Какво не знаете за човешкото тяло
Защо като ви ритнат сред краката усещате болежка в корема?
Едва ли има мъж, който да не го е изпитвал и надали има някой, който да не се е запитвал „ Защо? “. Причината е в тестисите и техния генезис. Те в началото се образуват в корема, покрай стомаха и бъбреците. Нервните пътища и кръвоносните съдове остават свързани към това място, даже след слизането на тестисите. Така когато ритнете някой мъж сред краката, болката минава към корема, а от там към гръбначния дирек.
Освен мощната болежка, доста мъже усещат и гадене. Това се дължи на отприщването на съчувствителната нервна система и от толеранса на организма зависи степента на гадене. В последна сметка чувството по никакъв начин, но по никакъв начин не е прелестно.
Почти невероятно е да се погъделичкате сами
Оказва се, че в действителност е много мъчно да се погъделичкате сами, тъй като мозъкът ви чака вашите дейности. Малкият мозък е този, който дава отговор за придвижванията на тялото и може да разграничи предстоящите от непредвидените чувства, като по този метод отчасти или даже изцяло ги пренебрегва. Накратко казано, не можете да се погъделичкате, тъй като липсва детайла на изненадата и мозъкът ви разполага с задоволително информация, с цел да планува протичащото се.
Какво съставляват храчките?
Снимка: myhousecallmd.com
Белите, неприятно миришещи храчки, които от време на време усещате в гърлото си се назовават тонзилолити, съставляват лепкава слуз, мъртви кафези и бактерии и се образуват в сливиците. Когато мъртвите кафези и слуз се втвърдят, образуват жълтеникавобели храчки. Те се срещат постоянно както при децата, по този начин и при възрастните, само че постоянно са признак и за възпалени сливици и някои други болести. Излседвания демонстрират, че хората с извадени сливици съвсем не създават храчки.
Какво провокира мускулната тресчица?
В началото на 20-ти век се появява изказванието, че тази характерна мускулна тресчица, която се появява след физическо натоварване се дължи на натрупването на млечна киселина в мускулите по време на огромно натоварване, когато кислородът не е задоволителен. Защо това да не е по този начин? Ами става известно, че в действителност мускулната тресчица се предизвиква от микрофрактури в самите мускулни кафези. Това се случва, когато правите придвижвания, с които мускулите ви не са привикнали или прекалите с натоварването. Именно заради това при многократни повторения може да забележите, че мускулната тресчица понижава и даже изчезва. Дори да сте привикнали към избрани придвижвания, в случай че ги измененията доста, има огромен късмет още веднъж да получите мускулна тресчица.
Около 85% от хората издишват единствено през едната ноздра на носа си
Изненадващо, само че доста хора издишват единствено през едната ноздра, а не през двете по едно и също време. Също толкоз забавно е, че интервалът, през който се сменят ноздрите е непрекъснат – към 4 часа. Това става с помощта на възбудима тъкан в носа, която е сходна на тази при пениса и клитора. Тази тъкан се уголемява в едната ноздра и се свива в другата, през която издишвате. Това през коя ноздра дишате въздейства доста върху цялото ви тяло и мозъка.
Едно изследване от 1988г. демонстрира, че дишането през дясната ноздра доста покачва равнищата на глюкоза в кръвта, а дишането през лявата има противоположния резултат. Друго изследване от 1993г. демонстрира, че през дясната ноздра употребявате доста повече О2, в сравнение с през лявата. Година по-късно учените схващат, че когато дишате с лявата ноздра, дясната половина на мозъка ви, която дава отговор за творчеството, е по-активна и преобладаваща и противоположното.
В червата на естествения човешки организъм има 100 трилиона бактерии
Човешките вътрешности съдържат 10 пъти повече кафези, в сравнение с съставляват тялото. До момента на раждането, червата ни са стерилни, а през първата година от живота ни стартират да се развиват бактерии и други микроби. В скорошно проучване учени от Германия, Брюксел, Пекин, Дания, Испания, Франция и Англия се заемат да опишат всички микроби в човешките вътрешности и съумяват. Имайки поради какъв брой подвластни сме от тези микроби, това проучване може да докара до забележителен прогрес в медицината. Открити са над 1000 преобладаващи типа, като в един естествен човешки организъм са открити към 160 от тях. Голяма част от тези 1000 са с незнайна функционалност. Тези бактерии оказват помощ при храносмилането, дават ни витамини и ни пазят от непознати патогени. Липсата на някои от тях води до съществени заболявания като болест на Крон, колит и даже наднормено тегло.
По езика няма зони с разнообразни вкусови рецептори
Противно на известното изказване, езикът в действителност няма разнообразни зони с вкусови рецептори за обособените усети. Този мит се ражда когато психологът от Харвард Едуин Боринг прави неправилен превод на немски текст от 1901г., озаглавен „ Zur Psychophysik des Geschmackssinnes “. Оригиналът е написан от немския академик Д. П. Ханиг и разказва неговото изследване върху четирите съществени усета (днес те са пет). Той тествал върху хора главните усети по другите елементи на езика и съумял да начертае карта за това къде другите вкусови чувства са най-силни. Всъщност всеки вкусов рецептор може да усети всеки усет, малко или доста. Това къде чувството за усет е по-силно зависи от гъстотата и разположението на вкусовите рецептори по езика, а те са разнообразни при всеки човек и се трансформират с възрастта. Този мит добива необятна известност през 70-те години на предишния век и е оживял до през днешния ден. Учените въпреки всичко решили да ревизират тази работа. Открили че вкусовите рецептори по другите елементи на езика са с друга плътност и в композиция с обонянието, въздействат друго на усета, затова по езика няма обособени вкусови зони.
Какво съставляват гурелите?
Гурелите са формирани от прахуляк, кръвни кафези и кожни кафези смесени със слуз от конюктивата и субстанция от мастните жлези по ръба на клепачите. Тези мастни жлези изпускат секрет, който оказва помощ за по-плътното затваряне на очите, насочва сълзите, тъй че да не се стичат по бузите ви и поддържа очите влажни. Докато сте будни, сълзите и мигането на очите предотвратяват задържането на гурели. Когато спите обаче очите ви са затворени и нищо не пречи на жълтеникавата субстанция да се натрупва в ъгълчетата на очите ви, където до сутринта засъхва.
Защо носът ви протича в студеното време?
За един естествен ден нормално носът на човек създава към литър слузеста течност. Повечето от нея минава през гърлото и отива непосредствено в стомаха, незабележимо за нас. Когато на открито е студено обаче, вдишваме леден въздух, който доста усилва количеството течност и тя излиза от носа ви. Това се случва тъй като организмът ви реагира на студа и кръвоснабдяването в носа се усилва, с цел да поддържа телесната ви температура. По този метод и студеният въздух се стопля преди да стигне до дробовете. Един от страничните резултати на този развой е, че увеличеното кръвоснабдяване също по този начин кара жлезите да създават повече течност.
Защо хълцаме?
Дълги години за хълцането е било известно доста малко, само че през днешния ден науката е съумяла да откри пояснение. Когато хълцате диафрагмата и близките мускули се свиват, карайки ви да погълнете внезапно въздух. Светкавично, след 35 милисекунди, горният отвор на ларинкса се затваря и от там идва характерният хълцукащ тон. Ако хълцате повече от 6-7 пъти има огромна възможност това да продължи много дълго. Рекордът за най-дълго хълцане е цели 68 години, подложен от американеца Чарлз Озбърн, който хълцал по 40 пъти в минута. Интересно, че злополучният човечец е живял цели 97 години.
Хълцането нормално се предизвиква от разширението на стомаха, в случай че сте яли прекомерно доста, пили сте газирани питиета или сте погълнали въздух. Хълцането като развой няма никаква потребна функционалност и някои считат, че е излишък от първичен инстикт, чиято функционалност и значение от дълго време сме изгубили.
Лекове за хълцавицата има всевъзможни – задържане на дъха, кихане, дишане в торбичка, пиянство на вода със запушени уши и нос, дърпане на езика, напън върху очите, неочаквана нерешителност и ястие на захар. Една чаша вода нормално би могла да е изцяло задоволителна.
Защо се прозяваме?
Прозяването е несъзнателен инстикт, който ни кара да поемаме внезапно и надълбоко въздух. Знаем, че е несъзнателен, тъй като се случва още преди да сме се родили. Изследвания демонстрират, че даже 11-седмичен зародиш се прозява в утробата на майка си. В една прозявка вземат участие доста елементи от тялото. Първо отваряме необятно уста, с цел да поемем допустимо най-вече въздух. Когато вдишаме въздухът изпълва дробовете ни. Стомашните мускули се свиват, а диафрагмата слиза надолу. Накрая издишваме част от въздуха.
Според една от теориите тялото ни се прозява, с цел да получи повече О2 и да изхвърли насъбрания въглероден диоксид. Това обаче не изяснява за какво при дефицит на О2, да вземем за пример при тежко физическо натоварване, не се прозяваме повече. Друга доктрина гласи, че прозявката идва още от нашите антични прародители, които по този метод показвали зъбите си и се сравнявали с останалите. В речниците пък като причина за прозяването са посочени, унесеност, досада и отмалялост. Макар това да е по този начин до някаква степен, не изяснява за какво да вземем за пример спортистите се прозяват тъкмо преди огромно съревнование.
В последна сметка никой не може да изясни прозяването, само че знаем някои забавни обстоятелства. Една прозявка продължава към 6 секунди и по време на нея пулсът се форсира с 30%. Половината от хората, които видят някой да се прозява, в границите на 5 минути също се прозяват.
Човекът има повече от пет сетива
Оказва се, че имаме най-малко девет сетива, а множеството учени даже считат, че броят им надвишава 20. За разяснение, под осезание се схваща всяка система, която се състои от група сетивни кафези, които реагират на характерен физически феномен и дават отговор на избрана група райони в мозъка, където сигналите се получават и обработват.
Ето ги и тях: зрение, слух, подушване, усет, усещане, апетит, жадност, сърбеж, термочувствителност (способността да усещаме горещо и студено), проприоцепция (способността да усещате къде се намират другите елементи на тялото ви по отношение на останалите), чувство за напрежение (в мускулите), еквилиброцепция (усещане за баланс), рецептори за разширение на кръвоносните съдове (често извършител на главоболие), хеморецептори (усещане за хормони и субстанции, произлизащи от кръвта, магниторецепция (способността да усещате електромагнитни полета) и чувство за време. За последното се водят разногласия, защото не е открит нито един механизъм в човешкото тяло, посредством който да възприемаме времето, само че всички знаем, че то си върви.
