По оста София-Скопие с проф. Ана Кочева: червените линии и пътят за решаване на спора
Засега с изключение на спорадични вербални индикации, няма други съществени знаци по тази причина, че Скопие съществено се приготвя да даде подтик на двустранните връзки със София. Но пътят за превъзмогване на разногласието е доста по-кратък в сравнение с наподобява, стига РСМ да престане поредно да затваря очи за неведнъж заявяваната позиция на България, разяснява проф Ана Кочева в изявление за Dir.bg на тематика по горещите точки по разногласието ни с РСМ..
Тя е уверена, че София е направила задоволително компромис пред Скопие като използва термините обща история и обща история на езика вместо единствено българска история и българска история на езика.
" Тук резонно поражда въпросът каква е тази " обща история " , откакто юридически индивид " македонска страна ", обвързвана с " македонска националност " или " македонска нация " по историческата международна и европейска документи изобщо не съществува до конституирането на съюзната република Македония в границите на Титова Югославия. Подобни термини стартират да се появяват едвам тогава ", изяснява проф Кочева.
Снимка: Личен списък
Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език. Тя е началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр Ана Кочева е един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с Р Северна Македония. Тя е измежду създателите на книгата " За формалния език на Р Северна Македония " и рецензент на " Бяла книга за езиковия спор с РСМ, член на УС на Фондация " Българска Памет ". Има стотици изявления по научни въпроси и няколко монографии.
- Последните събития демонстрират, че разногласието ни с РСМ освен не намира позволение, само че ескалира до скандални и вулгарни изявления от страна на ВМРО-ДПМНЕ. Защо се стигна дотук?
- Засега фактически, с изключение на спорадични вербални индикации, няма други съществени знаци по тази причина, че Скопие съществено се приготвя да даде подтик на двустранните връзки със София. Отвреме в точния момент се реализират двустранни срещи, само че политическите фактори от РСМ явно избират пропагандните рейдове из европейските страни пред безусловно нужния разговор с българските си сътрудници. А точно в него е разковничето за превъзмогване на различията. Впрочем това няколко пъти беше подсказано и от страна на Европейски Съюз, не е зле в Скопие да отворят слуха си за тези рекомендации. Ясно е, че проблемите с наследството от предишното обаче не са проблеми на Европейски Съюз, а имат двустранен темперамент, по тази причина би трябвало да се вземат решение сред двете страни. Европейски Съюз разчита на разговора сред Република България и РСМ, тъй като такива са европейските стандарти. А що се отнася до това, което излезе от устата на Драган Гюровски от Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ, то не е изключително изненадващо, макар че би трябвало. Но такава е антибългарската стилистика от години, да не приказваме за това какъв брой хора си написаха биографиите въз основа на нея. Предлагам обаче да не се занимаваме с вулгарните квалификации по повод България и българите, Гюровски си направи задоволително реклама, с цел да прибавяме и ние към нея.
Достатъчно е, че МнВР реагира бързо и уместно, определяйки изказването като провокация, противоречаща на всички съществени европейски правила и правила на политическо държание. По-смущаващ от държанието на Гюровски е фактът, че македонските политици или общественици не се разграничиха от казаното от него, както и от апела на водача му Мицкоски за денонсиране на съглашението с България.
- Вие сте потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр, македонска българка, и като директен очевидец да протичащото се в този момент, може ли да кажем, че се заражда нова вълна за " пренаписване на историята " и усилване на репресиите към хората с българско съзнание там?
Виж още
- Тези талази са като морските, те следват едни след други и за най-голямо страдание не са спирали от 1944 година насам. Многократно съм имала опция да показвам планини от образци за замяна и фалшификации в региона на историята и историята на езика , някои от които са изключително фрапантни, крещящи.
Когато имаш доста къса иcтоpия на cвоя литературен език, когато си се отказал от природата му, която е българска, очевидно нищо друго не ти остава, с изключение на да посягаш към непознати мостри, с цел да попълниш неналичията. Което е изцяло нелогично, тъй като признаеш ли истината за произхода на езика си, тази история автоматизирано става твоя, остава твоя.
Що се отнася до издевателството над жителите с български паспорти и българско съзнание, те също не стихват, а това е едно от значимите условия, които българската страна слага, с цел да даде зелена светлина за начало на договарянията на РСМ с Европейски Съюз. Точно по тази причина България упорства честно и без операции да се регистрират историческите действителности, както и да се съблюдават правата на тези жители на РСМ, които имат и са имали българско съзнание.
- Атаката на ВМРО-ДПМНЕ е двупосочна - към София и към ръководещата коалиция, по-точна към премиера Зоран Заев. Сега оферират резолюция в Народното събрание на РСМ, която да изключва каквито и да е договаряния за еднаквост, език и история. Това на процедура не значи ли отвод от подписания контракт за добросъседство и съдействие?
- В РСМ непрекъснато се вършат опити за отменяне на постановките, по които към този момент има единодушие и е взето решение, т.е. прави се непрекъсната проверка на всичко реализирано до момента. Точно по този начин се работи и в Смесената българо-македонска комисия по исторически въпроси. Напоследък започнаха да се отхвърлят даже към този момент признатите през минали години решения по въпроси, засягащи да вземем за пример ранното Средновековие. В РСМ опозицията постоянно зове за отвод от съглашението с България, само че да не забравяме, че таман ВМРО-ДПМНЕ години наред минираше опцията за всевъзможни договаряния и реализиране на единодушие по всевъзможни въпроси.
- Опитите на Скопие да показват в Европа " пренаписаната " от тях история за оказване на напън върху България, в действителност освен не докара до упования от тях резултат, само че втвърди българската позиция и Заев дойде за договаряния в София. Като специалист по историческите и езикове въпроси, свързани с РСМ, по какъв начин разчитате направените от него оферти?
- Фоpмyлиpовката, която съгласно медийни източници министър председателят на РСМ Зоран Заев предложил като вид за решение на езиковия спор, гласи почти, че " бългаpи и мaĸедонци говоpят едновpеменно на еднaкъв език, само че и на pазлични, които cа cветовно пpизнати поотделно ". Някои привидно лингвистични формулировки, артикулирани от политици, обаче не са най-сполучливият метод за разкриване на излаз от обстановката, в която от години се намират двете прилежащи страни. И тази така наречен езикова дефиниция е опит за отменяне на постановките, по които към този момент има единодушие . Стана дума по тази причина. Но дано поясня отново - понятието език не е равностойно на формален (книжовен, книжовен, стандартен) език. Допълнителен, чисто теоретичен аргумент е и събитието, че в егейската част на Северна Гърция, например има издадена друга южна граматика, друга от скопската.
Понятието език обгръща: историята на езика; диалектите на езика; формалната (книжовна, общоприета, литературна) форма. Повече от ясно е, че във връзка с историята на езика и на неговите диалекти компромис от българска страна не може никога да се прави! Историята на българския език стартира от 7-ми век, минава през Кирило-Методиевата ера, през времето на Възраждането и стига до наши дни. Историята на днешния формален език на РСМ стартира през 1944 година като прекодификация на книжовния български език.
И още нещо доста значимо! Българската страна даже и в този смисъл прави прочут компромис като използва термините обща история и обща история на езика вместо единствено българска история и българска история на езика. Тук резонно поражда въпросът каква е тази " обща история " , откакто юридически индивид " македонска страна ", обвързвана с " македонска националност " или " македонска нация " по историческата международна и европейска документи изобщо не съществува до конституирането на съюзната република Македония в границите на Титова Югославия. Подобни термини стартират да се появяват едвам тогава.
Странно усещане прави и тезата за " международното признание " на езиците поотделно. Такава държавна процедура (на признаване) изобщо не съществува. Въпросът за съществуването или несъществуването на един език е теоретичен. Не е известно до момента някой европейски език да е бил признаван или непризнаван с политически контракт. Световно самопризнание не може да се чака, а не е и нужно. И до през днешния ден, толкоз години след разпада на СФРЮ, в науката няма единно мнение дали босненският, черногорският, сръбският, хърватският са разнообразни езици или съставляват разнообразни форми на един общ сърбохърватски език. Може би рационален вид би било да съществува дефиниция наследници на сърбохърватския език. По отношение на формалния език на РСМ е безспорно, че той е правоприемник на българския.
- Тези дни осем наши учени излязоха с декларацията в отбрана на българската позиция за РСМ след следващите искания на ВМРО-ДПМНЕ и странстванията на Скопие из Европа. Кратко и ясно са разказани изискванията, при които София може да смъкна ветото си над Скопие, до каква степен обаче са изпълними?
- Те са в духа на всичко, за което говорихме досега; в духа на поредната българска политика от последните години. Няма неприятно, повторението е майка на знанието!
- Едно от изискванията в декларацията е Скопие да задейства развой на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани на нейна територия поради българското им съзнание. Мнозина смятат, че точно това е ключът в решение на разногласието и превъзмогване езика на омразата.
- Без всяко подозрение, това е тъкмо по този начин. Отдавна е прочут фактът, че характерът на репресиите при налагането на новата еднаквост, език, фалшификации е всеобщ. Крайно време е тези страници да се разкрият, прочетат, да излязат отвън потърпевшите фамилии, да станат публично притежание. Затова и различен път съм казвала, че с амо истината ще освободи Скопие от Коминтерна . Това политическо филтриране се случи във всички някогашни източноевропейски страни, нови демокрации. Не виждам никакви учредения РСМ да се трансформира в изключение в това отношение.
- Каква е вашата прогноза за тези дълги и мъчителни договаряния и кой е идващият ни потребен ход?
- Пътят за реализиране на единодушие, несъмнено, е двупосочен, само че, обективно видяно, е доста по-кратък, в сравнение с наподобява. На първо място би трябвало доста ясно да се откроят стъпките, които България към този момент е подхванала по този път, тъй като Скопие избира поредно да затваря очи за неведнъж заявяваната позиция на София и да насочва неточни послания към европейските ни сътрудници в границите на нестихващи совалки:
България няма териториални искания във връзка с РСМ, както и към всички свои съседи; България няма аспирации във връзка с актуалното съществуване на формалния език на РСМ и във връзка с метода, по който посочват този език в РСМ; България няма искания към актуалната еднаквост на жителите на РСМ.
Всичко това, както виждате, по никакъв начин не е малко. На собствен ред РСМ би трябвало изрично да изключи всевъзможни малцинствени и териториални искания към България. С това тясно е обвързвана нуждата РСМ да удостовери, че късото и дългото име на страната имат политическа, само че не и географска семантика. За реабилитацията на жертвите на югокомунизма и репресиите на българи към този момент казахме. Корекцията в наличието на учебниците, изключително това, което насажда ненавист към България, е друго належащо изискване, произлизащо от Договора за добросъседство. Изграждането на инфраструктура и взаимният продан на културни, медийни и научни артикули също са значими, имам вяра, че последователно, изпълнят ли се посочените условия от страна на РСМ, и това ще стане още по-бързо, в сравнение с крета в този момент.
Тя е уверена, че София е направила задоволително компромис пред Скопие като използва термините обща история и обща история на езика вместо единствено българска история и българска история на езика.
" Тук резонно поражда въпросът каква е тази " обща история " , откакто юридически индивид " македонска страна ", обвързвана с " македонска националност " или " македонска нация " по историческата международна и европейска документи изобщо не съществува до конституирането на съюзната република Македония в границите на Титова Югославия. Подобни термини стартират да се появяват едвам тогава ", изяснява проф Кочева.
Снимка: Личен списък Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език. Тя е началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр Ана Кочева е един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с Р Северна Македония. Тя е измежду създателите на книгата " За формалния език на Р Северна Македония " и рецензент на " Бяла книга за езиковия спор с РСМ, член на УС на Фондация " Българска Памет ". Има стотици изявления по научни въпроси и няколко монографии.
- Последните събития демонстрират, че разногласието ни с РСМ освен не намира позволение, само че ескалира до скандални и вулгарни изявления от страна на ВМРО-ДПМНЕ. Защо се стигна дотук?
- Засега фактически, с изключение на спорадични вербални индикации, няма други съществени знаци по тази причина, че Скопие съществено се приготвя да даде подтик на двустранните връзки със София. Отвреме в точния момент се реализират двустранни срещи, само че политическите фактори от РСМ явно избират пропагандните рейдове из европейските страни пред безусловно нужния разговор с българските си сътрудници. А точно в него е разковничето за превъзмогване на различията. Впрочем това няколко пъти беше подсказано и от страна на Европейски Съюз, не е зле в Скопие да отворят слуха си за тези рекомендации. Ясно е, че проблемите с наследството от предишното обаче не са проблеми на Европейски Съюз, а имат двустранен темперамент, по тази причина би трябвало да се вземат решение сред двете страни. Европейски Съюз разчита на разговора сред Република България и РСМ, тъй като такива са европейските стандарти. А що се отнася до това, което излезе от устата на Драган Гюровски от Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ, то не е изключително изненадващо, макар че би трябвало. Но такава е антибългарската стилистика от години, да не приказваме за това какъв брой хора си написаха биографиите въз основа на нея. Предлагам обаче да не се занимаваме с вулгарните квалификации по повод България и българите, Гюровски си направи задоволително реклама, с цел да прибавяме и ние към нея.
Достатъчно е, че МнВР реагира бързо и уместно, определяйки изказването като провокация, противоречаща на всички съществени европейски правила и правила на политическо държание. По-смущаващ от държанието на Гюровски е фактът, че македонските политици или общественици не се разграничиха от казаното от него, както и от апела на водача му Мицкоски за денонсиране на съглашението с България.
- Вие сте потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр, македонска българка, и като директен очевидец да протичащото се в този момент, може ли да кажем, че се заражда нова вълна за " пренаписване на историята " и усилване на репресиите към хората с българско съзнание там?
Виж още - Тези талази са като морските, те следват едни след други и за най-голямо страдание не са спирали от 1944 година насам. Многократно съм имала опция да показвам планини от образци за замяна и фалшификации в региона на историята и историята на езика , някои от които са изключително фрапантни, крещящи.
Когато имаш доста къса иcтоpия на cвоя литературен език, когато си се отказал от природата му, която е българска, очевидно нищо друго не ти остава, с изключение на да посягаш към непознати мостри, с цел да попълниш неналичията. Което е изцяло нелогично, тъй като признаеш ли истината за произхода на езика си, тази история автоматизирано става твоя, остава твоя.
Що се отнася до издевателството над жителите с български паспорти и българско съзнание, те също не стихват, а това е едно от значимите условия, които българската страна слага, с цел да даде зелена светлина за начало на договарянията на РСМ с Европейски Съюз. Точно по тази причина България упорства честно и без операции да се регистрират историческите действителности, както и да се съблюдават правата на тези жители на РСМ, които имат и са имали българско съзнание.
- Атаката на ВМРО-ДПМНЕ е двупосочна - към София и към ръководещата коалиция, по-точна към премиера Зоран Заев. Сега оферират резолюция в Народното събрание на РСМ, която да изключва каквито и да е договаряния за еднаквост, език и история. Това на процедура не значи ли отвод от подписания контракт за добросъседство и съдействие?
- В РСМ непрекъснато се вършат опити за отменяне на постановките, по които към този момент има единодушие и е взето решение, т.е. прави се непрекъсната проверка на всичко реализирано до момента. Точно по този начин се работи и в Смесената българо-македонска комисия по исторически въпроси. Напоследък започнаха да се отхвърлят даже към този момент признатите през минали години решения по въпроси, засягащи да вземем за пример ранното Средновековие. В РСМ опозицията постоянно зове за отвод от съглашението с България, само че да не забравяме, че таман ВМРО-ДПМНЕ години наред минираше опцията за всевъзможни договаряния и реализиране на единодушие по всевъзможни въпроси.
- Опитите на Скопие да показват в Европа " пренаписаната " от тях история за оказване на напън върху България, в действителност освен не докара до упования от тях резултат, само че втвърди българската позиция и Заев дойде за договаряния в София. Като специалист по историческите и езикове въпроси, свързани с РСМ, по какъв начин разчитате направените от него оферти?
- Фоpмyлиpовката, която съгласно медийни източници министър председателят на РСМ Зоран Заев предложил като вид за решение на езиковия спор, гласи почти, че " бългаpи и мaĸедонци говоpят едновpеменно на еднaкъв език, само че и на pазлични, които cа cветовно пpизнати поотделно ". Някои привидно лингвистични формулировки, артикулирани от политици, обаче не са най-сполучливият метод за разкриване на излаз от обстановката, в която от години се намират двете прилежащи страни. И тази така наречен езикова дефиниция е опит за отменяне на постановките, по които към този момент има единодушие . Стана дума по тази причина. Но дано поясня отново - понятието език не е равностойно на формален (книжовен, книжовен, стандартен) език. Допълнителен, чисто теоретичен аргумент е и събитието, че в егейската част на Северна Гърция, например има издадена друга южна граматика, друга от скопската.
Понятието език обгръща: историята на езика; диалектите на езика; формалната (книжовна, общоприета, литературна) форма. Повече от ясно е, че във връзка с историята на езика и на неговите диалекти компромис от българска страна не може никога да се прави! Историята на българския език стартира от 7-ми век, минава през Кирило-Методиевата ера, през времето на Възраждането и стига до наши дни. Историята на днешния формален език на РСМ стартира през 1944 година като прекодификация на книжовния български език.
И още нещо доста значимо! Българската страна даже и в този смисъл прави прочут компромис като използва термините обща история и обща история на езика вместо единствено българска история и българска история на езика. Тук резонно поражда въпросът каква е тази " обща история " , откакто юридически индивид " македонска страна ", обвързвана с " македонска националност " или " македонска нация " по историческата международна и европейска документи изобщо не съществува до конституирането на съюзната република Македония в границите на Титова Югославия. Подобни термини стартират да се появяват едвам тогава.
Странно усещане прави и тезата за " международното признание " на езиците поотделно. Такава държавна процедура (на признаване) изобщо не съществува. Въпросът за съществуването или несъществуването на един език е теоретичен. Не е известно до момента някой европейски език да е бил признаван или непризнаван с политически контракт. Световно самопризнание не може да се чака, а не е и нужно. И до през днешния ден, толкоз години след разпада на СФРЮ, в науката няма единно мнение дали босненският, черногорският, сръбският, хърватският са разнообразни езици или съставляват разнообразни форми на един общ сърбохърватски език. Може би рационален вид би било да съществува дефиниция наследници на сърбохърватския език. По отношение на формалния език на РСМ е безспорно, че той е правоприемник на българския.
- Тези дни осем наши учени излязоха с декларацията в отбрана на българската позиция за РСМ след следващите искания на ВМРО-ДПМНЕ и странстванията на Скопие из Европа. Кратко и ясно са разказани изискванията, при които София може да смъкна ветото си над Скопие, до каква степен обаче са изпълними?
- Те са в духа на всичко, за което говорихме досега; в духа на поредната българска политика от последните години. Няма неприятно, повторението е майка на знанието!
- Едно от изискванията в декларацията е Скопие да задейства развой на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани на нейна територия поради българското им съзнание. Мнозина смятат, че точно това е ключът в решение на разногласието и превъзмогване езика на омразата.
- Без всяко подозрение, това е тъкмо по този начин. Отдавна е прочут фактът, че характерът на репресиите при налагането на новата еднаквост, език, фалшификации е всеобщ. Крайно време е тези страници да се разкрият, прочетат, да излязат отвън потърпевшите фамилии, да станат публично притежание. Затова и различен път съм казвала, че с амо истината ще освободи Скопие от Коминтерна . Това политическо филтриране се случи във всички някогашни източноевропейски страни, нови демокрации. Не виждам никакви учредения РСМ да се трансформира в изключение в това отношение.
- Каква е вашата прогноза за тези дълги и мъчителни договаряния и кой е идващият ни потребен ход?
- Пътят за реализиране на единодушие, несъмнено, е двупосочен, само че, обективно видяно, е доста по-кратък, в сравнение с наподобява. На първо място би трябвало доста ясно да се откроят стъпките, които България към този момент е подхванала по този път, тъй като Скопие избира поредно да затваря очи за неведнъж заявяваната позиция на София и да насочва неточни послания към европейските ни сътрудници в границите на нестихващи совалки:
България няма териториални искания във връзка с РСМ, както и към всички свои съседи; България няма аспирации във връзка с актуалното съществуване на формалния език на РСМ и във връзка с метода, по който посочват този език в РСМ; България няма искания към актуалната еднаквост на жителите на РСМ.
Всичко това, както виждате, по никакъв начин не е малко. На собствен ред РСМ би трябвало изрично да изключи всевъзможни малцинствени и териториални искания към България. С това тясно е обвързвана нуждата РСМ да удостовери, че късото и дългото име на страната имат политическа, само че не и географска семантика. За реабилитацията на жертвите на югокомунизма и репресиите на българи към този момент казахме. Корекцията в наличието на учебниците, изключително това, което насажда ненавист към България, е друго належащо изискване, произлизащо от Договора за добросъседство. Изграждането на инфраструктура и взаимният продан на културни, медийни и научни артикули също са значими, имам вяра, че последователно, изпълнят ли се посочените условия от страна на РСМ, и това ще стане още по-бързо, в сравнение с крета в този момент.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ