Заради университетите, климата и морето младите виждат в града едно

...
Заради университетите, климата и морето младите виждат в града едно
Коментари Харесай

Варна: Третият град

Заради университетите, климата и морето младите виждат в града едно положително място за живеене, което води и до позитивна миграция от по-малките обитаеми места и забавя отрицателните демографски трендове.

[Shutterstock] Варна е третата по величина стопанска система в страната и притегателна мощ за младите в района.През последните 10 години региона очевидно изостава по темпове на напредък и липсва в дебатите за клъстери, стопански зони и вложения в страната.Проблемът се корени в управнически решения - на национално и локално равнище. 55.6% е нарастването на брутната добавена стойност в локалната стопанска система през последните 10 години при приблизително 62.7% в страната, демонстрират данни на Национален статистически институт. " Кажи им да пускат придвижването ", подкани министър председателят Борисов кмета на Варна Иван Портних на 25 април. Ставаше дума за придвижването по реконструирания бул. " Васил Левски " - основна част от огромна капиталова стратегия, поради която държавното управление изля 110 млн. лева в града за към година. Целта на програмата, както се изрази министър председателят след държавното решение, беше да помогне на Варна " да догони Бургас ".

Малко откакто придвижването беше пуснато, булевардът пропадна на два пъти. Трудно е да се откри по-добра метафора за положението, в което Варна се намира. Градът е третата по величина стопанска система в страната след Пловдив и София с над 5.6 милиарда лева основана брутна добавена стойност през 2017 година и един от дребното отвън столицата, които към момента имат силата да притеглят младежи. Варна е хубав град, ситуиран на море, с добър климат и комфортна география. Има пристанище, летище, университети и е покрай огромните градове на Румъния. И все пак продължава да пропада по пътя към устойчивото развиване.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Областта очевидно изостава, да вземем за пример по темпове на напредък. Добавената стойност в локалната стопанска система се усилва с 55.6% при приблизително 62.7% в страната, а Брутният вътрешен продукт на човек отбелязва петия най-нисък ритъм на покачване в страната - едвам 47.7% при приблизително 72.4% в България. Ако не броим остарелия промишлен център Девня, Варна остава в периферията на икономическата интензивност в страната - новите фабрики рядко избират тази локация.

Проблемът е комплициран, тъй като е остарял. Варна и ръководещите я, наподобява, напълно до неотдавна бяха приели второстепенната си роля през последните години. Инфраструктурната изолираност на обособените стопански райони в Северна България също не оказва помощ изключително. Но фактът, че се постанова държавното управление да излива толкоз огромни суми в града, с цел да " догонва " много по-скромния като благоприятни условия Бургас, приказва, че нещо в развиването на Варна е съществено счупено.

Туристите и моловете

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
На пръв взор стопанската система на област Варна се движи относително равно. Средните заплати порастват с темпове, близки до междинните за страната - 8.6% през 2017 година до 975 лева приблизително месечно брутно заплащане, а през последното тримесечие на 2018 година сумата остава на косъм от 1100 лева Безработицата понижава до 4.4% през 2018 година при 5.4% в страната като цяло, а заетостта доближава 66.3%. Малко над две трети от брутната добавена стойност идва от услугите, 27.6% - от промишлеността, а селското стопанство способства със символичните 3% през 2017 година, което съответствува със междинните стойности за страната.

Същевременно характерът и дълготрайните вероятности на тази добавена стойност слагат под въпрос развиването на региона. Подобно на Бургас в бранша на услугите преобладават туризмът и търговията, които обезпечават работни места на хиляди в региона. Над 9% от общо 152.2 хиляди наети във Варна работят в хотели и заведения за хранене, а 29.2 хиляди души са в областта на търговията. Новооткритият през тази година мол Delta Planet да вземем за пример обезпечи нови 600 работни места в града.

Но за разлика от бранша на осведомителните и информационни услуги, които преобладават в столицата, търговията и туризмът способстват с малко към растежа на локалната стопанска система.

" Зависимостта на Варна от туристическия артикул е един от обективните ограничители пред развиването на региона ", показва Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Добрата вест е, че броят на туристите във Варна и България като цяло продължава да пораства в всяка минала година. Лошата е, че страната и летните курорти се откриха на интернационалната сцена като лоу-кост дестинация. Което е систематичен проблем и води до по-нисък капацитет за напредък в бранша.

" Темпът на повишаване, който може да се чака в областта на туризма, поради профила на туристите, които привличаме по българското Черноморие, не разрешава на бранша да генерира нужната инерция, с цел да дръпне района напред. Това не значи, че туризмът във Варна не се развива. Но характерът на туристическия артикул не разрешава на бранша да се трансформира в мотор, който да понижи разликите по отношение на София ", изяснява Алексиев.

Индустриална Девня и енергийна Варна

Ако областите в Южна България си имат стопански зони за промишлеността, Варна си има цяла община - Девня. И това се вижда и в резултатите на бизнеса в района.

Три от най-големите предприятия в област Варна се намират точно в Девня - с над 400 млн. лева доходи през 2018 година се отличават най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода " Солвей Соди ", българският производител на торове " Агрополихим " и дъщерната му комерсиална компания " Афер България ", която продава и вносни торове. Общият личен състав на трите компании надвишава 1200 души.

Химическата промишленост на Девня обезпечава и високи заплати както на живущите в региона, по този начин и на тези варненци, които всекидневно пътуват и работят в заводите. Докладът " Икономическите центрове в България " на ИПИ демонстрира, че още през 2015 година междинната заплата в община Девня е била 1256 лева на месец, до момента в който във Варна сумата е едвам 829 лева

В община Варна пък превъзходството в топ 10 е на чешката електроснабдителната група " Енерго-про " - сдруженията за електроразпределение, енергийни услуги и продажби генерират доходи за над 950 млн. лева през 2018 година, а личният състав наброява 1860 души. Заплатите в бранша обаче остават доста под междинните. Докато в страната междинните заплати в енергетиката доближават 1784 лева, във Варна те са 1405 лева през 2017 година, изпреварени от редица области, измежду които и Хасково, Монтана, Кърджали, Ямбол.

Показателно за индустриалната карта на региона е неналичието на огромни предприятия в областта на машините. Единствено варненската корабостроителница " МТГ-Делфин " се класира в листата с най-големите 40 компании в област Варна. И то чак на 37-о място.

Плюсовете на Варна

На доктрина Варна не би трябвало да " догонва " Бургас. Всъщност тя не би трябвало да догонва и Пловдив. " Допреди 10 години Пловдив не можеше да се дефинира като привлекателен център за младите, до момента в който Варна постоянно е била подобен ", отбелязва Явор Алексиев. Заради университетите, климата и морето младите виждат в града едно положително място за живеене, което води и до позитивна миграция от по-малките обитаеми места и забавя отрицателните демографски трендове.

Градът предлага богат културен живот, необятен набор от професионални гимназии и учебни заведения по изкуство. В града има и четири държавни университета - стопански, медицински, механически и единствената в страната военноморска школа, както и две частни висши образователни заведения. Малко са областите в страната, които могат да се похвалят с сходно многообразие на квалификацията на работната ръка.

Същевременно притокът на младежи води и до основаването на нова бизнес и културна екосистема с амбициозни цели. От нея да вземем за пример произлезе самодейността да се обособи варненски вид на " Капана " в Пловдив - квартал " Таляна ", от там пристигна планът " Иноватор " - пространство за споделени работни места, за планове и работилници с високотехнологично съоръжение и Социалната чайна, както и цялата войска от архитекти, урбанисти, дизайнери, IT експерти и други. Цялата тази сила в някакъв миг би трябвало да се трансформира в подтик за придвижване.

Обаче...

Проблемът е, че позитивните образци, наподобява, израстват макар, а не вследствие на целенасочени старания на ръководещите на локално и национално равнище. Битката за Таляна е добра илюстрация за неналичието на особена поддръжка от горната страна, за начинания изпод. Нещата изобщо не вървят стабилно нагоре. Например оценката за бистрота на варненската администрация бележи прогрес по отношение на 2017 година - от 58% рейтинг по калкулации на фондация " Програма за достъп до информация " през 2018 година резултатът стига до 83%. Само година по-късно, през 2019 година, той още веднъж пада до 73.5%. Пропаданията, наподобява, са запазена марка на региона.

От региона постоянно излизат вести за кавги, чувство за корупция, неслучили се капиталови планове и високи локални налози и такси. " Работата на локалната администрация не е на равнището, което виждаме в други огромни области, изключително в Бургас ", показва Алексиев. Според него това, от една страна, и териториалната изолираност, от друга, са главните аргументи за по-бавния напредък на Варна през последните години.

По отношение на териториалната изолираност казусът на Варна не е само неин и той си има име - автомагистрала " Хемус " и по-точно продължаващата й липса. Според Явор Алексиев автомагистрала " Черно море " също би трябвало да е водещ приоритет, а освен абстрактен план, с цел да могат Варна и Бургас да се свържат по-активно. Подобни огромни инфраструктурни планове са отговорност на държавното управление.

Варна обаче отсъства в дебата за клъстери, вложения, стопански зони. Големите градове в Източна Европа стартират огромна борба - за гений, за вложения, за бъдеще. За да се " появиш " на картата, се желае непрекъсната работа и рационализиране. Работата на локалната власт от дълго време не е единствено да поддържа кофите за отпадък, пътното осветяване и канализацията. Но в действителност огромните проблеми на администрацията с последната тематика напомнят, че Варна към момента мъчно може да направи стъпка над личните си проблеми и да бяга дружно с другите огромни.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Голям интерес към дребния Шумен

В съпоставяне с Варна област Шумен разчита в по-голяма степен на промишлеността и селското стопанство, които основават надлежно 33% и 13% от добавената стойност в локалната стопанска система през 2017 година

В плюс на региона е високото качество на пътищата - Шумен може да се похвали с най-високия дял на автомагистрали и първокласни пътища в страната (36.2%), демонстрира отчетът " Регионални профили " на ИПИ. Като цяло над 50% от пътната настилка е в положително положение при приблизително 40% в България.

От друга страна, региона не остава отвън общите демографски трендове в страната - през последните 10 години жителите на област Шумен понижават с 12%, а делът на възрастните хора нараства от 16% през 2007 година до 21.4% през 2017 година Същевременно безработицата понижава фрапантно - до 12% през 2018 година, частично поради високата база след рецесията от цели 29% през 2010 година Това обаче остава доста над междинните за страната 5.3%.

Инвеститори обаче виждат свободната работна ръка като опция. В " Индустриален парк Шумен " към този момент има 15 компании, половината от които са влезнали предходната година, а две са купили по два терена. Сред образците са компании в бранша на машиностроенето, електротехническата индустрия, елементи за коли, лека индустрия. Интересът за нови индустриални и логистични площи е и повода през 2018 година да стартира развиването на нова подзона с обща повърхност 590 дка в парка.

" Проблемът в Шумен, както и в областите, които се намират на север от нея като Разград, Силистра, Търговище, е профилът на локалната работна ръка ", показва Явор Алексиев от ИПИ. Многобройните градове са малко, а популацията като цяло доближава до по-ниско просветително ниво. " Това са области, които не могат да катализират икономическата интензивност от Варна към вътрешността на страната ", добавя Алексиев. Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Северният аграрни център

Намиращият се в Добруджа Добрич е разбираемо една от областите в България, която има отчетливо аграрни профил. Шестнадесет % от брутната добавена стойност се основава в селското стопанство, а заплатите на работещите в бранша са вторите най-високи в страната след варненските (1030 лева през 2017 година при приблизително 832 лева в България и 1070 лева във Варна).

" В област Добрич огромна част от хората имат благосъстоятелност върху земеделска земя, в по-голяма или по-малка степен. Това образува и забележителна част от приходите, които получават под формата на ренти ", разяснява Герман Германов от Търговско-промишлена палата Добрич.

Добрич е от дребното градове, които знаят в какво са положителни и го развиват. " Много от едрите земеделци през последните години пробват да създадат затворен цикъл - с изключение на произвеждане и продажба на земеделска продукция те обвързват земеделието с отглеждане на животни, преправка и продажба на мляко да вземем за пример ", споделя Германов. " Постепенно се минава от експорт на сурова продукция към артикул с по-висока добавена стойност ", добавя той. За информация, Добрич изпреварва Варна по растеж на брутната добавена стойност с 57.4% през последните 10 години при 55.6% в региона на морската столица.

Успоредно с това селското стопанство в Добрич се обръща и към нови инициативи като развиването на етеричномаслени култури. " Близо 10% от обработваемата земя в Добрич към този момент е заета от етеричномаслени култури - главно лавандула и в по-малка степен маточина и други култури ", показва Германов. Ключов състезател тук е " Есетере България ", благосъстоятелност на американската dōTERRA, която през 2016 година открива дестилерия за лавандула и тревни култури с инвестиция от 5 млн. лева, а тази година влага 4.2 млн. лева във втора дестилерия за етерични масла.

От друга страна, сходно на огромна част от България Добрич също страда от липса на работна ръка. " Работодателите от дълго време са не запомнили за понятието " добре квалифицирани ". Търсят се хора, каквито и да е, които да бъдат подготвени, преквалифицирани. За страдание това е все по-трудно. Проблемът е забележим във всички сектори и браншове ", акцентира Германов. Въпреки че е лимитирана от личния си бюджет, локалната власт оказва помощ, доколкото може - образци са образуването на фонд за поддръжка на млади лекари и ограничения с фокус върху професионалното образование и дуалното обучение. Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР