Защо сръбският президент Вучич нарича косовския премиер малкия Зеленски и

Защо сръбският президент Вучич назовава косовския министър председател " дребния Зеленски " и дали следващото дрънчене на оръжие към Северно Косово е по-тревожно от досегашните? Ето защо тъкмо става дума.

Разделеният град Митровица в Северно Косово

Напрежението сред Сърбия и Косово още веднъж притегля вниманието.. Ето защо става дума.

Защо се приказва за Северно Косово?

Тази област включва района северно от река Ибър в Косово. Четирите общини там са обитаеми съвсем напълно от етнически сърби, които не признават независимостта на Косово. Те поддържат близки връзки със Сърбия, но имат 10 обезпечени места в косовския парламент, както и по двама министри във всяко държавно управление. От края на войната за самостоятелност на Косово през 1999-а година управляващите в Прищина по този начин и не са успявали в никакъв случай да придобият цялостен надзор над региона.
Редакцията предлага
Това състояние на Северно Косово, в което живеят към 60 000 души, го трансформира в зона на безвластие, в същински парадайс за нарушителите и крадците. Всички водещи политици от Северно Косово без изключение са съдружници на сръбския президент Александър Вучич. Същевременно сърбите изпитват дълбоко вкоренено недоверие към държавното управление в Прищина. То се укрепва и от постоянното изпращане на специфични полицейски сили в района под предлога за битка с тамошната престъпност.

Какъв е мотивът за настоящия спор?

. Организирайки се онлайн, те съумяват единствено за минути да блокират целия район - пътища и контролно-пропускателни пунктове. В момента митингите им са против ареста на някогашен служител на реда, обвинен в " тероризъм ". Косовската прокуратура го упреква, че е направил бомбено нападение в изборната комисия в Северна Митровица.

Сърбите искаха да предотвратят провеждането на локални избори в района, които станаха нужни откакто всички сръбски политици се отдръпнаха от косовските институции при започване на ноември. Четиримата кметове от Северно Косово също подадоха оставки. Няколкостотин сръбски служители на реда напуснаха косовските органи на реда, същото направиха и сръбските съдии, които към този момент не работят в Северно Косово.

Бойкотът на сръбските институции бе подхванат в отговор на желанието на косовския министър председател Албин Курти да забрани сръбските регистрационни номера в Косово и да наложи замяната им с косовски. За Курти това бе кардинален въпрос на взаимност, защото Сърбия не признава косовските номера. За Вучич и за Сърбия пък това е подготовка за " етническо пречистване ".

Шефът на европейската дипломация Жозеп Борел на среща в Брюксел със сръбския президент Вучич и с косовския министър председател Курти

Междувременно Прищина отсрочи локалните избори, както и промяната на регистрационните номера на колите - евентуално под натиска на Европейския съюз и на първо място на Съединени американски щати. Сега Западът упорства и Сърбия да направи стъпки за намаление на напрежението. Изгледи за това обаче няма.

Може ли Сърбия в действителност да изпрати армията?

Това се счита за малко евентуално. В последите години Вучич нееднократно е привеждал сръбските елементи в " нараснала бойна подготвеност " и е изпращал бойци покрай границата с Косово. Тази седмица от Белград оповестиха, че желаят да изпратят на косовска територия служители на реда и бойци.

Тази опция е планувана в резолюция на Организация на обединените нации от 1999-а година, когато Сърбия де факто капитулира след войната в Косово и бомбардировките на НАТО. Според тази резолюция Белград има право да изпрати " няколкостотин ” представители на органите на реда назад в Косово - само че единствено след утвърждението на интернационалната мироопазваща задача KFOR.

Вучич намерено споделя, че предлагането му евентуално ще бъде отхвърлено. Затова анализатори от Белград декларират, че дейностите на сръбския президент са единствено с пропагандна цел. Но даже Вучич действително да обмисля военно нахлуване в Косово, то евентуално би било безсмислено, тъй като ще докара до директна борба с интернационалните полицейски и военни сили, ситуирани в Косово.

Има ли решение на спора?

Не напълно, даже в случай че Западът в последна сметка окаже по-голям напън. Позициите на страните са безапелационни: В Белград не биха желали " в никакъв случай " да договарят за признаването на " отцепването в нарушаване на интернационалното право ". В Прищина отвръщат, че договарянията с някогашните " сръбски окупатори " имат смисъл единствено в случай че най-после последва признание.

Над 100 страни признават Косово като самостоятелна страна, в това число 22 от 27-те страни членки на Европейски Съюз. Косово не може да стане член на Организация на обединените нации без единодушието на Сърбия, защото сътрудниците на Белград - Русия и Китай - имат право на несъгласие в Съвета за сигурност.

Мостът на Ибър в разделения град Митровица

" Перспективата за Европейски Съюз " би трябвало да послужи като стръв за двете страни. Засега обаче. Сърбия публично е страна кандидатка за участие в Европейски Съюз, само че договарянията вървят постепенно. Косово даже няма статут на страна кандидатка, само че счита да го изиска още тази година.

Как въздейства на спора войната в Украйна?

От февруари насам има опасения, че Русия може да употребява околните си връзки със, с цел да открие " непряк фронт " на Балканите. Косовският министър-председател Албин Курти също се тормози от тази вероятност: сходно на Русия, и в Сърбия мечтаят да възстановят " сръбския свят " в района. Сръбският президент Вучич отвърна със забележката, че Курти се държи като " дребен Зеленски ".

Картите на Вучич несъмнено са по-слаби., с което провокира недоволството на Европейски Съюз. Според социологическите изследвания над 80 % от сърбите отхвърлят тези наказания против " братска страна ". Сърбия е подвластна освен от съветския газ, само че и от съветската поддръжка по въпроса за Косово.

От друга страна, сръбската стопанска система е напълно насочена към Запада. Само немските компании обезпечават към 75 000 работни места в Сърбия.