„Защо пък само касови филми?“ и „Как определяш кой филм

„ Защо пък единствено касови филми? “ и „ Как определяш кой филм е касов? “ са двата въпроса, които ми се задават най-често в края на всяка година, в която съм правил такава ранглиста до момента. И на двата въпроса има елементарни отговори.

Защо върша ранглиста единствено от касови филми ли? Ами тъй като е друго. Защото най-малко в три четвърти от годишните кино ранглисти ще откриете едни и същи заглавия като Call Me By Your Name, половината от които даже не са стигнали до българските киноекрани под формата на освен това от 2-3 извънредни прожекции по дребните арткина в столицата.

Защото не обичам да виждам читателите ми от утопичен фундамент, на какъвто се слагат множеството кино критици, страдащи от общоприети форми на снобизъм и академична надменност. И не на последно място, тъй като измежду филмите по киносалоните в страната ни, на инат на апокалиптичните показа, постоянно прокарвани в общественото пространство от упоменатите в предходното изречение сноби, задоволително постоянно има положителни заглавия, с цел да бъде българинът киноман, даже и да не посещава ежемесечно дребните арткина в София.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА НИ 10-ТЕ НАЙ-ДОБРИ КАСОВИ ХИТА В КИНОТО ЗА 2017

Що се отнася до втория въпрос, критерият за филмите, които могат да попаднат в персоналната ми ранглиста, е елементарен: бюджетът им би трябвало да надвишава сумата от 50 милиона $. Точно поради този по този начин заложен аршин тук не съм присъединил някои от обичаните ми заглавия за годината като „ Късметът на Логан “ или „ Джон Уик: Част втора “ и отново поради това класацията ми стартира с хорър филм, който не е „ То “ макар забележителния комерсиален триумф на акомодацията по романа на Стивън Кинг.