GDPR или цензура, облечена в закон
Законът за отбрана на персоналните данни може да проработи като прикрит закон за печата, който да постави завършек на " слободията " да се подлага на критика властта
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Гиди закон за персоналните данни
Как ще бъде доразвит GDPR на национално равнище е доста по-голям проблем от самия правилник. Началото не наподобява обещаващо
1 юни 2018
Как антикорупционната комисия отхвърли да ревизира министър *****
Срещу земеделския министър е имало сигнал за корист с еврофондове, а от институцията търсили и не разкрили спор на ползи
29 май 2018
Лекари и фармацевти не би трябвало да желаят заявления за персонални данни от пациентите
Декларации в здравния бранш не са нужни, споделят от Комисията за персоналните данни
25 май 2018 Начинът, по който новият правилник на Европейски Съюз за отбрана на персоналните данни, прочут като GDPR, ще влезе в националното законодателство, може да сътвори тежък проблем с демокрацията в България. Проектът за промени в едноименния закон, чието разискване завърши, събра камара от рецензии - от бизнес, адвокатура, правозащитници, като стряскащи опасения показаха Асоциацията на европейските публицисти в България, " Програма Достъп до информация " (която оказва помощ на проверяващи публицисти по отбраната на персоналните данни) и Съюзът на издателите в България.
Неясните разпореждания могат мощно да вържат ръцете на публицистите, а Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД), избирана от Народното събрание, да се трансформира в бухалка против медиите. Предвидените високи наказания ще са непостижими за печатни и интернет издания, работещи действително в публичен интерес - те и без друго търсят по какъв начин да оцелеят във враждебната среда и сгънат рекламен пазар.
Държавни регулатори и в други сфери се употребяват за напън върху издания и публицисти, неуместни за властта или обвързваните с нея стопански ползи - от Национална агенция за приходите, през Комисията за финансов контрол и Комисията за защита на конкуренцията до Комисията за лишаване на нелегално добито имущество.
Да смразиш публицистиката
Влезлият в действие правилник планува ясно изключение за обработването на персонални данни от публицисти - не е належащо единодушие на субекта при потреблението им, тъй като по формулировка медиите работят в публичен интерес. В българския закон обаче се вкарват 10 критерия (действащи едновременно) за това изключение. И в случай че множеството са ясни и са свързани с салдото сред отбраната на публичен интерес от обявата и на персоналните данни, то последният аршин - " други условия, относими към съответния случай ", е голяма врата в полето.
" Ако се схваща като нужда от документиране на преценка преди всяко събиране, запазване или издание на персонални данни, това би смразило публицистиката ", счита адв. Александър Кашъмов от " Програма Достъп до информация ".
Пример е казусът със смолянския вестник " Отзвук ", който през 2011 година разгласява следствие за нередности, осъществени от локален предприемач. След като той загуби делата за клюка против изданието, пусна тъжба до КЗЛД - поради оповестен нотариален акт с негови персонални данни. Регулаторът наложи санкция от 11 хиляди лева, която щеше да докара до затварянето на вестника, само че съдът я разгласи за противозаконна.
Темата стимулира претенции за открита цензура. Петьо Цеков, редактор във вестник " Сега ", споделя по какъв начин лекар изискал преди няколко дни да смъкват дописка от 2007 година, тъй като му уронвала престижа. " Информацията е фактологически точна - докторът нападнал родственици на пациент, пристигнала полиция, повдигнали му обвиняване. Сега той се базира на GPDR ", уточни журналистът.
От Съюза на издателите обръщат внимание на обстоятелството, че в измененията в закона за персоналните данни в Германия категорично е маркирано, че рестриктивните мерки на европейския правилник не важат за публицистите и медиите, които служат на публичния интерес да осведомят. " Точно това би трябвало напълно ясно да бъде записано и в българския закон, с цел да не се окажем в обстановката на основния воин от " 1984 " на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, с цел да се фалшифицира историята ", се споделя в мнението на СИБ.
Друг проблем е непокътнатото условието, съгласно което проверяваните от комисията са длъжни (иначе ще бъдат глобени) да разкриват източниците си на информация. Това е в директен спор с практиката на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ), съгласно която публицистите имат освен право, а и обвързване да пазят източниците си. Тази наредба, към този момент обвързана с GDPR, може да откаже държавни чиновници, склонни да оповестят за нередности, да поддържат връзка с публицисти.
" Не сме експерти по всичко, по тази причина беше публичното разискване ", разяснява пред " Капитал " ръководителят на КЗЛД Венцислав Караджов. Той съобщи, че в закона ще бъде записана ясна дерогация от разпоредбите, когато става дума за журналистическа работа. Заради обяснението му, че комисията ще прави разлика сред потреблението на персонални данни за задачите на журналистически следствия и самоцелното им издание в папарашки и жълти издания, от Съюза на издателите означиха, че " защото в правния мир не съществува определение коя вест е " жълта " и коя - не, преценката на комисията няма по какъв начин да е друга с изключение на субективна, което би могло да докара до цензура или кавга с неуместни медии ".
Прозрачността пада жертва
Ограничаването на информацията с претекст " отбрана на персоналните данни " не е ново. Едва от десетина години след напън от Брюксел съдилищата започнаха да разгласяват присъдите и претекстовете към тях по наказателни каузи и решенията по цивилен и търговски разногласия. Висш съдебен съвет изхарчи милиони от европейски фондове за централизиран портал, на който да се качват всички правосъдни актове.
По подигравка уеб сайтът, предоставящ най-широк достъп, в това число до протоколите на съвещанията и сканирани съществени документи по делата, беше този на Върховния административен съд. Преди две години със заповед на тогавашния му ръководител Георги Колев тази информация беше отстранена, а всички решения - свалени за " обезличаване ". Под ножа минаха освен имената на физически лица и компании, само че и на държавни институции. Заповедта на Колев беше обжалвана от група правосъдни кореспонденти, само че жалбата беше отхвърлена, поради което те потърсиха правата си пред Европейския съд в Страсбург.
Новото управление на Върховен административен съд пое ангажимент да върне имената на компаниите и държавните институции, само че не и на жителите, които са страни по каузи. Мотивът - тъжби в Комисията за отбрана на персоналните данни.
Обезличаването на правосъдните актове става по неразбираеми критерии. В някои съдилища секрети остават имената на съдиите и прокурора, от време на време правосъдното решение става неясно, а даже и комично (из решение на Върховен административен съд: " Иконата е произведение на изкуството... На нея са представяни Х., Б., апостолите, светците... " ) Съдилища започнаха да лимитират и опцията за онлайн деловодни информации, което се отрази и на юристите и страните по делата.
Прокуратурата пък спря да изписва даже и букви, съобщавайки, че против някого е повдигнато обвиняване или е импортиран обвинителен акт, в това число за обществена персона. Новината за обвинителния акт против някогашния шеф на НДК Мирослав Боршош беше обявена по този начин: "... Едното длъжностно лице (д.л.) - изпълнителен шеф, е упрекнато за това, че е разпоредило част от целевите средства "
Това дружно с твърдия отвод на държавното обвиняване да дава информация по инспекции и следствия, за които няма интерес да приказва, циментира неналичието отчетност на институцията. Новата антикорупционна комисия скри спорно решение, с което беше прекъсната инспекция против земеделския министър Румен Порожанов. Тя беше оповестена като водена " по отношение на ***** - министър на ".
Потенциална жертва са и обществените регистри (търговски и имотен), които също могат да бъдат затворени с мотив отбрана на персоналните данни. Това мощно ще затрудни проверяващата публицистика. " Не можем да ограничим регистрите, тъй като те следват от особено законодателство ", разяснява Караджов, който изясни, че този въпрос ще бъде контролиран след разискване със съответните институции. Ако ръководителят на КЗЛД към този момент демонстрира, че по-скоро е подготвен да чуе рецензиите към плана, крайната дума ще е на Народното събрание, който се чака да гласоподава измененията до края на юли.
Отношението на ръководещите към медиите не вдъхва огромни очаквания. Преди дни ръководителят на комисията по просвета и медии Вежди Рашидов съобщи, че Бойко Борисов има една " виновност " - толерира свободата на словото ", което разрешило " на едни хора да развихрят слободията и да го атакуват ".
" Може би е време да помислим за закон за печата и други актове, които да внесат правила в построяването на гражданското общество ", съобщи през 2002 година някогашната му колежка в комисията и зам.-председател на Движение за права и свободи тогава Емел Етем. Е, помислено е - Законът за отбрана на персоналните данни може да проработи като прикрит закон за печата, който да постави завършек на слободията да се подлага на критика властта.
Опасността е от държавен регулатор на медиите
проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право
Според новия правилник " обработването на персонални данни само за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изложение следва да предстои на освобождение от условията на някои разпореждания, с цел да се съчетае при нужда правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение на мнение и независимост на информация, заложени в член 11 от хартата ".
От изключително значение е какви освобождавания от отговорности за публицистиката ще планува българският закон и по какъв начин ще се ползва. Проектът не конкретизира " освобождение от условията на някои разпореждания ", а единствено критерии към активността на съответния админ, което постанова преосмислянето и допълнението му. Текстът би трябвало да е оптимално еднопосочен и явен, тъй като е от основно значение за демократичните процеси у нас.
Възможността на медиите да работят за аудиторията си при доминиращ публичен интерес, когато разкриват нарушавания, корупция, корист с власт, риск обществото да бъде съществено заблуждавано и извършват сериозната си функционалност, би трябвало да бъде обезпечена, само че в това време без безпричинно навлизане в персоналната сфера на жители.
Европейската спогодба за правата на индивида и практиката на съда в Страсбург остават ориентир, в това число по отношение на обществените фигури. Не бива за следващ път да се позволява регулатор от друга област - в тази ситуация КЗЛД, да се трансформира в де факто държавен регулатор на медиите. Разследващ публицист да уведомява разследваните
Симона Велева, правист, член на Асоциацията на европейските журналисти-България
Предложеният законопроект вместо да внесе ред, повдигна още повече въпроси и терзания. Не може да се чака, че медия, блог или публицисти ще бъдат в положение да изпълнят условията му.
Регламентът на Европейски Съюз планува изключения от условието да се уведомява лицето, чиито данни се обработват, във всеки съответен случай. Законопроектът обаче не го планува. Когато става дума за проверяваща публицистика, не може да се чака, че журналистът ще уведоми оня, който проверява, че го ревизира и има информация за дейностите, диалозите и сметките му. Регламентът и не цели това. Общественият интерес би трябвало постоянно да надвива. Обществото има право да знае за осъществени злоупотреби, свързани лица на властови позиции и така нататък
Минималните наказания в някои случаи от по 10 000 лв. са в положение да съборят всеки дребен бизнес, публицист или проверяващ блогър да вземем за пример, изключително в най-бедната членка на Европейски Съюз. Самият правилник не цели и не разрешава въвеждане на минимални наказания.
По отношение на обществените регистри някои текстове в плана обезсмислят функционалността им на обществени.
В свят, в който персонални данни се дават всеобщо, както и непринудено се разгласяват, е неуместно от тяхната отбрана да страдат публицисти, писатели, блогове и най-много обществото, което има фундаменталното право да бъде осведомено. Британска отбрана за качествените медии
Бойко Боев, старши съветник в Data Protection People, Англия
По отношение на медиите главните правила на европейското право за персонални данни не се трансформират с новия правилник. Давам си сметка, че доста български публицисти ще научат за отговорностите си с помощта на GDPR. Сегашният закон основава усещане, че медиите са изключени от обсега му. Липсват и инструкции от комисията, както и правосъдна процедура.
В Обединеното кралство преди влизането в действие на регламента беше признат нов закон за отбрана на персоналните данни. Специална част от него разказва изключенията от общите правила, свързани със свободата на изложение. На медиите се дава опция да откажат да вземем за пример да удовлетворят искане за смяна на изявления или на достъп до персонални данни, които те имат за несъмнено лице. Изключенията са възможни за материали в публичен интерес, както и когато спазването на разпоредбите за персоналните данни би било несъвместимо с журналистическата специалност. Медиите носят тежестта да потвърдят и двете условия.
Нараства смисъла на етичните правила: в случай че до момента английските съдилища бяха задължени да ги взимат поради, новият закон изисква категорично от медийните организации да ги съблюдават, с цел да се употребяват от изключенията.
Британските управляващи поставиха много старания да дадат опция на жителите да дефинират по какъв начин медиите употребяват техните персонални данни и дружно с това да защитят качествената публицистика, работеща в публични интерес. Бъдещето ще покаже какви ще са резултатите. " Смразяващият резултат " е еднакъв на цензура
адв. Александър Кашъмов, " Програма Достъп до информация "
Изключението от разпоредбите на GDPR единствено за задачите на журналистическата активност е направено като част от правото да се търси, получава и популяризира информация. Не е възможно този, към който е ориентирано едно журналистическо следствие, да може да нападна комфортно свободата на словото и публичността, с цел да попречи истината да излезе на бял свят.
У нас и до момента липсваше схващане за значимостта на този баланс. Жалбите до КЗЛД нерядко водят до производства и осъществяване на процедури. По Закона за отбрана на персоналните данни е планувана санкцията с най-голям най-малко в българското законодателство, в това число за медии.
В плана за изменение на закона се планува инспекция за съществуването на 10 критерия, с цел да се одобри едно слово за журналистическо изложение, т.е. да му се признае статут на изключение, при което е възможно култивиране на персонални данни. Тази наредба е неразбираема и рискова. Ако се схваща като нужда от документиране на преценка преди всяка интервенция по събиране, запазване или издание на персонални данни, това би не сковало, а смразило публицистиката.
Т.нар. вцепеняващ резултат е равноценен на цензура съгласно Европейския съд по правата на индивида.
Подобно условие, съчетано с извънредно високите санкции и неразбирането за значимостта на медиите и тяхната роля на " публичен пазач " и критик на властта, може да докара до най-силния в законодателството ни инструмент за задушаване на свободата на словото. С обвинителните актове е цялостен парадокс
Фани Давидова, правист с правозащитна процедура
Най-вероятно с измененията в законодателството България към този момент ще мине на 211 място в класацията за медийна независимост. За страдание моята прогноза по какъв начин ще бъде приложени новите условия на Общия правилник за отбрана на персоналните данни (a.k.a GDPR) във връзка с публицистите е прекомерно мрачна и се базира на досегашната процедура на КЗЛД. Комисията има няколко решения, в които дава приоритет на отбраната на данните, и то в обществени документи, пред правото на независимост на изложение. В практиката на съдилищата, популярност Богу, има и решения в интерес на публичността на информацията от обществени регистри.
Миналата седмица прокуратурата пък заличи данните в обвинителни актове, базирайки се на " наложително условие на GDPR ". Пълен парадокс, тъй като регламентът изключва от приложното си поле данните, свързани с наказателното гонене. На обществото би трябвало да стане пределно ясно, че GDPR е явен, съответен и разумен документ, който изрично не планува ограничение на достъпа до обществена информация. Всички опити да бъде наложено ограничение на такива данни се коренят другаде, а не в GDPR. Целта на регламента е да подсигури обмена на данни, а не да го забрани.
По отношение на обществените регистри и информацията от публичен интерес регламентът е пределно явен - има безапелационни дерогации за това. Те наложително би трябвало да останат обществени. Противното би означавало явна цензура.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Гиди закон за персоналните данни
Как ще бъде доразвит GDPR на национално равнище е доста по-голям проблем от самия правилник. Началото не наподобява обещаващо
1 юни 2018
Как антикорупционната комисия отхвърли да ревизира министър *****
Срещу земеделския министър е имало сигнал за корист с еврофондове, а от институцията търсили и не разкрили спор на ползи
29 май 2018
Лекари и фармацевти не би трябвало да желаят заявления за персонални данни от пациентите
Декларации в здравния бранш не са нужни, споделят от Комисията за персоналните данни
25 май 2018 Начинът, по който новият правилник на Европейски Съюз за отбрана на персоналните данни, прочут като GDPR, ще влезе в националното законодателство, може да сътвори тежък проблем с демокрацията в България. Проектът за промени в едноименния закон, чието разискване завърши, събра камара от рецензии - от бизнес, адвокатура, правозащитници, като стряскащи опасения показаха Асоциацията на европейските публицисти в България, " Програма Достъп до информация " (която оказва помощ на проверяващи публицисти по отбраната на персоналните данни) и Съюзът на издателите в България.
Неясните разпореждания могат мощно да вържат ръцете на публицистите, а Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД), избирана от Народното събрание, да се трансформира в бухалка против медиите. Предвидените високи наказания ще са непостижими за печатни и интернет издания, работещи действително в публичен интерес - те и без друго търсят по какъв начин да оцелеят във враждебната среда и сгънат рекламен пазар.
Държавни регулатори и в други сфери се употребяват за напън върху издания и публицисти, неуместни за властта или обвързваните с нея стопански ползи - от Национална агенция за приходите, през Комисията за финансов контрол и Комисията за защита на конкуренцията до Комисията за лишаване на нелегално добито имущество.
Да смразиш публицистиката
Влезлият в действие правилник планува ясно изключение за обработването на персонални данни от публицисти - не е належащо единодушие на субекта при потреблението им, тъй като по формулировка медиите работят в публичен интерес. В българския закон обаче се вкарват 10 критерия (действащи едновременно) за това изключение. И в случай че множеството са ясни и са свързани с салдото сред отбраната на публичен интерес от обявата и на персоналните данни, то последният аршин - " други условия, относими към съответния случай ", е голяма врата в полето.
" Ако се схваща като нужда от документиране на преценка преди всяко събиране, запазване или издание на персонални данни, това би смразило публицистиката ", счита адв. Александър Кашъмов от " Програма Достъп до информация ".
Пример е казусът със смолянския вестник " Отзвук ", който през 2011 година разгласява следствие за нередности, осъществени от локален предприемач. След като той загуби делата за клюка против изданието, пусна тъжба до КЗЛД - поради оповестен нотариален акт с негови персонални данни. Регулаторът наложи санкция от 11 хиляди лева, която щеше да докара до затварянето на вестника, само че съдът я разгласи за противозаконна.
Темата стимулира претенции за открита цензура. Петьо Цеков, редактор във вестник " Сега ", споделя по какъв начин лекар изискал преди няколко дни да смъкват дописка от 2007 година, тъй като му уронвала престижа. " Информацията е фактологически точна - докторът нападнал родственици на пациент, пристигнала полиция, повдигнали му обвиняване. Сега той се базира на GPDR ", уточни журналистът.
От Съюза на издателите обръщат внимание на обстоятелството, че в измененията в закона за персоналните данни в Германия категорично е маркирано, че рестриктивните мерки на европейския правилник не важат за публицистите и медиите, които служат на публичния интерес да осведомят. " Точно това би трябвало напълно ясно да бъде записано и в българския закон, с цел да не се окажем в обстановката на основния воин от " 1984 " на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, с цел да се фалшифицира историята ", се споделя в мнението на СИБ.
Друг проблем е непокътнатото условието, съгласно което проверяваните от комисията са длъжни (иначе ще бъдат глобени) да разкриват източниците си на информация. Това е в директен спор с практиката на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ), съгласно която публицистите имат освен право, а и обвързване да пазят източниците си. Тази наредба, към този момент обвързана с GDPR, може да откаже държавни чиновници, склонни да оповестят за нередности, да поддържат връзка с публицисти.
" Не сме експерти по всичко, по тази причина беше публичното разискване ", разяснява пред " Капитал " ръководителят на КЗЛД Венцислав Караджов. Той съобщи, че в закона ще бъде записана ясна дерогация от разпоредбите, когато става дума за журналистическа работа. Заради обяснението му, че комисията ще прави разлика сред потреблението на персонални данни за задачите на журналистически следствия и самоцелното им издание в папарашки и жълти издания, от Съюза на издателите означиха, че " защото в правния мир не съществува определение коя вест е " жълта " и коя - не, преценката на комисията няма по какъв начин да е друга с изключение на субективна, което би могло да докара до цензура или кавга с неуместни медии ".
Прозрачността пада жертва
Ограничаването на информацията с претекст " отбрана на персоналните данни " не е ново. Едва от десетина години след напън от Брюксел съдилищата започнаха да разгласяват присъдите и претекстовете към тях по наказателни каузи и решенията по цивилен и търговски разногласия. Висш съдебен съвет изхарчи милиони от европейски фондове за централизиран портал, на който да се качват всички правосъдни актове.
По подигравка уеб сайтът, предоставящ най-широк достъп, в това число до протоколите на съвещанията и сканирани съществени документи по делата, беше този на Върховния административен съд. Преди две години със заповед на тогавашния му ръководител Георги Колев тази информация беше отстранена, а всички решения - свалени за " обезличаване ". Под ножа минаха освен имената на физически лица и компании, само че и на държавни институции. Заповедта на Колев беше обжалвана от група правосъдни кореспонденти, само че жалбата беше отхвърлена, поради което те потърсиха правата си пред Европейския съд в Страсбург.
Новото управление на Върховен административен съд пое ангажимент да върне имената на компаниите и държавните институции, само че не и на жителите, които са страни по каузи. Мотивът - тъжби в Комисията за отбрана на персоналните данни.
Обезличаването на правосъдните актове става по неразбираеми критерии. В някои съдилища секрети остават имената на съдиите и прокурора, от време на време правосъдното решение става неясно, а даже и комично (из решение на Върховен административен съд: " Иконата е произведение на изкуството... На нея са представяни Х., Б., апостолите, светците... " ) Съдилища започнаха да лимитират и опцията за онлайн деловодни информации, което се отрази и на юристите и страните по делата.
Прокуратурата пък спря да изписва даже и букви, съобщавайки, че против някого е повдигнато обвиняване или е импортиран обвинителен акт, в това число за обществена персона. Новината за обвинителния акт против някогашния шеф на НДК Мирослав Боршош беше обявена по този начин: "... Едното длъжностно лице (д.л.) - изпълнителен шеф, е упрекнато за това, че е разпоредило част от целевите средства "
Това дружно с твърдия отвод на държавното обвиняване да дава информация по инспекции и следствия, за които няма интерес да приказва, циментира неналичието отчетност на институцията. Новата антикорупционна комисия скри спорно решение, с което беше прекъсната инспекция против земеделския министър Румен Порожанов. Тя беше оповестена като водена " по отношение на ***** - министър на ".
Потенциална жертва са и обществените регистри (търговски и имотен), които също могат да бъдат затворени с мотив отбрана на персоналните данни. Това мощно ще затрудни проверяващата публицистика. " Не можем да ограничим регистрите, тъй като те следват от особено законодателство ", разяснява Караджов, който изясни, че този въпрос ще бъде контролиран след разискване със съответните институции. Ако ръководителят на КЗЛД към този момент демонстрира, че по-скоро е подготвен да чуе рецензиите към плана, крайната дума ще е на Народното събрание, който се чака да гласоподава измененията до края на юли.
Отношението на ръководещите към медиите не вдъхва огромни очаквания. Преди дни ръководителят на комисията по просвета и медии Вежди Рашидов съобщи, че Бойко Борисов има една " виновност " - толерира свободата на словото ", което разрешило " на едни хора да развихрят слободията и да го атакуват ".
" Може би е време да помислим за закон за печата и други актове, които да внесат правила в построяването на гражданското общество ", съобщи през 2002 година някогашната му колежка в комисията и зам.-председател на Движение за права и свободи тогава Емел Етем. Е, помислено е - Законът за отбрана на персоналните данни може да проработи като прикрит закон за печата, който да постави завършек на слободията да се подлага на критика властта.
Опасността е от държавен регулатор на медиите
проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право
Според новия правилник " обработването на персонални данни само за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изложение следва да предстои на освобождение от условията на някои разпореждания, с цел да се съчетае при нужда правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение на мнение и независимост на информация, заложени в член 11 от хартата ".
От изключително значение е какви освобождавания от отговорности за публицистиката ще планува българският закон и по какъв начин ще се ползва. Проектът не конкретизира " освобождение от условията на някои разпореждания ", а единствено критерии към активността на съответния админ, което постанова преосмислянето и допълнението му. Текстът би трябвало да е оптимално еднопосочен и явен, тъй като е от основно значение за демократичните процеси у нас.
Възможността на медиите да работят за аудиторията си при доминиращ публичен интерес, когато разкриват нарушавания, корупция, корист с власт, риск обществото да бъде съществено заблуждавано и извършват сериозната си функционалност, би трябвало да бъде обезпечена, само че в това време без безпричинно навлизане в персоналната сфера на жители.
Европейската спогодба за правата на индивида и практиката на съда в Страсбург остават ориентир, в това число по отношение на обществените фигури. Не бива за следващ път да се позволява регулатор от друга област - в тази ситуация КЗЛД, да се трансформира в де факто държавен регулатор на медиите. Разследващ публицист да уведомява разследваните
Симона Велева, правист, член на Асоциацията на европейските журналисти-България
Предложеният законопроект вместо да внесе ред, повдигна още повече въпроси и терзания. Не може да се чака, че медия, блог или публицисти ще бъдат в положение да изпълнят условията му.
Регламентът на Европейски Съюз планува изключения от условието да се уведомява лицето, чиито данни се обработват, във всеки съответен случай. Законопроектът обаче не го планува. Когато става дума за проверяваща публицистика, не може да се чака, че журналистът ще уведоми оня, който проверява, че го ревизира и има информация за дейностите, диалозите и сметките му. Регламентът и не цели това. Общественият интерес би трябвало постоянно да надвива. Обществото има право да знае за осъществени злоупотреби, свързани лица на властови позиции и така нататък
Минималните наказания в някои случаи от по 10 000 лв. са в положение да съборят всеки дребен бизнес, публицист или проверяващ блогър да вземем за пример, изключително в най-бедната членка на Европейски Съюз. Самият правилник не цели и не разрешава въвеждане на минимални наказания.
По отношение на обществените регистри някои текстове в плана обезсмислят функционалността им на обществени.
В свят, в който персонални данни се дават всеобщо, както и непринудено се разгласяват, е неуместно от тяхната отбрана да страдат публицисти, писатели, блогове и най-много обществото, което има фундаменталното право да бъде осведомено. Британска отбрана за качествените медии
Бойко Боев, старши съветник в Data Protection People, Англия
По отношение на медиите главните правила на европейското право за персонални данни не се трансформират с новия правилник. Давам си сметка, че доста български публицисти ще научат за отговорностите си с помощта на GDPR. Сегашният закон основава усещане, че медиите са изключени от обсега му. Липсват и инструкции от комисията, както и правосъдна процедура.
В Обединеното кралство преди влизането в действие на регламента беше признат нов закон за отбрана на персоналните данни. Специална част от него разказва изключенията от общите правила, свързани със свободата на изложение. На медиите се дава опция да откажат да вземем за пример да удовлетворят искане за смяна на изявления или на достъп до персонални данни, които те имат за несъмнено лице. Изключенията са възможни за материали в публичен интерес, както и когато спазването на разпоредбите за персоналните данни би било несъвместимо с журналистическата специалност. Медиите носят тежестта да потвърдят и двете условия.
Нараства смисъла на етичните правила: в случай че до момента английските съдилища бяха задължени да ги взимат поради, новият закон изисква категорично от медийните организации да ги съблюдават, с цел да се употребяват от изключенията.
Британските управляващи поставиха много старания да дадат опция на жителите да дефинират по какъв начин медиите употребяват техните персонални данни и дружно с това да защитят качествената публицистика, работеща в публични интерес. Бъдещето ще покаже какви ще са резултатите. " Смразяващият резултат " е еднакъв на цензура
адв. Александър Кашъмов, " Програма Достъп до информация "
Изключението от разпоредбите на GDPR единствено за задачите на журналистическата активност е направено като част от правото да се търси, получава и популяризира информация. Не е възможно този, към който е ориентирано едно журналистическо следствие, да може да нападна комфортно свободата на словото и публичността, с цел да попречи истината да излезе на бял свят.
У нас и до момента липсваше схващане за значимостта на този баланс. Жалбите до КЗЛД нерядко водят до производства и осъществяване на процедури. По Закона за отбрана на персоналните данни е планувана санкцията с най-голям най-малко в българското законодателство, в това число за медии.
В плана за изменение на закона се планува инспекция за съществуването на 10 критерия, с цел да се одобри едно слово за журналистическо изложение, т.е. да му се признае статут на изключение, при което е възможно култивиране на персонални данни. Тази наредба е неразбираема и рискова. Ако се схваща като нужда от документиране на преценка преди всяка интервенция по събиране, запазване или издание на персонални данни, това би не сковало, а смразило публицистиката.
Т.нар. вцепеняващ резултат е равноценен на цензура съгласно Европейския съд по правата на индивида.
Подобно условие, съчетано с извънредно високите санкции и неразбирането за значимостта на медиите и тяхната роля на " публичен пазач " и критик на властта, може да докара до най-силния в законодателството ни инструмент за задушаване на свободата на словото. С обвинителните актове е цялостен парадокс
Фани Давидова, правист с правозащитна процедура
Най-вероятно с измененията в законодателството България към този момент ще мине на 211 място в класацията за медийна независимост. За страдание моята прогноза по какъв начин ще бъде приложени новите условия на Общия правилник за отбрана на персоналните данни (a.k.a GDPR) във връзка с публицистите е прекомерно мрачна и се базира на досегашната процедура на КЗЛД. Комисията има няколко решения, в които дава приоритет на отбраната на данните, и то в обществени документи, пред правото на независимост на изложение. В практиката на съдилищата, популярност Богу, има и решения в интерес на публичността на информацията от обществени регистри.
Миналата седмица прокуратурата пък заличи данните в обвинителни актове, базирайки се на " наложително условие на GDPR ". Пълен парадокс, тъй като регламентът изключва от приложното си поле данните, свързани с наказателното гонене. На обществото би трябвало да стане пределно ясно, че GDPR е явен, съответен и разумен документ, който изрично не планува ограничение на достъпа до обществена информация. Всички опити да бъде наложено ограничение на такива данни се коренят другаде, а не в GDPR. Целта на регламента е да подсигури обмена на данни, а не да го забрани.
По отношение на обществените регистри и информацията от публичен интерес регламентът е пределно явен - има безапелационни дерогации за това. Те наложително би трябвало да останат обществени. Противното би означавало явна цензура.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ