Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията

Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша; само че съм съвсем сигурен, че тя ще е жестоко негативна. Това, ненапълно, ще ме зарадва - тъй като ще ме освободи от задължението да одобрявам сънародниците си "на съществено ". Така. Григор Димитров, прочут български тенисист с европейски и международни достижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина $.

Игра на тенис. Горе долу в същите времена - да речем година по-рано - писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно - също получавал европейско и международно самопризнание, до момента в който пишеше за лондонско издание, а точно - за вестника на българите живеещи във Англия - получаваше за всеки собствен роман по 25 паунда. Но в един прекрасен ден основният редактор му заяви, че повече от 10 паунда на роман не може да му дава.

Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден...или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем По жицата или Андрешко да бъдат оценени по 10 паунда парчето? После Калин Терзийски си даде сметка, че очевидно писателите би трябвало да умрат, с цел да зацъкат с език българите. И след това от кумова срама да им отдадат някаква гузна респект. А до момента в който умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, въпреки всичко, би трябвало да помним, е дух, познание и величествена мъдрост. Все отново.

Защо всеки споделя: Ти знаеш ли какъв заплашителен труд и гений трябват за тениса? Обаче никой не се замисля какъв труд би трябвало за същинската литература. Знам отговора. Защото даже и най-жалките злобари, тия, които просто си пишат някакви мръсотийки във фейсук считат, че и тяхното писане е нещо като писането на писателя. Нали - просто си написа индивидът? Тогава и аз мога да си мисля, че в случай че си подмятам тенис топка - също съм огромен тенисист. Но аз не си мисля такива неща.

(часове по-късно:)

Ето, аз към този момент съм удовлетворен! От реакциите. Предвидих ги. В предходния ми пост давам просто две числа - за един тенис мач - два милиона и половина, за роман - двайсет и пет паунда. И никой не се възмути от разликата. Никой не се възмути от безобразието, наречено 25 паунда за Разказ! Никой не попита: Кой е тоя урод, който дава на писателите толкоз? Но прекалено много скочиха - като ужилени - да кажат:

Не гледай ти в непознатото канче! Опитах се да им отговоря, че това: Не гледай в непознатото канче - е една подла заръка, която богатите са вменили на бедните, с цел да не им гледат в канчето и да не вземат да изискат правдивост. Но по този начин де - никаква реакция по отношение на унижението за българската литература. Ами стани и ти трети в света!- по този начин споделиха мнозина. Но по какъв начин се става трети в света по литаретура?

Литературата съревнование ли е, че да станеш трети? И по какъв начин се става трети в света по литература, когато целият ти народ е подготвен да те оплюе, да повърне върху тебе злобата си? Става въпрос - целият нечетящ народ?! Когато един народ псува писателите си и реве против тях, даже и тогава, когато те изразят огорчението си - няма по какъв начин да има огромни писатели! Големите писатели са тия, които основава Волята на Големия народ! Народът, който чете, схваща, цени и уважава! Тук такова нещо няма! И в случай че нямаме огромни писатели, това ще е единствено тъй като сме толкоз дребни, че освен че не сме ги оценили, само че и желаеме да ги унищожим с дребната си завист, да ги загробим...