Столтенберг: Путин иска война на изтощение и Западът трябва да е готов с оръжие за Киев
Западът би трябвало да се приготви за " война на безсилие " в Украйна, каквато съветският президент Владимир Путин има намерение да води. Москва няма никакво желание да се реализира мир. А това значи съдружниците от НАТО да се приготвят да доставят оръжие и помощ на Киев за дълго време напред. Това предизвести в изявление за английския Guardian генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. И анонсира, че на идната среща на върха на Алианса в Естония ще упорства страните да се ангажират със заложените съгласно документите на НАТО вложения в защита от най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт на година, излиза наяве от изявлението.
Заявката идва няколко дни, откакто НАТО разгласява годишния си отчет за 2022 година От него излиза наяве, че едвам 7 от всички 30 страни членки в северноатлантическия съюз съблюдават условието да харчат най-малко 2% от своя Брутният вътрешен продукт годишно за защита, въпреки разноските по това перо като цяло да порастват на фона на нашествието. Сред " отличниците " са Полша, прибалтийските републики, Гърция, Съединени американски щати. България е влизала в тази рубрика единствено един път - в годината, в която заплати вкупом за поръчката на 8 американски изтребителя F-16, които би трябвало да дойдат през 2025 година
По отношение на съветската война в Украйна Столтенберг добавя пред Guardian, че яростните борби, сега съсредоточени към Бахмут, в Източна Украйна, демонстрират, че Русия е подготвена „ просто да хвърли още хиляди и хиляди бойци, с цел да вземе доста жертви за минимални облаги “
„ Владимир Путин не възнамерява мир, той възнамерява още война “, продължи Столтенберг, добавяйки, че Русия усилва производството на военната си индустрия и „ протяга ръка към властнически режими като Иран или Северна Корея и други, с цел да се опита да получи повече оръжия “.
В резултат на това Съединени американски щати, Обединеното кралство, Франция, Германия и други западни страни би трябвало да бъдат подготвени да поддържат Украйна с оръжия, муниции и аварийни елементи за дълго време. Тази потребност ще продължи дълго, а това изисква освен предпочитание, само че и промишлен потенциал за обезпечаване на муниции и въоръжение на отбраняващата се страна.
Според данните на НАТО досега потребността от артилерийски снаряди изпреварва опциите на западното произвеждане. Сметките демонстрират, че среднодневно Украйна употребява от 4 000 до 7 000 снаряда дневно. Русия изсипва близо 20 000 за денонощие на територията на нападната страна.
За потребността от промишлен потенциал приказва и Европейският съюз, като към този момент тече обща самодейност за превъзмогването на възможен недостиг. Съюзът по-рано тази седмица се съгласи на доставка на снаряди за Украйна, които биха били задоволителни за към 6 месеца. Става въпрос за обезпечаване на 1 млн. снаряда, за които 17 европейски страни подписаха, че ще разгласят обща социална поръчка и ще обединят сили за обезпечаването им и посредством произвеждане, и посредством освобождение на ресурси.
България няма да взе участие в това изпитание - с оправданието, пристигнало от военния министър Димитър Стоянов, че страната не създава и не има снаряди 155-и диаметър, а поръчката се планува да е за такива. От думите на президента Румен Радев се разбра, че повода в действителност е друга. Той съобщи, че до момента в който на власт е служебното държавно управление, назначено от него, страната няма да доставя повече оръжие на Украйна.
За Столтенберг, отвън анажимента за вложения в защита, значимо е да се откри механизъм Китай да бъде разколебан да доставя оръжие на Русия, която също изпитва дефицит на основни муниции. Към Пекин към този момент беше отправено предизвестие, че сходен ход " ще има последствия ". Това се случи още преди тридневното посещаване на китайския водач Си Дзинпин при Владимир Путин в Москва.
Сериозните старания на Китай да работи като медиатор в спора би трябвало да бъдат съпроводени от опит „ да се схванат вероятностите на Украйна “, сподели шефът на НАТО. И напомни, че Пекин към момента не е осъдил съветската инвазия.
Столтенберг счита, че западните страни са дали задоволително военно съоръжение, в това число танкове, бойни транспортни средства и ракетна артилерия, „ с цел да разреши на украинците да освободят от ден на ден и повече земя “, завзета от Русия след първичното навлизане през февруари 2022 година Сега задачата би трябвало да е „ да се даде опция на украинците да стартират атака и да си върнат територията “, излиза наяве от думите на генералния секретар на НАТО, с уточнението, че съюзът не е страна в спора и страните членки сами взимат решения по отношение на даването на оръжия.
Столтенберг не изключи страните да отидат по-далеч, като изпратят F-16 или други западни изтребители в Украйна, след прочувствена молба „ криле за независимост “ от нейния президент Володимир Зеленски през февруари. Този месец Полша и Словакия се съгласиха да дадат 17 руски общоприети МиГ-29, само че общият брой разполагаем е дребен.
Очаква се срещата на върха на НАТО във Вилнюс да е последната за Столтенберг отпред на Алианса, чийто мандат бе удължават три пъти, само че се чака да изтече дефинитивно през есента.
Заявката идва няколко дни, откакто НАТО разгласява годишния си отчет за 2022 година От него излиза наяве, че едвам 7 от всички 30 страни членки в северноатлантическия съюз съблюдават условието да харчат най-малко 2% от своя Брутният вътрешен продукт годишно за защита, въпреки разноските по това перо като цяло да порастват на фона на нашествието. Сред " отличниците " са Полша, прибалтийските републики, Гърция, Съединени американски щати. България е влизала в тази рубрика единствено един път - в годината, в която заплати вкупом за поръчката на 8 американски изтребителя F-16, които би трябвало да дойдат през 2025 година
По отношение на съветската война в Украйна Столтенберг добавя пред Guardian, че яростните борби, сега съсредоточени към Бахмут, в Източна Украйна, демонстрират, че Русия е подготвена „ просто да хвърли още хиляди и хиляди бойци, с цел да вземе доста жертви за минимални облаги “
„ Владимир Путин не възнамерява мир, той възнамерява още война “, продължи Столтенберг, добавяйки, че Русия усилва производството на военната си индустрия и „ протяга ръка към властнически режими като Иран или Северна Корея и други, с цел да се опита да получи повече оръжия “.
В резултат на това Съединени американски щати, Обединеното кралство, Франция, Германия и други западни страни би трябвало да бъдат подготвени да поддържат Украйна с оръжия, муниции и аварийни елементи за дълго време. Тази потребност ще продължи дълго, а това изисква освен предпочитание, само че и промишлен потенциал за обезпечаване на муниции и въоръжение на отбраняващата се страна.
Според данните на НАТО досега потребността от артилерийски снаряди изпреварва опциите на западното произвеждане. Сметките демонстрират, че среднодневно Украйна употребява от 4 000 до 7 000 снаряда дневно. Русия изсипва близо 20 000 за денонощие на територията на нападната страна.
За потребността от промишлен потенциал приказва и Европейският съюз, като към този момент тече обща самодейност за превъзмогването на възможен недостиг. Съюзът по-рано тази седмица се съгласи на доставка на снаряди за Украйна, които биха били задоволителни за към 6 месеца. Става въпрос за обезпечаване на 1 млн. снаряда, за които 17 европейски страни подписаха, че ще разгласят обща социална поръчка и ще обединят сили за обезпечаването им и посредством произвеждане, и посредством освобождение на ресурси.
България няма да взе участие в това изпитание - с оправданието, пристигнало от военния министър Димитър Стоянов, че страната не създава и не има снаряди 155-и диаметър, а поръчката се планува да е за такива. От думите на президента Румен Радев се разбра, че повода в действителност е друга. Той съобщи, че до момента в който на власт е служебното държавно управление, назначено от него, страната няма да доставя повече оръжие на Украйна.
За Столтенберг, отвън анажимента за вложения в защита, значимо е да се откри механизъм Китай да бъде разколебан да доставя оръжие на Русия, която също изпитва дефицит на основни муниции. Към Пекин към този момент беше отправено предизвестие, че сходен ход " ще има последствия ". Това се случи още преди тридневното посещаване на китайския водач Си Дзинпин при Владимир Путин в Москва.
Сериозните старания на Китай да работи като медиатор в спора би трябвало да бъдат съпроводени от опит „ да се схванат вероятностите на Украйна “, сподели шефът на НАТО. И напомни, че Пекин към момента не е осъдил съветската инвазия.
Столтенберг счита, че западните страни са дали задоволително военно съоръжение, в това число танкове, бойни транспортни средства и ракетна артилерия, „ с цел да разреши на украинците да освободят от ден на ден и повече земя “, завзета от Русия след първичното навлизане през февруари 2022 година Сега задачата би трябвало да е „ да се даде опция на украинците да стартират атака и да си върнат територията “, излиза наяве от думите на генералния секретар на НАТО, с уточнението, че съюзът не е страна в спора и страните членки сами взимат решения по отношение на даването на оръжия.
Столтенберг не изключи страните да отидат по-далеч, като изпратят F-16 или други западни изтребители в Украйна, след прочувствена молба „ криле за независимост “ от нейния президент Володимир Зеленски през февруари. Този месец Полша и Словакия се съгласиха да дадат 17 руски общоприети МиГ-29, само че общият брой разполагаем е дребен.
Очаква се срещата на върха на НАТО във Вилнюс да е последната за Столтенберг отпред на Алианса, чийто мандат бе удължават три пъти, само че се чака да изтече дефинитивно през есента.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ