Многопластово позициониране. Как Западът се консолидира в Азия
Западът от ден на ден обръща внимание на съдействието във връзка с защитата със страните от Азия. Причините са доста, а една от тях е опита за възпирането на Китай. Как работят западните страни, кои структури ги подкрепят и кои са слабостите, проучва Владимир Шопов.
Концепцията за „ превръщане към Азия “ на Барак Обама е постоянно подценяван и недоразбран детайл от неговата външна политика. Най-честите рецензии са свързани с доктриналната ѝ незавършеност, неравномерността на уговорката зад нея и съществуването на наивитет във връзка с Китай.
За тях има значително учредения, само че те не регистрират внезапната смяна в държанието на Пекин след първите години на президента Си Дзинпин, както и преобладаващата тогава и облечена в възторг концепция за „ азиатския 21-и век “. Подценяват се и някои от нейните подходи, да вземем за пример, основаването на огромна азиатска зона за свободна търговия.
Радикалната смяна в държанието на „ междинното царство “ съответствува с администрацията на Доналд Тръмп
Радикалната смяна в държанието на „ междинното царство “ съответствува с администрацията на Доналд Тръмп и по-специално с влизането в нея на представители на по-консервативния establishment на Републиканската партия.
Фундаменталната преоценка за Китай и цялостната траектория на развиване на индо-тихоокеанския район са интегрирани във значими стратегически документи сред 2017 и 2021 година.
Всъщност, същинското уплътняване на политически декларираното „ превръщане към Азия “ се случва точно през тези години. Но същинското разрастване на нова идея за американско и западно позициониране на континента е реалност по време на сегашната администрация на Джо Байдън .
Какво стои в основата на „ обръщането към Азия “
В неговата основа стоят най-малко три детайла.
Първият е дефинитивно приемане на решаващото значение на необятна Азия за просперитета и сигурността през 21-и век. От най-малко две десетилетия западният бизнес следи и взе участие в стопанския взрив, генериран от „ възхода на останалите “, само че политически и институционално едвам през последните години сме очевидци на по-цялостно осмисляне на тези процеси.
Индикатор за това е обстоятелството, че множеството западни страни към този момент имат тактики за индо-тихоокеанския район.
Втори детайл е разбирането за съюзническото начало като дълготрайна база за наличие и усъвършенствано позициониране. Това включва двустранни, няколкостранни и многостранни връзки и формати.
Третият е концепцията за въздържане на Китай вследствие на радикалната смяна в тактиката и държанието на Пекин
Третият е концепцията за въздържане на Китай вследствие на радикалната смяна в тактиката и държанието на Пекин през последните десетина години. Все повече този детайл се добавя от разбирането, че множащите се опасности и закани в необятна Азия произтичат от координираните дейности на Пекин с Москва, Техеран и Пхенян. Тази композиция от убеждения образува основата, върху която Съединени американски щати и западните страни през последните години построиха нова институционална архитектура в района.
Нейната съществена платформа са двустранните партньорства и съюзнически връзки.
Как и с кого работят Съединени американски щати в Азия
Съединени американски щати рестартираха връзките си с Япония и Южна Корея, с които имат контракти за защита. Направиха го по друг метод.
С Токио разшириха и усъвършенстваха оперативното съдействие съгласно сюжети за действителни спорове, форсираха софтуерния трансфер, реалокираха оперативния си щаб от Тихия океан, основават взаимни и интегрирани сили за реагиране и на процедура упражняват опълчване на Китай в западните териториални води на страната.
Със Сеул бяха разширени софтуерния трансфер, укрепено бе наличието на американски войски, засилени бяха нуклеарните гаранции при офанзива от страна на Пхенян.
Може би най-осезаемо е задълбочаването на връзките с Филипините, където се удвои броя на американските бази, обезпечени бяха половин милиард $ за военна рационализация, усили се честотата и метода на общите учения, направени бяха съответни оперативни проекти за реакция и други.
Особено значимо е преформатирането на връзките с Индия, която последователно намира способи за доближаване с Вашингтон (военна рационализация, общи производства, софтуерен трансфер).
Противно на упованията на мнозина, през последните години сме очевидци на активизиране на връзките с Виетнам и Индонезия. Разбира се и с обичайния съдружник Австралия, само че и голям брой от дребните тихоокеански островни страни, които имат значимо оперативно значение.
AUKUS и QUAD
От особена значимост са две няколкостранни структури.
Първата е партньорството за сигурност сред Австралия, Англия и Съединени американски щати (AUKUS), което обгръща голям брой действия (придобиване на нови нуклеарни подводници, ротация на съществуващи такива, военни разработки, софтуерен трансфер, шерване на информация, кибер съдействие и други). Япония и Нова Зеландия ще се включат в част от дейностите, а форма на съдействие търсят и Канада, Южна Корея и Индия.
Втората конструкция е четворния разговор за сигурност, QUAD, сред Индия, Япония, Австралия и Съединени американски щати. Създаден през 2007 година и съживен по времето на администрацията на Тръмп през 2017-та, този формат непрестанно натрупа действия и на процедура институционализира общите визии на страните за „ свободен и отворен индо-тихоокеанския район “.
Вече действа и QUAD Plus, където се включват Южна Корея, Виетнам, Бразилия, Израел и други. Създадени бяха и други, тристранни формати като този сред Вашингтон, Токио и Сеул, който изискваше съществени дипломатически старания за превъзмогване на десетилетните разлики и разногласия сред двете азиатски страни.
Подобна конструкция имат общите учения сред Япония, Съединени американски щати и Филипините. Сближаването на Япония и Южна Корея с НАТО, политическо и военно, също би трябвало да бъде маркирано и там траекторията ще е по посока на задълбочаване.
Как Европа и Съединени американски щати въздействат на политиките в Азия
Активизирането на европейските страни също е осезаемо, въпреки неговите параметри да са много по-ограничени и политически неконсолидирани. Увеличаващите се военни вложения ще подобрят техните качества да участват и проектират качества в по-широк периметър.
Външнополитическото и военно мислене към този момент неотменно включва азиатските региони на деяние
Външнополитическото и военно мислене към този момент неотменно включва азиатските региони на деяние. Страни като Англия, Франция, Германия, Италия и Нидерландия изпращат при опция елементи от своите военни активи в разнообразни точки от района. Много вложения се вършат в потенциала на Европейски Съюз и НАТО, както и в другите проучвателен центрове, които се занимават с Азия.
Активизирането на Съединени американски щати в необятна Азия създава и други резултати с еднообразно основни последици. Един от най-важните е рестарта и развиването на двустранните връзки сред разнообразни страни, в някои случаи не толкоз близки като доктрини, цели и полезности.
Например, Япония и Индия уголемяват и задълбочават съдействието си в региона на сигурността и към този момент плануват „ взаимни интегрирани учения “, които включват цяла палитра от качества и структури. Разработва се и проект за дълготрайно наличие на японски военноморски сили в индийски териториални води и бази. Подготвя се софтуерен трансфер от Токио към Ню Делхи, в този случай военна електроника.
Къде са минусите
Остават обаче значително дефекти и дефицити в американския и европейския метод към Азия.
Отвъд формалната дипломатическа връзка, измежду мнозина политици на западните съдружници стои въпросителната за степента и дълбочината на американския ангажимент, изключително при евентуален директен конфликт с Китай. Въвеждането на от ден на ден конвенционалност в него генерира неустановеност и принуждава локалните елити да готвят различни или най-малко допълващи модели на сигурност.
Най-важният от тях е обвързван с придобиване на лично нуклеарно оръжие, да вземем за пример от страна на Южна Корея и, с по-малка възможност, Япония.
Ключов недостиг е отсъствието на привлекателна икономическа и капиталова рамка, зад която стои Съединени американски щати и която структурно да предлага икономически благоприятни условия за доста от страните от района.
Оттеглянето на Вашингтон от Транс-тихоокеанското партньорство незабавно след избирането на Доналд Тръмп лиши страната от значим инструмент за въздействие
Оттеглянето на Вашингтон от Транс-тихоокеанското партньорство незабавно след избирането на Доналд Тръмп лиши страната от значим инструмент за въздействие, а нежеланието на демократите да подписват съглашения за свободна търговия направи този минус съвсем необратим.
Отвъд стопанската система, сегашната администрация отхвърля да одобри нуждата от огромна капиталова стратегия в защитата на страната и финансовите равнища на поддръжка нарастват паралелно с инфлацията, а не с действителните провокации. По тази причина, разнообразни експерти занапред сигнализират, че американската страна може да се окаже в неподходяща обстановка след към половин десетилетие.
Цялостно видяно, политическите настройки в страната се изместиха в посока противоположна на готовността за боен ангажимент отвън непосредствени закани. Способността за бърз и безапелационен боен ангажимент и триумф ще изисква доста по-голяма интензивност и връзка на водещите политически фигури с обществото.
Няма подозрение, че последните няколко години са маркирани от огромно и многопластово позициониране на западните страни в Азия по невиждан метод. Това е просрочен развой и доста незнайни ще продължат да съществуват през идните години.
Например, степента на подготвеност за дълготрайни вложения, действителните „ червени линии “ за обособените участници, желанието за разширение и консолидиране на качества и структури. Един изпреварващ ход на Китай в района също би отворил доста алтернативи. Независимо от тази продължаваща неизясненост, дейностите на западните страни и зараждащата инфраструктура в региона на сигурността и защитата са измежду най-значимите в интернационалните връзки на последното десетилетие. И вероятността този развой да продължи е все по-голяма.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Концепцията за „ превръщане към Азия “ на Барак Обама е постоянно подценяван и недоразбран детайл от неговата външна политика. Най-честите рецензии са свързани с доктриналната ѝ незавършеност, неравномерността на уговорката зад нея и съществуването на наивитет във връзка с Китай.
За тях има значително учредения, само че те не регистрират внезапната смяна в държанието на Пекин след първите години на президента Си Дзинпин, както и преобладаващата тогава и облечена в възторг концепция за „ азиатския 21-и век “. Подценяват се и някои от нейните подходи, да вземем за пример, основаването на огромна азиатска зона за свободна търговия.
Радикалната смяна в държанието на „ междинното царство “ съответствува с администрацията на Доналд Тръмп
Радикалната смяна в държанието на „ междинното царство “ съответствува с администрацията на Доналд Тръмп и по-специално с влизането в нея на представители на по-консервативния establishment на Републиканската партия.
Фундаменталната преоценка за Китай и цялостната траектория на развиване на индо-тихоокеанския район са интегрирани във значими стратегически документи сред 2017 и 2021 година.
Всъщност, същинското уплътняване на политически декларираното „ превръщане към Азия “ се случва точно през тези години. Но същинското разрастване на нова идея за американско и западно позициониране на континента е реалност по време на сегашната администрация на Джо Байдън .
Какво стои в основата на „ обръщането към Азия “
В неговата основа стоят най-малко три детайла.
Първият е дефинитивно приемане на решаващото значение на необятна Азия за просперитета и сигурността през 21-и век. От най-малко две десетилетия западният бизнес следи и взе участие в стопанския взрив, генериран от „ възхода на останалите “, само че политически и институционално едвам през последните години сме очевидци на по-цялостно осмисляне на тези процеси.
Индикатор за това е обстоятелството, че множеството западни страни към този момент имат тактики за индо-тихоокеанския район.
Втори детайл е разбирането за съюзническото начало като дълготрайна база за наличие и усъвършенствано позициониране. Това включва двустранни, няколкостранни и многостранни връзки и формати.
Третият е концепцията за въздържане на Китай вследствие на радикалната смяна в тактиката и държанието на Пекин
Третият е концепцията за въздържане на Китай вследствие на радикалната смяна в тактиката и държанието на Пекин през последните десетина години. Все повече този детайл се добавя от разбирането, че множащите се опасности и закани в необятна Азия произтичат от координираните дейности на Пекин с Москва, Техеран и Пхенян. Тази композиция от убеждения образува основата, върху която Съединени американски щати и западните страни през последните години построиха нова институционална архитектура в района.
Нейната съществена платформа са двустранните партньорства и съюзнически връзки.
Как и с кого работят Съединени американски щати в Азия
Съединени американски щати рестартираха връзките си с Япония и Южна Корея, с които имат контракти за защита. Направиха го по друг метод.
С Токио разшириха и усъвършенстваха оперативното съдействие съгласно сюжети за действителни спорове, форсираха софтуерния трансфер, реалокираха оперативния си щаб от Тихия океан, основават взаимни и интегрирани сили за реагиране и на процедура упражняват опълчване на Китай в западните териториални води на страната.
Със Сеул бяха разширени софтуерния трансфер, укрепено бе наличието на американски войски, засилени бяха нуклеарните гаранции при офанзива от страна на Пхенян.
Може би най-осезаемо е задълбочаването на връзките с Филипините, където се удвои броя на американските бази, обезпечени бяха половин милиард $ за военна рационализация, усили се честотата и метода на общите учения, направени бяха съответни оперативни проекти за реакция и други.
Особено значимо е преформатирането на връзките с Индия, която последователно намира способи за доближаване с Вашингтон (военна рационализация, общи производства, софтуерен трансфер).
Противно на упованията на мнозина, през последните години сме очевидци на активизиране на връзките с Виетнам и Индонезия. Разбира се и с обичайния съдружник Австралия, само че и голям брой от дребните тихоокеански островни страни, които имат значимо оперативно значение.
AUKUS и QUAD
От особена значимост са две няколкостранни структури.
Първата е партньорството за сигурност сред Австралия, Англия и Съединени американски щати (AUKUS), което обгръща голям брой действия (придобиване на нови нуклеарни подводници, ротация на съществуващи такива, военни разработки, софтуерен трансфер, шерване на информация, кибер съдействие и други). Япония и Нова Зеландия ще се включат в част от дейностите, а форма на съдействие търсят и Канада, Южна Корея и Индия.
Втората конструкция е четворния разговор за сигурност, QUAD, сред Индия, Япония, Австралия и Съединени американски щати. Създаден през 2007 година и съживен по времето на администрацията на Тръмп през 2017-та, този формат непрестанно натрупа действия и на процедура институционализира общите визии на страните за „ свободен и отворен индо-тихоокеанския район “.
Вече действа и QUAD Plus, където се включват Южна Корея, Виетнам, Бразилия, Израел и други. Създадени бяха и други, тристранни формати като този сред Вашингтон, Токио и Сеул, който изискваше съществени дипломатически старания за превъзмогване на десетилетните разлики и разногласия сред двете азиатски страни.
Подобна конструкция имат общите учения сред Япония, Съединени американски щати и Филипините. Сближаването на Япония и Южна Корея с НАТО, политическо и военно, също би трябвало да бъде маркирано и там траекторията ще е по посока на задълбочаване.
Как Европа и Съединени американски щати въздействат на политиките в Азия
Активизирането на европейските страни също е осезаемо, въпреки неговите параметри да са много по-ограничени и политически неконсолидирани. Увеличаващите се военни вложения ще подобрят техните качества да участват и проектират качества в по-широк периметър.
Външнополитическото и военно мислене към този момент неотменно включва азиатските региони на деяние
Външнополитическото и военно мислене към този момент неотменно включва азиатските региони на деяние. Страни като Англия, Франция, Германия, Италия и Нидерландия изпращат при опция елементи от своите военни активи в разнообразни точки от района. Много вложения се вършат в потенциала на Европейски Съюз и НАТО, както и в другите проучвателен центрове, които се занимават с Азия.
Активизирането на Съединени американски щати в необятна Азия създава и други резултати с еднообразно основни последици. Един от най-важните е рестарта и развиването на двустранните връзки сред разнообразни страни, в някои случаи не толкоз близки като доктрини, цели и полезности.
Например, Япония и Индия уголемяват и задълбочават съдействието си в региона на сигурността и към този момент плануват „ взаимни интегрирани учения “, които включват цяла палитра от качества и структури. Разработва се и проект за дълготрайно наличие на японски военноморски сили в индийски териториални води и бази. Подготвя се софтуерен трансфер от Токио към Ню Делхи, в този случай военна електроника.
Къде са минусите
Остават обаче значително дефекти и дефицити в американския и европейския метод към Азия.
Отвъд формалната дипломатическа връзка, измежду мнозина политици на западните съдружници стои въпросителната за степента и дълбочината на американския ангажимент, изключително при евентуален директен конфликт с Китай. Въвеждането на от ден на ден конвенционалност в него генерира неустановеност и принуждава локалните елити да готвят различни или най-малко допълващи модели на сигурност.
Най-важният от тях е обвързван с придобиване на лично нуклеарно оръжие, да вземем за пример от страна на Южна Корея и, с по-малка възможност, Япония.
Ключов недостиг е отсъствието на привлекателна икономическа и капиталова рамка, зад която стои Съединени американски щати и която структурно да предлага икономически благоприятни условия за доста от страните от района.
Оттеглянето на Вашингтон от Транс-тихоокеанското партньорство незабавно след избирането на Доналд Тръмп лиши страната от значим инструмент за въздействие
Оттеглянето на Вашингтон от Транс-тихоокеанското партньорство незабавно след избирането на Доналд Тръмп лиши страната от значим инструмент за въздействие, а нежеланието на демократите да подписват съглашения за свободна търговия направи този минус съвсем необратим.
Отвъд стопанската система, сегашната администрация отхвърля да одобри нуждата от огромна капиталова стратегия в защитата на страната и финансовите равнища на поддръжка нарастват паралелно с инфлацията, а не с действителните провокации. По тази причина, разнообразни експерти занапред сигнализират, че американската страна може да се окаже в неподходяща обстановка след към половин десетилетие.
Цялостно видяно, политическите настройки в страната се изместиха в посока противоположна на готовността за боен ангажимент отвън непосредствени закани. Способността за бърз и безапелационен боен ангажимент и триумф ще изисква доста по-голяма интензивност и връзка на водещите политически фигури с обществото.
Няма подозрение, че последните няколко години са маркирани от огромно и многопластово позициониране на западните страни в Азия по невиждан метод. Това е просрочен развой и доста незнайни ще продължат да съществуват през идните години.
Например, степента на подготвеност за дълготрайни вложения, действителните „ червени линии “ за обособените участници, желанието за разширение и консолидиране на качества и структури. Един изпреварващ ход на Китай в района също би отворил доста алтернативи. Независимо от тази продължаваща неизясненост, дейностите на западните страни и зараждащата инфраструктура в региона на сигурността и защитата са измежду най-значимите в интернационалните връзки на последното десетилетие. И вероятността този развой да продължи е все по-голяма.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ