Руски експерт: Навални иска да управлява Русия, трябва да плати цената
Защо Навални реши да се върне в Русия, където го чакат правосъдни каузи и евентуално затвор, а не остана да се любува на спокоен живот в Германия, която самият той дефинира като „ страхотна страна “? Отговорът идва от Александър Баунов, политически наблюдаващ и основен редактор на уеб страницата на Москавския център „ Карнеги ”.
„ Защото той в действителност желае да ръководи Русия. За да ръководи Русия би трябвало да заплати цена, която елементарният опозиционер, демократичен публицист или критик не е подготвен да заплати. Не става дума за правото да подлага на критика Путин. Аз да вземем за пример мога да подлагам на критика Путин колкото си желая. Това е безвредно занятие. Опасно е да се бориш с Путин за власт. Ако Навални беше останал в чужбина, щеше да се трансформира в човек, който назовават „ критик на Путин “. Всъщност западната преса го назовава тъкмо по този начин. Той не е критик на Путин, а желае да стане негов противник “, уточни Баунов.
Според Баунов силата на Алексей Навални е в умеенето му да нападна мощните.
„ Съдбата, отравянето, покушението го изведоха по-бързо, в сравнение с самият той мислеше, на най-високото ниво на опълчване. На това ниво той трябваше да избере дали да продължи да нападна мощните или да остане в сигурност. Оставайки в сигурност обаче, той евентуално щеше да изгуби тази своя мощ “.
В последната си публикация Александър Баунов написа, че всичко, което съветските управляващи подхващат във връзка с Навални след идването му от Германия, способства за неговото героизиране и митологизиране. Възниква въпросът за какво го вършат.
„ Едно от обясненията, както написах в публикацията, която цитирахте, е, че престанаха да възприемат Навални само като вътрешен проблем. В негово лице към този момент виждат инструмент на външна експанзия “.
Отношенията сред Алексей Навални и представителите на съветския политически хайлайф не постоянно са били напълно враждебни. Историята помни и случаи на взаимно преференциално съдействие. Така да вземем за пример през 2013 година Навални взе участие в политически сюжет, чиято последна цел е избирането на Сергей Собянин за кмет на Москва.
„ Помним, че Навални беше формален противник на Собянин на изборите за московски кмет през 2013 година И то откакто оглави митингите през 2011-2012 година и откакто се пробваха да го вкарат в пандиза в град Киров за шикалкавене. Не му доближиха обаче гласове на общински депутати, с цел да се записва като претендент. Тогава по команда от Кремъл общинските депутати от ръководещата партия „ Единна Русия “ му помогнаха с гласовете си да се записва. В оня миг, преди седем години, казусът „ Навални “ се решаваше по подобен метод. Използваха го в личните си сюжети “.
Основен сценарист на вътрешнополитическите процеси по това време е тогавашният първи заместник-ръководител на президентската администрация и сегашен ръководител на Държавната Дума Вячеслав Володин. Идеята му е била Собянин да завоюва изборите против мощен претендент, а опозиционно настроените гласоподаватели да не останат с чувството, че са им натрапили кмет без да се интересуват от мнението им. Определени представители на политическата класа са употребявали Навални против противниците си в междуособните си битки за власт.
„ Знаем да вземем за пример, че една от най-успешните офанзиви на Навални беше против Дмитрий Медведев - човек, който беше недолюбван освен от народа, само че и доста хора от управлението на страната. Мисля, че доста представители на режима се зарадваха, че Навални сполучливо разобличи Дмитрий Медведев, неговите дворци, имущество, схеми за замогване “.
Навални е бил преференциален на Кремъл и в качеството си на инструмент за делене на опозицията.
„ Това е човек, който постоянно се е борил за ролята на едноличен и неоспорим водач на съветската съпротива. Готов е бил да се бори с другите опозиционери още по-яростно, в сравнение с с представителите на режима. В продължение на доста години фигурата на Навални по-скоро е разделяла съветската съпротива и недоволните от Путин жители, тъй като е бил подготвен да сплоти опозицията само към себе си. Това е вождистки вид опозиционер “.
Тъй като Навални се изживява като опция на Путин, той е враждебно надъхан към всички останали евентуални други възможности.
„ Той не е правил разлика сред служителите, които се стремят да запазят режима, и служителите, които по принцип са подготвени да вземат участие в реформирането му от вътрешната страна. Смятал е, че вторите са доста по-вредни от първите “.
От казаното дотук излиза наяве, че политическите упоритости на Алексей Навални са огромни. Каква обаче е политическата му тежест сега и може ли задържането му да провокира всеобщи митинги в Русия? „ Каквато и да е политическата му тежест сега, волята за групови опозиционни дейности е доста по-малка, в сравнение с през 2018 и 2019 година През 2013-та политическата му тежест не беше огромна. Поне не по-голяма, в сравнение с е сега, само че когато го осъдиха, в центъра на Москва изцяло непринудено пристигнаха доста политически осъзнати, млади, стимулирани и заможни хора. В момента не виждаме сходно нещо. Това обаче не е директно обвързвано с политическата му тежест, а с общата конюнктура през 2020 година Ако тази година пандемията отмине и животът се върне до някаква степен в предходните рамки, то може би ще нарасне волята за групови политически дейности “.
Рейтингът на Алексей Навални е сред 2 и 4%. Може ли той да бъде действителна опасност за властта на Владимир Путин?
„ Рейтингът в властническата страна не отразява действителността, тъй като действителният рейтинг е резултат от някаква конкуренция, която тук отсъства. Путин не се намира в едно електорално пространство с Навални, не се конкурира с него, по тази причина рейтингите им не могат да бъдат сравнявани. Путин основава рейтинга си с едни принадлежности, Навални - с други. Тези рейтинги се основават в паралелни светове, в разнообразни пространства. Ако тези светове обаче се съединят и властническата система стартира да се разрушава, основният опозиционер може да притегли част от рейтинга на първото лице “, уточни Баунов.
„ Защото той в действителност желае да ръководи Русия. За да ръководи Русия би трябвало да заплати цена, която елементарният опозиционер, демократичен публицист или критик не е подготвен да заплати. Не става дума за правото да подлага на критика Путин. Аз да вземем за пример мога да подлагам на критика Путин колкото си желая. Това е безвредно занятие. Опасно е да се бориш с Путин за власт. Ако Навални беше останал в чужбина, щеше да се трансформира в човек, който назовават „ критик на Путин “. Всъщност западната преса го назовава тъкмо по този начин. Той не е критик на Путин, а желае да стане негов противник “, уточни Баунов.
Според Баунов силата на Алексей Навални е в умеенето му да нападна мощните.
„ Съдбата, отравянето, покушението го изведоха по-бързо, в сравнение с самият той мислеше, на най-високото ниво на опълчване. На това ниво той трябваше да избере дали да продължи да нападна мощните или да остане в сигурност. Оставайки в сигурност обаче, той евентуално щеше да изгуби тази своя мощ “.
В последната си публикация Александър Баунов написа, че всичко, което съветските управляващи подхващат във връзка с Навални след идването му от Германия, способства за неговото героизиране и митологизиране. Възниква въпросът за какво го вършат.
„ Едно от обясненията, както написах в публикацията, която цитирахте, е, че престанаха да възприемат Навални само като вътрешен проблем. В негово лице към този момент виждат инструмент на външна експанзия “.
Отношенията сред Алексей Навални и представителите на съветския политически хайлайф не постоянно са били напълно враждебни. Историята помни и случаи на взаимно преференциално съдействие. Така да вземем за пример през 2013 година Навални взе участие в политически сюжет, чиято последна цел е избирането на Сергей Собянин за кмет на Москва.
„ Помним, че Навални беше формален противник на Собянин на изборите за московски кмет през 2013 година И то откакто оглави митингите през 2011-2012 година и откакто се пробваха да го вкарат в пандиза в град Киров за шикалкавене. Не му доближиха обаче гласове на общински депутати, с цел да се записва като претендент. Тогава по команда от Кремъл общинските депутати от ръководещата партия „ Единна Русия “ му помогнаха с гласовете си да се записва. В оня миг, преди седем години, казусът „ Навални “ се решаваше по подобен метод. Използваха го в личните си сюжети “.
Основен сценарист на вътрешнополитическите процеси по това време е тогавашният първи заместник-ръководител на президентската администрация и сегашен ръководител на Държавната Дума Вячеслав Володин. Идеята му е била Собянин да завоюва изборите против мощен претендент, а опозиционно настроените гласоподаватели да не останат с чувството, че са им натрапили кмет без да се интересуват от мнението им. Определени представители на политическата класа са употребявали Навални против противниците си в междуособните си битки за власт.
„ Знаем да вземем за пример, че една от най-успешните офанзиви на Навални беше против Дмитрий Медведев - човек, който беше недолюбван освен от народа, само че и доста хора от управлението на страната. Мисля, че доста представители на режима се зарадваха, че Навални сполучливо разобличи Дмитрий Медведев, неговите дворци, имущество, схеми за замогване “.
Навални е бил преференциален на Кремъл и в качеството си на инструмент за делене на опозицията.
„ Това е човек, който постоянно се е борил за ролята на едноличен и неоспорим водач на съветската съпротива. Готов е бил да се бори с другите опозиционери още по-яростно, в сравнение с с представителите на режима. В продължение на доста години фигурата на Навални по-скоро е разделяла съветската съпротива и недоволните от Путин жители, тъй като е бил подготвен да сплоти опозицията само към себе си. Това е вождистки вид опозиционер “.
Тъй като Навални се изживява като опция на Путин, той е враждебно надъхан към всички останали евентуални други възможности.
„ Той не е правил разлика сред служителите, които се стремят да запазят режима, и служителите, които по принцип са подготвени да вземат участие в реформирането му от вътрешната страна. Смятал е, че вторите са доста по-вредни от първите “.
От казаното дотук излиза наяве, че политическите упоритости на Алексей Навални са огромни. Каква обаче е политическата му тежест сега и може ли задържането му да провокира всеобщи митинги в Русия? „ Каквато и да е политическата му тежест сега, волята за групови опозиционни дейности е доста по-малка, в сравнение с през 2018 и 2019 година През 2013-та политическата му тежест не беше огромна. Поне не по-голяма, в сравнение с е сега, само че когато го осъдиха, в центъра на Москва изцяло непринудено пристигнаха доста политически осъзнати, млади, стимулирани и заможни хора. В момента не виждаме сходно нещо. Това обаче не е директно обвързвано с политическата му тежест, а с общата конюнктура през 2020 година Ако тази година пандемията отмине и животът се върне до някаква степен в предходните рамки, то може би ще нарасне волята за групови политически дейности “.
Рейтингът на Алексей Навални е сред 2 и 4%. Може ли той да бъде действителна опасност за властта на Владимир Путин?
„ Рейтингът в властническата страна не отразява действителността, тъй като действителният рейтинг е резултат от някаква конкуренция, която тук отсъства. Путин не се намира в едно електорално пространство с Навални, не се конкурира с него, по тази причина рейтингите им не могат да бъдат сравнявани. Путин основава рейтинга си с едни принадлежности, Навални - с други. Тези рейтинги се основават в паралелни светове, в разнообразни пространства. Ако тези светове обаче се съединят и властническата система стартира да се разрушава, основният опозиционер може да притегли част от рейтинга на първото лице “, уточни Баунов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ