Замърсяването на водата е глобален проблем, с който редица държави

Замърсяването на водата е световен проблем, с който редица страни и интернационалните организации се борят. Евроейската Комисията обръща изключително внимание в последния си отчет по отношение на използването на Директивата за нитратите, че те към момента предизвикват носещи вреди при замърсяване на водите в Европейски Съюз. В страните членки е регистрирано с 14,1% надвишаване на пределно допустимата централизация на нитрати във водата, избрана като питейна. Белгия, Чехия, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Испания са изправени пред най-големите провокации при оправянето със замърсяването с субстанции от селското стопанство. България попада в група с Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния, които също имат „ горещи точки “, където замърсяването следва незабавно да бъде понижено. Опасността от нитратите Твърде високото наличие на нитрати във водата е нездравословно за човешкото здраве и за екосистемите, защото предизвиква привършване на кислорода. На местата, където земеделските стопани или държавните управления са постигнали високо равнище на ликвидиране на водите, се вижда възстановяване на биологичното многообразие. Въпреки това несъразмерното торене продължава да бъде проблем. През последното десетилетие постигнатият прогрес е нищожен и замърсяването с хранителни субстанции от селското стопанство към момента е сериозен проблем за доста страни. Азотът като замърсител Въпреки че азотът е жизненоважно хранително вещество, което разрешава на растенията и културите да порастват, високите му концентрации във водата са нездравословни за хората и природата. Нитратите от оборския тор и минералните торове са главен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия насам. Около половината от азота в торовете и оборския тор, употребен на Стария континент, се губи в заобикалящата среда. Нитратите излагат човешкото здраве на риск посредством замърсяването на питейната вода. То оказва и доста икономическо влияние поради нуждата от филтриране на водата за консумация от индивида и за общностите, които зависят от нечистите води, като да вземем за пример рибарството и туристическия бранш. Общите екологични разноски за всички загуби на химически деен азот в Европа се правят оценка на 70-320 милиарда евро годишно, което надалеч надвишава разноските за понижаване на замърсяването при източника. Селско стопанство Земеделието също способства за замърсяването на водите посредством потреблението на пестициди. Пестицидите проникват в подпочвените води или се придвижват в повърхностни води посредством оттичане и могат да причинят отравяне и заболяване при хората и животните, които ги пият. Затова в всекидневието си в никакъв случай не би трябвало да изливаме тези субстанции в двор, дъждовни канали, мивката или тоалетната. В последна сметка всички тези тръби и канали стигат до водоизточници и в случай че носят тежки химикали, те ще влязат и във водоснабдяването. Това е циничен кръг и химикалите сигурно ще доближат назад към питейната вода. Пестицидите и храните Изследвания демонстрират, че даже доста известни зърнени закуски съдържат високи концентрации на пестициди, изключително тези на овесена основа. В същото време законовите разпореждания напълно не са еднопосочни. Пример за това е глифозатът, хербицид, който Международната организация за проучване на рака (IARC) дефинира като " евентуално канцерогенно " за хората вещество, само че Европейският орган за сигурност на храните счита, че в действителност има въздействие, само че не задоволително, с цел да го направи канцерогенен. В този смисъл, има ли опция всички пестициди да бъдат неразрешени? „ Трудно е да се реализира равновесие сред нуждата да произвеждаме задоволително храна по ефикасен метод и в това време за тази цел да бъдат употребявани минимални количества химически пестициди. Такова равновесие за момента няма “, споделя проф. Рони Блуст, професор по екологична физиология и токсикология в Университета в Антверпен, взел участие в огромно изследване за положението на водата във Фландрия, Белгия. В тази връзка Ян де Вос, инженер по околна среда и специалист по почвите в профилираната в екологични съвещания ABO Group споделя, че „ субстанции, за които през днешния ден мислим, че не съставляват опасности, на следващия ден може да се окажат нездравословни. Преди петнадесет години глифозатът се считаше за същинска панацея “. Според него обезпокоително е също по този начин, че доста от употребяваните в селското стопанство пестициди не са изследвани, а те елементарно могат да се озоват в почвата и водата. Катриен Смет от Фламандската Агенция по околна среда напомня проучвания правени през през 2015 и 2016 година, при които в повърхностните води са били открити общо повече от 100 пестициди, като за някои концентрациите са над стандартите за качеството на околната среда. Лекарствата Подобно на пестицидите и химикалите, медикаментите също не би трябвало да се изхвърлят неконтролирано. При проучване в Белгия преди няколко години в повърхностните води са открити 26 медикаменти, измежду които болкоуспокояващи, медикаменти за намаление на кръвното налягане, противовъзпалителни, противозачатъчни, антидепресанти, бета-блокери. Вредността на тези концентрации се дефинира от цената „ Прогнозирана централизация без резултат “. За някои медикаменти не съществува открита „ безвредна “ стойност, а в други случаи не е реализиран теоретичен консенсус по въпроса. Пречиствателните станции не са предопределени за по този начин наречените микрозамърсители, или субстанции, които могат да бъдат нездравословни даже и в доста ниска централизация. Важна е и тематиката какъв е резултатът от тези фармацевтични субстанции при хора, които не се нуждаят от тях. Невидимите закани в нашето всекидневие Неправилното изхвърляне на отпадъци е един от главните източници на замърсяване и в това време проблем, с чието справяне в всекидневието си можем най-пряко да повлияем за възстановяване на обстановката. Когато се изхвърлят боклуци във и към водоизточниците, без значение дали целеустремено или инцидентно, то проправя пътя за съществено замърсяване на водата. Боклук, който се разпада или по различен метод прониква във водата, може да я замърси с бактерии, химикали и други замърсители, които се популяризират назад към хората, които пият от този източник. Най-добрия барометър в природата се оказват пчелите, които да вземем за пример са изключително чувствителни и са първоизточник, от който можем да черпим информация без да има безусловно никакво вмешателство в резултатите за това до каква степен е чиста околната среда към водоизточниците.