Западен Берлин, Германия (26 юни 1963 г.) Президентът на САЩ

Западен Берлин, Германия (26 юни 1963 г.) Президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди приказва пред близо 300 000 души, събрали се на площада пред кметството на Шьонеберг, където произнася известната си тирада " Аз съм берлинчанин " ( " Ich bin ein Berliner " ). Снимка: AP

На 26 юни 1963 година президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди произнася в Западен Берлин популярната си тирада, в която споделя: „ Аз съм берлинчанин “  Няколкочасовото му посещаване е първо на американски президент в Берлин след Втората международна война. От специфична платформа той оглежда издигнатата Берлинска стена дружно с федералния канцлер Конрад Аденауер и военачалник Люсиъс Клей, началник на администрацията на американската окупационна зона, по чиято концепция е проведен въздушният мост по време на блокадата на града. Покъртен от гледката, президентът Джон Кенеди взема решение да изрази състрадание и съпричастност към берлинчани. „ Всички свободни хора, където и да живеят, са жители на този град, на Западен Берлин и заради това в качеството си на свободен човек споделям: „ Их бин айн берлинер “ / “Аз съм берлинчанин “/. Той насочва обръщение и към всички хора от всички страни с думите: „ Свободата е неделима и до момента в който въпреки единствено един човек е в иго, всички други не могат да се смятат свободни. “

В „ Служебния бюлетин “ на „ Международна информация “  на Българска телеграфна агенция е оповестена речта на американския президент Джон Кенеди, произнесена на 26 юни 1963 година

Реч на Кенеди в Берлин

Берлин, 26 юни 1963 година /Франс прес/ " Горд съм, че пристигнах във вашия град по покана на кмета ви ", съобщи президентът Кенеди в тирада, която произнесе през днешния ден следобяд на площада пред градската община.

" Вашият кмет, продължи той, пред очите на целия свят е знак на борческия дух на Западен Берлин. Горд съм, че посетих Федералната република дружно с канцлера Аденауер, който толкоз дълги години изграждаше демокрацията и свободата в Германия. Горд съм също, че съм тук, дружно с приятеля си военачалник Клей, който в този град един до друг с вас беше в най-тежките минути на рецесията и ще пристигна отново незабавно щом се наложи. "

Президентът съобщи по-нататък: " По света има хора, които не желаят да схванат или които настояват, че не желаят да схванат какъв е разногласието сред комунизма и свободния свят. Нека дойдат в Берлин. Други настояват, че комунизмът е оръжието на бъдещето. И те дано дойдат в Берлин. В Европа или другаде трети настояват, че може да се работи взаимно с комунистите. Нека и те също дойдат в Берлин.

Нашата независимост в действителност се сблъсква с доста компликации и нашата народна власт не е съвършена, продължи президентът Кенеди. Но ние в никакъв случай не сме имали потребност да издигаме стена, с цел да попречим на нашия народ да бяга. Не познавам никой град, който след 18-годишен окупационен режим да е останал толкоз жизнерадостен и мощен и който живее с вярата и решимостта както Западен Берлин. Стената е блестящо доказателство за банкрута на комунистическата система. Този банкрут е явен за целия свят. Ние не изпитваме никакво задоволство пред гледката на стената, тъй като съгласно нас тя е огорчение освен за историята, само че и за човечеството.

Мирът в Европа не може да бъде обезпечен, съобщи още президентът Кенеди, до момента в който един немец на всеки четирима е лишен от обикновеното право на свободните хора - правото на самоопределяне. След 18-годишен мир и доверие днешното немско потомство заслужи правото да бъде свободно, както и правото да се събере със своите близки, правото на национално обединяване, спокойно и трайно. Вие живеете на едно островче на свободата, само че животът ви е обвързван със ориста на континента.

Призовавам ви, съобщи в умозаключение президентът Кенеди, да насочите погледи оттатък днешните рискове към утрешните очаквания, да не мислите единствено за вашия град и за вашето немско родно място, а да концентрирайте мисълта си към напредъка на свободата в целия свят.

Не гледайте стената, мислете за деня, когато ще избухне мирът, справедливият мир. Свободата е неделима и до момента в който въпреки единствено един човек е в иго, всички други не могат да се смятат свободни.

Но до момента в който всички хора бъдат свободни, ще можем с цялостно доверие да чакаме деня, когато Берлин ще бъде единен и огромният европейски континент ще сияе в мир. Населението на Западен Берлин може да бъде решително, че е отстоявало положителната идея на фронта на свободата в продължение на 20 години. Всички свободни хора, където и да живеят, са жители на този град, на Западен Берлин и заради това в качеството си на свободен човек споделям: „ Их бин айн берлинер “ / “Аз съм берлинчанин “/.

***

Кенеди посети Берлинската стена

Берлин, 26 юни 1963 година /АП/ Днес под одобрителните крясъци на 1 милион западно-берлинчани президентът Кенеди застана лице в лице против комунистическия свят, когато посети ужасната алена врата в центъра на Берлин. Президентът дойде при Бранденбургската стена - признакът на разделянето сред Изтока и Запада в Берлин - тъкмо в 10:45 часа по Гринуич. Той се качи на една площадка и прегледа оттова стената, бодливата тел, огледа се наляво, надясно….
Президентът остана по този начин в продължение на 4 минути и по-късно се насочи към пропускателния пункт „ Чарли “, където преди 2 години съветските и американските танкове бяха насочили един против различен цеви.
Обикновено посетителите на Бранденбургската врата могат да гледат през нейните три арки надолу по „ Унтер ден Линден “, само че нощес комунистическите управляващи спуснаха алените флагове, с цел да попречат на Кенеди да надзърне в Източния свят. Червените флагове очевидно са сложени по отношение на идването на Никита Хрушчов в Източен Берлин, което се чака в петък.           

***

Равносметка за пътуването на Кенеди

Бон, 26 юни 1963 година / Франс прес/ Германия възвърна доверието си към Съединени американски щати и ще продължава да разпорежда на тях очакванията за сигурност и обединяване. Такава е равносметката, която се прави в Бон, след визитата на президента Кенеди в Германска федерална република и Берлин. Пред очите на германците най-очевидния резултат от гостуването се показва в съживената убеденост, че американското оръжие ще пази страната и Европа, каквото и да се случи. Президентът Кенеди се постара със угриженост да разсее подозренията на някои. До огромна степен той съумя да реализира това с многократното повтаряне под разнообразни форми на тематиката: „ Всяко нахлуване против вашата земя ще бъде считано за нахлуване против нашата страна “, която той подхвана още с идването си.
Призивите му за сцепление на Атлантическия съюз засегнаха най-чувствителната струна на политическия хайлайф, събран към него във Франкфурт. По  тази точка германо-американското единодушие беше непринудено и надълбоко. Създаването на обединена Европа, тясно обвързвана със Съединени американски щати може да се смята като основа на политиката на проф. Ерхард, когато през октомври т. година ye заеме канцлерския пост.
В психическо отношение президентът откри контакт с немския народ, който го посрещна със засилващ се възторг. Това потвърди на президента Кенеди, че публичното мнение в страната гледа на него, като на „ водач на свободния свят “ и „ поръчител за мир “, което загатваха публични оратори.   

Инфо: Българска телеграфна агенция