Защо е велик човекът? Защото е създал втора природа? Защото

Защо е популярен индивидът? Защото е основал втора природа? Защото е задвижил съвсем галактически сили? Защото за напълно малко време е превзел планетата и е разкрил прозорец към Вселената? Не! Защото все пак е оживял и има желание да оцелее и по-нататък. Така мисля, сподели огромният съветски публицист в диалог за човечеството в този момент и в бъдеще, за фантастиката и науката, за книгите си и себе си...

- Борис Натанович, в какъв свят живеем? По какво наподобява и по какво се разграничава от този, който си представяхте преди няколко десетилетия?

- Колко десетилетия желаете да сложа в сметката? Две? Четири? Аз съм човек на възраст и мога да сложа шест. Бедата е в това, че ми е мъчно да осъждам за смяната на света. Затова пък добре знам, че към този момент доста години пребивавам в страна, каквато в никакъв случай не съм могъл да си показва. Преди 30 година в никакъв приказен разказ за бъдещето не бих си разрешил да си показва Русия, в която през днешния ден давам сходно изявление, без да се преценявам с редактори, цензура и изобщо с неуморимото шефство. На всичко от горната страна това става на портативния преносим компютър, откакто преди малко бях изплувал от интернет, където търсех – и открих! - създателя на „ блатния ” романс „ Алени карамфили ”. 

Както и преди 30 години, моята страна - и светът също, са цялостни с гадости, хората се изтезават и убиват един различен, бъдещето е забулено с рискова пелена, петролната рецесия надвисва още веднъж, а термоядреният синтез и до момента не е усвоен. А не щеш ли към този момент се задава и ислямисткият фактор... Новият свят не е добър, не е комфортен, не е прелъстителен. 

Но! Материално обезпечените хора станаха повече. Повече са колите, храната, компютрите, туристите. Всеки е с мобилен телефон – евентуално даже във всяко африканско село. Богатите страни позахранват бедните – не доста обилно, само че гратис. В целия цивилизован свят може да се живее на обществени помощи – по този начин, както не са мечтали голите и гладните през по-миналия век. „ Прогресът се движи нанякъде, другари, въпреки и постепенно, само че популярност богу! ” (от романа на Аркадий и Борис Стругацки „ Времето на дъжда “, 1967 – бел. ред.). Horrible dictu, само че в публичното схващане визията за войната „ като продължение на политиката и стопанската система с други средства ” последователно изчезва: политиците все по-често избират да купуват, вместо да убиват, а за елементарните хора войната последователно губи ореола на героичното, сантиментално „ същинско мъжко занятие ”. Това провокира естественото неодобрение на господата генерали и войнстващите патриоти. 

Светът към този момент не е разграничен (засега?) на две непримирими обединения, пътя към потребителското общество поемат от ден на ден страни – даже Русия, даже инатливият Китай помръднаха от мъртвата точка на обществения застой и на Земята останаха всичко на всичко две тоталитарни руини – Куба и КНДР. Нравственият напредък, както постоянно, не бърза, само че общественият е явен, а научно-техническият надвишава всякакво въображение: човек като че ли се ражда във века на парата и електричеството, живее в епохата на атома и електрониката, а старостта посреща в джунглите на непостижимата информатика и всеобщата цифровизация. В детството си е бил в положение някак да измайстори радиоапарат, въпреки и най-простия, през днешния ден на нищо сходно не е кадърен - с изключение на с тъга, и то криво-ляво, да се оправи с някакъв iPhone, с който внучето се оправя, както дядо му със запарването на чай.

- Изглежда днешният ден няма нищо общо със света на духовно извисените хора от цикъла „ XXII век ”, който създадохте през 60-те години. Според вас е настъпило „ тържеството на Закона на авантата ”. Какво имате поради?

- „ Законът на авантата ” е полушеговито наименование на изцяло сериозния принцип на битие на хомо сапиенс: „ Постигане на оптимално угаждане на потребностите с минимални старания ”. Съгласете се, че не звучи доста героично, а пошличко. В него няма нито достойнство, нито възторг. Маймунски принцип. Но като се замислим, целият ни напредък се гради на него. Именно той ни е измъкнал от пещерите и през епохата на робството и феодализма, на първата индустриална гражданска война, през века на парата и електричеството, на атома и електрониката ни е довлякъл до днешния свят. При това силата му изобщо не е намаляла, а продължава да ни тегли по-нататък, единствено че потребностите стават все по-изтънчени, а „ минималните старания ” – все по-изкусни и енергопоглъщащи. Не виждам нищо неприятно в това. Не може да се търси положително или неприятно в закон на природата. Законът работи – това е ситуацията.

Ако стане знамение и в миналото попаднем в „ XXII век “, законът ще работи и там, само че потребностите към този момент няма да са материални: Възпитаният човек ще счита за висша приятност в живота си сполучливия креативен труд и потребностите му ще бъдат съсредоточени точно в тази област. А по отношение на напъните, багра се, че те ще минат в категорията на чистата фантастика. Никак не мога да се съглася с това, че „ днешният ден няма нищо общо с „ XXII век “. Нали Възпитаният човек (в нашия смисъл на думата) не се храни с мечти. Той постоянно е съществувал измежду нас, съществува и през днешния ден, освен това като предписание във тип на цели креативен колективи, обединени от обща задача - в едни „ островчета на бъдещето ”, които най-вероятно в никакъв случай няма да се осъществят.

- А ще се случи ли това, което пишете в един разказ: „ Само простаците считат, че машината не е способна да победи индивида в интелектуално стълкновение ”? До какво ще докара?

- В играта на шах индивидът към този момент загуби от машината. И очевидно реванш няма да има. Разбира се, това не е отговор на въпроса „ Може ли машината да мисли? ”, само че наранява достолепието на хомо сапиенс и изобщо ни изправя нащрек. Нито за секунда не се колебая: изкуственият разсъдък ще бъде основан. Като начало би трябвало единствено да разберем какво е интелектът изобщо и човешкият разсъдък в частност. След това работата ще тръгне като по масло. В вероятност е основаването на Земята на нова раса рационални същества с безусловно непозната за нас душeвност, мъчно разбираема социология и най-вероятно ръководена не от закона на авантата, а от някакъв различен, напълно недосегаем за нас принцип. За нравствеността на носителите на изкуствен интелект изобщо не приказвам: нищо не знам за това и нищо по-определено не съм кадърен да си показва. Обикновено се допуска, че изкуствените интелекти ще бъдат основани като “висококвалифициран работен добитък ”. Може би, може би. Само че от опит е добре известно: в случай че дадена концепция е ясно и вярно дефинирана, рано или късно ще бъде осъществена. А това значи, че изкуствен интелект, интелектуално и прочувствено сходен на хомо сапиенс, ще бъде основан. И евентуално това ще бъде краят на еволюцията на индивида като тип и началото на еволюцията на нова раса рационални същества.

- В книгите си доста пъти сте „ били ” на други планети. Завиждате ли благородно на първия човек, който ще стъпи на Марс? Кога съгласно вас ще стане това и какво ще ни донесе?

- Не изпитвам никаква злоба, единствено състрадание и боязън за него. Разбирам, че това ще бъде огромна победа за научно-техническия напредък, само че не съм сигурен, че човечеството през днешния ден има потребност от такива победи. Струва ми се, че когато на Земята стотици милиони хора са измъчвани от апетит, мизерия, заболявания и незнание, е съвсем незаконно разсипничество да се хвърлят трилиони за преодоляването на Космоса. Според мен то не може да бъде целесъобразно нито с неизбежните попътни научно-технически открития, нито – още по-малко - със съображения за авторитет. Главното е на Земята. И дълго още ще бъде на Земята – може би постоянно.

- Вие сякаш не очаквате с огромно вдъхновение възможната среща на индивида с извънземни същества. Трябва ли да се опасяваме – в случай че ги има?

- Реално можем да се срещнем единствено с представители на свръхцивилизации, които са ни изпреварили с няколкостотин, а може би даже с няколко хиляди години. Не знам какво да чакаме от тях. Знам какво е (човешки) разум, (човешка) добрина, човечност изобщо. Не знам обаче и не мога да си показва свръхум, свръхдоброта и свръхчовещина. Още повече никога не мога да си показва нищо положително, в случай че и когато тези пришълци сметнат за допустимо или бъдат принудени да се потопят в нашите земни дрязги, в отровното кълбо на политическите ни действия и взаимно враждебните ни идеологии. Затова от дълго време съм безапелационен съперник на всевъзможни послания в Космоса от вида: „ Ние сме тук! Аууу! Отговорете! ”. Трябва да седим добродушно и да подредим личния си дом. За шанс великото безмълвие на Космоса свидетелства, че различен разсъдък във Вселената е огромна необичайност и най-вероятно тази чума изобщо няма да падне на нашите глави.

- Наистина не сме подредили дома си. Заплашват ни доста неща. Тезата, че краят на света ще настъпи на 21.12.2012 година, обиколи света и доста хора се уплашиха, безусловно. Какво бихте им споделили и какви са в действителност същинските рискове за човечеството?

- Не мога да се отнеса съществено към тези клюки и изобщо към всевъзможни апокалиптични пророчества. Не са безапелационни. Стават за катастрофически филми, само че другояче – не. Човечеството живее в джунглите на световните закани и рискове: преди всичко – нуклеарна война, експлоадиране на „ ръкотворна чума ”, измъкнала се от секретна лаборатория, енергийна рецесия. Фактът, че това няма да бъде „ краят на света ”, а „ единствено “ краят на нашата цивилизация, е едва успокоителен. Но има и по-сериозни рискове: да вземем за пример рухването на астероид с километрични размери. Това в действителност ще бъде краят на всичко. Или изригването наоколо на свръхнова – това към този момент се е случвало и тогава са починали динозаврите. „ Второто настъпление на марсианците ” (роман, Аркадий и Борис Стругацки, 1966 година – бел. ред.), несъмнено, не на марсианци, а на нападателни пришълци от Космоса... Вероятно би трябвало да имаме поради всичко това, само че в същото време ясно да си даваме сметка, че нашият свят е организиран по този начин: колкото по-грандиозна е една злополука, толкоз по-малко евентуална е тя в обозримо бъдеще. Иначе нас нямаше да ни има на Земята.