са избрани от Конституцията на САЩ) на организация, наречена Система на Федералния запас на Съединени американски щати. Но не вечно. И то за интервал. Който?
Експертите се обърнаха към текста на документа, признат от Конгреса на 23 декември 1913 година Раздел 4 от този закон (както е признат през 1913 г.) гласи, че пълномощията на банките на Федералния запас, които съставляват Федералния запас (има общо дванадесет), се дават за интервал от 20 години, т.е. до края на 1933 година
Беше планувано, че пълномощията могат да бъдат оттеглени по-рано от избрания период, в случай че Конгресът на Съединени американски щати одобри специфичен закон по този въпрос или в случай че Федералният запас наруши наредбите на закона от 1913 година За най-любопитните ще изтъквам този откъс от документа на британски: «To have succession for a period of twenty years from its organization unless it is sooner dissolved by an Act of Congress, or unless its franchise becomes forfeited by some violation of law» (P.L. 63-43, 38 STAT. 251, 12 USC 221). /„ Да има правоприемство за интервал от двадесет години от своята организация, в случай че не бъде разпусната по-рано с акт на Конгреса или в случай че нейните пълномощия не бъдат иззети заради нарушаване на закон ” (PL 63 -43, 38 STAT. 251, 12 USC 221)/. В закона от 1913 година въобще не се загатва за 99 години „ лиценз “.
Законът от 1913 година планува същите двадесет години, за които Конгресът на Съединени американски щати издава лицензи на Първата банка на Съединените щати (през 1791 г.) и Втората банка на Съединените щати (през 1816 г.). Бащите-основатели на Америка са били наясно какъв брой рисков е звярът, наименуван централна банка.
Ето за какво те записаха в конституцията на Съединени американски щати, че правото да издава пари принадлежи на Конгреса на Съединени американски щати. А тогавашният Конгрес на Съединени американски щати избра да държи централната банка на „ къса каишка “ с дължина от 20 години.
Спомням си, че тогава (през 2012 г.) имаше изявления, в които се споделяше, че сякаш през 1933 година тихомълком е направена корекция в Закона за Федералния запас, която отстранява 20-годишния интервал. Някои специалисти са склонни да имат вяра, че това е направено при новия президент Франклин Рузвелт в самото начало на 1933 година, когато той заема Белия дом след изборите.
По-конкретно, тази версия беше изложена в публикацията на Уейн Н. Крауткрамер, „ Федералният запас - неговият генезис, история и настояща тактика “. Той написа за ориста на закона от 1913 година:
На Франклин Рузвелт обаче приписват несъществуващи заслуги пред банкерите от Федералния запас. Моето изследване докара до отговора на въпроса за какво Федералният запас на Съединени американски щати не престана да съществува на 23 декември 2012 година Оказва се, че Американската централна банка е получила правото на „ величие “ при президента Калвин Кулидж (30-ти президент на Съединени американски щати, бил в Белия дом през 1923-1929 г.).
На 25 февруари 1927 година Конгресът на Съединени американски щати приема закон, наименуван Закон Макфадън (по името на републиканския конгресмен); той беше подписан от президента Кулидж същия ден. Той отстрани времевите ограничавания върху опцията на Федералния запас да емитира пари.
Тази наредба е отразена в кодекса на Съединени американски щати: 12U.SC § 341. Оригиналният текст на закона гласи: „ To have succession after February 25, 1927, until dissolved by Act of Congress or until forfeiture of franchise for violation of law. “ Много сходно на формулировката на закона от 1913 година, единствено без фразата „ за интервал от двадесет години “.
И по този начин, Федералният запас получи правото на „ величие “ преди 97 години. Но правото е условно. Освен в случай че Конгресът на Съединени американски щати не одобри различен закон. Или в случай че не бъдат открити нарушавания при използването на Закона за Федералния запас на Съединени американски щати.
Почти не е имало опити за цялостно унищожаване на Фед през 110-те години на неговото битие. С изключение на опита, изработен от Рон Пол (член на подкомисията по паричната политика) при започване на 2010 година Той вкарва H.R. 833, ; само че нито един от „ народните представители ” не посмя да се подпише под това предложение.
Но имаше няколко опита за понижаване на пълномощията на Федералната аварийна система. По-специално такива опити са направени от републиканеца Луис Томас Макфадън през 30-те години на предишния век; Републиканецът Райт Патман през 70-те години на предишния век; републиканецът Хенри Гонзалес през 90-те години; към този момент упоменатият Рон Пол през 90-те и нулевите години. Засега обаче нито един опит не е сполучлив, основно заради мощната политическа съпротива на национално равнище.
Що се отнася до опитите за определяне на нарушавания в активността на Федералния запас на Съединени американски щати, те бяха доста повече от страна на американските „ народни представители “. Те се демонстрираха под формата на претенции за цялостен одит на Федералния запас. Така през декември 1931 година конгресменът, представител на Пенсилвания, някогашен ръководител на комисията по банкиране и валута на Камарата на представителите (1920-1931 г.) Луис Томас Макфадън прикани Конгреса на Съединени американски щати да одитира Федералния запас.
Шест месеца по-късно, на 10 юни 1932 година, той изнася обширна тирада в Капитолия за Федералния запас, наричайки го Той още веднъж прикани за
Оттогава имаше доста опити да се реализира одит на Федералния запас. Но всички те приключиха с неуспех. Едва през 2011 година беше осъществен първият одит на Федералния запас в съвсем вековна история. Става въпрос за инспекция какъв брой заеми е отпуснала Американската централна банка и на кого по време на международната финансова рецесия от 2008-2009 година Тогава бяха разкрити някои от тайните на Федералния запас. Но повече за това идващия път.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед24345Проф. Нако Стефанов: Руско-турската освободителна война у нас изигра ролята на земеделска революцияАлтернативен Поглед34289Проф. Нако Стефанов: Наши и непознати сили желаят да трансфорат България в бойно полеАлтернативен Поглед97745Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед139237Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед14531Иван Таков: На Позитано-20 желаят да потопят положителните резултати от изборите в блатотоАлтернативен Поглед377249Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед139237Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед116647Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед101488Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед97745Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
На 23 декември 1913 година Конгресът на Съединени американски щати приема Закона за Федералния запас, а на същия ден американският президент Удроу Уилсън подписва закона. Така преди 110 години Америка откри своята Централна банка. През 1914 година Федералният запас на Съединени американски щати стартира работа.
Създаването на Федералния запас е събитие, което има решаващо въздействие върху хода на международната история и американската история. Внимателните историци показват, че незабавно след основаването на Федералния запас избухва Първата международна война.
И това не е инцидентно: създателите и притежателите на Федералния запас на Съединени американски щати бяха заинтересувани от международната война. Една от последните изявления по тази тематика е публикация на Дейвид Лифшулц, озаглавена
Статията стартира с думите:
Ако приказваме за историята на Съединените щати, тогава, съгласно патриотичните историци, политици и общественици на Америка, след основаването на Федералния запас страната е изгубила националния си суверенитет. Властта в страната мина към притежателите на Федералния запас на Съединени американски щати. И това се трансформира в същинска американска покруса, продължаваща към този момент 110 години.
Историята на основаването на Американската централна банка и разрушителната роля на Федералния запас за Америка и цялото човечество са разказани в доста творби както на американски, по този начин и на неамерикански създатели.
Те приказват за ролята на Федералния запас в започването както на Първата, по този начин и на Втората международна война и за тайното съдействие на Федералния запас с Третия райх. Също по този начин за това по какъв начин Федералният запас на Съединени американски щати способства за основаването на частична (непълна) аварийна система за частните банки, което предизвика икономическа рецесия през 1929 година, която скоро се трансформира в международна.
За намесата на Федералния запас в политическия живот на страната, за контрола върху медиите, образованието, културата и обществената сфера. За установяването на надзор над други страни откакто американският $ получи статута на международна валута на конференцията в Бретън Уудс (1944 г.).
За връзките на Федералния запас с дълбоката страна. Фактът, че забележителна част от акционерите на Федералния запас на Съединени американски щати въобще нямат нищо общо със Съединени американски щати. Че основаването и съществуването на Федералния запас опонира на американската конституция. и така нататък
Ще посоча единствено няколко книги, които разкриват тайните на Федералния запас и дават различна позиция за американската централна банка (различна от тази, която се постанова от медиите и множеството учебници по стопанска система, история и политически науки). Ето ги (посочена е датата на първото издание):
Юстас Мълинс. Тайните на Федералния запас, 1952 година
Мъри Ротбард. Делото против Федералния запас, 1994 година
Едуард Грифин. Създанието от остров Джекил: Втори взор към Федералния запас, 1994 година
Антъни Сътън. Конспирацията на Федералния запас, 1995 година
Рон Пол. Край на Фед, 2009 година
За всяка книга и всеки създател можем да приказваме дълго. Всички създатели са американци. Първият, който наруши заговора за безмълвие към Федералния запас, беше американският публицист и политически коментатор Юстас Мълинс (1923-2010). В началото на 40-50-те години. той работеше в библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати и имаше достъп до най-редките източници.
Книгата „ Тайните на системата на Федералния запас “ е написана от него бързо - през 1949-1950 година Всички издателства обаче изрично отхвърлят да разгласяват творбата. Едва през 1952 година с огромни компликации книгата е издадена в дребен тираж. Преведена е и на други езици. Но тя не беше необятно оповестена на никое място, беше основно „ самиздат “. В Германия изданието даже беше изгорено.
През 1985 година Юстас Мълинс разгласява книга-продължение, „ Световният ред: Изследване на хегемонията на паразитизма. “ През 1992 година книгата е разширена и оповестена под заглавието „ Световният ред: Нашите секрети владетели. “ Авторът счита, че Федералният запас и централните банки на други страни са инструмент на Световната система на Ротшилд, чиято централа е в Лондон.
Авторът отбелязва, че притежателите на системата на Федералния запас на Съединени американски щати са нетърпеливи да завземат властта в целия свят. За да създадат това, посредством централните банки на разнообразни страни под техен надзор, те ще подкопаят основите на държавната власт, ще подкопаят националната еднаквост (чрез налагането на „ всеобща просвета “), ще наложат полицейски режим и ще изградят световен концентрационен лагер. Много от догатките на Юстас Мълинс, поради които приживе беше наименуван „ теоретик на конспирацията “, в този момент обаче се сбъдват.
А ето и създателят на последната от гореспоменатите книги Рон Пол (роден през 1935 г.). Той е един от „ ветераните ” на Конгреса на Съединени американски щати, бил е член на Камарата на представителите от 1979 до 2013 година Два пъти се е кандидатирал за президент на Съединени американски щати (през 2008 година и 2012 г.). В продължение на доста години на Капитолийския рид Рон Пол упорства за цялостен одит на Федералния запас, а по-късно за цялостната и дефинитивна разпродажба на тази институция.
Като противоречаща на конституцията на Съединени американски щати и редовно ограбваща американците. Рон Пол подчертава върху обстоятелството, че Федералният запас на Съединени американски щати изкуствено основава инфлация. И това е незабележим налог за всеки жител на страната.
Основната цел и предопределение на Фед е да избави банките (особено най-големите), които стартират да „ потъват “ по време на рецесии. И те „ потъват “ заради това, че Федералният запас им разрешава да правят интервенции без цялостни запаси. Тоест банките могат да вършат пари от нищото. Рон Пол изяснява всичко това в книгата си Ending the Fed.
Бих желал да направя няколко точки по отношение на историята и настоящата позиция на Федералния запас на Съединени американски щати.
Хората, които се интересуват надълбоко от Федералния запас, евентуално си спомнят, че през 2012 година тематиката за вероятното закриване на Федералния запас на Съединени американски щати стартира горещо да се разисква в международните медии.
Някои специалисти настояват, че на 23 декември 2012 година Федералният запас ще би трябвало да спре своята „ печатна преса “. Това изказване се основава на обстоятелството, че съгласно американското законодателство срокът на годност на лиценз, или концесия, или „ харта “ (на британски - диаграма) не може да надвишава 99 години.
На 23 декември 1913 година Конгресът на Съединени американски щати приема Закона за Федералния запас, съгласно който трансферира пълномощията си във връзка с емисията на пари (те са избрани от Конституцията на САЩ) на организация, наречена Система на Федералния запас на Съединени американски щати. Но не вечно. И то за интервал. Който?
Експертите се обърнаха към текста на документа, признат от Конгреса на 23 декември 1913 година Раздел 4 от този закон (както е признат през 1913 г.) гласи, че пълномощията на банките на Федералния запас, които съставляват Федералния запас (има общо дванадесет), се дават за интервал от 20 години, т.е. до края на 1933 година
Беше планувано, че пълномощията могат да бъдат оттеглени по-рано от избрания период, в случай че Конгресът на Съединени американски щати одобри специфичен закон по този въпрос или в случай че Федералният запас наруши наредбите на закона от 1913 година За най-любопитните ще изтъквам този откъс от документа на британски: «To have succession for a period of twenty years from its organization unless it is sooner dissolved by an Act of Congress, or unless its franchise becomes forfeited by some violation of law» (P.L. 63-43, 38 STAT. 251, 12 USC 221). /„ Да има правоприемство за интервал от двадесет години от своята организация, в случай че не бъде разпусната по-рано с акт на Конгреса или в случай че нейните пълномощия не бъдат иззети заради нарушаване на закон ” (PL 63 -43, 38 STAT. 251, 12 USC 221)/. В закона от 1913 година въобще не се загатва за 99 години „ лиценз “.
Законът от 1913 година планува същите двадесет години, за които Конгресът на Съединени американски щати издава лицензи на Първата банка на Съединените щати (през 1791 г.) и Втората банка на Съединените щати (през 1816 г.). Бащите-основатели на Америка са били наясно какъв брой рисков е звярът, наименуван централна банка.
Ето за какво те записаха в конституцията на Съединени американски щати, че правото да издава пари принадлежи на Конгреса на Съединени американски щати. А тогавашният Конгрес на Съединени американски щати избра да държи централната банка на „ къса каишка “ с дължина от 20 години.
Спомням си, че тогава (през 2012 г.) имаше изявления, в които се споделяше, че сякаш през 1933 година тихомълком е направена корекция в Закона за Федералния запас, която отстранява 20-годишния интервал. Някои специалисти са склонни да имат вяра, че това е направено при новия президент Франклин Рузвелт в самото начало на 1933 година, когато той заема Белия дом след изборите.
По-конкретно, тази версия беше изложена в публикацията на Уейн Н. Крауткрамер, „ Федералният запас - неговият генезис, история и настояща тактика “. Той написа за ориста на закона от 1913 година:
На Франклин Рузвелт обаче приписват несъществуващи заслуги пред банкерите от Федералния запас. Моето изследване докара до отговора на въпроса за какво Федералният запас на Съединени американски щати не престана да съществува на 23 декември 2012 година Оказва се, че Американската централна банка е получила правото на „ величие “ при президента Калвин Кулидж (30-ти президент на Съединени американски щати, бил в Белия дом през 1923-1929 г.).
На 25 февруари 1927 година Конгресът на Съединени американски щати приема закон, наименуван Закон Макфадън (по името на републиканския конгресмен); той беше подписан от президента Кулидж същия ден. Той отстрани времевите ограничавания върху опцията на Федералния запас да емитира пари.
Тази наредба е отразена в кодекса на Съединени американски щати: 12U.SC § 341. Оригиналният текст на закона гласи: „ To have succession after February 25, 1927, until dissolved by Act of Congress or until forfeiture of franchise for violation of law. “ Много сходно на формулировката на закона от 1913 година, единствено без фразата „ за интервал от двадесет години “.
И по този начин, Федералният запас получи правото на „ величие “ преди 97 години. Но правото е условно. Освен в случай че Конгресът на Съединени американски щати не одобри различен закон. Или в случай че не бъдат открити нарушавания при използването на Закона за Федералния запас на Съединени американски щати.
Почти не е имало опити за цялостно унищожаване на Фед през 110-те години на неговото битие. С изключение на опита, изработен от Рон Пол (член на подкомисията по паричната политика) при започване на 2010 година Той вкарва H.R. 833, ; само че нито един от „ народните представители ” не посмя да се подпише под това предложение.
Но имаше няколко опита за понижаване на пълномощията на Федералната аварийна система. По-специално такива опити са направени от републиканеца Луис Томас Макфадън през 30-те години на предишния век; Републиканецът Райт Патман през 70-те години на предишния век; републиканецът Хенри Гонзалес през 90-те години; към този момент упоменатият Рон Пол през 90-те и нулевите години. Засега обаче нито един опит не е сполучлив, основно заради мощната политическа съпротива на национално равнище.
Що се отнася до опитите за определяне на нарушавания в активността на Федералния запас на Съединени американски щати, те бяха доста повече от страна на американските „ народни представители “. Те се демонстрираха под формата на претенции за цялостен одит на Федералния запас. Така през декември 1931 година конгресменът, представител на Пенсилвания, някогашен ръководител на комисията по банкиране и валута на Камарата на представителите (1920-1931 г.) Луис Томас Макфадън прикани Конгреса на Съединени американски щати да одитира Федералния запас.
Шест месеца по-късно, на 10 юни 1932 година, той изнася обширна тирада в Капитолия за Федералния запас, наричайки го Той още веднъж прикани за
Оттогава имаше доста опити да се реализира одит на Федералния запас. Но всички те приключиха с неуспех. Едва през 2011 година беше осъществен първият одит на Федералния запас в съвсем вековна история. Става въпрос за инспекция какъв брой заеми е отпуснала Американската централна банка и на кого по време на международната финансова рецесия от 2008-2009 година Тогава бяха разкрити някои от тайните на Федералния запас. Но повече за това идващия път.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед24345Проф. Нако Стефанов: Руско-турската освободителна война у нас изигра ролята на земеделска революцияАлтернативен Поглед34289Проф. Нако Стефанов: Наши и непознати сили желаят да трансфорат България в бойно полеАлтернативен Поглед97745Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед139237Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед14531Иван Таков: На Позитано-20 желаят да потопят положителните резултати от изборите в блатотоАлтернативен Поглед377249Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед139237Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед116647Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед101488Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед97745Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ