Теодора Пеева: Управляващите не признават, че има проблем със свободата на словото
Защо вестник " Сега " няма да разгласява политическа реклама за идните избори, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ Теодора Пеева, основен редактор на вестник " Сега ".
„ В един миг всяка медия би трябвало да направи избор сред това дали да пази до дъно ползите на своите читатели, жертвайки някакви финансови приходи , тъй като за всички е ясно, че изборите нормално са златно време за медиите, изключително в тази извънредно тежка финансова и икономическа конюнктура, когато няма реклама, или да направи компромис със своите правила и да се изложи пред своите читатели. През последните години претендентите преотстъпиха правото да изричат позиция от тяхно име на пиари, медийни съветници и хора, които нямат нищо общо с действителната политика. В резултат на интервютата се трансформират в нечитаемо четиво, цялостно с клишета и лозунги. Представете си единствено по какъв начин едни пиари пишат клишета и лозунги в едно изявление и вие нямате опция да ги репликирате пред своите читатели. Така че ние предпочетохме да не се излагаме и да не взимаме пари за такива. То е ясно, на всеки човек, че това е платено и че няма смисъл даже да го прочете, единствено на пиарите не е ясно. И предпочетохме да поносим финансови загуби, само че в последна сметка да останем правилни на своите правила.
Опити за н амесата в наличието и неуместните въпроси
„ Говорим за изявленията, които се подават с въпроси, които са написани от самите пресцентрове и даже със заглавия. На предишните избори стигнахме до искания, в които се желае да не се пипа заглавие, да не се пипа подзаглавие, даже да не се сменя фотография. За всичко това ние медиите носим виновност, тъй като, с цел да ескалира дотам претенцията на партиите, ние сме разрешили последователно струпване във времето, правейки взаимни отстъпки.
Ако погледнете сегашната акция, ще видите, че ние имаме монолози. Няма директен конфликт, даже когато това е належащо. Навремето имаше доста зрелищни диспути сред водачите на партиите, сред главните претенденти, сред водачи на листи, в които се дискутираха напълно съответни въпроси. Тази възприета норма, наложена от партията, която ръководи от 10 години насам, да се води монолог и да не се взе участие в пряк конфликт, а да се облъчва популацията с някакви послания, които доста постоянно се разминават с действителността, това се постанова от десетилетие. И някак всички политици видяха, че това им е доста преференциално. Извън партиите, които са в очевидна съпротива или са на ръба на четирите % и имат интерес да провокират скандал и да се отличат, всички други се движат в това русло. Това демонстрира отношението към гласоподавателя. Очевидно вървим към утежняване на политическия разговор по време на предизборна акция, изключително при разговора с гласоподавателя, а в този момент, поради обстановката с вируса, това е още по-трудно, само че политиците не желаят да употребяват медиите, макар че в този момент е моментът за това. Ние предложихме безвъзмездна изява на в сички – на политиците , които имат какво да кажат и са подготвени да създадат това без ограничавания за тематики и въпроси. Интересно е, че никой до момента не е изискал да отговори на най-критичните и най-острите въпроси и против това да се появи безплатно в изданието ни . “
Новите рекомендации на „ Репортери без граница “
„ За да решиш един проблем, би трябвало да признаеш, че го има. Това, което се случва през последните години, е, че ръководещите не признават, че има проблем със свободата на словото. Напротив, тях ги устройва клопката, в който са вкарани медиите. Защото, когато най-големият ти рекламодател е страната, тя има задоволително лостове да въздейства върху всяка една политика, която медията реши да предприеме, има задоволително лостове за санкции. А при тези, които са самостоятелни от държавно финансиране, се търсят други способи за напън. Било през публицистите, вие споменахте за случая с моя сътрудник, когато той беше привикан за разпит за изпратени въпроси до пресцентъра на Министерство на вътрешните работи. Такова знамение няма на никое място по света. Друг тип напън – към издателите, посредством данъчни инспекции и тъй наречените. И откакто ти не признаваш, че има проблем със свободата на медиите, тъй като теб те устройват послушни медии , а не справедливи, няма по какъв начин да има решение на този проблем. Взимат се решения, от които няма никакъв смисъл. И последното изявление на „ Репортери без граница “ беше в този смисъл, че нещата, които се подхващат законодателно, нямат резултат и не биха могли да имат. “
Чуйте повече в звуковия файл.
„ В един миг всяка медия би трябвало да направи избор сред това дали да пази до дъно ползите на своите читатели, жертвайки някакви финансови приходи , тъй като за всички е ясно, че изборите нормално са златно време за медиите, изключително в тази извънредно тежка финансова и икономическа конюнктура, когато няма реклама, или да направи компромис със своите правила и да се изложи пред своите читатели. През последните години претендентите преотстъпиха правото да изричат позиция от тяхно име на пиари, медийни съветници и хора, които нямат нищо общо с действителната политика. В резултат на интервютата се трансформират в нечитаемо четиво, цялостно с клишета и лозунги. Представете си единствено по какъв начин едни пиари пишат клишета и лозунги в едно изявление и вие нямате опция да ги репликирате пред своите читатели. Така че ние предпочетохме да не се излагаме и да не взимаме пари за такива. То е ясно, на всеки човек, че това е платено и че няма смисъл даже да го прочете, единствено на пиарите не е ясно. И предпочетохме да поносим финансови загуби, само че в последна сметка да останем правилни на своите правила.
Опити за н амесата в наличието и неуместните въпроси
„ Говорим за изявленията, които се подават с въпроси, които са написани от самите пресцентрове и даже със заглавия. На предишните избори стигнахме до искания, в които се желае да не се пипа заглавие, да не се пипа подзаглавие, даже да не се сменя фотография. За всичко това ние медиите носим виновност, тъй като, с цел да ескалира дотам претенцията на партиите, ние сме разрешили последователно струпване във времето, правейки взаимни отстъпки.
Ако погледнете сегашната акция, ще видите, че ние имаме монолози. Няма директен конфликт, даже когато това е належащо. Навремето имаше доста зрелищни диспути сред водачите на партиите, сред главните претенденти, сред водачи на листи, в които се дискутираха напълно съответни въпроси. Тази възприета норма, наложена от партията, която ръководи от 10 години насам, да се води монолог и да не се взе участие в пряк конфликт, а да се облъчва популацията с някакви послания, които доста постоянно се разминават с действителността, това се постанова от десетилетие. И някак всички политици видяха, че това им е доста преференциално. Извън партиите, които са в очевидна съпротива или са на ръба на четирите % и имат интерес да провокират скандал и да се отличат, всички други се движат в това русло. Това демонстрира отношението към гласоподавателя. Очевидно вървим към утежняване на политическия разговор по време на предизборна акция, изключително при разговора с гласоподавателя, а в този момент, поради обстановката с вируса, това е още по-трудно, само че политиците не желаят да употребяват медиите, макар че в този момент е моментът за това. Ние предложихме безвъзмездна изява на в сички – на политиците , които имат какво да кажат и са подготвени да създадат това без ограничавания за тематики и въпроси. Интересно е, че никой до момента не е изискал да отговори на най-критичните и най-острите въпроси и против това да се появи безплатно в изданието ни . “
Новите рекомендации на „ Репортери без граница “
„ За да решиш един проблем, би трябвало да признаеш, че го има. Това, което се случва през последните години, е, че ръководещите не признават, че има проблем със свободата на словото. Напротив, тях ги устройва клопката, в който са вкарани медиите. Защото, когато най-големият ти рекламодател е страната, тя има задоволително лостове да въздейства върху всяка една политика, която медията реши да предприеме, има задоволително лостове за санкции. А при тези, които са самостоятелни от държавно финансиране, се търсят други способи за напън. Било през публицистите, вие споменахте за случая с моя сътрудник, когато той беше привикан за разпит за изпратени въпроси до пресцентъра на Министерство на вътрешните работи. Такова знамение няма на никое място по света. Друг тип напън – към издателите, посредством данъчни инспекции и тъй наречените. И откакто ти не признаваш, че има проблем със свободата на медиите, тъй като теб те устройват послушни медии , а не справедливи, няма по какъв начин да има решение на този проблем. Взимат се решения, от които няма никакъв смисъл. И последното изявление на „ Репортери без граница “ беше в този смисъл, че нещата, които се подхващат законодателно, нямат резултат и не биха могли да имат. “
Чуйте повече в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ