Засега това, което знаем от различни екпериментални данни е, че

Засега това, което знаем от разнообразни екпериментални данни е, че ковид ът има достъп до мозъка, само че няма данни, че остава трайно там. Това съобщи в ефира на Българска национална телевизия доктор Аспарух Илиев от Лабораторията по зараза на мозъка в Университета в Берн и специалист по сигурност на ваксини те.

" Самата загуба на подушване е част от нарушаване във функционалностите на конструкция, обвързвана с мозъка. Експерименти с животни, с плъхове демонстрират, че вирусът има способността и качеството да се скрива в мозъка, само че за момента нямаме данни, че след преболедуване вирусът остава там. Това, за което все още имаме данни и което демонстрират проучванията е, че вторичната късна имунна реакция след заболяването е причина за остатъчните недоволства след заболяването, които някои опистват като постковид синдром, а когато са по-дълги като дълъг коронавирус, свързани с нарушаване в концентрацията, с нарушаване в паметта, с опцията да изпълняваме по-сложни занимания. Същите нарушавания, когато са в острата фаза на инфекцията нормално се провокират в първите 5-6 дни непосредствено от вируса ", изясни доктор Илиев.

За момента обещаващи резултати дават всички компании, които създават медикаменти та против ковид а, разяснява още доктор Илиев. Но те не могат да бъдат опция на ваксини рането. Ваксинацията сега остава най-сигурният и най-бързият метод да се оправим с казуса. Терапиите с таблетки ще са доста забавни и потребни за всички за нас за бъдещето, само че няма да бъдат на пазара в околните 4-5 месеца.

" По отношение на имунизацията в Швейцария, както и в България и в цяла Европа, има прочут дефицит на ваксини към момента. Причините са сложни. Ваксинацията се организира през така наречен имунизационни центрове, които са огромни много огромни центрове, а пациентите са авансово записани в една скица от групи. Очаква се скоро и джипитата да се включат в тази имунизация ", сподели той.

Според него в България методът е много еластичен поради " зелените коридори ", а главният проблем е нежеланието за имунизация. За него е неприемливо с преимущество да бъдат ваксини рани корпоративни клиенти като банки, застраховатилни компании и други.

На въпрос за надеждността на имунизацията на " Астра Зенека " доктор Илиев беше безапелационен:

" Моето мнение продължава да бъде, че " Астра Зенека " е извънредно безвредна, извънредно сигурна и доста добра ваксина. "